Глава 15

На следващия ден Итачи се събуди и първото,което видя беше нежното красиво цвете,което лежеше до него.Студа през нощта я беше доближил до тялото му.Сега бе обърната към него,а ръцете й бяха неволно поставени върху голата му гръд.Това нейно докосване го влудяваше,а равномерното й дишане му действаше толкова добре,че му се искаше да я целуне.Тя беше толкова красива,нежна и ранима.Най-прекрасното същество,което беше срещал някога и което сега лежеше в леглото му,под неговите завивки,положила ръце върху неговата гръд,а той даже да не може да я докосне,да се наслади на бебешката й кожа,да вкуси от розовите й сладки устни.Вярно,беше адски трудно да се сдържа,когато е около нея,но му стигаше,че е щастлива.Снощната случка обаче накара кръвта във вените му да закипи бясно.Усети дразнеща болка,която го караше да троши,чупи и проклина,но не направи нищо от това.Сдържаше всички чувства в себе си.Щеше да уреди нещата с думи,а не с бой.Итачи погледна към младата лейди и се усмихна.После нежно премести ръцете й от себе си и се изправи.Облече обичайните дрехи,върза косата си на опашка и излезе тихо от стаята.Трябваше да намери Саске още сега!
През това време принц Гаара беше станал и се разхождаше из градината.Цяла вечер почти не беше миигнал.Срещата му с лейди Сакура се запечата в съзнанието му и го преследваше цяла нощ.Представяше си веселата й усмивка,красивото й лице и блескащите зелени очи. „Саске сигурно е щастливец.”-Каза си той леко натъжен.Тя никога нямаше да бъде негова.Можеше само да й се любува отдалеч и да се прави,че няма нищо.
-Добро утро!-Весело го поздрави женски глас.
-Добро утро!-Отвърна й той.
-Защо сте сам?-Попита тя и Гаара тогава се загледа по-добре в нея.Беше наистина много красива,с руса коса и сини очи.За миг даже беше загубил представа за времето,но набързо поклати глава и отговори:
-Аз обикновено съм сам,но се радвам,че има някой с мен сега.
-Искате ли да ви покажа лабиринта?-Попита с усмивка младата дама.
-Да,да тръгваме.Само че първо искам да ми кажете нещо.
-Слушам...
-Как се казвате?-Девойката се засмя на своята глупост и отвърна:
-Ино.Лейди Ино Яманака,а вие сте?
-Принц Гаара.
Русокоската остана изненадана и шокирана.Като по команда се поглони,но тогава той я хвана за раменете и я изправи,казвайки:
-Нека не стигаме до формалности.-След което я хвана под ръка и двамата се запътиха към лабиринта.
Докато те се разхождаха,Итачи вече беше стигнал до библиотеката и гледаше на кръв брат си.
-Саске,какво подяволите си мислеше?!
-Какво? За какво говориш?
-Аз ли за какво говоря?! Какво си направил на Сакура снощи?-Попита бясно той.
-Нищо особено.
-Нищо ли ти се струва,че я намерих да плаче на пода пред стълбите?! За бога,какво ти става ?!
-Не знам.Нищо не знам.-Отговори объркано младия лорд.
-Как така нищо не знаеш,малки братко?
-Не помня.Не си спомням нищо.
-Не си прави шегички с мен!
-Не си правя шеги! Казвам ти истината.-Итачи се очуди и за момент се замисли над думите му.Възможно ли бе да казва истината? И ако е така-какво се е случичло?
-Не помня нищо освен,че имаше буря.На следващия ден говорих с Гаара и той ми разказа всичко.-Обясни Саске.Брат му въздъхна тежко и си наля чаша вино,като я изпи на екс.Явно положението не беше толкова просто,но това не обясняваше положението на Сакура.Нещо се беше случило преди,но какво? Тогава истината излезе наяве.
-Снощи само я прегърнах и я целунах и й направих комплимент.Изведнъж тя ми се разкрещя,че съм я насилил и излезе от стаята.-Каза той.Възрастния лорд беше шокиран.Кръвта му започна да кипи.Това вече беше прекалено!
-Да те вземат мътните,Саске!-Развика се той.-Как си могъл да го направиш? Какво те прихваща?!
-Първо не ми викай и второ не помня какво се е случило.Всичко бих дал,за да променя стореното.
-Заслужаваш да те бичуват!-Итачи гневно извика и изпусна чашата на пода.Вратата с ярост се тръшна зад него,дори и книгите по равтовете се разтресоха.
През това време Сакура се срещна с Ино и Гаара.
-Здравейте!-Поздрави ги тя.
-Здравй,Сакура! Закуси ли вече?-Попита русокоската.Лейди Учиха се засмя и принца веднага се смути,но се укопшити и се опита да я погледне.
-Не,не съм,но не съм и гладна.-Отвърна им розовокоската.
-Трябва да говоря с милейди.-Каза Гаара и Ино погледна очудено.-Ще ме последвате ли?-Сакура кимна объркано и дватата заизлизаха от лабиринта.По пътя разговора им започна:
-Лейди Учиха трябва да ви кажа нещо важно.
-Слушам ви...
-Става въпрос за съпруга ви.Той има амнезия.
-Амнезия?-Попита невярващо тя.
-Да.Имало е буря и Саске е получил силен удар по главата.Когато се събуди не помнеше нищо.
„Значи така”-Помисли си тя.Това беше причината за странното му държание.Не можеше да е забравил толкова бързо,пък това означаваше ли,че щеше да се държи по по-различен начин? Че щеше да й се извинява и да моли за прошка,или щеше да преглътне болката и болезнения спомен и да се държи както преди? Тези мисли не й даваха мира.Нали й беше обещал промяна? Беше й обещал цялата любов на Земята и думите му бяха толкова искрени.Ако не беше забравил всичко,щеше ли да изпълни обещанието си?
-Разбирам.-Каза най-после тя.Обърна се към принца и се принуди да се усмихне.-Благодаря ви,че ми казахте.Снощи се държах несправедливо с него и сега трябва да му се извиня.-Тогава Сакура се затича към изхода и остави Гаара сам.
Лорд и лейди Учиха взаимно се търсеха из двореца.Когато най-накрая се намериха в балната зала двамата едновременно казаха:
-Извинявай!
-Не бях права да се държа така с теб.-Избърза младата лейди.-Гаара ми каза всичко.Знам,че си си изгубил паметта.
-Сакура,аз....-Саске спря за кратко,но после продължи-Чувствам се ужасно.Не помня нищо,но много ме боли,че съм ти причинил това.
Тя много добре знаеше за какво говори той.Ставаше въпрос за онази нощ.Нощта,която се превърна в кошмар за нея.Нощта,която щеше да помни цял живот.
-Не се притеснявай.Всичко вече е минало.-Отвърна спокойно лейди Учиха.
-Наистина съжалявам-.Отново й каза той.Розовка се усмихна бегло и напусна залата.
Вечерта,някъде към 23.30,когато всички вече бяха заспали,Сакура тихо почука на вратата на Итачи и я отвори.Той лежеше на леглото с широки бели панталони,които стигаха малко под коляното и с гола гръд,но косата му още беше вързана.Когато я видя,се изправи и погледна към нея.
-Хей....-Поздрави я плахо лорда.Младата лейди се усмихна леко и го пипита:
-Може л-ли да с-спя при т-теб тази нощ?
-Саске няма ли да...
-Не се притеснявай за него.-Отвърна тя и се приближи до леглото.Беше облечена в дълга,бяла копринена нощница с презрамки,а косата й беше разпиляна по раменете.Сърцето му заби лудо.За бога,та тя беше тук по свое желание и изглеждаше толкова влудяващо невинно,а той не можеше да я докосне.С големи услилия Итачи се опита да изтръгне тези чувста и приятелски й се усмихна:
-Добре,можеш да останеш.
Сакура засия от щастие и очите й блеснаха.Набързо влезе под завивките и легна на меко и топло.Лорд Учиха направи същото.След като и двамата бяха в леглото младата жена се протегна и прокара малките си пръстчета по мускулите на ръката му.Това изгори кожата му.Всички опити да подтисне напиращите го чувства бяха напразни.Вече едва издържаше.
-И-извинявай...-Каза притеснено тя.
-Можеш да ме разглеждаш колкото си искаш.-Отвърна й тихо той,а гласът му прозвуча толкова привлекателно,че лейди Учиха се изчерви.
-Толкова много приличаш на Саске!-Възкликна розовокоската.Незнайно защо,двамата бяха скасили разтоянието помежду си.Погледите им ведняга се рещнаха.Тръпки преминаха по телата им. „Това е толкова неправилно!”-каза си той.В този момент устните им нежно се докоснаха.Чувството беше толкова приспособяващо и изпълнено с любов.Изведнъж целувката се задълбочи и Итачи легна отгоре й.Докато плъзгаше ръцете си по тялото й усети нещо.Очите му се разшириха,той знаеше.
-Бременна си...-Каза й хладно.Погледът му излъчваше изкри.Тя обърна глава настарни,не искаше да го гледа.
-Детето е от Саске,нали?
-Да...
-Той знае ли?
-Не...
Лорд Учиха въздъхна и обърна лицето й към себе си.
-Трябва да му кажеш.
-Знам...
-Кога смяташе да го направиш? Когато започне да си личи?
Сакура не отговори.Съзли започнаха да капят по възглавницата.
-Всичко стана...Беше в онази нощ,когато...Той ме изнасили.Не се интересуваше дали ме наранява или,че ме боли.Насили ме и ме удари.На следващия ден получих писмо,в което ми се извинява и ми казва,че ме обича...
-Спокойно.Успокой се...
Итачи легна до нея и я прегърна през кръста.Устните му се бяха опрели върху рамото й и той и шепнеше нежно:
-Спокойно.Всичко свърши.Аз съм тук...
Дишането й беше накъсано.Сълзите продължаваха да се стичат по бузите й.Господи,колко го болеше! Колко болезнено беше да я гледа как страда,как се измъчва,а той само да наблюдава отсрани и да може да й предложи единствено приятелска любов.