Малката мaгия СасуСаку

Малката мaгия СасуСаку

Здравейте , казвам се Сакура Харуно и съм на 17 години . Нямам родители и до пред няколко месеца живеех с леля си , но след като си намерих работа се изнесох за да не й бъда товар повече .

Глава 1

Здравейте , казвам се Сакура Харуно и съм на 17 години . Нямам родители и до пред няколко месеца живеех с леля си , но след като си намерих работа се изнесох за да не й бъда товар повече . Сега закъснявам за работа , което не е много на добре . Живея в квартира с моята най-добра приятелка Темари . Тя работи на същото място с мен .Доста добре се разбираме и я вземам за сестра.Това момиче винаги може да оправи настроението ти, в каквато и ситуация да си.
Погледнах си часовника , ето че ми остават още пет минути . Обух си кецовете и си взех якето. Бях с черен прилепнал панталон и една черна блузка . Забързах за кафенето и стигнах , миля , навреме . Темари ме погледна със странно изражение . Зад нея беше шефа и нервно удряше със пръсти масата .
-Здравейте , шефе . Как сте . -попитах бързичко , като минах зад бар плода и си оставих багажа.
-Зле , Сакура . Закъсняваш за втори път . Няма да има място за трети , да знаеш . Ако и утре закъснееш ще си търсиш работа .-скара ми се той и офейка . Пф , как искам да купя заведението и да го накарам да работи тук . Сложих си престилката и застанах на бара . Обикновенно се сменяме с Темари . Днес тя беше сервитьорка , а аз барманка .
След дъги часове работа смяната ми свърши .
-Хайде да се прибираме .-каза русокоската ми приятелка .
-Съжелявам Тем , но не мога . Тази вечер ще по-закъснея .Трябва да гледам братовчед и братовчедка ми . Ти се прибирай .-смигнах й и побързах към къщата на леля Тсунаде . Не беше надалеко, на някъде две пресечки от тук.
Стигнах навреме и Тсунаде ме покани , като излезе . Каза ми , че щяла да се върна малко по-късно и ми каза какво да оравя с децата . След дълго и скучни часове с малките зверчета най-накрая дойде часа за спане . Сложих ги на леглата им и започнах да ровичкам във шкафа за книга . Все пак не може сън без приказка .
-Како Сакура , разкажи ни ти .
-Да ,измисли я . -подължи думите на сестра си,Дайсуке .
-Ам , добре , но незнам да ли ще ви хареса .
-Ще ни хареса . -казаха в хор и аз седнах на стола .
-Добре тази приказка ще е съвременна , а не с принцове и принеси . -усмихнах се . -Значи , имало едно момиче което се казвало ....
-Сакура - ти да си .-извика щастливо Анна , прекъсвайки ме .
-Добре . Имало едно момиче , което се казвало Сакура . То нямало родители и живяло при леля си , но пораснала и започнала да работ като се преместила . Тя прекарала целия си живот в мъчения, като всеки божи ден ходела на работа и край . -разказах бързичко на един дъх . Разказах скапания си живот и така щеше да е, щях да работя цал живот с ниска заплата и всяка вечер щях да се връщам съсипана.
-Неееее .-запротестираха и двамата .
-Какво ? Ето ви приказка , нали това искахте?-запротестирах също.
-Не , искаме хубава . Сега ще измилим по-хубава приказка .
-Ох , добре .-въздъхнах и отново седнах  на стола .-Така Сакура била бедна , но един ден по случайност забогатяла . Тя станала много красива и богата . Обичала  Саске , който до тогава не й обръщал внимание , но започнал да я обича . Тогава тя заживяла щастливо с воя принц Саске до края на дните си . Край ! Сега стана ли ?-погледнах ги и даже бяха заспали . Изгасих крушката и излязох . Тсунаде дойде точно на време . Благодари ми и си тръгнах . Темари гледаше телевизия , когато си дойдох . След това й разказах за приказката и ми се посмя малко , след което легнахме да спим .Утре ни чакаше училище , а след него- работа .

-Сакура, ставай! Сакура! Хайде, закъсняваме.-най-накрая думите на Темари стигнаха до ушите ми и скокнах с широкоотворени очи. Бързо навлякох впити дънкови панталони и една тениска, след което втората спирка беше банята. След десет минутя бягахме към училище. Бързо влязохме в класната стая и за щастие учителят все още го нямаше. Още след първата стъпка, чух гласът на Карин., тази грозна вещица:
-Ооо, ето ги и двете загубенячки на класа- копелето от дом-майка и дете и другата вип селянка.-Кръвта закипя във вените ми, но смирено наведох глава, беше ужасно , че ми го натяква всеки ден. Това ,че нямах родители не ме правеше по различна, нито по глупава, нито това , че Темари е от малък град я правеше от по нисше общество.
Докато се бях замислила усетих как русокосата ми приятелка ме ощипа. Обикневено тя им отговаряше и не позволяваше да ни мачкат, но искаше и аз да не свеждам глава. Тя въздъхна гневно, като видя че нищо няма да направя и се зае.
-Затваряй си устата.
Часът мина скучно, защото нито една от двете ни не обели и думичка. Още когато звънецът би русокоската ме завлече нанякъде. След малко спря до женските тоалетни, където бяхме далеч от стаята и раздразнено започна да ми се кара.
-Какво ми беше обещала, Сакура?! Нали нямаше да оставяш да те мачкат така?!-викаше ми. Чак сега усетих, че Саске беше застанал до нас и беше станал свидетел на думите на Темари.
-Обещавам, аз... този път обещавам, за последно! Няма да й позволя.
-Хората не се променят, нищо няма да направиш. Не си хаби времето с нея.-Думите му ме пронизаха право в сърцето, забиха се като игли и го разкъсаха на парчета.Саске мина покрай мен, без да ме поглежда и Тем вдигна рамене.
–Вече не знам какво да ти кажа...-спокойно каза и си замина.Не можах да кажа нищо, очите ми бяха пълни със сълзи, който не пусках. Побегнах към класната стая. Темари беше седнала на чина и обядваше. Затичах се към нея, но точно в този момент някой ме спъна.

Съобщение

Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!

Глава

1

Коментари за глава 1

Публикувай своето мнение...

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping