Глава 7, Любов или омраза - историята на лорд и лейди Учиха
- Animes Portal
- 24/01/18г.
- Исторически
- 17 Глави
- 164 Прочита
- 3 Ком.
Глава 7Лорд Саске Учиха
„un día el sol le dijo a la luna
-Sabes que no quiero verte llorar.
-La Luna luego le respondio:
-El tiempo no curo la herida de mi corazon....”
„Един ден Слънцето казало на Луната:
-Знаеш,че не искам да те гледам как плачеш...
Тогава Луната му отговорила:
-Времето не излекува раната в сърцето ми...”
-Сакура!-Ино извика,отваряйки рязко вратата.-Няма да повярваш какво се случи току-що!-Каза задъхано тя.Сакура се успокояваше наум.Помисли си,че някой иска да я убие.
-Ино,успокой се и ми кажи какво става.
Русокоската седна на леглото,пое си на няколко пъти въздух и съобщи:
-Срещнах Наруто,херцога за който ти говорех!
-Какво за него?-Попита Сакура.
-Той е най-добър приятел на бъдещият ти съпруг!-Извика Ино и скочи от леглото,като дръпна и приятелката си за ръце и тя се изправи.Двете затичаха до стълбите и тогава русокоската каза:
-Време е! Не можеш вечно да стоиш затворена в стаята си.-После набързо заслиза по стълбите и отиде до Наруто.Изведнъж всичко спря-музиката и хората заглъхнаха.По стълбите бавно слизаше лейди Сакура Харуно.Движенията й бяха плавни,двата пуснати кичура подскачаха в ритъма на нейните стъпки.Още щом погледна към гостите очите й срещнаха други две очи.Те бяха черни,много черни и гледаха студено,но някак си възхитено и удобрително.Това малко я стресна: „Този човек владее емоциите си много добре”-помисли си тя.Нито нейния,нито неговия поглед се отмести.Никой от двамата не примигна.Те продължаваха да се гледат и не обръщаха внимание на нищо и никой.
Най-накрая Сакура се озова в центъра на балната зала.Ино беше застанала до нея и се усмихваше весело.Не след дълго дойде и баща й.
-Сакура,ела да те запозная с бъдещият ти съпруг.-Той я хвана под ръка и я поведе нанякъде.Докато се усети,вече беше изправена пред чернокос мъж,с бяло лице и много тъмни очи.Тогава си спомни: „Това са онези очи....!”-помисли изненадана наум и леко настръхна.
-Миличка,това е лорд Саске Учиха,мъжът за когото ще се омъжиш в близките дни.-Тя преглътна тежко и се опита да се усмихне колкото се може по-непринудително.Саске усети това и нежно хвана ръката й.Устните му едва докоснха нежнта кожа и той се поклони.После се изправи и пусна ръката й.
-За мен е удоволствие да се запознаем,милейди.-Каза той с онзи неземен глас и й се усмихна нежно.Сакура потръпна.Този човек беше еднакво мил и страшен,а това я плашеше.”От него можеш да очакваш всичко!”-помисли си уплашено тя.
-Искате ли да се поразходим навън,лейди Харуно?-Попита той със същия глас,както преди малко.Зашеметена,младата дама само кимна в съгласие и се остави да бъде поведена в мрачната прегръдка на нощта.
Когато излязоха тя се отскубна от него и затича надолу по стълбите.Щом слезе погледна нагоре към необятното небе.Там блестяха хиляди,милиони,безброй звезди.Девойката се завъртя в кръг и подскочи весело,съвсем беше забравила за мъжа със себе си.Саске стоеше горе на стълбите и я наблюдаваше.”Чудно момиче”-помисли си.Държеше се като малко дете,но той много добре знаеше,че не е такава.Ако беше нямаше така набързо да избяга от него,да забрави за съществуването му.Затвори за кратко очи,вдиша от студения нощен въздух и заслиза по стълбите.
Сакура все още гледаше към звездите.Всяка една от тях й се струваше най-прекрасна от останалите.За нея те бяха нещо магично,нужната глътка въздух всяка вечер,надеждата,че след всяка буря изгрява Слънцето.
-Звездите тази вечр наистина са много хубаво.Винаги съм ги смятал за изключителни,защото те са такива.-Каза нежно Саске вече застанал зад нея.Момичето се стресна и подскочи напред.Съвсем беше забравила за него.
-Не се притеснявайте,милейди.Не исках да ви стресна.
-Не аз...Не сте ме стреснали...-Отвърна стъписано тя и се обърна към него.Очите му отново я оставиха без дъх.Колкото и да искаше да избегне погледа му,не се получаваше.”Не,не бива да му показвам слабостта си!”-Нареди си тя и извърна глава на страна.
-Обичам да наблюдавам нощното небе,действа ми някак успокояващо...-Призна си Сакура и продължи да върви напред,по-настрани от него.Присъствието му я притесняваше,имаше някакъв задушаващ ефект.”Какво ли ще е,когато заживея с него?”-Помисли си младата девойка.
-От цялата тази еуфория забравих да направя най-важното.-Каза Саске и бавно пристъпи към нея.Двамата спряха и той я обърна към себе си.Леко и плавно й подаде една алено червена роза:
-Честит рожден ден на най-прекрасната звезда от всички!-Изрече той меко,в гласът му се усещаше онази специфична омагьосваща нотка.Сакура остана изненадана.Плахо взе розата и се усмихна неуверено,сякаш това,което се случваше не беше реално.
-Благодаря..-Прошепна тя.Той се усмихна и я хвана под ръка.Двамата вървяха по пътеката,която водеше навътре в лабиринта.От всякъде ги обръщаха бели рози,носеше се нежно ухание.Облаците се отдръпнаха и пълното лице на Луната се разкри.Беше като в приказка.Лейди Харуно се чувстваше като в приказката от детските й мечти.Само че тя не знаеше,че каквото се извисява високо в небесата,скоро ще трябва да се приземи на земята.
-Благодаря ви за тази нощ.-Каза Сакура и се обърна към него.Лорд Учиха кимна сериозно и проговори:
-Бъдещата ми съпруга заслужава най-доброто,нали все пак е моя.
-Не съм ваша!-Запротестира тя.
-Но много скоро ще бъдете!-Отвърна й той.
-Не бъдете толкова сигурен!-Заплаши го Лейди Харуно и тръгна да се връща обратно.Саске обаче нямаше да остави нещата така.Той се провикна зад нея:
-Вие вече сте моя собственост! И много скоро ще станете напълно моя!
-Sabes que no quiero verte llorar.
-La Luna luego le respondio:
-El tiempo no curo la herida de mi corazon....”
„Един ден Слънцето казало на Луната:
-Знаеш,че не искам да те гледам как плачеш...
Тогава Луната му отговорила:
-Времето не излекува раната в сърцето ми...”
-Сакура!-Ино извика,отваряйки рязко вратата.-Няма да повярваш какво се случи току-що!-Каза задъхано тя.Сакура се успокояваше наум.Помисли си,че някой иска да я убие.
-Ино,успокой се и ми кажи какво става.
Русокоската седна на леглото,пое си на няколко пъти въздух и съобщи:
-Срещнах Наруто,херцога за който ти говорех!
-Какво за него?-Попита Сакура.
-Той е най-добър приятел на бъдещият ти съпруг!-Извика Ино и скочи от леглото,като дръпна и приятелката си за ръце и тя се изправи.Двете затичаха до стълбите и тогава русокоската каза:
-Време е! Не можеш вечно да стоиш затворена в стаята си.-После набързо заслиза по стълбите и отиде до Наруто.Изведнъж всичко спря-музиката и хората заглъхнаха.По стълбите бавно слизаше лейди Сакура Харуно.Движенията й бяха плавни,двата пуснати кичура подскачаха в ритъма на нейните стъпки.Още щом погледна към гостите очите й срещнаха други две очи.Те бяха черни,много черни и гледаха студено,но някак си възхитено и удобрително.Това малко я стресна: „Този човек владее емоциите си много добре”-помисли си тя.Нито нейния,нито неговия поглед се отмести.Никой от двамата не примигна.Те продължаваха да се гледат и не обръщаха внимание на нищо и никой.
Най-накрая Сакура се озова в центъра на балната зала.Ино беше застанала до нея и се усмихваше весело.Не след дълго дойде и баща й.
-Сакура,ела да те запозная с бъдещият ти съпруг.-Той я хвана под ръка и я поведе нанякъде.Докато се усети,вече беше изправена пред чернокос мъж,с бяло лице и много тъмни очи.Тогава си спомни: „Това са онези очи....!”-помисли изненадана наум и леко настръхна.
-Миличка,това е лорд Саске Учиха,мъжът за когото ще се омъжиш в близките дни.-Тя преглътна тежко и се опита да се усмихне колкото се може по-непринудително.Саске усети това и нежно хвана ръката й.Устните му едва докоснха нежнта кожа и той се поклони.После се изправи и пусна ръката й.
-За мен е удоволствие да се запознаем,милейди.-Каза той с онзи неземен глас и й се усмихна нежно.Сакура потръпна.Този човек беше еднакво мил и страшен,а това я плашеше.”От него можеш да очакваш всичко!”-помисли си уплашено тя.
-Искате ли да се поразходим навън,лейди Харуно?-Попита той със същия глас,както преди малко.Зашеметена,младата дама само кимна в съгласие и се остави да бъде поведена в мрачната прегръдка на нощта.
Когато излязоха тя се отскубна от него и затича надолу по стълбите.Щом слезе погледна нагоре към необятното небе.Там блестяха хиляди,милиони,безброй звезди.Девойката се завъртя в кръг и подскочи весело,съвсем беше забравила за мъжа със себе си.Саске стоеше горе на стълбите и я наблюдаваше.”Чудно момиче”-помисли си.Държеше се като малко дете,но той много добре знаеше,че не е такава.Ако беше нямаше така набързо да избяга от него,да забрави за съществуването му.Затвори за кратко очи,вдиша от студения нощен въздух и заслиза по стълбите.
Сакура все още гледаше към звездите.Всяка една от тях й се струваше най-прекрасна от останалите.За нея те бяха нещо магично,нужната глътка въздух всяка вечер,надеждата,че след всяка буря изгрява Слънцето.
-Звездите тази вечр наистина са много хубаво.Винаги съм ги смятал за изключителни,защото те са такива.-Каза нежно Саске вече застанал зад нея.Момичето се стресна и подскочи напред.Съвсем беше забравила за него.
-Не се притеснявайте,милейди.Не исках да ви стресна.
-Не аз...Не сте ме стреснали...-Отвърна стъписано тя и се обърна към него.Очите му отново я оставиха без дъх.Колкото и да искаше да избегне погледа му,не се получаваше.”Не,не бива да му показвам слабостта си!”-Нареди си тя и извърна глава на страна.
-Обичам да наблюдавам нощното небе,действа ми някак успокояващо...-Призна си Сакура и продължи да върви напред,по-настрани от него.Присъствието му я притесняваше,имаше някакъв задушаващ ефект.”Какво ли ще е,когато заживея с него?”-Помисли си младата девойка.
-От цялата тази еуфория забравих да направя най-важното.-Каза Саске и бавно пристъпи към нея.Двамата спряха и той я обърна към себе си.Леко и плавно й подаде една алено червена роза:
-Честит рожден ден на най-прекрасната звезда от всички!-Изрече той меко,в гласът му се усещаше онази специфична омагьосваща нотка.Сакура остана изненадана.Плахо взе розата и се усмихна неуверено,сякаш това,което се случваше не беше реално.
-Благодаря..-Прошепна тя.Той се усмихна и я хвана под ръка.Двамата вървяха по пътеката,която водеше навътре в лабиринта.От всякъде ги обръщаха бели рози,носеше се нежно ухание.Облаците се отдръпнаха и пълното лице на Луната се разкри.Беше като в приказка.Лейди Харуно се чувстваше като в приказката от детските й мечти.Само че тя не знаеше,че каквото се извисява високо в небесата,скоро ще трябва да се приземи на земята.
-Благодаря ви за тази нощ.-Каза Сакура и се обърна към него.Лорд Учиха кимна сериозно и проговори:
-Бъдещата ми съпруга заслужава най-доброто,нали все пак е моя.
-Не съм ваша!-Запротестира тя.
-Но много скоро ще бъдете!-Отвърна й той.
-Не бъдете толкова сигурен!-Заплаши го Лейди Харуно и тръгна да се връща обратно.Саске обаче нямаше да остави нещата така.Той се провикна зад нея:
-Вие вече сте моя собственост! И много скоро ще станете напълно моя!
Съобщение
Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!
Коментари за глава 7
Стигнах до глава 7