Глава 9, Любов или омраза - историята на лорд и лейди Учиха
- Animes Portal
- 24/01/18г.
- Исторически
- 17 Глави
- 164 Прочита
Глава 9Сватбата
Сакура все още стоеше на пода,загърната с хавлията,мократа й коса се
беше разпръснала по раменет й.Нещо не й позволяваше да се
изправи.Някаква сила я притискаше към студения керамичен под.Беше
безпомощна.Не знаеше какво изпиства,чувствата й се смесиха,направиха я
безсилна към тях и към него.Можеше ли да му се довери?Не...Винаги,когато
искаше да го направи,беше готова да го стори,той разбиваше на парчета
приказката й.Този човек беше странен,различен и опасен,много опасен.Ту я
сравняваше с прекрасните звезди,ту я принизяваше и я нараняваше.Такъв
ли беше всъщност? И ако не,тогава каква игра играеше? Защо й го
причиняваше,като тя нищо не му бе сторила?
-Сакура!-Ино връхлетя в стаята й,но веднага се изненада от гледката.---Сакура? Защо стоиш на пода?И защо още не си се облякла?-Тя отиде до нея и я повдигна.Младата лейди поклати глава и се изправи.
-Аз....Нищо,замислих се за нещо.-Отвърна Сакура и седна на леглото.Подпря главата си с две ръце и въздъхна тежко.Всичко това й дойде в повече.Дори не можеше да се изкъпе необезпокоявана от какви ли не хора! Какво сега? Да постави стражи на тирасата на прозореца или на вратата пред стаята си? Как можеше да остане поне за малко сама?
-Сакура,трябва да ти кажа нещо.Баща ти определи дата за сватбата и тя след два дена.-Каза русокоската и седна до приятелката си.Лейди Харуно отвори като попарена очи.”Какво?!”-Извика наум.Не можеше да повярва.Толкова скоро! Тя стана и започна да върви нервно напред-назад из стаята.Настъпваше началото на мъките й,краят наближаваше.Започваше да усеща онези невидими вериги да се затягат здраво около нея.Задушаваха я.”Не,не,не!”-Викаше наум.”Не е възможно!” Защо всичко се преобръщаше и то не в нейна полза?! Защо точно сега?
-Кога баща ми е решил такова нещо? Как така не ми е казал?-Попита ядосано тя.
-Баща ти се срещнал с лорд Учиха малко преди той да си тръгне и му предложил да ускорят нещата и лорда приел.-Отговори й Ино.
Сакура побесня. „Много скоро ще разберете,че едва ли има нещо на този свят,което да не си позволявам!” Тези думи набързо изплуваха в съзнанието й. „Той наистина го мислеше!” –Помисли си тя и цялата настръхна.Какво да прави сега? Заканата му от онази нощ щеше да се превърне е реалност.Щеше да я притежава изцяло и то след два дни! Кошмар? Да,това беше кошмар и след като преброи до три всичко щеше да се върне на мястото си,всичко щеше да е както преди.Но уви,това бе реално колкото и слънцето тази сутрин.
-Хайде успокой се!-Възкликна Ино.-Саске не е толкова лош.Ще видиш,че като се упознете нещата ще се подредят.-Каза тя и излезе през вратата.
Сакура се пльосна на леглото и изкрещя.Защо винаги този непрокопсаник я поставяше в такова положение на без изход? Защо винаги я караше да се чувства малка и ненужна?Но не,много се залъгваше ако смяташе,че така тя ще стане негово притежание.Да,това влизаше в задълженията й,но младата лейди щеше да направи всичко възможно да избегне тази част,ако ли не,то щеше да се отбранява със зъби и нокти.
В двореца Учиха беше настанала паника.Всеки се беше захванал с нещо,а работа се увеличаваше все повече.Трябваше да се подготвят толкова много неща-масите,ястията,десертите.От цялата тази еуфория няколко сервиза триумфално се сгромолясаха на пода и се чу едно силно „прас”.Викът на стария лорд Учиха се разнесе из залата.Това беше вече третия порцеанов сервиз за днес.Ако прислужниците продължаваха в същия дух,много скоро гостите щяха да се хранят като първобитните.Саске завъртя отегчено очи.Знаеше,че това щеше да подлуди баща му,но старецът се нуждаеше от това-помисли си.После се доближи до прозореца и погледна към залязващото слънце.Точно след една нощ онова нежно,омгьосващо създание щеше да лежи в леглото му,в прегръдките му. „Но не по своя воля...”-Довърши наум той.Това някак го натъжаваше.Би желал тя да е с него защото иска,а не защото беше принудена.Беше готов да я изчака да свикне,беше готов да й даде време,но така нещата щяха да се усложнят.Най-добре беше да я направи своя още на същата вечер.Много добре знаеше,че бъдещата му съпруга щеше да се съпротивлява,но това беше без значение.Той вече я обичаше!
На следващия ден Сакура се събуди много късно,може би някъде към обяд.Беше добре отпочинала и заредена с енергия,сякаш отиваше на бйното поле. „Остава само този ден..”-помисли си тя.Вече се беше отказала да се бори срещу този брак,от сега нататък щеше да се сражава срещу бъдещият си съпруг.Тази битка нямаше да изгуби! След тази мисъл лейди Харуно се изправи и облече една свтлозелена рокля.Денят беше прекрасен.Слънцето грееше ярко,птичките чуроликаха,а уханията на рози идващи от лабиринта я караха да се чувства като в детските си приказки.За миг забрави за своето настояще и бъдеще,за всичко,което я очакваше и от което се страхуваше.Този ден бе само и единствено нейн.Нейната последна глътка въздух,нейния последен ден свобода преди доживотния затвор.Тя се затича по стълбите и набързо излезе навън.Слънцето веднага огря кожата й,вятърът се заигра с косата й.Чувстваше се толкова добре,толкова нереално и в същото време знаеше,че точно тук й бе мястото.Че принадлежеше именно на тази мистична природа,че тя беше неизменима част от нея самата.Сакура се завъртя няколко пъти и подскочи весело.Смехът й закънтя като песен наоколо.В този момент приличаше на невинно малко дете,което за първи път имаше възможност да упознае заобикалящия го свят.
За разлика от нея обаче,за Саске този ден беше като всички останали.Той стана както обикновено в осем сутринта,облече се и отиде да поязди из пределите на имотите си.Посети също и новия си дворец,в който щеше да живее със съпругата си.Всичко там беше приготвено и подредено,включително и тяхната спалня.След тази кратка разходка лорд Учиха се прибра вкъщи и пожела да си легне без да обядва.Отиде в стаята си и остана там цял ден.Вечерта,малко преди да заспи каза на глас:
-Ти си моя!
Най-накрая дългоочаквания ден дойде.Сакура я бяха събудили рано сутринта.В стаята й влизаха все повече и повече прислужници носещи по нещо за външния й вид.Само Ино не се появи.Беше помолила една от прислужниците да й каже,че ще отиде до двореца на Учиха,за да подготви някой неща и,че направо щеше да я чака там.Младата дама въздъхна тихо и се остави в грижите на заобикалящите я момичета.Все още не разбираше за какво е всичко това.Нали щеше да каже само едно единствено „да” и нищо повече?Не беше кой знае какво,но явно никой не мислеше като нея.
-Да ти помогна ли?-Попита весело Наруто.Ино се обърна и му се усмихна:
-Да,ще ми е нужна помощ.Трябва за закачих тази пандела ето там.-И тя посочи определеното място.Блондина набързо се качи на стола и постави панделата на мястото й.После слезе и отиде при Ино:
-Е,как се чувства най-добрата ти приятелка?
-Тази работа с женитбата не й харесва особено,нито пък твоето приятелче.-Отвърна тя и се зае да подрежда приборите на масата.Наруто я последва:
-Ей,Саске не е лош,просто е малко странен.-Поправи я той и продължи да говори-Никога на би я наранил! Повярвай ми,би предпочел той самия да страда,отколкото да я вижда натъжена.Едно единствено нещо обаче не харесвам в него-темперамента му.Понякога може да бъде много страшен и да върши неща,които не иска.
-На кратко приятелят и е задник.-Заключи русокоската и постави последната вилица.-Сакура търси любов,топлота,разбиране и уважение,единственото,което й трябва е човек неспособен да контролира емоциите си.
-Е,признавам,че Саске не е много добър в това,но все още не е късно да се научи.-Каза Наруто с усмивка на лице и Ино го изгледа сериозно:
-Ако само науча,че е направил нещо на приятелката ми,ще съжалява и аз лично ще се погрижа затова!-След което напусна балната зала.
Часовете си минаваха,минутите отлитаха,моментът настъпи.Сакура вече беше в двореца Учиха и очакваше баща си да дойде и да я заведе в огромната зала.Не след дълго пристигна и той.
-Усмихни се,миличка.Това е най-щастливият ти ден!
„По-скоро най-лошият ми кошмар!”-Каза си тя наум и хвана баща си под ръка.С бавни стъпки те отвориха вратите на балната зала и всички гости се изправиха.Очите на Саске веднага се срещнаха с нейните.Двамата се гледаха втренчено,сякаш провеждаха разговор.Изведбъж младата дама се узова сама до него,а свещеникът беше пред тях.Тя обаче не чуваше нищо.Ушите й бяха заглушени,мислите й бяха объркани,тя самата не знаеше какво прави.Започна да й се вие свят.Представяше си вчерашния ден-Слънцето,което огряваше кожата й,мелодичната песен на птичките,топлият вятър играещ си с косите й.Всико това премина на няколко пъти през съзнанието й Сакура загуби представа за случващото се.Беше готова да се свлече на пода,когато един мек,но плътен глас я изкара от транса:
-Лейди Харуно?Лейди Харуно,очаквам отговорът ви.Ще се омъжите ли за лорд Саске Учиха?
-Аз...-Започна тя,но спря.Нещо я караше да извика силно "не",но така и не го направи.Вместо това поклати глава и каза:
-Да,ще се омъжа за него.
-Тогава ви обявявам за съпруг и съпруга.-Саске я погали нежно по бузата и я придърпа към себе си.Още преди свещеникът да каже „Можете да целунете булката” той се наклони да го направи.Сакура забеляза какво се опитва да стори съпругът й и обърна настрани главата си.Устните му съвсем леко докоснаха лявата й буза,след което я хвана за ръка и я заведе до средата на залата за първитя им танц.Нежно я обгърна през кръста и я придърпа към себе си.Младата лейди се стъписа за кратко,но веднага се укопити.Щом танца свърши тя се отскубна от него,заизкачва се нагоре по стълбите и отиде в спалнята им.Не можеше да понася повече присъствието му.Когато се поогледа забеляза на леглото спретнато сгъната бяла нощница.Бавно се зае да разкопчава копчетата на роклята си и когато я свали облече набързо тънката нощница.Не се чувстваше никак добре.Реши да си легне и така да избегне предстоящата нощ и без това беше много изморена.Сакура се пъхна под завивките и се отпусна.Не мина много време и задряма.Точно когато щеше да се унесе в сладък сън вратата леко се отвори и в стаята влезе съпруга й.Тя мигновено отвори очи и погледна към него.
-Предполагах,че вече сте заспали.-Каза спокойно той и седна на другата страна на леглото.-Време е да станете моя...
-Сакура!-Ино връхлетя в стаята й,но веднага се изненада от гледката.---Сакура? Защо стоиш на пода?И защо още не си се облякла?-Тя отиде до нея и я повдигна.Младата лейди поклати глава и се изправи.
-Аз....Нищо,замислих се за нещо.-Отвърна Сакура и седна на леглото.Подпря главата си с две ръце и въздъхна тежко.Всичко това й дойде в повече.Дори не можеше да се изкъпе необезпокоявана от какви ли не хора! Какво сега? Да постави стражи на тирасата на прозореца или на вратата пред стаята си? Как можеше да остане поне за малко сама?
-Сакура,трябва да ти кажа нещо.Баща ти определи дата за сватбата и тя след два дена.-Каза русокоската и седна до приятелката си.Лейди Харуно отвори като попарена очи.”Какво?!”-Извика наум.Не можеше да повярва.Толкова скоро! Тя стана и започна да върви нервно напред-назад из стаята.Настъпваше началото на мъките й,краят наближаваше.Започваше да усеща онези невидими вериги да се затягат здраво около нея.Задушаваха я.”Не,не,не!”-Викаше наум.”Не е възможно!” Защо всичко се преобръщаше и то не в нейна полза?! Защо точно сега?
-Кога баща ми е решил такова нещо? Как така не ми е казал?-Попита ядосано тя.
-Баща ти се срещнал с лорд Учиха малко преди той да си тръгне и му предложил да ускорят нещата и лорда приел.-Отговори й Ино.
Сакура побесня. „Много скоро ще разберете,че едва ли има нещо на този свят,което да не си позволявам!” Тези думи набързо изплуваха в съзнанието й. „Той наистина го мислеше!” –Помисли си тя и цялата настръхна.Какво да прави сега? Заканата му от онази нощ щеше да се превърне е реалност.Щеше да я притежава изцяло и то след два дни! Кошмар? Да,това беше кошмар и след като преброи до три всичко щеше да се върне на мястото си,всичко щеше да е както преди.Но уви,това бе реално колкото и слънцето тази сутрин.
-Хайде успокой се!-Възкликна Ино.-Саске не е толкова лош.Ще видиш,че като се упознете нещата ще се подредят.-Каза тя и излезе през вратата.
Сакура се пльосна на леглото и изкрещя.Защо винаги този непрокопсаник я поставяше в такова положение на без изход? Защо винаги я караше да се чувства малка и ненужна?Но не,много се залъгваше ако смяташе,че така тя ще стане негово притежание.Да,това влизаше в задълженията й,но младата лейди щеше да направи всичко възможно да избегне тази част,ако ли не,то щеше да се отбранява със зъби и нокти.
В двореца Учиха беше настанала паника.Всеки се беше захванал с нещо,а работа се увеличаваше все повече.Трябваше да се подготвят толкова много неща-масите,ястията,десертите.От цялата тази еуфория няколко сервиза триумфално се сгромолясаха на пода и се чу едно силно „прас”.Викът на стария лорд Учиха се разнесе из залата.Това беше вече третия порцеанов сервиз за днес.Ако прислужниците продължаваха в същия дух,много скоро гостите щяха да се хранят като първобитните.Саске завъртя отегчено очи.Знаеше,че това щеше да подлуди баща му,но старецът се нуждаеше от това-помисли си.После се доближи до прозореца и погледна към залязващото слънце.Точно след една нощ онова нежно,омгьосващо създание щеше да лежи в леглото му,в прегръдките му. „Но не по своя воля...”-Довърши наум той.Това някак го натъжаваше.Би желал тя да е с него защото иска,а не защото беше принудена.Беше готов да я изчака да свикне,беше готов да й даде време,но така нещата щяха да се усложнят.Най-добре беше да я направи своя още на същата вечер.Много добре знаеше,че бъдещата му съпруга щеше да се съпротивлява,но това беше без значение.Той вече я обичаше!
На следващия ден Сакура се събуди много късно,може би някъде към обяд.Беше добре отпочинала и заредена с енергия,сякаш отиваше на бйното поле. „Остава само този ден..”-помисли си тя.Вече се беше отказала да се бори срещу този брак,от сега нататък щеше да се сражава срещу бъдещият си съпруг.Тази битка нямаше да изгуби! След тази мисъл лейди Харуно се изправи и облече една свтлозелена рокля.Денят беше прекрасен.Слънцето грееше ярко,птичките чуроликаха,а уханията на рози идващи от лабиринта я караха да се чувства като в детските си приказки.За миг забрави за своето настояще и бъдеще,за всичко,което я очакваше и от което се страхуваше.Този ден бе само и единствено нейн.Нейната последна глътка въздух,нейния последен ден свобода преди доживотния затвор.Тя се затича по стълбите и набързо излезе навън.Слънцето веднага огря кожата й,вятърът се заигра с косата й.Чувстваше се толкова добре,толкова нереално и в същото време знаеше,че точно тук й бе мястото.Че принадлежеше именно на тази мистична природа,че тя беше неизменима част от нея самата.Сакура се завъртя няколко пъти и подскочи весело.Смехът й закънтя като песен наоколо.В този момент приличаше на невинно малко дете,което за първи път имаше възможност да упознае заобикалящия го свят.
За разлика от нея обаче,за Саске този ден беше като всички останали.Той стана както обикновено в осем сутринта,облече се и отиде да поязди из пределите на имотите си.Посети също и новия си дворец,в който щеше да живее със съпругата си.Всичко там беше приготвено и подредено,включително и тяхната спалня.След тази кратка разходка лорд Учиха се прибра вкъщи и пожела да си легне без да обядва.Отиде в стаята си и остана там цял ден.Вечерта,малко преди да заспи каза на глас:
-Ти си моя!
Най-накрая дългоочаквания ден дойде.Сакура я бяха събудили рано сутринта.В стаята й влизаха все повече и повече прислужници носещи по нещо за външния й вид.Само Ино не се появи.Беше помолила една от прислужниците да й каже,че ще отиде до двореца на Учиха,за да подготви някой неща и,че направо щеше да я чака там.Младата дама въздъхна тихо и се остави в грижите на заобикалящите я момичета.Все още не разбираше за какво е всичко това.Нали щеше да каже само едно единствено „да” и нищо повече?Не беше кой знае какво,но явно никой не мислеше като нея.
-Да ти помогна ли?-Попита весело Наруто.Ино се обърна и му се усмихна:
-Да,ще ми е нужна помощ.Трябва за закачих тази пандела ето там.-И тя посочи определеното място.Блондина набързо се качи на стола и постави панделата на мястото й.После слезе и отиде при Ино:
-Е,как се чувства най-добрата ти приятелка?
-Тази работа с женитбата не й харесва особено,нито пък твоето приятелче.-Отвърна тя и се зае да подрежда приборите на масата.Наруто я последва:
-Ей,Саске не е лош,просто е малко странен.-Поправи я той и продължи да говори-Никога на би я наранил! Повярвай ми,би предпочел той самия да страда,отколкото да я вижда натъжена.Едно единствено нещо обаче не харесвам в него-темперамента му.Понякога може да бъде много страшен и да върши неща,които не иска.
-На кратко приятелят и е задник.-Заключи русокоската и постави последната вилица.-Сакура търси любов,топлота,разбиране и уважение,единственото,което й трябва е човек неспособен да контролира емоциите си.
-Е,признавам,че Саске не е много добър в това,но все още не е късно да се научи.-Каза Наруто с усмивка на лице и Ино го изгледа сериозно:
-Ако само науча,че е направил нещо на приятелката ми,ще съжалява и аз лично ще се погрижа затова!-След което напусна балната зала.
Часовете си минаваха,минутите отлитаха,моментът настъпи.Сакура вече беше в двореца Учиха и очакваше баща си да дойде и да я заведе в огромната зала.Не след дълго пристигна и той.
-Усмихни се,миличка.Това е най-щастливият ти ден!
„По-скоро най-лошият ми кошмар!”-Каза си тя наум и хвана баща си под ръка.С бавни стъпки те отвориха вратите на балната зала и всички гости се изправиха.Очите на Саске веднага се срещнаха с нейните.Двамата се гледаха втренчено,сякаш провеждаха разговор.Изведбъж младата дама се узова сама до него,а свещеникът беше пред тях.Тя обаче не чуваше нищо.Ушите й бяха заглушени,мислите й бяха объркани,тя самата не знаеше какво прави.Започна да й се вие свят.Представяше си вчерашния ден-Слънцето,което огряваше кожата й,мелодичната песен на птичките,топлият вятър играещ си с косите й.Всико това премина на няколко пъти през съзнанието й Сакура загуби представа за случващото се.Беше готова да се свлече на пода,когато един мек,но плътен глас я изкара от транса:
-Лейди Харуно?Лейди Харуно,очаквам отговорът ви.Ще се омъжите ли за лорд Саске Учиха?
-Аз...-Започна тя,но спря.Нещо я караше да извика силно "не",но така и не го направи.Вместо това поклати глава и каза:
-Да,ще се омъжа за него.
-Тогава ви обявявам за съпруг и съпруга.-Саске я погали нежно по бузата и я придърпа към себе си.Още преди свещеникът да каже „Можете да целунете булката” той се наклони да го направи.Сакура забеляза какво се опитва да стори съпругът й и обърна настрани главата си.Устните му съвсем леко докоснаха лявата й буза,след което я хвана за ръка и я заведе до средата на залата за първитя им танц.Нежно я обгърна през кръста и я придърпа към себе си.Младата лейди се стъписа за кратко,но веднага се укопити.Щом танца свърши тя се отскубна от него,заизкачва се нагоре по стълбите и отиде в спалнята им.Не можеше да понася повече присъствието му.Когато се поогледа забеляза на леглото спретнато сгъната бяла нощница.Бавно се зае да разкопчава копчетата на роклята си и когато я свали облече набързо тънката нощница.Не се чувстваше никак добре.Реши да си легне и така да избегне предстоящата нощ и без това беше много изморена.Сакура се пъхна под завивките и се отпусна.Не мина много време и задряма.Точно когато щеше да се унесе в сладък сън вратата леко се отвори и в стаята влезе съпруга й.Тя мигновено отвори очи и погледна към него.
-Предполагах,че вече сте заспали.-Каза спокойно той и седна на другата страна на леглото.-Време е да станете моя...
Съобщение
Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!