Глава 12Любов или Омраза

Сакура държеше писмото.Ръцете й трепереха,тя трепереше.Сега вече беше напълно объркана.Не знаеше какво да чувства и мисли.Погледът й беше прикован към листа хартия,написаното се повтаряше отново и отново в съзнанието й.Той я обичаше.Беше го написал със своя небрежен,но красив почерк.Беше й се извинил,заклел,че никога повече няма да я нарани.Истина ли бе всичко това?И ако е,защо той не й го каза?Защо не й каза,че я обича в очите,а остави само едно писмо?То нямаше да поправи нещата.Нямаше да излекува раната в сърцето й,да изтрие спомените от случилото се.Не,те си оставаха и щяха всеки ден да й напомнят какво беше преди и какво можеше да стане сега.Дори и да искаше да забрави,нямаше да може.Белега на бузата й винаги щеше да бъде там,щеше да й пропимня онази нощ.Болката нямаше да си отиде,страха все още се спотайваше в гърдите й.Едно „обичам те” не променяше нещата,нямаше да промени и миналото.Можеш да говориш много неща,но те не означават нищо,ако наистина не ги мислиш.Сакура се беше изправила пред една сложна и объркана дилема.Трябваше да избере между любов или омраза.Между това да живее в спомените от миналото или да прегърне бъдещето.
Саске стоеше на мачтата,а летния вятър си играеше с косата му.Този път обаче,на него не му правеше впечатление.Беше зает да гледа към двореца Учиха.Ах,колко болеше! Колко болеше да я остави за неопределено време.Време,което от сега му се струваше цяла вечност.Но трябваше да го направи.Трябваше да замине и да й даде свобода.Тя имше нужда от това,нужда от глъдка спокойствие.Само за една вече той беше преобърнал живота й.Беше я наранил,оскърбил,изплашил до смърт и най-вече-беше я изнасилил.Тази мисъл не му даваше мира.Преследваше го ден и нощ и заплашваше,че ще го накара да полудее.Саске затвори очи и се опита да се успокои.Явно не само на нея й трябваше почивка,но и на него.Сам се чудеше как щеше да издържи толкова дълго време без да я докосне или целуне.Толкова се беше привързал към нея,че сега му беше някак странно да се сам насред океана.
Погледът му отново бе прикован от Слънцето,но този път то залязваше.Цял ден беше прекарал в мисли за нея,а му се струваше,че са изминали едва няколко часа.Започваше да става хладно и вятърът се усилваше.Беше време да се прибере в каютата си.С бавни крачки лорд Учиха се запъти към стълбите.Ръцете му бяха напъхани в джобовете на сакото,а очите му гледаха надолу.Беше му изключително мъчно да я остави,но така трябваше да напрви.
По това време в двореца Учиха Сакура помагаше на прислужниците.Цял ден беше прекарала с тях и се беше радвала на хубавите им песни,докато сгъваше чаршафи или сменяше огоромнте пердета.На няколко пъти щеше да падне от вискоката стълба и вместо да спре с лудориите,тя се смееше и не обръщаше внимание на притесненте прислужници.Забавляваше се точно така,както правеше преди и за миг забрави за настоящето си.
-Лейди Учиха,моля ви! Вижте колко часа стана,трябва да си лягате!
Сакура се нацупи и отговори:
-Клара,коло пъти да ти казвам-наричай ме Сакура!
-Но милейди...-Започна прислужницата,ала отново беше прекъсната.
-Никакво „но”! Ние сме на една възраст-нищо няма да ти стане.-Каза весело розовокоската.
-Да,но лорд Учиха...-Този път тя сама се спря,когато видя изражението по лицето на господарката си.Сакура обаче,бързо се укопити и продължи да говори:
-Не се притеснявай за него.Ще му обясня,макар че едва ли ще се съгласи...
-Не,милейди,не си навличайте проблеми заради мен!
-Какви проблеми,Клара? Аз просто ще му кажа това,което казах и на теб.-Овърна младата лейди и продължи да сгъва чарвафа.Тогава изведнъж попита:
-Страх ли те е от него?
-От кого?
-От Саске...-Поясни Сакура.Клара се позамисли.На няколко пъти щеше да каже нещо,но се спираше.След около две минути проговори:
-Страх ме е малко.Работя от скоро тук и не знам какво да очаквам.Лорд Учиха е много строг и непоколебим.
-Знаеш ли какво?-Прекъсна я младата лейди-През първата ни брачна нощ той ме удари и направи този грозен белег.Изпитвам панически страх от него.Не можеш да си представиш какво ми е всеки път,когато го видя,но днес сутринта намерих писмо,в което пише,че съжалява и,че ме обича,ала аз все още не вярвам.Не може човек за една нощ да разбере такова нещо!
-Лейди Сакура,щом той е написал,че ви обича значи наистина е така.Лорд Учиха никога не е казвал „обичам те” на никой.Тази дума е като табу за него.Повярвайте ми,наистина ви обича.
Розовокоската я изслуша и се усмихна.Зарадва се да чуе това.И все пак не можеше да знае със сигурност дали като се върне няма да твърди друго.”Боже,защо всичко трябва да е толкова сложно?!”-Помисли си тя.Остави чаршафа и се обърна към Клара:
-Лека нощ и лсадки сънища,Кара.Аз смятам да си лягам.
-Лека нощ! –Отвърна й прислужницата.
Един ден от вечността беше измина, след него идваше друг, но нощта все оше беше покорила света.
Саске лежеше на леглото в каютата си и не можеше да заспи.Да бъде далеч от жена си не беше лесна работа.И тогава се замисли „Жена ми...”Да,тя беше негова жена,но не истински негова.Носеше неговото име,живееше в неговия дом,тялото й беше негово,но само толкова.Той искаше много повече.Искаше да завладее сърцето и душата й,да я дари с цялата любов на Земята и знаеше как да го направи.Нямаше търпение да се върне,да я прегърне и да я целува,ако преди това не умреше от този безумен копнеж по нея.
На следващи ден лейди Учиха посрещна неочакван гост,както той не очакваше новината,която тя му съобщи.Херцог Наруто Узумаки искаше да говори със Саске,но очевидно него го нямаше.
-Странно...Преди винаги ми съобщаваше,когато имаше намерение да отплава.-Каза той.-Кога каза,че ще се върне?
-Не знам.-Отговори му Сакура.
-Това вече наистина не е в негов стил.Какво става тук?-Попита Наруто.
-Няма какво да ви лъжа.Аз и Саске имахме малко проблеми и затова той замина.
-Е,не очаквах толкова скоро да се скарате.Дори и аз понякога не мога да изтърпя този негов темпермент.-И се засмя силно.Младата жена също се усмихна и седна на един стол.
-Кажете ми,Наруто,смятате ли скоро да се жените?
-О,да! След няколко месеца ще се оженя за лейди Хината Хюга.
-Искате да кажете братовчедката на Неджи Хюга?-Попита Сакура изненадано.
-Да.Да не би да я познавате?
-Разбира се.Бяхме мнпого добри приятелки,но когато навърши 14 майка й започна да я подготвя да стане изискана дама и от тогава не сме се виждали.Искате ли чаша вино?
-Да,може.-Отвърна й той.В момента,в който се зправи обаче,Сакура се строполи моментално на земята.Наруто скочи като попарен.Взе я на ръце и се запъти към стаята на Саске.Познаваше двореца по-добре и от своя собствен по простата причина,че често оставаше тук.
Щом стигна до стаята,отвори с ритник вратата и положи младата жена на леглото.След около една минутя тя започна да се връщша в съзнание:
-Какво стана?-Попита Сакура.
-Аз също искам да знам.-Отговори й той.Тя само сви рамене и се изправи.
-Ааааа не! Вие ще лежите! Изкарахте ми ангелите преди малко,не искам да се разделям с още един от тях.А и ако Саске разбере,че не съм се погрижил за вас,ще ми счупи главата!-Последното го каза с усмивка на лице и много разтревожен поглед.Сакура легна обратно на леглото и зачака Наруто да й донесе нещо за пиене.Чакането обаче,я изнервяще още повече и затова тя реши да подиша чист възух.Отиде до прозореца,отвори го и се наслади на топлия ватър.В това време херцог Узумаки се звърна с чаша чай в ръка и щом видя младата дама,сърцето му се качи в гърлото и той изтърва порцелановата чашата.
-Милосърдни Боже! Милейди,вие инфаркт ли искате да ми докарате?! Знаете ли колко хубаво можете да паднете през прозореца,какъвто е голям?!
Сакура се обърна към него и му се усмихна:
-Нищо няма да стане. Не се притеснявайте.
-Ако Саске разбере,че съм застрашил живота ви няма само да ми счупи главата,ами и жив ще ме одере!
Лейди Учиха се засмя от сърце.Никога през живота си не беше виждала такъв човек,като този херцог.На нея обаче,точно това й трябваше-да се смее и лудува,докато съпругът й не се върнеше.
-Милейди,на вас ви е много смешно,но поярвайте ми,аз съм пред сърдечен удар.Моля ви,дръпнете се от прозореца,преди да сте паднали.
Сакура се усмихна доверчиво и пристъпи няколко крачки напред.