Глава 7Спомени, стари приятели и познати места... иначе казано: вкъщи

Семейството на Наруто се появи в двора на една добре подържана двуетажна къща, в страни от града. Целия имот беше преустроен преди две години и от тогава на всеки пет дни идваше чистачка, която се грижеше всичко да е в ред. За това тревата беше окосена и в момента нямаха трева до коленете. Сунамей се обърна към баща си и попита любопитно и едновременно засегнато.
-Наистина ли контрола ни е толкова зле или го каза, за да ги ядосаш? – брат й кимаше, сякаш да покаже, че и той се е питал същото. Русокосият се засмя, преди да отговори.
- Наистина не беше перфектно, но да има истина в твърдението ти Мей. Надявам се, че не е проблем, като казах да се държат на страна от вас? – на лцето му се появи лека усмивка, преди да продължи. – Сакура определено ще се опита да дойде, но не и другите двама. Ще те разбера, ако искаш да поговориш с братовчед си, Суке. – последната само се усмиха и прегърна съпруга си, като отговаряше спокойно.
- Знаеш, че връзката ни е по-далечнаот това. А и не искам. Не е нужно да се притесняваш, скъпи. Сега да се настаним, защото все някога ще трябва да се напазарува. И това ще се свърши от теб и Минато. – двамата въздъхнаха, защото отлично осъзнаваха, че нямат шанс срещу тази заповед. До тях Мей се опитваше да не се засмее и то сравнително успешно.
- Знаеш, че е ужасно от твоя страна да ни караш да го правим, нали? – попитаха в синхронс с малка надежда тя да отстъпи. Сукесе засмя и с това даде да се разбере, че двамата ще пазаруват. Всъщност, тя се надяваше мъжът й да се поразведри, като обиколи познатите места и се срещне с приятелите си. Чернокосата знаеше колко му липсват някои от тях и предполагаше, че едвам се е стърпял да не прегърне Ирука. Освен това, предполагаше, че ще е по-добре за Минато да опознае родното село на баща си и дядо си. Все пак синът й беше внук на Четвъртия и да живее в старата му къща не беше достатъчно, за да разбере дядо си. Нали имението „Намиказе” беше преустроено преди две години ивече не приличаше на себе си. Точно така, като наследник на този род, Наруто, макар и смятан за мъртъв, формално притежаваше къщата в която се намираха, а и част от земите на селото около нея. Годишно получаваха доста висока сума пари само от това. През годините двамата бяха купили имоти във всички по-важни места в света, така че да имаше къде да отседнат, ако случайно се появят на дадено място. Имението се състоеше от голям двор, като част от него беше за тренировки с всичките нужни неща, а друга – за разходки и почивка. Имаше дървета, храсти, цветя и малко езеро с мост по средата. В задната част имаше горещи бани – за мъже, жени и една обща. На първия етаж се помещаваха кухнята, трапезарията, един голям хол, един по-малък, зала за вътрешни тренировки, тоалетна и съблекалня. Втория беше зает от три спални, две стаи за гости, два кабинета, библиотека и една стая превърната специално за малък хол, като преди беше третата стая за гости, като всяка спалня имаше по една самостоятелна душ-кабина и тоалетна. В добавка, на площа на имота имаше и малка колиба, предназначена за нинджа-кучета, оставена непроменена и една по-малка едноетажна къща, преличаща на двустаен апартамент.
Когато влязоха вътре, веднага се качиха на втория етаж, за дасе преоблекат, а после слязоха в трапезарията. Понеже цялото семейство беше участвало в преобзавеждането на къщата, макар че единствено Суке беше присъствала лично, когато идваха работниците , всички знаеха как изглежда и къде трябва да отидат. Мей реши, че първо ще се изкъпе в горещите извори, преди да се преоблича, затова само разопакова багажа си в своята стая. За разлика от нея, Минато знаеше, че няма смисъл да се мотае и си взе един бърз душ, а после облече дрехи, идентични на тези които носеше преди малко. Суке побърза да се отърве от редовната униформа на нинджите от пясъка, която не харесваше много и след това се сложи една тъмносиня рокля, която щеше да смени, след като си вземе една дълга баня. Наруто също си взе душ и с голямо удоволствие разкара униформата – той я харесваше дори по-малко и от жена си. После се облече в оранжев панталон и черна рез с къс ръкав, на която остави първите две копчета разкопчани, като с това подчертаваше мускулите си, които беше развил, след като напусна. После си сложи черна мантия с ръкав до лакътя, обранжеви пламъзи в долния й край, някакъв надпис със същия цвят и символ на селото на пясъка в основата на пламъците.  Ако човек го погледнеше, щеше да се затрудни за известно време, преди да го познае. Наруто беше по-висок от преди, косата му беше малко по-дълга, рожденните му белези бяха почти изчезнали, след като той успя да подчини чакрата на лисицата, цялото му лице вече нямаше онзи глупуват израз и новата строгост, увуруност и улегналост на него му придаваха по-нов вид, подобен на този на баща му. Да, през годините Наруто Узумаки, момчето което правеше пакости и едвам научи клониращото джуцу, наистина беше станал Наруто Намиказе, една от най-силните нинджи в шиноби света.
Суке огледа хладилника и шкафовете в кухнята и бързо направи списък със задължителните покупки на момчетата и им го даде. Преди да излезнат Мей се обърна към тях и каза с усмивка.
- Искам нов гребен, ама като онзи с пеперудките. – каза, имитирайки тона на една тяхна позната на нейната възраст, която само говореше такива неща. – И малко пухкаво кученце. – продължи и цялото семейство започна да се смее. Брат и влезе в играта и попита, преструвайки се на сериозен.
- Ако няма, искаш ли с розови цветенца? – всички пак се засмяха и след малко Мей пак заговори, но с по-сериозен тон.
- Не, определено не. Сериозно, трябва ми лак за дърво, хора. Да ми донесете. – двамата въздъхнаха театрално, преди Наруто да каже кисело.
- Точно като майка си, си.  Това е дразнещо, знаеш. – дъщеря му, само му се усмихна чаровно и се обърна, като помаха с ръка по онзи начин, сякаш казва „все тая, просто го направете” и допълни гласно.
- Аз отивам да се къпя.
След малко, бащата и сина се появиха малко в страни от тренировъчния полигон. Момчето се обърна към Наруто и попита любопитно.
-Защо тчно тук? – огледа се за момент и забеляза три дървени стълба и един черен камък с написани имана по-блио до него. Първите къще бяха на няколко метра от тях. – И какво е това? – попита, сочейки камъка.
- Това? Това е мемориал на който се изписват имената на всички загинали шинобита от Коноха в мисия. – после се засмя тихо, без особена радот. – Всъщност, и аз не знам, защо реших точно тук. Това е главния тренировъчен полигон на Коноха, в самото село. Има още няколко бази, но тази е основната за начинаещи. При първата ни тенировка на Отбор 7 ме завъраха на един от онеци стълбове, за да си науча урока. Накрая успяхме да минем, но висенето не беше много приятно. – в ласът му се долавяше меланхолия по това място, но и известна жлъчка, при споменаването на стария му отбор. После се обърна към сина си и продължи. – Както и да е. По онова време наистина не можех да контролирам чакрата си добре. Сега мисля, че ще е по-добре да тръгваме. Хич не ми се пазарува, ама...
- Прав си. – съглси се русокосия и двамата продължихас нормална крачка. След няколко минути, Минато се засмя и трудно успя да спре смеха си, за да отговори на Наруто. – Ами, представих си каква ще е реакцията на хората като те разпознаят. Ще е все едно са видели призрак. – бащата се засмя с него и допълни.
- Два призрака. – след това посочи каменните лица и синът му разбра, за какво говори. Той наистина приличаше на дядо си.
Не бяха направили и десетина крачки, когато пред тях се появи отбор от три нинджи, които очевидно току що се бяха върнали от мисия – двама мъже и една жена. Единия – висок, с вързана на опашка косаи отекчено изражение попита предпазливо.
-Кои сте вие и каква работа имате в селото? – зад него се намираха една русокоса жена с дълга коса и един дебелак. И двамата бяха заели предпазливи пози и напрегнато се взираха в лицата на Наруто и Минато. Приличаха им на някого, но името или имената, всъщност, им е изплъзваха. За тяхна изненада, по-стария се засмя весело, преди да каже нещо.
- Няма ли да получа отговор? – поинтересува се капитана, все ое взиращ се в чертите на смеещия се мъж, с надеждата да се сети кой е.
- Боже, Шикамару, не съм очаквал това от теб. – престори се на учуден Наруто. Тримата съотборници го изгледаха подозрително, съвсем забравили за Минато. – Сериозно. Мислех, че си от паметливите, а не че те мързи чак до толкова, че да забряваш. Виж, от Ино и Чоджи – обърщайки се към другите двама. – не съм толкова изненадан, но от теб. – пред него, лицата на трите шинобита изведнъж станаха по-бели и от сняг, преди Шикамару да успее да каже нещо.
- Ннаруто, ти ли си наистина? – споменатия започна да се смее по-силно на физиономиите на старите си приятели, като скоро към него се присъедини и сина му.
- О, Боже, Наруто! – изписка Ино и го прегърна. Когато го пусна, започна да говори бързо, докато Нара и Чоджи повтаряха нейното действие. – Нямаш си и престава колко ще се зарадва Сакура. Трябва веднага да я видя. Не, преди това ще отида при Хокаге-сама. Или това ще направи Шика, а аз и Чоджи ще отидемда разгласим в селото,че си се завърнал и че си жив. – при споменаването на името на старата му съотборничка, преи лицето на русокосия мина сянка, която само Шикамару забеляза. Малко след това, той успя да прекъсне приятелката си.
- Стига с приказките Ино. Толкова е проблемно.
- За първи път съм съгласен с теб. – каза Наруто и продължи, преди някой друг да е взел думата. – Нямам намерение да говоря със Сакура, Саске или Какаши, повече от необходимото. Веднъж се срещнах с тях и това ми е достатъчно за още седемнайсет години. Тсунаде знае, че съм тук, както и семейството ми. Това е синът ми – Минато. – успя да го представи и за известно време да привлече вниманието към него. Тримата бяха изненадани, когато забелязаха приликата межу него и Четвъртия, но още повече като чуха, че Наруто не иска да се срещне със старите си съотборници. – Впрочем, ще останем тук за известно време.
- Страхотно. – възкликна Чоджи, преди Ино. – Предполагам нямаш нищо против да кажем на останалите, че Наруто Узумаки е жив и се е върнал в Коноха.
- Всъщност, имам. – изненада ги Наруто и те го погледнаха учудено. Преди да попитат защо, той продължи. – Причината е, че Наруто Узумаки е мъртъв от седемнайсет години и че сега живея в Суна. Освен това, спрете да ме наричате с тази фамилия. Вече съм Наруто Намиказе.
- Сериозно. – попита Ино, а приятелят й само кимна. – Но все пак си тук сега, нали? Няма нищо лошо, в едно малко парти по случай това. – русокосия само одбели очи, преди да й отговори.
- Така е. Сега съм тук и за съжаление ще остана известно време. Мисля, че сега нямате време за такива разговори, обаче. – при въпросителните им погледи, той продължи. – Да кажем, че имате код червено. Иначе казано, Мадара Учиха се върна.  Всъщност по-рано през деня, той подпали Академията с Аметерасу. За щастие, нормаизирахме положението за сега, но изпита за чунин се отложи. По-добре да отивате при Тсунаде по-скоро. – въпреки че бяха изненадани от дмумите, сериозността на ситуацията ги накара веднага да тръгнат към сградата на Хокагето, като само махнат на стария си приятел за чао.