Глава 11, Любов или омраза - историята на лорд и лейди Учиха
- Animes Portal
- 24/01/18г.
- Исторически
- 17 Глави
- 164 Прочита
- 1 Ком.
Глава 11
„Стъклена роза и стъклено сърце
Един празен поглед и две протегнати ръце
Стари мечти и забравени желания
Болка и отминали страдания
От миналото аз избягах,но да се скрия не успях
В настоящето подслон потърсих и тогава аз разбрах:
Спомените мои тъжни и трагични
Въртят се като филмова лента през моментите различни
Да избягам от тях няма как
Само мога да се опитвам пак и пак и пак....”
Гняв....Гняв,завладяващ тялото му малко по малко.Гняв каращ го да убива.Трябваше да изгони това чувство,още когато беше почукало на портите пред душата му,но не го направи.Вместо това го пусна да влезе,да се приюти уж за малко,но то така и не си отиде.Сега заплашваше живота му.Заплашваше да му отнеме всичко...Саске трябваше да се отърве от него,да избяга,да го прогони,но не можеше.Всичкитем у опити бяха напразни-Гнева отказваше да си тръгне...
Случката от преди малко се повтаряше в съзнанието му като стара филмова лента отново и отново. „Не,недейте! Ще направя каквото поискате само...само не ме удряйте!” Това го побъркваше,правеше го бесен.Несъзнателно грабна една ваза и я захвърли нанякъде.Искаше да направи много повече-да се полее с вряща вода,да се набие с всички възможни средства,да изпита нейната болка.Но каквото и да правеше,никога,никога нямаше да усети раните в сърцето й,страха в гърдите й,те оставаха неразкрити,бяха си само нейни.Саске се чувстваше като чудовище и спокойно можеше да го каже.Не можеше да се понася.Играеше си с нея както му скимнеше.Ала колкото и да искаше да я нарече жена,за него тя си оставаше момиче-чисто и невинно като капка дъжд.Това трябваше да бъдат най-хубавите й години.Да срещне истинска любов и да се влюби,но уви,той беше прекършил крилете й,унищожил мечтите й.Беше я направил като себе си.Сърцето му се късаше само като си помислеше за умолителните й думи,за сълзите в очите й.Малко по малко започваше да усеща болка точно там,където най-малко беше очаквал.
През това време Сакура беше в библиотеката.Не смееше да излезе.Изпитваше панически страх.Задушаваше се.Никога не е искала да се стигне до тук.Може би ако не беше се противила,сега щеше дс бъде различно.Но как?Как можеше да не направи поне един опит да каже „не”,когато сърцето й щеше да изкочи! По-добре така да беше направило! Сега поне нямаше да се измъчва по този начин.
Младата жена бавно се наведе и взе книгата от земята.Загледа се в корицата й,като че ли искаше да види нещо скрито,но не намери нищо.Изправи се,постави книгата на равта и излезе.Чувстваше се много уморена и отпаднала.Лицето й бе станало бледо.Дали от страх или от нещо друго,тя не знаеше.Отиде в спалнята и веднага щом влезе вътре,спомените от снощи започаха да излизат наяве.Сакура виждаше себе си и безнадеждните си опити за бягство.Усещаше стягащо чувство в гърдите си,бесните удари на сърцето й.Нещо бавно и мъчително се уви около шията й.Ледено въже се затягаше все повече и повече.Зави й се свят.Трябваше да седне,да се подпре на нещо.Опита се да мисли за нещо друго,но не успя.Строполи се на земята и за миг сърцето й спря.После пак започна да бие,но много бавно.Почти не се усещаше.Беше изпаднала в безсъзнание.Спеше ли?Не...Почиваше си.Толкова много й се насъбра и то само за няколко нищожни часа.Чувствата се смесиха в душата й.Не знаеше вече какво да изпитва.Всичко стана много бързо,не можа да издържи.Все пак сърцето й не бе направено от стомана,тя самата не беше леден блог.Сега обаче,можеше да мрази,да проклина и да ненавижда.Преди тези чувства й бяха непознати,но вече можеше да се справи и с тях.
Саске не знаеше какво се беше случило със съпругата му.Той беше навън,в гората,с оръжие в ръка.На няколко пъти се бе замислял да опре пистолета в главата си и да сложи край на неговите и нейните мъки.Но не го направи,не му стискаше.Вместо това се закле,че вече ще мисли,чувства и живее за нея.Щеше да й даде време да се съвземе,макар и да знаеше,че такова нещо не се забравя.Беше помолил Марта да принесе нещата му в друга стая.Щеше да спи там за известно време.Искаше да поговори с жена си,но от това,на което стана свидетел днес сутринта разбра,че така влушаваше нещата.
-Глуак! Глупак! Глупак!-Повтаряше си той.Мразеше се за това,което й причини,но връщане назад вече нямаше.Единствено можеше да се надява тя да му прости и Сакура щеше да го направи.Беше добра,мила,разбираща и толкова сладка.С огромна мъка Саске призна пред себе си,че не я заслужаваше.Не заслужаваше такова създание като нея,което беше така чисто,крехко и нежно.
Целия ден той прекара навън.Реши тази вечер тайно да я посети,когато спи.Искаше да види красивото й лице,прекрасните й черти,копринената й коса и малките й устни.Когато се стъмни,лорд Учиха се прибра в двореца и първо отиде в спалнята им.Беше 23:30 през нощта.Щом отвори вратата обаче,замръзна на място.Сърцето му презкочи един удар,кръвта му замръзна.Сакура лежеше на пода.Изглеждаше толкова бледа,устните й бяха почти сини,дишането й бе накъсано.Саске веднага я взе и я занесе на леглото.Стана му жално да я гледа такава. „Тази рокля сигурно й убива.”-Помисли си той.Без да се замисля отиде до гардероба и взе дна от нощниците й.После се върна обратно на леглото и много нежно започна да сваля роклята й.Когато премахна всичко по нея,се загледа в тялото й.Кръстчето й бе тънко и крехко,гърдите й закръглени,но не много големи,краката й дълги и слаби.Беше прекрасна.Още веднъж той си каза,че не я заслужава.Беше преклено хубава,за да е истинска.
Саске бавно и внимателно й сложи нощницата,след което я зави.Дишането й започна да се нормализира.Вече беше пленничка на съня.Малка усмивка се изписа на лицето му.Беше спокоен,щастлив,че нищо й няма.За първи път се беше усмихнал истински.За първи път се беше оставил в ръцете на това ново топло чувство,което беше така приспособяващо.Младия лорд не искаше никога да напуска тази стая.Искаше да остане с жена си завинаги-да я закриля и защитава.Но трябваше да си тръгне.Преди да излезе обаче,постави една рози с писмо на нощтното й шкафче.Погледна красивото й лице още веднъж и тихо затвори вратата от външната страна.Незнайно защо по бузата му потече сълза.Пареща сълза,пълна с любов,тъга и обвинения.
На сутринта,когато се събуди,Сакура намери писмото и розата,която беше розова на цвят.За първи път виждаше нещо такова. „Къде ли я е намерил?” –Попита се наум тя.Цветето наистина беше много красиво,а бодлите му бяха премахнати.След като се възхити на розата,младата жена отвори писмото.Вътре ръкописно беше написано:
Сакура,
Мое черешово цвете.Моя болка и тъга,щастие и радост.Съжалявам.Съжалявам за всичко,което ти причиних.Бях сляп,глупашки сляп и не успях да прогледна навреме.Ако можех,бих върнал времето назад.Бих те дрил с цялата любов на Земята,защото го заслужаваш.Не се съобразих с чувствата ти,не опитах да те разбера.Направих най-ужасното нещо и то на теб-човека,който най-малко го заслужава.Заклех се пред Бог да те обичам и уважавам,а направих точно обратното-нараних те,причиних ти болка.Повярвай ми,не съм имал такова намерение,не съм искал,просто се случи.Толкова ме боли.Сърцето ми се свива от мъка.Искам онази,предишната Сакура да се върне и да ме халоса по главата с най-тежкото нещо,което намери,защото го заслужавам.Дса ми се разкрещи и да ме проклина.
Аз не съм за теб! Ти заслужаваш някой друг,който да те обича така,както ти искаш.Да изживееш онази приказка,за която винаги си си мечтала.Да бъде щастлива!
Сълзи капеха по завивката.Сълзи породени от нещо,което и тя самата не можеше да определи.Колкото и болка,и страдание да й беше причинил,Сакура го обичаше.Обичаше го толкова много,че чак болеше!
-Аз...Не искам да си тръгваш...Искам да бъда с теб...-Повтаряше младата жена,плачейки силно.Беше останала още малка част от писмото,но я беше страх,че това може да са неговите прощални думи.Думите,с които й казваше „сбогом.” Въпреки това обаче,тя продължи да чете:
Но аз не мога да се откажа от теб.Не мога да се сбогувам завинаги.Не и сега,когато разбрах нещо.Нещо,което единствено има значение
Обичам те,Сакура Учиха!
Един празен поглед и две протегнати ръце
Стари мечти и забравени желания
Болка и отминали страдания
От миналото аз избягах,но да се скрия не успях
В настоящето подслон потърсих и тогава аз разбрах:
Спомените мои тъжни и трагични
Въртят се като филмова лента през моментите различни
Да избягам от тях няма как
Само мога да се опитвам пак и пак и пак....”
Гняв....Гняв,завладяващ тялото му малко по малко.Гняв каращ го да убива.Трябваше да изгони това чувство,още когато беше почукало на портите пред душата му,но не го направи.Вместо това го пусна да влезе,да се приюти уж за малко,но то така и не си отиде.Сега заплашваше живота му.Заплашваше да му отнеме всичко...Саске трябваше да се отърве от него,да избяга,да го прогони,но не можеше.Всичкитем у опити бяха напразни-Гнева отказваше да си тръгне...
Случката от преди малко се повтаряше в съзнанието му като стара филмова лента отново и отново. „Не,недейте! Ще направя каквото поискате само...само не ме удряйте!” Това го побъркваше,правеше го бесен.Несъзнателно грабна една ваза и я захвърли нанякъде.Искаше да направи много повече-да се полее с вряща вода,да се набие с всички възможни средства,да изпита нейната болка.Но каквото и да правеше,никога,никога нямаше да усети раните в сърцето й,страха в гърдите й,те оставаха неразкрити,бяха си само нейни.Саске се чувстваше като чудовище и спокойно можеше да го каже.Не можеше да се понася.Играеше си с нея както му скимнеше.Ала колкото и да искаше да я нарече жена,за него тя си оставаше момиче-чисто и невинно като капка дъжд.Това трябваше да бъдат най-хубавите й години.Да срещне истинска любов и да се влюби,но уви,той беше прекършил крилете й,унищожил мечтите й.Беше я направил като себе си.Сърцето му се късаше само като си помислеше за умолителните й думи,за сълзите в очите й.Малко по малко започваше да усеща болка точно там,където най-малко беше очаквал.
През това време Сакура беше в библиотеката.Не смееше да излезе.Изпитваше панически страх.Задушаваше се.Никога не е искала да се стигне до тук.Може би ако не беше се противила,сега щеше дс бъде различно.Но как?Как можеше да не направи поне един опит да каже „не”,когато сърцето й щеше да изкочи! По-добре така да беше направило! Сега поне нямаше да се измъчва по този начин.
Младата жена бавно се наведе и взе книгата от земята.Загледа се в корицата й,като че ли искаше да види нещо скрито,но не намери нищо.Изправи се,постави книгата на равта и излезе.Чувстваше се много уморена и отпаднала.Лицето й бе станало бледо.Дали от страх или от нещо друго,тя не знаеше.Отиде в спалнята и веднага щом влезе вътре,спомените от снощи започаха да излизат наяве.Сакура виждаше себе си и безнадеждните си опити за бягство.Усещаше стягащо чувство в гърдите си,бесните удари на сърцето й.Нещо бавно и мъчително се уви около шията й.Ледено въже се затягаше все повече и повече.Зави й се свят.Трябваше да седне,да се подпре на нещо.Опита се да мисли за нещо друго,но не успя.Строполи се на земята и за миг сърцето й спря.После пак започна да бие,но много бавно.Почти не се усещаше.Беше изпаднала в безсъзнание.Спеше ли?Не...Почиваше си.Толкова много й се насъбра и то само за няколко нищожни часа.Чувствата се смесиха в душата й.Не знаеше вече какво да изпитва.Всичко стана много бързо,не можа да издържи.Все пак сърцето й не бе направено от стомана,тя самата не беше леден блог.Сега обаче,можеше да мрази,да проклина и да ненавижда.Преди тези чувства й бяха непознати,но вече можеше да се справи и с тях.
Саске не знаеше какво се беше случило със съпругата му.Той беше навън,в гората,с оръжие в ръка.На няколко пъти се бе замислял да опре пистолета в главата си и да сложи край на неговите и нейните мъки.Но не го направи,не му стискаше.Вместо това се закле,че вече ще мисли,чувства и живее за нея.Щеше да й даде време да се съвземе,макар и да знаеше,че такова нещо не се забравя.Беше помолил Марта да принесе нещата му в друга стая.Щеше да спи там за известно време.Искаше да поговори с жена си,но от това,на което стана свидетел днес сутринта разбра,че така влушаваше нещата.
-Глуак! Глупак! Глупак!-Повтаряше си той.Мразеше се за това,което й причини,но връщане назад вече нямаше.Единствено можеше да се надява тя да му прости и Сакура щеше да го направи.Беше добра,мила,разбираща и толкова сладка.С огромна мъка Саске призна пред себе си,че не я заслужаваше.Не заслужаваше такова създание като нея,което беше така чисто,крехко и нежно.
Целия ден той прекара навън.Реши тази вечер тайно да я посети,когато спи.Искаше да види красивото й лице,прекрасните й черти,копринената й коса и малките й устни.Когато се стъмни,лорд Учиха се прибра в двореца и първо отиде в спалнята им.Беше 23:30 през нощта.Щом отвори вратата обаче,замръзна на място.Сърцето му презкочи един удар,кръвта му замръзна.Сакура лежеше на пода.Изглеждаше толкова бледа,устните й бяха почти сини,дишането й бе накъсано.Саске веднага я взе и я занесе на леглото.Стана му жално да я гледа такава. „Тази рокля сигурно й убива.”-Помисли си той.Без да се замисля отиде до гардероба и взе дна от нощниците й.После се върна обратно на леглото и много нежно започна да сваля роклята й.Когато премахна всичко по нея,се загледа в тялото й.Кръстчето й бе тънко и крехко,гърдите й закръглени,но не много големи,краката й дълги и слаби.Беше прекрасна.Още веднъж той си каза,че не я заслужава.Беше преклено хубава,за да е истинска.
Саске бавно и внимателно й сложи нощницата,след което я зави.Дишането й започна да се нормализира.Вече беше пленничка на съня.Малка усмивка се изписа на лицето му.Беше спокоен,щастлив,че нищо й няма.За първи път се беше усмихнал истински.За първи път се беше оставил в ръцете на това ново топло чувство,което беше така приспособяващо.Младия лорд не искаше никога да напуска тази стая.Искаше да остане с жена си завинаги-да я закриля и защитава.Но трябваше да си тръгне.Преди да излезе обаче,постави една рози с писмо на нощтното й шкафче.Погледна красивото й лице още веднъж и тихо затвори вратата от външната страна.Незнайно защо по бузата му потече сълза.Пареща сълза,пълна с любов,тъга и обвинения.
На сутринта,когато се събуди,Сакура намери писмото и розата,която беше розова на цвят.За първи път виждаше нещо такова. „Къде ли я е намерил?” –Попита се наум тя.Цветето наистина беше много красиво,а бодлите му бяха премахнати.След като се възхити на розата,младата жена отвори писмото.Вътре ръкописно беше написано:
Сакура,
Мое черешово цвете.Моя болка и тъга,щастие и радост.Съжалявам.Съжалявам за всичко,което ти причиних.Бях сляп,глупашки сляп и не успях да прогледна навреме.Ако можех,бих върнал времето назад.Бих те дрил с цялата любов на Земята,защото го заслужаваш.Не се съобразих с чувствата ти,не опитах да те разбера.Направих най-ужасното нещо и то на теб-човека,който най-малко го заслужава.Заклех се пред Бог да те обичам и уважавам,а направих точно обратното-нараних те,причиних ти болка.Повярвай ми,не съм имал такова намерение,не съм искал,просто се случи.Толкова ме боли.Сърцето ми се свива от мъка.Искам онази,предишната Сакура да се върне и да ме халоса по главата с най-тежкото нещо,което намери,защото го заслужавам.Дса ми се разкрещи и да ме проклина.
Аз не съм за теб! Ти заслужаваш някой друг,който да те обича така,както ти искаш.Да изживееш онази приказка,за която винаги си си мечтала.Да бъде щастлива!
Сълзи капеха по завивката.Сълзи породени от нещо,което и тя самата не можеше да определи.Колкото и болка,и страдание да й беше причинил,Сакура го обичаше.Обичаше го толкова много,че чак болеше!
-Аз...Не искам да си тръгваш...Искам да бъда с теб...-Повтаряше младата жена,плачейки силно.Беше останала още малка част от писмото,но я беше страх,че това може да са неговите прощални думи.Думите,с които й казваше „сбогом.” Въпреки това обаче,тя продължи да чете:
Но аз не мога да се откажа от теб.Не мога да се сбогувам завинаги.Не и сега,когато разбрах нещо.Нещо,което единствено има значение
Обичам те,Сакура Учиха!
Съобщение
Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!
Коментари за глава 11
Никога няма да я разбера тая тяхната любов
