Глава 14, Любов или омраза - историята на лорд и лейди Учиха

Глава 14, Любов или омраза - историята на лорд и лейди Учиха

Глава 14Завръщането

На следващия ден Сакура се събуди късно.Слънцото вече беше изгряло и лъчите му проникваха в стаята.Времето беше чудесно и идеално за разходка из гората.Младата лейди стана и нареди да й донесат вана с гореща вода.Докато чакаше това да стане,тя отвори прозереца и свежия есенен вятър погали нежно лицето й.Навън все още беше топло и мириса на рози достигаше до малкото й носле.По едно време на вратата се почука и двама младежи вкараха вътре голямата вана,поклониха се и излязоха.Сакура се приближи до леглото и започна да съблича нощницата си,след което се присегна за френските сапуни и се потопи в топлата вода.Всички мускули на тялото й се отпуснаха.Тя върза косата си на кок с помощта на две куки от прежда и се облегна назад.Беше ненормално отпускащо и приятно.След всичко,което преживя за няма и 24 часа,заслужаваше цял ден да кисне във ваната.За миг забрави за проблемите си и обясненията,които трябваше да направи,сякаш беше някъде другаде-далеч от всичките си задължениея и притеснения.Чувстваше се толкова комфортно и добре-без излишни мисли или тревоги.Да,точно от това имаше нужда,от спокойствие.
Изведнъж вратата рязко се отвори и в с таята нахлу чернокос мъж.Сакура замръзна на място,ако някой целеше да я уплаши до смърт-значи беше почти успял.Младата жена се загледа в непознатия и остана шокирана.Този човек приличаше досущо на Саске,но не беше той.Лейди Учиха за миг се запита дали не халюцинираше или нещо подобно.Не помнеше съпругът й да й беше споменавал,че има брат или двойник.Двамата се гледаха втренчено и точно когато тя смяташе да му поиска обяснения защо нахълта така в стаята й,той проговори:
-Я гледай ти,още една от курвите на Саске! Какво ще кажеш след като се изкъпеш да обслужиш и мен.Гарантирам ти,че съм сто пъти по-добър от брат ми.-Кръвта се качи в главата на младата лейди,в тялото й закипя гняв.Набързо придърпа хавлията си и се загърна.През това време мъжът беше седнал на леглото и се наслаждаваше на гледката.
-Ти май си по-млада от другите.Я,кажи-на колко си години? 17,18...?-Попита я той.Тя се изправи вече загърната и го изгледа злобно:
-Как си позволявате да ми говорите така?! Веднага ми се извинете!-Настоя розовокоската.Непознатия само я изгледа и се засмя:
-Аз да ти се извинявам? На една курва?! До къде стигна този свят?! Благородник да се извинява на курва!-Говореше през смях чернокосия.Сакура замахна и му зашлеви звучна плесница.Мъжът ядосано я хвана за рамената и я бутна на леглото като легна от горе й.
-Значи си била и непокорна.Къде ли Саске те е намерил такава?Може би в някой бардак?-Предположи той и опъна ръцете й на главата.Лейди Учиха се замята,но не постигна нищо,а само улесни работата му,защото хавлията й се беше отвързала.
-Имаш много гладка и мека кожа.Нямам търпение да вкуся от плътта ти!-Каза непознатия и плъзна ръката си по бедрото й.Сакура побесня.Да нахлъва в стаята й бе едно,но да се опита да я изнасили съвсем друго и то при условие,че беше бременна!
-Пуснете ме веднага или не отговарям! Много ще си изпатите,когато Саске научи за това!-Заплаши го тя,ала той само се засмя подигравателно и я погледна в очите.
-Ще е интересно да видя как собственият ми брат ме наказва и то когато аз съм по-големия от двамани!
-А какво ще стане,когато разбере,че сте изнасилили собствената му съпруга,която също така е и бременна?
-Какво...?-Попита чернокосия неверващо.-Не може да бъде! Саске се е оженил?! Лъжеш ме!
-Защо да ви лъжа?-Попита розовокоската и той седна на леглото.Постоя за кратко в мълчание.Тишина изпълни стаята.Беше някак странно и некомфортно.След кратка пауза мъжит се обърна към младата жена и й се представи:
-Казвам се Итачи Учиха,а ти си?
-Сакура Харуно,искам да кажа Сакура Учиха...-Поправи се тя и се облегна на възглавницата.
-Значи твърдиш,че Саске ти е съпруг?
-Не го твърдя,това е самата истина.Питайте когото поискате.
-Но как така не са ми съобщили?-Запита Итачи и се изправи.В този момент Наруто,Хината и Ино нахлуха като хали в стята.
-Сакура,какви бяха тези викове?-Попита Ино.
-Моля те,кажи ми,че Саске няма жив да ме одере!-Замоли се русокоското.Итачи стоеше като току-що ударен по главата и не проумяваше нищо. „Явно това момиче наистина беше негова съпруга.”-Заключи накрая той и въздъхна.
-Спокойно,всичко е наред,стана просто едно малко недоразумение.
-Слава богу! –Каза лейди Яманака и тогава нещо й направи впечатлиние.-Сакура,защо си по хавлия и с този господин?
-Нали ти обясних-имаше объркване.Не се притеснявай.-След което лейди Учиха й се усмихна приятелски.Русокоската се засмя и й каза:
-Е,ние ще те оставяме.
-Да,радваме се,че си добре.-Отвърна Хината и също се усмихна.Изведнъж херцог Узумаки забеляза нещо.
-Итачи,това ти ли си?-Попита той.Лорд Учиха се обърна към него и отговори:
-Да,аз съм,стари приятелю.-Трите момичета се спогледаха очудено.Двамата мъже забелязаха с какво неразбиране ги гледаха дамите и поясниха:
-Аз,Саске и Итачи се познаваме от деца.Устроивахме си походи и яздехме в гората.Един ден,обаче Итачи реши да замине,тогава беше на 18,а ние едва на 14,след това повече не се видяхме.
-Бяха хубави години...-Заключи черокоси и двамата с Наруто набързо излязоха от стаята.Имаха толкова много да си кажат и разкажат,че цялтото време на света нямаше да им бъде достатъчно.
-Хайде,Хината,нека оставим Сакура да се облече.-Каза Ино и двете излязоха навън.Младата лейди въздъхна тежко и затвори очи.Какво ли не й се бе случило вече.Дори и извънземно да видеше пак щеше да го помисли за нещо нормално.След като си полежа реши,че вече е време да става.Изправи се,намери една бледорозова рокля и я облече.После оправи наново прическата си и отиде в библиотеката.Не беше чела от толкова време,а книгите бяха толкова много.Докато се чудеше коя от всичко да избере,Саске вече се беше събудил,но нещо не бе наред.
-Кой си ти?-Попита младия лорд Учиха.Гаара го изгледа недоумяващо и отговори:
-Аз съм Гаара.Принц съм на Англия,а ти си най-добрия ми приятел.Би трябвало да помниш.
-Не,нищо не помня.-След кратко мълчание чернокосия зададе такъв въпрос,че негово височество щеше да се задави със собствената си слюнка:
-Аз кой съм?
-Саске не се шегувай с мен така!
-Кой е Саске?
-Ти.Ти си лорд Саске Учиха.Живееш във Вирджиния-много красиво място.Имаш брат,какзва се Итачи и е по-голям от теб с четири години,освен това се и женен.-Щом Гаара спря да говори,младия лорд поклати глава и каза:
-Наистина ли? Колко хубаво,а аз да не помня!
-Саске,моля те,спри с тази шега-не е смешно!
-Това не е шега.Честна дума нищо не помня.
Принца въздъхна отчаяно и тогава се сети,че при удара с въжето приятелят му може би си е изгубил маметта.
-Ти каза,че съм женен.Как изглежда съпругата ми? Хубава ли ?-Попита Саске.
-Очарователна е.-Отговори му тихо Гаара.
-Кога ще я видя?
-Много скоро.-След което напусна каютата.
По това време в двореца Учиха,Сакура продължаваше да чете книгата.Тъкмо започваше да се унася в сладък сън,когато отвън се чуха някакви викове.Тя подскочи стресната и погледна през прозореца.Вън беше тъмно,а лъцето на Луната се подаваше изпод тъмните обалици.Оказа се,че е чела цели шест часа.Изведнъж забеляза нещо.До колкото можеше да види,някакъв червенокос мъж слизаше от някаква карета придружаван от още двама мъже,единият от които приличаше много на Саске. „Възможно ли бе това?”-Запита се младата жена и заслиза надолу по стълбите.Докато слезе непознатите вече бяха влезли вътре и чуха забързаните й стъпки.Когато вече беше долу тримата погледнаха към нея и тя се спря като вкаменена на едно място.Усмивката на лицето й изчена,дишаше тежжко,но очите й продължаваха да изкрят любопитно.Гаара остана зашеметен от нейната красота и й се усмихна приятелски.Сакура също се усмихна малко недоверчиво в отговор и погледът й се спря на Саске.
-Саске...-Произнесе едва тя.Нямаше представа какво да каже в този момент или направи,а само го гледаше.Принца и Робърт се спогледаха и се оттеглиха в трапезарията.Лорд и лейди Учиха не бяха помръднали от местата си.Някаква нейзнайна сила беше приковала краката им към земята.След като изминаха десет минути в мълчание и взиращи се погледи,розовокоската реши да направи първата крачка.Тя отиде до него и го прегърна,като нежно го целуна по бузата.Саске за миг потрепна и се скова,но после набързо се укопити и отвърна на прегръдката й.
-Сигурно си изморен.Трябва да си почиваш.-Каза младата жена и се отдръпна от него.
-Всъщност се чувствам много добре.Само главата ме боли малко.
-Ето за това трябва да си легнеш.Ако искаш ще наредя да ти приготвят гореща вана.
-Не,не е необходимо.-Отговори й той.Тя весело се усмихна и го хвана за ръката.
-Хайде,качи се горе,а ваната ще пристигне преди да си се усетил.-След което го забута по стълбите нагоре и докато младия лорд се усети вече беше в спалнята им,а нея я нямаше.Саске седна на леглото,съблече ризата си и свали обувките си.В този момент на вратата се почука и обещаната вана беше поставена по средата на стаята.Той съблече останалата част от дрехите си и се потопи във водата.
През това време лейди Учиха вървеше към библиотеката.По пътя за там се срещна с големия брат.
-Добър вече! –Поздрави той.
-Добър вечер!-Отвърна му тя.
-Към библиотеката ли отиваш?
-Да.
-Ще дойда с теб.Трябва да взема едни книги.-И двамата продължиха да вървят в мълчания.Когато пристигнаха Сакура го попита:
-Знаете ли,че брат ви се е върнал?-Итачи направи една недоволна физиономия и й каза:
-Първо не ми говори на вие и второ-да.Знам,че се върнал,но ще говоря с него утре.Сега трябва да ме извиниш,искам да си лягам.Лека нощ.
-Лека нощ.
Саске вече се беше подготвил за лягане,когато жена му влезе в стаята.Изведнъж настана неудобна тишина.Беше някак странно.Тя си представяше,че той щеше да я целуне и прегърне и щеше да й каже,че я обича,а то стана точно обратното.Какво ли се беше случило?
-Няма ли да лягаш?-Попита я той.Младата жена кимна стреснато и започна да разкопчава роклята си.Лорд Учиха я гледаше втренчено,което малко я смути,но се застави да не мисли за това и облече нощницата си.После запристъпва към леглото и легна.Мълчанието отново ги обгърна в прегръдка.Двамата се почувстваха неловко.За да разчупи леда Саске й каза:
-Радвам се,че си имам такава красива съпруга! –Сакура леко се смути и се обърна на другата страна с кръб към него.Той разбра,че това не подейства и я прегърна нежно.Цялото й тяло изтръпна.Сълзи напираха от очите й,но не проля нито една.
-Какво има?-Попита я той.Тя си пое дълбоко въздух,едвам издържаше да не заплаче.Лорд Учиха я целуна съвсем леко по врата и прошепна:
-Какво не е наред?-В този момент сълзите бликнаха като реки от очите й.Това беше прекалено! Не можеше да й говори така! Тя се завъртя към него и го отблъсна,проплаквайки:
-Остави ме на мира! Как може да се държиш така с мен?!
-Как,какво? Какво съм направил?-Попита той притеснен и неразбиращ.
-Какво ли? И питаш!-Развика се тя и се изправи.Саске също стана и я хвана за ръцете.
-Моля те,кажи ми какво става? Защо се държиш така?
-Значи аз се държа странно?! Ти ми казваш,че ме обичаш и,че нямаш търпение да се върнеш при мен,а накрая ми излизаш с тези номера!
-За Бога,за какво говориш?!
-Ти ме изнасили!-С тези думи Сакура излезе от стаята и тръшна вратата след себе си.Саске остане ням и шокиран.Какво се беше случило току-що?
Лейди Учиха плачейки бягаше надолу по стълбите.Сърцето й бе разбито за втори път,а уж нямаше повече да се повтори. „Каква глупачка!”-Казваше си тя.Каква глупачка беше да му повярва и да се надява,че той ще я обикне! Лъжи,измамни лъжи! Всичко в живота й бе лъжа! Щастието я подминаваше,разочарованието беше най-добрия й приятел,а тъгата оплакваше неуспехите й.Съсипана розовокоската падна на колене пред стълбите и заплака сърцераздирателно.Изведнъж почувста едни силни,голи мъжки ръце да я обгръщат и да я изправят.Тя си беше навела главата надолу и копринената й коса се беше разпиляла пред лцето й.
-Сакура,какво има? Защо плачеш така?-Младата жена веднага позна този глас.Беше лорд Итачи Учиха.Той внимателно отметна назад разпилелите се кичури коса и обърна главата й нежно,за да може да я погледне в очите.
-Сакура,кажи ми какво има...-Но тя не каза нищо,а само продължи да плаче.Итачи я вдигна като булка и я понесе нагоре по стълбите.Розовокоската се беше сгушила в него,а ръцете й докосвахс голата му гръд.Щом отиде в стаята си,чернокосия я положи на леглото си и я зави със завивката.После приклекна до нея и й зашепна:
-Спокойно,не се притеснявай....-Младата жена бавно започна да се успокоява и накря заспа.Дишаше дълбоко,макар и лицето й да имаше неспокоен вид.Итачи тихо легна в края на своята част от леглото и я загледа. „Какво си й направил,Саске?”-Запита се той.Протегна ръка и докосна бузата й.Кожата й беше като на бебе.Лорда се усмихна нежно и заспа.
Съобщение

Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping

Няма връзка с Интернет.

Моля, свържете се към мобилна мрежа, за да използвате портала.

Презареди ⤾