Глава 2Лейди Сакура Харуно

А по това време,в най-аристократичното място на тогавашните времена,където се намираше и двореца на Лорд Тио Харуно,се провеждаха разговори на същата тема.Или по-точно спорове.Новината,която той съобщи на дъщеря си по време на вечеря едва не й докара инфаркт.Тя очакваше всичко друго от него,но не и това.Когато се поуспокои младата лейди се изправи и заговори:
-Но татко,аз дори не познавам този човек!-Нервно и притеснено тя вървеше из трапезарията.Лейди Сакура Харуно беше от типа хора,които сами управляваха живота си.Беше умна и начетена.Говореше латински и беше запозната изключително добре с литературата и историята,обичаше животните и винаги,когато имаше свободно време помагаше на прислужниците в двореца.Баща й не беше съгласен на това.Все пак дъщеря му бе лейди- не можеше да върши работата на слугите.Ала каквото и да правеше все не успяваше да я убеди в обратното.Сакура бе с розова коса,цвят доста странен за тогавашните времена.Никой не разбра как се е получило така,но това й придаваше загадъчност и мистерия.Очите й бяха изомрудено зелени и винаги блестяха.Когато тя се ядосаше обаче придобиваха тъмно зелен цвят.Това бе нейния чар.Всички се възхищаваха на странния цвят на косата й и прекрасните й изкрящи очи.
Друго важно нещо за младата лейди Харуно бе,че не обичаше да бъде командвана,а в този момент бе поставена в едно много деликатно положение.Баща й се изправи,въздъхна тежко и проговори:
-Какво те притеснява в него?Нали не мислиш,че съм избрал някой неподходящ за теб?
-Не татко.Та той е на 26! Имаме голяма разлика във възрастта!-Сакура ядосано му отговори.В момента й се идеше да се изпари от този свят,но много добре знаеше,че такива неща несъществуват.Те принадлежаха на едно определено измерение наречено приказка.Някога и тя си мислеше,че живота й ще бъде красиво написана вълшебна приказка.До тази вечер това беше най-съкровеното й желание,но вече погледа й се отправи в друга посока.Детските мечтания трябваше да бъдат забравени.Но как? Как,като тя все още беше дете?
-Но ти в събота ще навършиш 16.-Баща й за кой ли път се опита да я разубеди,макар и да знаеше,че тя щеше да приеме.
-Това не променя нищо!-Сакура тропна с крак.Не можеше собствения й баща да й причини подобно нещо.Не можеше да я поставя в полжение без изход.
-Не искам,не искам...-Тихо каза тя.Пое си дълбоко въздух и три пъти се помоли на ум това да не е най-голямата грешка в живота й.
-Но ще го направя.