Глава 5Странна развръзка

Отвън, всички чуха как Саске вика, но никой не разбра какво точно. Сакура и Какаши се спогледаха разтревожено, но нямаше никаква друга реакция от страна на другите. Сунамей се беше пооправила и сега стоеше на собствените си крака, леко придържана от брат си. Минато приличаше повече на дядо си, на когото беше кръстен, отколкото на баща си. Косата му беше с цвят на пясък, а очите светло сини. Докато сестричката му, беше смесила гените на двамата си родители, той беше взел, най-вече, от баща си. прическата му приличаше на тази на дядо му и когато се усмихваше човек можеше да помисли, че духът на Четвъртия се е върнал. Носеше черна блуза с къс ръкав и тъмночервен с черно суитчър  отгоре, разкопчан до половината. Панталонът му беше черен и беше една педя под коляното му. Това показваше да се видят белите превръзки по краката му. На едната си ръка носеше черна, а на другата – червена ръкавица без пръсти. Оръжията му не се виждаха.
- Той наистина ли го направи? – всички се обърнаха към източника на гласа – жената придружила Гаара. Тонът с който каза това преливаше от изненада. Звучеше сякаш питаше себе си, а не останалите. Сунамей и Минато възкликнаха в един глас:
- Ама ти наистина ли?! Без нас?! – звучаха възмутени и удивени. никой от останалите не разбираше какво точно става. Червенокосият се обърна към нея и попита любопитно.
- Какво е станало, Суке? – жената само вдигна рамене и отговори с развеселен глас.
- Мъжът ми се вдетинява, Гаара-сан. Нищо особено. – „Мъжът ми…” този израз се превъртя няколко пъти в главите на Сакура и Какаши. След няколко минути, розовокосата се престраши да попита, при това доста прямо.
- Коя, всъщност, си ти? – изведнъж пред лицето и се появиха два чакра-шурикена, подобни на тези отпреди малко. Още малко и жената щеше да получи нови рани, но изведнъж оръжията се изпариха. В коридора се чу сърдит глас.
- Минато, Мей, ако още веднъж направите нещо такова ще ви накажа! Не съм ли ви възпитавала по-добре?! – двете деца изгледаха майка си ядосано, преди момчето да проговори. Гласът му беше почти идентичен, с този на баща му.
- Ама, мамо, тя… - жената го прекъсна рязко и докато говореше свали маската си. Пред всички се откри едно красиво женско лице. Макар тя да беше над трийсет годишна, човек не би й дал повече от двайсет и три. Кожата й беше сравнително бледа за човек живеещ в пустинята и това подчертаваше очите й – черни като нощта. Няколкото кичура коса, които се виждаха, предполагаха че цвета й е същия. В този момент, вниманието й беше насочено към децата й.
- Няма „ама” Минато! Край на спора! Извинявам се от тяхно име. – каза, обръщайки се към Сакура. Втората само кимна, забелязвайки факта, че чернокосата не накара на децата си да се извинят, а го направи от тяхно име. Само Джирая и Гаара разбраха действието й: Суке също не беше харесала как Сакура й зададе въпроса и беше на страната на децата си. – Аз съм Суке Намиказе. – продължи, без да подава ръка, за да се здрависа. Преди разговора да бъде продължен, вратата водеща към кабинета на Хокагето се отвори и от там излезе Наруто. Той се приближи към сина и дъщеря си и им каза с рязък тон.
- Чакра-шурикени?! – Сакура, Какаши и Тсунаде от факта, че русокосия е разбрал за случката от педи малко, но следващите му думи направо ги стъписаха. – Не се ли очаква от вас да ги умеете?! За момент се притесних, че ще загубите контрол! Толкова слаба концентрация не съм виждал досега от вас! Даже излагането ви при Академията не беше толкова зле! Да не сте настинали или трябва да се връщате в училище?! Не, Минато, не се оправдавай! – Наруто бързо прекъсна задаващата се триада на сина си. За изненада на всички, Какаши се намеси в разговора, макар ясно да личеше, че това не се нрави на бившият му ученик.
- Какво очакваш от тях? Контролират чакрата си до съвършенство, а ти казваш, че имат нужда от тренировки? – младият мъж изсумтя, преди да отговори с нежелание.
- Това, че ти си неспособен да усетиш и разбереш очевидното, го знаех и преди. Да ти напомням ли, Какаши? Очевидно не си се научил на нищо. Мислиш, че това е „съвършенство”, но не разбираш нищо. Този факт не е нов, така че, защо не стоиш настрани. Между другото, вече казах на Саске, но ще повторя: не искам нито един от трима ви да се приближава до мен или семейството ми!. – след това се обърна към Тсунаде и попита. – В предвид обстоятелствата, мисля, че ще е по-добре да останем в селото за известно време. Надявам се това да не е проблем, Тсунаде-сан?
- Не, разбира се че не. – отвърна жената и след малко и четиримата ги нямаше. Русокосата се обърна към ученичката си и я видя застинала и бяла като сняг. До нея застана Саске, който я прегърна утешително. Розово косата едва успя да каже с тих глас.
- Той не искаше да каже това, нали? – Джирая, Гаара, Тсунаде и Саске сведоха глави, за да не се натъкнат на отчаяния й поглед. След малко чернокосия каза тъжно.
- Напротив. Опитах се да го разубедя, но той не се интересува от нас. Съжалявам скъпа. – кунойчето го погледна в очите и разбра, че той не лъже. После се опря на гърдите му и заплака. Мъжът й я прегърна с едната си ръка през кръста, а с другата започна да гали косата й. Казекагето развали тишината, която се разкъсваше само от хлиповете на Сакура.
  - Ще оставя отбора на Минато тук. Ишида и Ренджи ще се приберат с мен. Мисля, че така е най-добре. Очевидно изпита за чунин няма да се състои сега. – Тсунаде само кимна и след малко, на мястото на Гаара остана само малко пясък.
- Какво толкова каза на Наруто, Саске? – полюбопитства Джирая. Когато, вместо отговор, получи въпросителен поглед, санинът допълни. – Трябва да е било доста неочаквано за него, за да го разтърси така. Та, какво точно беше?
- Разтърси? – попита чернокосия, вместо да отговори. Нито един от присъстващите не очакваше тези думи от Джирая. Какаши и Тсунаде гледаха ту единия, ту другия, за да чуят отговор от някой. Само розовокосата оставаше незасегната от този странен разговор и продължаваше да плачи тихо. Факта, че момчето което смяташе за най-добър приятел и с което искаше да поднови връзката не искаше дори да чува за нея, я беше потресло.
- Да. – в очите на Саске се прокрадна слаба надежда. Той не отговори на въпроса от Джирая, но белокосия разбра, какво е казал. По лицето му се прокрадна бегла усмивка, преди да каже с изненада. – Не очаквах нещо такова от теб. Но не е достатъчно. – след това си тръгна. Тсунаде и Какаши знаеха, че и те няма да получат устен отговор от Учиха и затова не попитаха нищо. Хокагето мълчаливо влезе в офиса си, за да се заеме със задачите си. Копи-нинджата вдигна рамене и направи някакви знаци. След секунда него го нямаше, изчезнал в пушек. Чернокосия каза тихо на жена си.
- По-добре да се прибираме. – Сакура се съгласи мълчеливо и последните останали излязоха от сградата.