Глава 8Известност и анонимност едновеменно.

-Кои бяха тези? – попита Минато с любопитство. Той беше забелязал, че баща му са радва на срещата с тях и това засили желанието му да разбере повече. Наруто само вдигна рамене и продължи към селото с нормална крачка, отговаряйки му.
- Жената се казва Ино Яманака, този, който ни заговори – Шикамару Нара, а третия – Чоджи Акимичи. Когато завършихме академията, те бяха разпределени в един отбор, под ръководството на Асума. По-късно, когато станаха чунини, пак продължиха да работят заедно, както виждаш, явно и до днес. Това е. – момчето кимна, в знак, че е разбрало и зададе нов въпрос.
-Къде отиваме сега?
- В имението „Хюга”. – отговори с възможно най-неочаквания отговор. Разбира се, младия Намиказе знаеше кои са Хюга, но не разбираше, защо Наруто иска да отидат там. Бащата поясни, виждайки объркването на сина си. – Педпочитам лично да кажа на Хината, че съм тук, защото не искам да си представям какво ще й каже Ино. Ти си я виждал, всъщност. Или поне си я мяркал. Когато дойде да помогнеш на Мей, до Тсунаде стояха няколко шинобита от Коноха и тъмнокосата жена е Хината. – русокосия се опита да си спомни, но в съзнанието му изникна само един силует, но той и не се беше опитвал да разглежда хората покрай които минава, докато малката му сестричка е в беда. – Както и да е. Може вече да не живее там, но не ми се вярва. Все пак, тя е наследницата на клана. – после направи знак на Минато и двамата изчезнаха от поляната и се появиха пред една сграда. Направиха няколко крачки и един шиноби, явно предназначен за охрана, се приближи до тях и попита надменно.
- Кои сте вие и по каква работа идвате тука? – по-възрастния се усмихна и отговори спокойно.
- Не ви засяга кои сме. Аз съм тук, за да се срещна с една стара приятелка, а момчето ме придружава. – каза, кимайки към сина си. – Търся по-голямата дъщеря на Хиаши Хюга. – тонът му беше надут, което леко подразни пазача. Особено когато разбра, че този непознат иска да се срещне с Хината-сама. Преди да отговори, до него се появи едно момиче на около двайсет, което му каза нещо на ухо. Това би трябвало да не се чува от никой друг, но двамата посетители чуха кристално ясно всичко.
- Пусни ги де. По-яки парчета не са идвали тук то доста време. Дай на женската част да се порадва малко. – двамата се постараха да не се засмят при думите й, макар да беше много трудно. С известно нежелание пазачът отвори портата, пускайки ги вътре и остави девойката да ги води. – Защо искате да се виждате с Хината-сама? – полюбопитства тя.
-Както казах, тя ми е стара приятелка и не сме се виждали от години. – отвърна Наруто с известна досада. Момичето се почуди, дали да не попита още, но вместо това избра да подхване друга тема.
- Добре. Аз съм Кана Хюга, впрочем. А вие сте?
- Аз съм Наруто, а това е Минато. – той реши да не казва фамилията си, защото все пак името Минато Намиказе се асоциираше с Четвъртия, а точно това сега не му трябваше. Жената разбра, че няма да проведе нормален разговор, затова се остави на въобръжението си, което й покзваше как ще изглеждат двамата голи. През това време, всички представителки от женски пол си мислеха горе-долу същото, докато мъжете искаха да изгонят натрапниците.
Когато стигнаха до центъра на „града Хюга”, забелязаха господарската къща. Щом влязоха в пределите й, Кана ги поведе към страничния вход, водещ към вътрешния тренировъчен салон. По това време, когато Хината и Неджи бяха вкъщи, обикновенно тренираха заедно. Жената ги накара да изчакат в едно помещение отпред и влезе, за да съобщи пристигането на тези гости. Междувременно, Наруто и Минато най-накрая си позволиха дасе ухилят до уши, защото бяха чули повечето от коментрачетата, на женската част от клана. Освен това напрегнаха слух, за да чуят какво става в съседната стая. По звуците си личеше,че двама души тренират и по-възрастния успя да разпознае чакрите им. Вътре имаше още двама: един мъж,около неговите години и едно момиче на възрастта на сина му, чиито чакри той не успя да разпознае, но разбра, че са от клана Хюга. Когато Кана влезе, в първия момент не я забелязаха, но щом спряха двубоя тя оповести със спокоен и сравнително тих глас.
- Извинете, че прекъсвам тренировката ви Хината-сама, Неджи-сан, но отвън чакат двама души. Единият, от които, твърди, че ви познава. Каза, че се казва Наруто, но не спомена фамилия. – щом започна да говори, двамата веднага се опитаха да възвърнат спокойното си изражение. Наруто знаеше, че дори и с бякуган, чакрата му няма да бъде разпозната, заради материята с която беше направено наметалото му, както и това на сина му. Затова не се изненада, когато чу лек писък от страна на Хината и невярващо изсумяване от Неджи.
- Това трябва да е някаква шега, Кана. Нито един от двамата от вън няма чакрата на Наруто Узумаки. – при фамилията, споменатия пак стисна юмруци за момент, но после ги отпусна. – Както и да е, не мисля, че е твоя вината. Доведи ги, но при най-малкия намек за опастност искам да викнеш отряд от нинджи. Това може да е някакъв капан, с цел да бъде заловена Хината или дъщеря й.
- Ясно. – отвърна Кана и излезе от стаята. Когато се обърна към двамата, ги погледна с по-подозрително изражение, но ги покани да влязат с усмивка. Двамата влязоха в салона за тренировки с изражения, казващи „аз нищо не чух”. Пръв заговори Неджи, поглеждайки към Наруто.
- Бихте ли ни обяснили, каква е тази шега, защото не е много смешно. – в този момент Наруто и Минато въздъхнаха театрално в отличен синхрон и момчето се обръна към баща си.
- Ама, ти наистина ли си отраснал тук, тате? Май само онези, от стария ти отбор те познаха.
- Да, знам, Минато. И на мен не ми се вярва. – после се обръна към Неджи и попита с престорено учудване и известна доза сърказам. – Не се ли водеше за най-талнтливия генин, когато завърши, а после и за един от най-добрите шинобита, Неджи. Мислех, че е важно за една нинджа да може да помни неща, но ти си като Шикамару. – след това заговори на братовчедка му. – Хината, сериозно, учихме няколко години заедно, а не ме разпознаваш. Май щеше да е по-добре да оставя Ино да ви разкаже всичко, а не да минавам целия път, чак до тук. Отне ми толкова време, за да стигна. – в същия тон и сина му продължи.
- Да, целите две секунди. – Наруто извъртя очи и изчака реакциата на братовчедите Хюга. Хината, естествено, припадна, когато го разпозна, а Неджи продължавашеда гледа невярващо, придържайки братовчедка си, която, за щастие, се свести след малко. Другите двама присъстващи гледаха сцената отсрани с изумление. Единия, разбира се, знаеше кой е Наруто Узумаки, но ако това беше той, той никога не си го беше представял такъв. А втория – дъщерята на Хината, всъщност, се възхищаваше на Минато и имаше чувството, че се влюбва.
- Наруто, възможно ли е да си ти? – попита Неджи с тих глас. Преди да получи отговор, братовчедка му намери сили да се хвърли на врата на Наруто и да го прегърне. От очите й се ронеха сълзи, но нея не я интересуваше. Пред нея стоеше единствения човек, който тя обичаше, а не съпругат й, който й беше избран от баща й и с който имаха само приятелство, постигнато с дълги години съвместен живот. Понеже нямаше възможност да каже нищо, защото се опитваше да успокои приятелката си, Наруто предостави честта на Минато да обяснява този път.
- Аз съм Минато Намиказе. – представи се - Значи, вие сте Неджи Хюга? – попита с любопитсво и известна доза възхищение. – Татко ми е казвал, че сте един от най-силните членова на клана Хюга. – Неджи кимна изненадано. Гласът и вида на Минато наистина приличаха на тези на Наруто, когато беше на неговата възраст. Освентова, той наистина искаше да повярва, че Наруто е жив, а и Хината му беше разказала за случката с дъщерята и после при Хокагето. Съмненията започваха да изчезват и разкриваха истината.
- Да,аз съм. Но, не трябва ли да се представиш с фамилията Узумаки?
- Не. – бързо отговори русакасия и тъкмо щеше да се впусне в подробни обяснения, когато баща му го спря, най-сетне успял да успокои Хината.
- Просто е. Аз съм син на Четвъртия и за това приех неговата фамилия и е нормално децата ми също да я носят. – послесе ухили и каза весело. – Това щеше да ти каже Минато, но с много дълга реч.
- Аха. Ако трябва да съм честен, това не ми се вижда толкова учудващо, колкото факта, че в момента разговарям с теб и сина ти. – двамата приятели се засмяха, скоро последвани и от Хината, която спомена.
- Знаеш ли, че и дъщеря ти е тук? И че заби едни шурикени от чакра в Какаши, Саске и Сакура, а после Джирая само я определи като „голям образ”?
- Разбира се. – оговори с вдигане на рамене. – Мей е малко по-избухлива от Минато, затова не се изненадах, когато видях раните. Учудването дойде от факта, че е оставила да бъдат излекувани. – двамата го гледаха смаяно, но той само махна с ръка, сякаш това не му е интересно. – До колкото познавам Ино, вече половината село знае, че съм тук със семейството си и вече организира някакъв купон, по случай това. Естествено, без да осъзнава сериозността на положението и причината да сме тук.
- А каква е тя? – зададе следващия си въпрос, Неджи.
- Мдара Учиха. – отговори спокойно и после се усмихна извинително. – Съжалявам, но трябва да тръгваме. Жалко, че няма да науча каво е станало с вас през последните години. Честно, но сменям темата, когато Гаара започне да говори за селото, така че нищо не знам. – после се усмихна леко и насочи глава към другите присъстващи. – Мога само да кажа, че това е дъщеря ти Хината, а до нея седи баща й. Да кажем усет. – измъкна се от обясняване и помаха за довижнане, миг преди той и Минато да изчезнат от стаята, оставяйки четирима много учудени членове на клана Хюга.
След това те се появиха в една по-забутана уличка, близо до пазарската част на селото. Наруто извади списъка с покупките, някакви пари и ги връчи на сина си.
-Има някой, който искам да посетя сам, така че те оставям да се забавляваш. – после му махна с ръка и изчеза отново. Минато подбели очи и ядосано тръгна на пазар. Реши, че е по-добре да не се меси в делата на баща си, най-малкото, защото предположи, че ще си изпати в противен случай. Естествено, веднага обра погледите на момичетата и известността му се покачи с хиляда процента. Рекорд на който, дори Саске Учиха би завидял на времето.
Междувременно, Наруто се материализира пред сградата на Академията, която беше в руини. Попита една нинджа наблизо, дали знае, къде е Ирука и научи, че в случай като този, за да не бъде спрян учебния процес, учениците отиват в една друга сграда на около два километра от тук. След малко, той беше там. Лесно намери кабинета на стария си учител, който беше на първия етаж. Мъжът застана до прозореца, така че да не го виждат и се заслуша в урока. Всъщност, класът беше доста шумен и сенсеят едвам успяваше да ги надвика. Урокът беше за основата на тайджуцото, но никой се интересуваше от това.
-Ако слушате, по-бързо ще премите към практиката, която включва двубои. – целия клас се обърна по посока на гласа и видяха как един русокос мъж се усмихва, подпрял лакти на перваза на един от прозорците. По мускулите на ръцете му, всички разбраха,че е нинджа, но ги изненада липсата на предпазител.
- Кой сте вие? – попита едно момченце, в което Наруто позна Кимаро, детето, което съобщи за срещата си с Мадара.
- Просто човек, който минава от тук и решил, че иска да поговори със стария си учител, чиято реакция е доста скучна. – тогава всички се обърнаха към Ирука и разбраха, какво и ма в предвид странния мъж. Сенсеят им тоеше като препариран и гледаше в една точка, а именно: в лицето на Наруто. Когато усети многото погледи, той се опомни и попита със заекване.
- Наруто? – русокосия завъртя очи и каза с привидно отекчен глас.
- За следващя ще запиша отговора си на касетка и ще му го пусна. Първо Шикамару, Ино и Чоджи решават, че искам, едва ли не, да атакува селото, после Неджи и Хината не могат да ме познаят половин час и още малко и щяха да повикат АНБУ екип, за да спасяват Хината и дъщеря й, а сега и ти. Да си бях останал в Суна. – Ирука се засмя и каза.
- Добре, вече съм сигурен, че си ти. – после се обърна към класа и съобщи. – Часа и без това щеше да свърши след десет минути, затова ви пускам сега. – децата, радосттни излязоха от стаята, оставяйки Наруто, който се появи седнал на един чин и Ирука сами. После заваляха въпросите. – Къде беше? Защо се направи на мъртъв? Хокаге-сама и Джирая знаеха ли? Какво прави през годините? Знаеш ли колко ни липсваше?
- Стига. – прекъсна го. – Първо виковете на Саске, после на Ино и сега ти. Имам чувството, че сте се наговорили да ме оглошите. Бях в Суна, първо. Второ – защото реших, че не искам да се връщам тук и всеки ден да гледам физиономиите на стариями отбор, без да мога да ги пребия. Да, те знаеха, всъщност едвам успях да ги убедя да кажат, че съм умрялв битката с Мадара. И за последното - не. А, какво съм правил, това ще отнеме много време, за това ще съкратя.
- Или, може да дойдеш с мен за рамен и да ми разкажеш всичко подробно. – предложи учителя, докато се опитваше да асимилира нещата, които ученикът му каза. За негова изненада, той поклати глава в знак на откз.
- Жена ми ще ме убие, ако го направя. Поради непредвидени обстоятелства, сега съм тук, заедно със семейството си. Жена ми – Суке, дъщеря ми – Мей, тя беше тази, която крепеше Академията, за да не рухне и синът ми – Минато. Всъщност, ти май ги видя, когато доведе онова момче – Кимаро в офиса на Тсунаде. И двамата бяха там.
- От къде знаеш? – учуди се Ирука. Точно в този  момент, очакваше всякакъв отговор.
- Със Суке пристигнахме, като придружители на Гаара. Доста сложна ситуация стана, но в крайна сметка, в Коноха сме аз, семейството ми и отборът на Минато, който се състои от по-големия син на Канкуро и дъщерята на Гаара.  – той щеше да добави още нещо, когато до тях се появи еди рус младеж с няколко торби и притеснено изражение на лицето. – Какво е станало Минато? – попита Наруто.