Глава 6Ретроспекция

Връщаме се назад във времето, когато битката на Наруто с Мадара предстои да се случи, а Саске още не е убил по-големия си брат. Младия Учиха се е върнал в селото преди два месеца и той и приятелите му от отбор 7 се готвят за нова мисия, без да знаят, че едни исторически сблъсък е на път да се случи. Но друга битка предстои, преди това, битка между приятели...

Наруто слушаше подробностите от плана с нарастващо безпокойство. Нещо не беше наред, но не знаеше како. Русокосият шиноби беше убеден, че ще се провалят, но не можеше да изтъкне основателен довод. Нямаше да му повярват. Беше се издънил при последната мисия и сега шанса да ги убеди в нещо, за което можеше да изтъкне само вътрешното си чувство, беше минимален.
Изведнъж се озова пред Портата на Деветоопашатата. Несъзнателно беше поискал помощ от демона и сега той отговаряше.
- Какво искаш, момче? Да те уважават? Двамата с теб можем да направим нещо повече от това. Можем да ги накараме да се страхуват от нас! – Наруто тръсна глава и се върна в настоящето. Той не искаше да се страхуват от него, искаше да ги предпази, дори и това да е цената. В главата му изплува спомена на първата им среща със Саске, след като чернокосия беше заминал с Орочимару. Тогава Лисицата беше казала нещо странно и неразбираемо: Имаш същите прокълнати очи, като Мадара Учиха.
После, когато печата се беше счупил и се беше запознал с баща си, Четвъртия беше споменал същото нещо, че Мадара е виновен за атаката над селото, преди шестнайсет години. И че той, Мадара сега се представя за Тоби и е неофициалния лидер на Акацки. Макар да беше казал това на Тсунаде, тя не беше разгласила тази информация и най-вероятно Саске и Сакура не знаеха, а може би и Какаши. И, след като, Итачи е свързан с Тоби или както и да се казва, това означаваше, че и той ще присъства по време на битката, а това беше опасно.
Да, това беше основната причина да слуша с нарастващо безпокойство. За съжаление се беше заклел да не казва на никого, особено на Саске за Мадара. И от тук идваше проблема за основателния довод. Просто, нямаше друг, поне не и според него. А това беше проблем, ГОЛЯМ проблем.
- И, кога ще отстъпи, Наруто? – въпроса, зададен от Какаши, го стресна. Почти без да мисли, русокосия отговори.
- Никога. – това се оказа сериозна грешка. Според плана, който той „внимателно” беше слушал, е трябвало да отстъпи, когато Итачи е обграден от съотборниците му, за да даде път на Саске.
- Не си поумнял и малко, идиот такъв! Твоята самонадеяност ще провали всичко! – каза чернокосия ядосано. За него, тази мисия щеше да е най-важната в живота му и не искаше някой да я проваля. Думите му жегнаха Наруто и той отвърна не по-малко рязко.
- Всичко ще бъде провалено в мига в който приведем плана в действие! – извика шинобито и продължи – Целия замисъл на атаката не струва! Има очевидни пропуски и… - в този момент Какаши се намеси, защитавайки идеята си. Мъжът беше сърдит на Наруто и след провала му миналия път не беше много склонен да му вярва.
- И от къде си сигурен?! – в гласът му се долавяше засегната гордост. – Планът ми е перфектен!
- Не, не е! Има очевидни пропуски! От къде си сигурен, че никой няма да се появи, а?! – преди някой да отговори, той продължи. – Но, нали е Твоя план, значи е безгрешен, а сенсей? Или ти си прав, или не става въпрос за теб! Сега, ако пак не попаднем в някакъв капан, ще е чудо! Само защото ти – обърна се към Саске, който го изгледа учудено, като другите двама. – искаш да убиеш брат си! Не си ли се замислял, че понякога трябва да забравиш миналото?! Радвай се, че си жив! Твоето семейство е виновно за смъртта на… - синеокия се осъзна, че е казал твърде много и млъкна насред изречението. Чернокосия, обаче, се хвана за тези думи и попита бързо.
- За смъртта на кого? – той беше далеч от истината, в своите предположения, а те бяха кое, от кое по-невероятни. Наруто побърза да смени темата. Русокосия не бешще помислил, когато каза последното и не искаше да задълбава.
- Няма значение. Това което е важно е, че сега се готвим да извършим нещо толкова глупаво и рисковано, че даже аз разбирам проблема! – Какаши го погледна ядосано.
- Значи се мислиш за голям умник, а? И, от кога? Още не си надминал учителя си, така че не спори! – кръвта на шинобито кипна.
- Така ли мислиш? Докажи, че си по-добър от мен!
- Дадено. – съгласи се и двамата се озоваха на двата противоположни края на тренировъчния полигон.
Наруто направи двойници-сенки и ги прати да атакуват учителя му, който, от своя страна, ги унищожи, чрез скрити в земята, свои клонинги. Преди това, обаче, нарутовците бяха хвърлили два куная от които се появиха още една двойка клонинги. Това беше изненадващо и Какаши едвам успя да се защити. Мъжът беше направи огнена техника и сега се намираше на пет метра във въздуха. Изведнъж Наруто се появи зад него и използва тайджуцу, за да го повали на земята. Учтелят се обърнабързо и направи водна техника, чрез която боркъ противника си. Русокосия беше в безизходица, ноуспя да се измъкне от водния затвор. Битката продължи към половин час. Никой не можеше да каже кой ще победи. Инстинктивно, Наруто започнада правиРасен-Шурикен. Коато дойде фетелния сблъсан, между двететехники: Рсен-Шурикен и Чидори, синеокия сеусети, че така ще нарани учиеля си и развали чакра-контрола си, оставяйки силното електричество да го удари, оразувайки лек щит около тялото си,чрез въздуха. Макар, силата  на техниката да го дезориентира за момент, той бешев състояние да продължи битката, но вместо това падна на земята и се престори на умаломощен. Какаши се приближи към него и го попита доволно.
-Още ли мислиш, че си по-добър от мен, а? Май, ще действаме по моя план. – след това сенаведе и му помогна да се изправи. Саске и Сакуа се преближиха и чернокосия каза презрително.
- Бездарен идиот. – а розовокосата се зае с лекуането на русокосия. През това време в главата му се оформяше идея, как да попромени плана на копи-нинджата, за да не се изложат на опастност. Може би, най-добрия вариан щеше да е, ако той отклони вниманието на Мадара и сам се заеме с него. За сега, щеше да е по-добе да мислят, че се е примирил. Усетил,чесъотборничката му е готова с лекуването, той се опита да си тръгне, но беше спрян от Саске, който не беше забравил думите му от преди малко.
- Зачия смърт е виновно моето семейство? Искам отговор! – блондинът въздъхна и без да се обръща отговори.
- На родителите ми. – и си тръгна, оставяйи ги да се чудят над думите му, без да знаят, че това ще е последното нещо, което ще им каже.

Битката между братята Учиха, протича както в анимето, но с разликата, че Саске остава в съзнание след това. Наруто, Сакура и Какаши излизат от скривалищата си, за да му помогнат. Личи си, че отборът е  разединен. Изведнъж пред тях се появява Мадара...


-Кой си ти и какво искаш? – попита капитанът учудено. Преди маскирания да отговори, Наруто се намеси.
- Той е пропускът в твоя план, Какаши. – отговори спокойно и после се обърна към фигурата с наметалото на Акацки – Как да те наричам, Тоби или Мадара?
- Изненадваш ме, джинджурики, доста при това. – отвърна Мадара с подобен тон, а останалите трима гледаха сцената с нарастващо любопитство и недоумение. Саске, който едвам се държеше в съзнание, потръпна при споменаването на името Мадара. Мъжът продължи. – От кога знаеш, че съм жив или кой съм?
- Май не си запозат със запечтващите техники от селото на Водовъртежа. В печата задъжащ Лисицата, има чакра и от родителите ми. Мисля,че си ги срещал, когато се опита да вземеш демона и после го насчи към селото, нали? – маскираният се засмя, преди да отговори.
- Доста си дързък. Наистина приличаш на баща си. Какъв глупак. Да жертва живота си, за да те направиприемник на демона. Предполагам, че знаеш, защо съм тук? – русокосият го изгледа ядосано, преди да отговори.
- Искаш Саске. И мен, ако ти се отдаде тази възможност.
- Така е. Не си чак толкова глупав, колкото изглеждаш. Така, отстъпете, за да взема Саске. – заповяда мъжът. Това ядоса чернокоското.
- Говориш за мен, като за вещ. Ами, ако не искам да идвам? – роднината мусе засмя отново.
- Нямаш избор. Питай приятеля си, той ще ти отговори, а аз ще погледам малкото представление, преди да те отведа с мен. Тримата съотборници на Наруто го изгдеха и момчетоотвърна с недоволство.
- Итачи е по-слаб от Мадара. Нямаш шанс срещу него, ако тръгнете да се биете. Да не говорим, че сега си изтощен.
- И, защо не ни каза, че ще се появи по-рано? От къде знаеш? – попита Какаши, но не получи отговор. Русокосия не отговори, а вместо това се съсредоточи върху Мадара. Преди някой да се е усетил, той вече нападаше. След малко, съотборникът им и неговия опонет се изгубиха от погледа им. Нямаше да го видят седемнайсет години и макар, да не си признаваха, тримата изпитваха едно тягосно чувство в гърдите им.