Глава 10, Любов или омраза - историята на лорд и лейди Учиха

Глава 10, Любов или омраза - историята на лорд и лейди Учиха

Глава 10

„Que hay detras de una lagrima
Que hay detras de la fragilidad
Que hay detras cuando acabe el amor...”

„Какво остана от миналото...?
Сълзи...
Какво остана от миналото...?
Слабост...”

Сакура потръпна.”Негова...” Тази дума я отвращаваше.Беше нещо различно,непознато,нещото,от което бягаше.Тя не искаше да стане негово притежание,не искаше да бъде подвластна на действията му.Но така или иначе вече беше негова собственост,той имаше всички права над нея.Беше като някоя кукла попаднала в детски ръце,които си играят с нея докато не се изтощят.Тя се измести в края на своята част от леглото и беше готова да побегне при най-малкото му движение.
-Къде отиваш?-Попита със самодоволна усмивка Саске.Младата дама замръзна на място.Панически страх се оформяше в гърдите й.Сърцето й заби лудо.”Бягай!” Един глас вътре в нея изкреща силно и тя примигна с очи,но остана прикована за леглото.Ръката му бавно докосна нейната нагоре до рамото.Ледени тръпки побиха тялото й и стигнаха до белите й дробове.Замразиха ги.Не можеше да си поеме въздух.Това,от което най-много се боеше вече се случваше,а тя не знаеше как да го избегне.Изведнъж всички чувства събрали се в нея се преплетоха и тя като попарена подскочи от леглото.За миг в очите на Саске проблесна очудване,но то веднага се замени с безизразен леден поглед.Там обаче имаше скрито още нещо.Ако се вгледаш добре можеше да видиш гневните и заплашителни искри,които я предупреждаваха,че настъпваше буря.Лорд Учиха се изпрви и с бавни крачки тръгна към нея.Приличаше на тигър,преследващ жертвата си.Сакура инстинктивно започна да отстъпва назад.Малко по малко тя се доближаваше до стената,за която беше забравила,че съществува.По едно време се чу един тих удар-гърбът й се опря в бялата преграда.Всичките й надежди за бягство се разпаднаха на парчета,вече нямаше къде да отиде.
-Явно беше дотук с малката си игричка.-Каза той и я притисна още повече до стената.Въздухът излезе от гърдите й,тялото й настръхна.Най-голямият й кошмар се сбъдваше!Не,трябваше да се отскубне от него! Да бяга,ако ще и да се скрие в гората,но да е далеч от него.Дори и тогава никой не й гарантираше,че той няма да я намери,че няма да я накаже за глупостта й.
-Пусни ме!-Извика през зъби тя.Саске само се засмя и отговори:
-Трябваше да ми кажеш по-рано!
-Като че ли щеше да обърнеш внимание на думите ми!
-Права си,нямаше.-Отговори той и прокара ръката си нагоре по нощницата и се спря на шията й.Пръстите му замилваха нежната кожа,а устните му целунаха изпъкналата пулсираща бясно вена.Сакура подтисна вика напиращ вътре в нея и се опита да се измъкне от него.Вместо това лорд Учиха я блъсна обратно в стената и злобна усмивка се появи на лицето му.
-За къде си се разбързала така,мила моя?-Попита мъжът и без да я предупреждава сля устните си с нейните.Младата дама заудря по гърба му и отказваше да оитвори устата си,ала Саске много добре знаеше как да я накара да го направи.Леко ухапа долната й устна и жена му изстена.В този момент той вкара езика си в устата й.Целувката му се превърна в изискваща и настойчива.Колкото и да искаше нямаше как да избяга.Всичко приключваше тази вечер.
-Негодник!-Успя да извика тя.-Да се продъниш в Ада дано!-Гневно каза Сакура и се отдалечи от него.
-Вече го правя,милейди.-Отговори съпругът й и застана от другата страна на леглото.-Сега на котка и мишка ли ще си играем?-Попита той и в същия миг младата дама запрати една от възглавниците по него,казвайки:
-Аз не играя!
-Много жалко! Помислих се,че тази вечер ще направиш изключение.
-Грешно си мислел!-И поредната възглавница полетя към него.И тази,също както другата,я отблъсна,а неземният му смях огласи стаята:
-Само това ли можеш,милейди?
-Мога повече от колкото си представяш!-Изсъска тя и понечи да вземе огледалото от нощното шкафче.
-Ей сега ще проверим тази работа!-Отвърна й с дяволска усмивка той,прескочи леглото и за миг се озова до нея.
-Да не си посмял да ме докоснеш,че ще ти счупя главата!-Заплаши го Сакура,но с това не постигна нищо.Саске дори не трепна.
-Много ми се иска да разбера с какво?-Отговори й той и я приисна към леглото.
-Да те вземат мътните!-Извика тя и се замята в ръцете му.Лорд Учиха само се засмя и брутално разкъса нощницата й.
-Негодник! Как си позволяваш?!
-Мисля,че вече сме говорили на тази тема,мила моя.Не обичам да се повтарям!-Каза съпругът й и започна да обсипва тялото й с целувки.,като беше хванал здраво китките й и изпънал ръцете й над главата.
-Не! Престани! Защо забравяш,че аз...
-Че си още девствена ли,мила? Не се притеснявай,много скоро ще уредим това!
-Долно изчадие! Безсрамник! Как сглупих да угодя на баща си и да се омъжа за теб?! Ти си чудовище!-Изкрещя и съпротивата й стана по-голяма.Нямаше да му позволи да се отнася така с нея,като с някоя кукла.Щеше да се бори до край и нямаше доброволно да му се отдаде.Този път лорд Учиха щеше да срещне трудност.Обичкноено всички жени,които са били с него,са лягали в леглото му доброволно,но тази...Тази тук се правеше на интересна и щеше жестоко да си плати.За бога,та тя беше още дете! Не биваше да я взима така насила,да я принуждава да прави това,но разсъдливата част от него беше изчезнала някъде.
Ръката му бавно се плъзна по вътрешната част на бедрата й,като раздели краката й.След малко той се беше наместил между тях,гол от кръста нагоре. „Кога е успял да си свали ризата?”-Запита се наум Сакура.Всъщност Саске беше премахнал почти всичко от себе си,още когато седеше на леглото,но от паника тя не го беше забелязала.Сега той бе само по белите си панталони.Лейди Учиха изпъшка недоволно.Това никак не й харесваше,а я доближаваше още повече до онова нещо.
-Нямаш ли сърце? Поне ми дай малко време!-Проплака тя и се отпусна на леглото.Беше изморена.Не й останаха сили да се съпротивлява.
-Да беше казала по-рано,милейди.Сега вече е късно! –Отвърна й той и набързо свали панталоните си.И двамата бяха напълно голи в тъмната стая.Сакура усещаше кожата му,чувстваше го върху себе си.Не,не,не,това не беше краят!
-Пусни ме! Остави ме!-Викаше тя,но каквото и да правеше,беше заклещена в здравата му прегръдка.Нямаше измъкване.
-Спри да се дърпаш,да не стане по-лошо!-Заплаши я той.
-Мразя те! Свикнал си да подчиняваш всичко на волята си! Мразя те!
-Не всичко,милейди.Само онова,което ми принадлежи!-Поправи я Саске.
-Аз не ти принадлежа!
-Това ще го разберем много скоро.-Сакура се опита да се повдигне,но той я блъсна обратно в леглото и я притисна още по-силно.Тъкмо,когато си мислеше,че я е укротил,тя му зашлеви звучна плесница.Очите му потъмняха.Не го заболя,но въпреки това малката й ръчичка се отбеляза на бузата му.
-Сега вече край!-Изръмжа мъжът върху нея и преди тя да се усети,той й удари силен шамар,от който младата жена изпадна за кратко в безсъзнание.В този момент Саске проникна в нея без капка жал.Не го интересуваше,че я боли,или че я наранява,гневът му го беше обладал.Тази госпожичка щеше да си плати.Можеше да го обижда,да го проклина и какво ли още не,но да го удря...Това й беше строго забранено!
Сакура отвори на половина очи.Чувстваше болка между краката си,усещаше неговоте движения и се движеше в ритъм с тях.Тялото й бе негово.Той й взе всичко.Вече отказваше да се бори,беше й безразлично.Искаше само тази вечер да отмине и никога повече да не се повтаря.Чуваше единствено тишината.Съзнанието й бе празно.Сърцето й бе разбито на хиляди парченца,сякаш беше порцеланова ваза.Не си представяше,че живота й ще се развие така.Винаги е смятла,че ще срещне любовта на живота си,но реалността бе друга-сурова и безпощадна.За кой ли път се запита с какво го е заслужила.Какво е сторила,че сега всичко се обръщаше срещу нея?
Очите й бяха загледани някъде в мрака.Блясакът им беше изчезнал,станаха студени,изразяващи празнота и безчувственост.Беше се превърнала наистина в кукла,а кукловода й бе Саске.Той управляваше тялото й,чувствата й и живота й.
Когато мъжът се отдели от нея,изправи се,облече си утриния халат и излезе.Остави я сама-наранена и нуждаеща се от него повече от всякога.Сакура лежеше в едно положение без да помръдва.В стаята ставаше студено,а тя дори не се беше завила.Кожата й измръзваше,но и това не усещаше.Беше като полята с ледена вода и още не можеше да се съвземе.Може би никога нямаше да го направи.Дълбока рана се беше обрзувала в сърцето й.То кървеше и едва ли някога щеше да спре.Повече от всичко се нуждаеше от топлина и обич,от някой,който да я прегърне и никога повече да не я пуска.Жалко...Жалко,че само самотата можеше да види в какво се бе превърнала тази вечно блещукаща зезда.
Am I that unimportant...?
Am I so insignificant...?
Isn't something missing?
Isn't someone missing me?
And if I bleed, I'll bleed,
Knowing you don't care.
Can you stop the fire?
you wont say the words.

„Толкова ли съм маловажна?
Толкова ли съм незначителна?
Нещо не липсва ли?
На някой липсвам ли му?
И ако кървя,ще кървя,
Знаейки,че не ти пука
Можеш ли да спреш огъня?
Няма да кажеш думите...”

На следващата сутрин Сакура се събуди на същото място,в същото легло.Никой не беше дошъл да види дали е добре,никой не се беше заинтересувал от състояните й.Чувстваше се ужасно.Жаждата й за живот беше изчезнала,борчекият й дух я беше напуснал.Не я интересуваше нищо,не искаше дори да се поглежда.Беше се превърнала в призрак.
Точно тогава го забеляза-петното кръв по възглавницата.Не му обърна никакво внимание,но когато понечи да легне на лявата страна остра болкя я прониза по бузата.Сакура седна на леглото и постави върха на пръстите си на мястото на болката.Там имаше малка рана.Малка,но болезнена.В съзнанието й веднага изплува спомена за шамара и й стана ясно.Това не породи никаква чувства у нея.Вместо това тя стана и се облече.
През това време Саске се разхождаше из градината.Снощната случка не му излизаше от ума и всеки път,когато си спомнеше за погледа й,се намразваше още повече.Не трябваше да го прави,но вече беше твърде късно.Да беше мислел по-рано! Щом му омръзна да стои навън се върна обратно в двореца.По пътя за трапезарията срещна Марта,жена на около 30 години,която работеше тук,и я спря:
-Марта,къде е жена ми?-Попит я той.Тя се обърна срещу него с чаршафите в ръце и отговори:
-В библиотеката,милорд.-После се поклони и се запъти към пералното помещение.Саске не каза нищо,лицето му доби сериозен вид и се заизкачва по стълбите.Не знайно защо отиде първо до спалнята им и отвори вратата.Нещо го караше да влезе вътре.Когато погледът му се спря на възглавницата забеляза нещо-кръв!
„Но нали Марта беше взела да изпере всичко?”-Запита се наум и излезе от стаята.Незабовно трябваше да намери Сакура и да говори с нея.Набързо стигна до библиотеката и веднага щом отвори вратата лейди Учиха изпусна книгата,която държеше на земята и замръзна на място.
-Сакура,трябва да поговорим!-Каза с леден глас той и се доближи до нея.Когато обаче очите му се спряха на лицето й,мъжът забеляза малката рана на лявата й буза.Малко по малко започваше да свързва нещата.Спомни си как я удари и сигурно при удара брачната хълка се беше забила в кожата й и беше направил тази болезнена рана,която със сигурност щеше да остане белег.
-Аз ли го направих?-Попита лорд Учиха.Младата жена потръпна,но не отговори.
-Кажи ми,Сакура,аз ли го направих?-Настояваше той.На нея ли й се стори или наистина в гласът му се долавяше тъга?
-Аз...-Започна тя.Тогава Саске хвана нежно брадичката й.Сакура можеше да се закълне,че очите му пръскаха гневни искри.”Подяволите! Кой друг би го направил?”-Извика наум той и някакво непознато за него чувсто намери място в сърцето му.Още ядосан Саске замахна с ръка и младата жена помисли,че ще я удари:
-Не,недейте! Ще направя всичко,което поискате само...само не ме удряйте...-Произнесе през сълзи тя.Тогава нещо го пречупи.Вече можеше да усети нейната болка,да почувства стягащото чувстчо в гърдире й.
-Сакура...-Прошепна нежно Саске и се загледа в очите й,ала там не видя нищо.Имаше само празнота и безчувственост. „Колко и съм я уплашил,за да ми говори на вие?”-Попита се наум той.Колкото и да не му се искаше обаче,лорд Учиха знаеше отговора.Гневно стисна ръката,с която посегна,в юмрук ,изгледа я виновно,с очи пълни с тъга и излезе,като тръшна бясно вратата.Идеше му да се набие за всичко,което й бе сторил!

„Но мне жаль что я мала люби...”

„Но съжалявам само,че не обичах достатъчно...”
Съобщение

Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping

Няма връзка с Интернет.

Моля, свържете се към мобилна мрежа, за да използвате портала.

Презареди ⤾