Глава 8, Любов или омраза - историята на лорд и лейди Учиха

Глава 8, Любов или омраза - историята на лорд и лейди Учиха

Глава 8Неочакван посетител

„Este corazón sincero,
Murió en su muñeca de trapo.”


„Това истинско сърце умря в своята парцалена кукла”

Сакура бягаше из лабиринта.Сълзи капеха от очите й.Как може този човек да й причини такова нещо? Нали уж я обсипваше с комплименти,подаряваше й рози,караше я да се чувства добре,а накрая й разби мечтите.Да,тя не го обичаше,но малко по малко започваше да свиква с присъствието му.Малко по малко му подаряваше сърцето си,а той просто го захвърли като ненужен парцал.Това я заболя.Нарани я там,където боли най-много.Сега вече знаеше,че вълшебната приказка от детството й си остава затворена там.Но как,как да я забрави като до преди няколко дни още вярваше в нея?До преди няколко дни беше дете,сега пак си оставаше дете,но нямаше да е задълго.
Лейди Харуно вече беше качена в стаята си и плачеше легнала на леглото.Не обърна внимание на всички гости,които я гледаха очудени или на баща си,просто искаше да остане сама.Тя не желаеше да се омъжва,не й беше времето да го прави и все пак прие без да знае защо.Нямаше да се съпротивлява,щеше да слуша съпруга си и да се опита да стане достойна за него.Единственото,което искаше в замяна бе обич,уважение,нежност....Но вече край! Той нямаше да получи абсолютно нищо от нея! Ако пък толкова настояваше,щеше да му се наложи да си го вземе със сила.Това бе последаната й мисъл преди да заспи.
Когато на сутринта се събуди я очакваше топла вана ухаеща на ванилия.Сакура се изправи и точно тогава Ино влезе в стаята:
-Сакура,лорд Учиха е тук и настоява да те види.-Каза тя като натърти на думата „настоява”.Розовокоската смръщи чело и отговори:
-Предай му,че не искам да го виждам докато не се оженим!-И отиде да си намери някоя хубава рокля из гардероба.Ино само кимна и излезе от стаята.Слезе долу и му съобщи:
-Съжалявам много,но Сакура не иска да ви вижда докато не се ожените.
Саске се усмихна леко,но от вътре бе ядосан.За него снощния разговор не беше приключил,а и без това трябваше да даде нещо на младата лейди и тогава му хрумна една идея.Той се поклони и се престори,че си тръгва,но всъщност отиваше право към стаята на бъдещата си съпруга.Преди време баща й му беше казал къде се намира тя,голяма грешка от негова страна.
Лейди Харуно вече се беше потопила във ваната и се наслаждаваше на прекрасния аромат,когато някой отвори прозореца.Тя се стресна и придърба набързо хавлията до себе си.Изпод пердетата се подаваше лорд Саске Учиха.
-Вие?! Какво правите тук?-Поита нервно младата дама.Мъжът пристъпи напред и застана пред нея.
-Трябва да ви дам нещо,а и не довършихме нощния си разговор.-Каза той са усмивка на лице,доволен от положението,в което я сварва.
-Напротив! Приключихме разговора още тогава!-Отвърна му заядливо тя,стояща още във ваната.-Нали казах на Ино да ви отпрати?
-Да и тя го направи,само че аз реших да ви посетя.
-Не можахте ли да намерите друго време за посещения?
-О,това напълно ме устройва!-Сакура разбра какво имаше предвид той.Не всеки ден се случва да видиш момиче на нейната възраст във вана и то чисто гола.
-Безсрамник!-Отвърна му тя и ставайки набързо уви тялото си със хавлията.Саске я наблюдаваше.Бъдещата му съпруга имаше прекрасно тяло,как му се искаше да дръпне хавлията,която така нахално пречи на невероятната му гледка.Но той подтисна този инстинкт.Не искаше да я плаши още в началото.
-Кажете за какво сте дошли и си вървете!-Каза сурово лейди Харуно и се обърна към него.Саске не отговори,а само се приближи до нея.Вече бяха на сантиметри растояние,можеше да устети уханието й на ванилия.Изведнъж на лицето му се появи самодоволна усмивка.Усмивка,която младата дама избощо не хареса.
-Дойдох за да ви дам годежния пръстен.Нали не очаквате,че ще се оженим без него?-Сакура потръпна.Това изречение накара кожата й да настръхне.Тогава мъжът извади от вътрешния джоб на сакото си червена кутийка и взе предмета,който беше вътре.Нежно хвана ръката й,сякаш се страхуваше от нещо,и сложи пръстена на безименния й пръст.Младата дама се загледа в сребърния накит.На него имаше три малки розови розички.Никога преди не беше виждала такива.Винаги е смятала,че розите могат да бъдат само бели или червени.”Невероятно!”-Помисли си тя.
-Съжалявам много,че пръстена не е златен,но аз харесвам повече среброто,а и предположих че ще ви стои по-добре.-Каза внимателно Саске и пусна ръката й.Сакура погледна надоло и се усмихна мило.
-Благодаря...-Промълви тихо тя,възхитена от сребърния накит.Лорд Учиха нежно я хвана за брадичката и повдигна главата й.Очите им отново се срещнаха.Нейните блестяха както винаги,а неговите бяха все така строги,но някак си излъчваха топлота.Тогава устните им се сляха.Първоначално целувката беше нежна,сдържана,но когато Саске получи възможност да вкара езика си в устата й,се превърна във властна и изискваща.Щом се усети какво прави Сакура се отскубна от него и се отдалечи:
-Отрепка! Как си позволявате?!-Развика се тя.Мъжът облиза долната си устна и й отговори:
-Съвсем скоро ще разберете,че едва ли на този свят има нещо,което да не си позволявам!-След което излезе през прозореца.Лейди Харуно опря гърбя си в стената и се свлече на пода.Беше объркана,напълно объркана.”Този човек е най-страшния ми кошмар!”-Каза си наум тя и докосна с пръсти устните си.Все още усещаше целувката му.
Съобщение

Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping

Няма връзка с Интернет.

Моля, свържете се към мобилна мрежа, за да използвате портала.

Презареди ⤾