Глава 13Нещастие

Саске стоеше на палубата и гледаше към Слънцето.То залязваше,а жълтия,червения и оранжевия му цвят се сплитаха в странна мрежа и образувха най-красивия залез,на който маладия лорд е бил свидетел някога.Бяха изминали два месеца откакто беше заминал,дори и времето се беше променило.Есента бе дошла.Тук,в океана не можеше да се разбере точно,но той беше убеден,че листата по дърветта окапваха едно по едно.Скоро всички щяха да покрият земята,да я застелят с най-меката постеля,която дори и самия крал не бе виждал.Саске обичаше есента.Тогава не беше нито много топло,нито много студено.Лек,топъл ветрец все още подухваше от юг през обедните часове,а когато започваше да се стъмнява се усещаше хладния вятър от север.Лорд Учиха много пъти се чудеше как така,когато природата умира все още е толкова красива и завладяваща.Багри от трите цвята на залязващото Слънце обграждаха всичко в уютна прегръдка,която те караше да забравиш за проблемите си,да се отпуснеш и да се насладиш на есенния момент.А през зимата,когато всичко е замръзнало ти се струва,че си в ледена приказка.Водата е вледенена по улиците,краката ти оставят стъпки в пухкавия сняг,а дърветата приличат на хора,протегнали своите ръце,сякаш някой изкусен скулптор е изковал от лед това зимно чудо.
По лицето на Саске се изписа доволна усмивка.Ах,колко обичаше точно тези гоишни сезони! Как искаше да сподели тайните и красотата им с нея-неговата жена,която толкова му липсваше! Нямаше търпение скоро да се завърне у дома,да я прегърне,целуне и никога повече да не я пуска.Да й казва „обичам те” докато тя самата не му кажеше да спре,да я милва и да я обсипва с най-любовните слова! Тази мисъл още повече го накара да копнее за нея,да си я представя ден и нощ и да жадува за нежната й плът.Не можеше да издържи повече,трябваше да обърнат кораба! Воден от безумния си копнеж,Саске не обърна внимание на най-големия си приятел и враг,а именно времето.Без да се замисля промени курса и ако всичко вървеше добре до две седмици щеше да се върне вкъщи.Започна да брои наум оставащите дни,сърцето му щеше да се пръсне от напиращите чувства.Само ако знаеше обаче,каква изненада го очакваше,нямаше да се държи така веселяшки.
По това време в двореца Учиха Наруто и Хината правеха компания на Сакура.От както припадна за първи път,херцог Узумаки се притесни,че припадакът може да се повтори и се премести да живее при нея,докато Саске не се върнеше. Поради предстоящата сватба, трябваше да прекарва по-голямата част от времето си с Лейди Хюга,но не можеше да остави розовокоската сама,затова обясни на бъдещата си съпруга положението,в което се намираше и тя се съгаси да се премести временно в двореца Учиха и да помага с каквото може.Тримата много се сближиха.Всяка сутрин си правеха пикник в големия двор на имението или излизаха да яздят из гората.Вечер се събираха в библиотеката и си разказваха истории от детството.Оказа се,че и Хината е на възрсатта на Сакура,но не се притеснявше от това,което й предстоеше.Беше много мила и добра и си личеше,че обича Наруто с цялото си сърце.Лейди Учиха намери огромна разлика между него и съпруга си.Лорд Узумаки беше веселяк,обичаше да забавлява хората с конфузните си истории и създаваше уют и настроение.Докато Саске беше сериозен и не си падаше по шегите.За него лъжата бе предателство,темперамента му понякога достигаше зловеща крайност,а търпението му можеше да ти изиграе жесток номер и все пак сърцето му не бе направено от стомана.Тогава младата лейди си зададе един въпрос „Как така двама мъже толкова различни могат да бъдат най-добри приятели?”
-Сакура,време е да си лягаш.-Каза най-накрая Наруто.Розовокоската го погледна ядосано и отговори заядливо:
-Да не си ми майка,че да ми казваш кога да си лягам?!
-Не,но съм по-голям от теб с 10 години,така че трябва да ме слушаш.-След което й се ухили доволно.
-Хината,виж как годеникът ти се отнася с мен!-Проплака Сакура и отиде до прозореца.Лейди Хюга се засмя и отвърна:
-Той е притеснен за теб.Не иска да ти се случи нещо.
-Знам,знам. –Каза усмихвайки се тя.Точно когато понечи да седне на един стол,се строполи на земята.Наруто и Хината подскочиха уплашени и набързо отидоха до нея.Положиха я на леглото и повикаха лекар.Това не можеше да продължава повече,тези припадъци ги плашеха до смърт.Поне да знаеха от какво са! Хината прати иконома до именито Яманака,за да повика Ино.
През това време лекарят беше дошъл и преглеждаше Сакура.Двамата влюбени стояха пред стаята й и се молеха да не е нещо сериозно.По едно време се чу вик и русокоското подскочи като попарен.Това не му харесваше.Ако Саске разбереше щеше да го разпердошини! Времето си минаваше и все още никой не им беше казал нищо. „Какво за бога правят цял час там вътре?”-Питаше се Наруто наум и на няколко пъти понечи да влезе,но Хината го спря.Това чакане го изнервяше.На косъм беше да нахълта в стаята.Тъкмо когато и двамата се успокоиха малко Ино направо връхлетя пред вратата.
-Какво става? Къде е Сакура? Какво сте й направили?!-Питаше или по-скоро викаше тя.
-Ние нищо не сме й сторили.От два месеца Сакура получава припадъци.-Каза спокойно Наруто.Ако още някой пристигнеше с гръм и трясък,щеше да получи сърдечен удар!
-И не сте ми казали?!-Скастри ги набързо лейди Яманака.-Боже,какво се бавят още!
-Пробвай да ги чакаш цял един час!-Отвърна й Наруто и се облегна на стената.В този момент вратата на стаята се отвори и лекарят излезе.Тримата се вторачиха в него с подканващи погледи.
-Спокойно.Лейди Учиха е съвсем наред.-Каза той.
-Тогава защо ще припада?-Попита Ино.
-Защото това е напълно нормално.Лейди Сакура е бременна.
-Бременна?!-Извикаха тримата в един глас.Това не беше чак толкова странно като се имаше предвид,че Саске я беше изнасилил.
-Да,във втория месец при това.-Отговори им мъжът и си тръгна.
-Ох,олекна ми...-Каза с въздишка русокоската и влезе в стаята.Сакура лежеше на леглото и бавно отвори очи.Щом видя най-добрата си приятелка,се усмихна и лицето й грейна.
-Ино,толкова се радвам да те видя!
-Аз също се радвам да те видя,мила.-Отвърна й тя и седна на един стол.Наруто и Хината също влязаха вътре и затвориха вратата.
-Извинявайте,че така ви уплаших.-Каза лейди Учиха и се надигна,за да може да застане в седнало положение на леглото,облягайки се на възглавницата.
-Не се притеснявай.-Отговори й херцога и седна до нея на леглото.-Спокоен съм,че Саске няма жив да ме одере.-И се ухили весело.Трите момичета също се засмяха.Изведнъж лейди Яманака възкликна:
-Ще си имаш бебе! Сакура,ще си имаш бебе!
-Знам,Ино.А ти ще бъдеш неговата кръстница.
-Толкова се радвам!-Извика тя и подскочи като малко дете във въздуха.-Какво ммислиш,че ще е-момиче или момче?
-Не знам.Каквото и да е,то е мое и аз ще го обичам винаги.-Каза меко розовокоската и тогава Наруто я попита:
-Как ли ще реагира Саске,когато разбере?-Сакура наведе поглед и се замисли.Преди не си беше задавала този въпрос,не е имало причина да го прави.Ами ако той не приеме детето? Ако я обвини,че не е то него,все пак вече го няма цели два месеца? Тогава какво ще прави? Набързо прогони тези мисли и поклати глава:
-Надявам се да се зарадва.-Каза тихо тя.
-Да се зарадва?! -попита неверващо русокосия младеж.-Та той ще бъде на седмото небе от щастие! Ако аз бях на негово място щях да полудея от радост.-След тези негови думи Хината леко се изчерви и се усмихна ведро,като проговори:
-Не се притеснявай,Сакура,ще видиш,че всичко ще бъде наред.
-Да,Хината е права!-Обади се Ино.-Кой не би се радвал на едно малко,сладко бебе?-Четеримата се засмяха от сърце.Какво спокойствие и уют изпитваше лейди Учиха с тези хора! Толкова лесно можеше да се приспособи към тях,че никога да не й се иска да ги пусне.Изведнъж обаче нещо се случи.Сакура бутна чашата с виното,която Наруто беше оставил на табла върху леглото й, и тя се разля по бялата завивка.Червени капки се разтекоха надолу към пода.
-Боже мой!-Извика лейди Яманака и скочи от стола.-Това не е на добре!
-Може и да е случайност и да не се случи нищо.-Предположи лейди Хюга и взе стъклената чаша.
-Такива случайности няма!-Каза притеснено русокоската и започна да изервено да върви нагоре-надолу из стаята.
-Чакайте малко! Какво става тук? Защо сте се завайкали така?-Попита херцога вече напълно объркан.
-Има разни суеверия,които гласят,че ако червено вино се разлее върху бяла завивка на бременна жена,нещо лошо ще се случи с човека,когото обича.-Обясни спокойно Сакура,стана взе белия чаршаф и го смени с друг.
-Олеле Боже! Саске е в беда!-Този път Наруто бе този,който започна да крещи и то с право.
Някъде близо до Вирджиния корабът на лорд Учиха се бореше с развилнялата се буря.От всякъде нахлуваше вода,светкавици присвяткваха зловещо в потъмнялото от буреносни облаци небе,а вятърът и бурните вълни заплашваха да преобърнат дървения кораб,който се клатушкаше на всички страни.Някои хора от екипажа се бяха покатерили на мачтата,за да свалят платната,но без успех.Останалата част от тях се опитваше да завърже разпилелите се във въздуха и на пода въжета.Саске беше хванал руля и се опитваше да обърне кораба на запад,но нищо не се получаваше.През живота си не бе виждал такава буря и знаеше,че ако уживее ще бъдe по чудо.Заглушителна гръмотевица огласи небето и разтърси океана.В този момен едно голямо и дебело въже полетя към него и го удари по главата.Саске се строполи на пода в безсъзнание,докато всички останали се бореха за живота си.Някой беше забелезал,че го няма и бе извикал:
-Капитана! Капитана е ранен,лежи до руля!
През това време в двореца Учиха се беше вдигнала бойна тревога.Прислужниците носеха чаршафи от стая в стая и не проумяваха за какво беше всичко това.Наруто се чудеше за кой да се притеснява по-напред-за най-добрия си приятел,който е Бог знае къде,за собствения си живот или за Сакура.Хината беше изчезнала някъде из двореца,за да намери успокоителни,а Ино беше на кракча да получи сърдечен удар.Сакура,за разлика от всички останали,лежеше спокойно в леглото и се опитваше да предотвари инфаркта на русокоската.Тя много добре знаеше,че абсолютно нищо не можеше да убие Саске,най-малко една буря.След около 15 минути Хината се върна и накара Ино да пие от лекарствато,което моментално започна да действа.Паникта обаче още я имаше.Трябваше да се сложи край и то сега.Херцог Узумаки излезе в коридори и се равика:
-Край,край,край! Спрете да ходите насам-натам и да вдигате врява! Прибирайте се по стаите си,хайде!-След което се върна обратно в стаята и затвори врата.Уморено и изтощено седна на стола и въздъна тежко.Вече не му бяха останали сили и веднага заспа.
Бурята вече беше отминала.Платната бяха разпокъсани,плубата беше в хаос,хората се бяха пльоснали на пода от умора,а кораба се носеше без посока в океана.Беше пет часа сутринта и Слънцето изгряваше.Някъде наблизо плаваше друг кораб с кралския знак.Принц Гаара бе отплавал преди един месец за Вирджиния,за да навести стария си приятел-лорд Саске Учиха.Беше разбрал,че се е оженил и искаше да го поздрави и да пожелае на него и съпругата му много любов и семейно щастие.Дори носеше подарък за младата лейди.Той добре познаваше лорд Тио Харуно,защото когато беше малък той му преподаваше философия.Беше се срещал и с дъщеря му,само че тогава тя бе много малка.Сега обаче щеше да я види отново.”Как ли изглежда?”-Запита се той.Последния път,когато я видя беше на рожденият й ден.Тогава тя ставаше на пет годинки,а той вече беше на петнайсет.
Изведнъж мислите му бяха прекъснати от думите на Робърт Максуел-неговия съветник и приятел.
-Ваше височество,току-що забелязахме кораб на намиращ се наблизо.
-Кораб? Какъв кораб?
-Не знам,милорд. Платната са изпокъсани.Очевидно е имало бурня снощи.
-Донеси ми далекогледа.-След две минути Робърт се върна и му подаде предмета.Принца се загледа в далечината и забеляза другия кораб.Платната наистина бяха разпрани и не можеше да се определи кой беше собственик му.Тогава той забеляза нещо червено във формата на полумесец.Гаара веднага разпозна знака.
-Робърт,смени курса.Отиваме при онзи кораб.
-Но,ваше височество не мислите ли,че...
-Ако правилно се разпознал символа,това трябва да е кораба на лорд Учиха.-След което се запъти към руля.Курса беше сменен в посока на запад и след няма и петнайсет минути вече бяха пристигнали на мястото.Принца веднага слезе на другия кораб и видя шокиращата гледка.След него още четерима хора от екопажа му също слязаха и заоглеждаха наоколо.Тогава един от тях се провикна:
-Принце,горе до руля има някой!
Гаара ведна се запъти натам и остана изненадан.На пода,без някакви особени признаци на живот,лежеше Саске,а струйка кръв се стичаше от челото му.Червенокоси се опита да го вдигне и повика останалите на помощ.Всики хора от екипажа на „Бон Бел” бяха преместени в кралския кораб,а младия лорд беше настанен в една от каютите.Лекар го беше прегледал и уверил принца,че имаше само натъртване по главата,което щеше да го боли известно време.Гаара остана спокоен.Не си представяше срещата си със стария си приятел по този начин и наистина се беше притеснил.Сега обаче трябваше да го върне във Вирджиния колкото се може по-скоро,за да може да се възтанови по-бързо.Там щяха да се грижат добре за него-помисли си той и легна на леглото в каютата си.