Глава 9Тренировка и още нещо

-Фенки. – отговори Минато с ужас в гласа. – Вече си имам фенки и едам успях да избягам от тях. Не е смешно! – ядоса се, когато видя баща си да се смее неудържимо, последван от другия присъстващ в стаята. – Не знаех, че толкова бързо ще се съберат. Ако кажеш за това на Кия си мъртъв! – предупреди сериозно. Наруто спря смеха си и попита развеселен.
- А, защо получи фенклуб толкова бързо? – лицето на сина му придоби страдалческо изражение.
- Защото не оставих една от тях да се плюсне на земята. Тя извика „Моят герой!” и всички момичета в радиус от триста метра се появиха изведнъж. До сега не е било толкова зле. Стига сте се смяли! – извика извън себе си от нерви, когато видя истеричня смях на двамата. След като не успя да ги накара да млъкнат, той прибягна до една случайна и същевременно драстична и опасна идея. На лицето на русокосия младеж се изписа лукава усмивка, той погледна баща си и започна да говори с привидно безразличен глас. – Е, щом си зает, тате, аз ще се прибирам. Когато спреш да се смееш, може и да разбереш, какво щеше да стане, след мисията в Страната на чая. – тези думи бяха достатъчни, за да охладят Наруто или иначе казано, той остана като ударен с мокър парцал. Ирука и Минато наблюдаваха, как цвета на лицето му става все по-бял и по-бял.
- Не би го направил, нали? – попита с изтънял глас. Този който е запознат със силата на Наруто амиказе никога не би повярвал, че една от най-силните нинджи ще се изплаши толкова от нещо такова, но все пак, говорим за Суке Намиказе. Няма жив човек, койтоби искал да си изпати от нея, включително и мъжът й. Русокоското само се засмя и поклати отрицателно глава. Той беше постигнал това, което искаше. После се обърна към Ирука и подаде ръката си с думите.
- Минато Намиказе, приято ми е.
- Ирука Умино. – отвърна изненадания учител и стисна подадената му ръка.
- Чувал съм за вас. – каза русокосия весело. – Татко много ни е разказвал.
-Така ли? – попита още по-учуден. Мъжът все още имаше усещането, че сънува. Минато кимна и тъкмо щеше да каже още нещо, но Наруто сложи ръка на рамото му и проговори преди него.
- Да. Все от някъде трябваше да измисля начини за преподаване, нали? – усмихна се и послестана сериозен. – Радвам се, че се видяхме, но сега трябва да се прибираме.
- Защо? – попитаха другите двама в един глас. На лицето на единия се прокрадна съмнение за, че следва нещо неприятно. Всъщност, той не бешедалеч от истината.
- Защото започнаха да тренират. – отговори бащата с тих и зловещ глас. Но не това накара сина му да изтръпне, а думите. Щом тренират, значи Мей си иска лака за дървото, а когато нещо я ядосаше ставаше страшно за него. Да не говорим, че баща му щеше да се отърве лесно.
- Ясно. – отвърна с равен глас. После погледна шинобито, с което току що се запозна и каза. – Беше ми приятно да се срещнем. -  изчезна от стаята. Русокосия се обърна към бившия си учител и му се усмихна извинително.
- Повярвай ми, наистина искам да поговорим още малко, но нямам избор. – След секунда и него го нямаше.
Давамата Намиказе се върнаха в имението. Бързо предадоха покупките и лесно се отърваха от възможните проблеми. Остатъка от деня мина без нищо интересно. Минато пак не успя да победи баща си сам, но заедно със сестра си, докарха равен резултат. През цялото време Наруто изпитваше едно тревожно чувство за следващия ден. Макар да се радваше, че е в родното си ясто, то постоянно му навяваше неприятни спомени. Освен това, безпокойството което изпитваше, хич не го успокоявше или помагаше.
 Първа се събуди Суке и след като се облече започна да прави закуска. Скоро стана и дъщеря й, която с неудоволствие запчнодай помага. След половин час, цялото семейство закусваше и се радваше на една нормална сутрин, макар и в необичайни за тях условия.
- Какво ще правим днес? – полюбопитства Мей. Майка й, й отговори първа.
- Аз ще отидада си купя нови дрехи, бих те поканила, но няма да дойдеш. Нали така? – момичето само потръпна при последния спомен, когато излезе да пазарува с нея и поклати глава в знак, че чернокоската не греши.
- Аз трябва да тренирам с отбора. – отвърна Минато с привидно безразличие, макар страшно да се вълнуваше от предстоящата тренировка, защото бившит им учител щеше да им помага.
- Аз съ с тях. – каза бащата с вдигане на рамене. После стана от масата и се обърна към сина си. – На тренировъчния полигон след три минути. Отивам за другите двама. Надявам се, това да не е загуба на време като предишния път. – каза с усмивка и после погледна дъщеря си. – Май днес ще се забавляваш сама, Мей. Само не дей да убиваш всички нинджи на селото или да направиш опит дазаличиш Учиха кланът за винаги.  – преди да чуе гневните думи на Сунамей, той се телепортира пред вратата  на апартамента на другите си двама ученика. Причината да избере това място за тренировака, беше, че познавайки силата и стила на Минато и Сумаро, той осъзнаваше, че няма да може да проведе тренировката в имението, освен ако не иска да остане без дървета.
След като времето изтече, четиримата бяха на обширната поляна и трима от тях слушаха по-възрастния много внимателно.
-Минато и Сумару, очаквам от вас двубой, в който ще дадете всичко от себе си, а не просто поредната игричка! – говореше Наруто със строг глас. –  Кия, ти си медицинската нинджа в отбора изнаеш, какво трабвя да умееш – измъкване от атаки и лекуване на рани. Затова, от теб искам да стоиш близо до тях ида лекуваш този, който е с по-сериознарана. Когато тренировката свърши, не искам да виждам сериозни наранявания по теб. И още нещо – без предпочитания! Ясно?
- Да, сенсей! – отвърнаха тримата в един глас и започнаха. Двамата използваха най-силните си атаки, като само внимаваха да не убият или осакатят другия сериозно. Кия внимателно избягваше всяка атака и се стараеше да лекува съотборниците си възможно най-бързо и най-добре. През цялото време, Наруто наблядаваше от по-безопасно разстояние и внимателно анализираше уменията им и техния напредък. Не бяха тренирали така от около половин година и той се радваше на напредъка, който виждаше, макар да знаеше, че не показват пълния си потенциал.
Около час по-късно се появиха първите от публиката. По ирония на съдбата това бяха Какаши и неговия отбор: Датте Учиха, Корин Икузука и Кай Хюга. Русокосия усети присствието им малко преди да наближат, но реши да не прекъсва тренировката на учениците си. Пред отбора се появи удивителна гледка, когато наближиха. На един от дървените стълбове седеше русокос мъж, чиито коса и мантия се развяваха леко от вятъра и ударните вълни. На няколко метра от него двама се биеха, използвайки изключително силни атаки, а едно момиче ходеше между тях и лекуваше ту единия, ту другия, като понякога й се налагаше да отбива насочени към нея атаки. Отбор 9 наблюдаваше това с огромно удивление. Генините бяха очаровани от силата, защото преди не бяха виждали нещо таква, а Какаши – само от два пъти п-възрастни шиноби.
След десетина минути, Наруто се появи близо до биещите се и каза силно.
- Пет минути почивка. – тримата спряха тренировката с облекчене. Идеите им бяха свършили и не знаеха как да продължат. Сенсеят им се появи до новопристигналите и каза с неутрален глас. – Ако сте тук за тренировка,няма проблем да отидем на друго място. – белокосия поклати глава.
- Няма проблем. – Намиказе кимна и се появи да учениците си.
- Имате малък напредък от последния път и знам, че ще минете изпита, но техниките ви още изискват подобрение. – започна, игнорирайки шинобитата от Коноха. Учениците му направиха като него и се съсредоточиха само в тренировката. Те знаеха, че русокосия не говори празни приказки и, освен това, тримата нямаха нищо против да покажат на съседното селоколко са добри. – Повторете упражнението още веднъж. Този път можете да използвате всякакви техники. Няма да позволя да се убиете и Кия, сега се биеш сама за себе си. Очаквам да идя и добри атаки от теб, а не ловко измъкване. – после се върна на първоначалната си позиция и тримата отново започнаха битката. През кратките минути почивка, те бяха възстановили чакрата си, благодарение на едно от специалните хапчета на дъщерята на Гаара и сега се биеха още по-настървено. Знаеха, че ако са в опасност, Наруто ще ги измъкне и затова не щадяха сили. Какаши наблюдаваше битката с изумление. До сега не беше виждал толкова талантиви нинджи на такава възраст. Освен това, атаките им бяха смъртоносни в повечето случаи. Изумлението му достигна краен предел, когато видя как, по време на битката, се сформираха краткотрайни съюзи, които се прекъсваха след, най-много, две минути. Тактиките, които прелагаха бяха на най-високо ниво и не съответсаха на тяхната възраст. Едва сега, виждайки учениците му, Какаши разбра, колко силен е станал Наруто.
Неговия отбор не беше единствената публика. Саске и Сакура, извикани от стария си учител, също пристигнаха. Малко след дойдоха и всички       останали новаци, кактои техните учители. За всеобща изненада, тримата трениращи и техния учителнапълно игнорираха публиката.
Тренировката вървеше нормално. От време на време, Наруто се намесваше и им даваше съвети, относно техниките и стратегиите им. Всички бяха удивени от всяко едно действие.  От силата на атаките и бързината, до спокойствието с което русокосия се отнасяше към всичко и от уменията му, когато ги прекъсваше без никакъв проблем. След, мако повече от час и половина, Наруто обяви крайна тренировката и каза с безизразен глас.
- По-добре сте от последния път, но не колкото трябва. Ако се бяхте отнасяли по-сериозно към тренировките сега нямаше да сте на това ниво. – после на лицето му се появи усмивка и допълни, преди да им даде знак да си вървят. – Очаквам да не се провалите на изпита, защото не искам да съм си загубил времето напразно. – младежите се ухилиха уморено, но все пак намериха силида кажат енергично.
- Да, сенсей! – после изчезнаха от погледите на останалите. Русокосия се обърна и попита тълпата с лек сарказъм, едва доловим в гласа му.
- Хареса ли ви шоуто? – по-възрастните го гледаха с изумление и не можаха да кажат нищо, но момичето в отбора на Какаши, се приближии попита с възхищение.
- Ти ли ги научи на всичко това?
- Да. Но могат и още.
- Ще ме научиш ли и мен? –попита тя и всички възрастни ахнаха и погледнаха Наруто, за да видят реакцията му. Никой незнаеше, какво ще стане. За тяхна изненада, той само се засмя.
- Отне им три години, а и твоя стил не е такъв. Ти си такъв тип, че няма да успееш да научиш нищо от техните атаки.
- И от къде си сигурен? –намеси се Киба с любопитство. Той знаеше,че това е старият му съученик и искаше да разбере, колко се е променил. Русокосия само вдигна рамене, сякаш сега ще обяснява най-простото нещо и заговори отекчено.
-Клановете Инузука и Яманака не предполагат такъв боен стил, Киба. Как така с Ино се оженихте, между другото? – всички го гледахас ококорени очи. Как е разбрал за това? Усетил на къде бият мислите им, синеокия погледна към Корин. – Тя е смесила специфични части от чакрите на двата клана и така лесно се разбира. Не е толкова сложно. А да, честита с няколко години закъснения. Щеше да ви стерсне една картичка от отвъдното, нали? Ако бях разбрал по-рано.
- Значи можеш да усещяш чакри? –попита Сакура. Бившият и съотборник я изгледа с неприязън преди да отговори.
- Да. –преди някой да каже още нещо, главата на русокосия се обърна по посока запад, сякаш е чул нещо. Налицетому сепоявилеко разтревожено изражение и след няколко секунди, то беше сменено от объркано. Мъжът изцъка недоволно с език и се обърна към останалите.
- Какво стана? – попита Киба. Вместо да отговори, Наруто погледна към Шино и каза с добре овладян глас.
- Можеш ли да изпратиш буболечките си на около двайсет и пет километра източно от тук? – мъжът кимна и направи, каквото искаха от его. След няколко минути, той погледна русокосия и попита любопитно.
-Защо поиска това? Там няма нищо. - Наруто изпсува, преди да даде отговор.
- Исках да знам дали изчезва, или се маскира. Очевидно е пъвото.
- Кой? – попитаха всички в един глас, но не получиха втори отговор.
- Няма значение. Може и да е грешка. Чао. – и за голямо неудоволствие на всички, русокися изчезна и се появи в дома си. Там той започна да размишлява на глас.
- Защо, Мадара ще се появява тук за пет секунди и после ще изчезва? Или е успял да се скрие от мен? Сигурен съм, че го усетих, но защо за толкова кратко? – тези мисли го измъчваха цял ден. Вечерта, за щастие или нещастие, той намери друго нещо с което да се ангажира. Цялото му семейство беше поканено напарти у Хината.