Глава 4Предупреждение с последици

- Какво толкова имаш да ми казваш? – попита Саске с лека надежда в гласа, но и с объркване, когато бяха останали сами. Наруто се облегна на стената, преди да започне да говори. Погледът му се фиксира върху този на чернокосия и въздъхна тихо.
- Трябва да знаеш, че Мадара ще се опита да убие теб и семейството ти. –каза с безизразен глас, сякаш му е все тая и продължи, преди да бъде прекъснат. – Преди да направи това, обаче, той ще се опита да те привлече в Акацки. За целта ще те настрои против Коноха, като ти разкаже за брат ти. Преди да попиташ, не мога да ти кажа нищо по този въпрос. Дори не знам цялата история. – Чернокосото шиноби го изгледа и каза с треперещ глас.
- Защо? – после продължи с викове – За какво говориш?! Какво знаеш?! Каква история?! Кажи ми всичко! – изведнъж старият му съотборник се озова пред него и го удари с юмрук в брадичката. Силата на удара не беше достатъчно голяма, за да счупи костта, но достатъчно силна, че да накара Саске да залитне назад. Учиха беше удивен от бързината на Наруто, но не можеше да каже и думичка. Русокосия бързо прекъсна задаващата се новата триада от викове с глас, пропит от презрение.
- Млъквай! Нямам намерение да оглушавам покрай теб! Казах ти, каквото мога. Нямам право да продължавам. трябва да знаеш, че Мадара ще се опита да преиначи истината, за да те манипулира в отбора си. Край!  - след тези думи, синеокия се отдръпна от него. Двамата се гледаха известно време, преди Саске да се осмели да попита със сравнително спокоен глас.
- И защо ми казваш това? Даде ясно да се разбере, че не даваш и пет пари за мен, Сакура и Какаши. Да не би да е обратното? – въпреки че се опита да го скрие, Наруто разбра, че бившият му съотборник се надява да Е обратното. На лицето на шинобито се изписа презрителна усмивка и той се изсмя.
- Много си прав, Саске: хич не ме интересувате. Все ми е тая какво ще стане с вас или със семействата ви. Предпочитам да не сте около мен и това е. Приеми това за връщане на услуга. Ти не ме уби, когато се бихме на водопада и сега, аз няма те оставя в неведение. Това е всичко. – черноокия гледаше приятелят си с изненада и не помръдна, дори когато Наруто се обърна, за да излезе от стаята. Ръката му беше на дръжката на вратата, когато той се обърна и добави. – За мое огромно нежелание, ще се наложи да остана тук известно време, заедно със семейството си. – лицето на Саске се проясни за момент, но бързо помръкна, при следващите думи на синеокия шиноби - Не искам да виждам нито теб, нито Сакура, нито Какаши, нито някой от семействата ви около моето. – тъкмо щеше да натисне дръжката на вратата, когато чу едва доловимото „не”. Русокосия се обърна в очакване на обяснение. Саске разбра знака и заговори бързо.
- Недей да й причиняваш това. Сакура страда толкова много, през всичките тези години. Не е минало ден преди да се разкайва за всичко. Какаши и аз понесохме новината за смъртта ти по подобен начин, но с нея всичко беше най-зле. При първата ни среща, при сватбата ни, при раждането на Шоги, после на Датте, при годишнините ни, винаги казваше едно и също: „Какво ли щеше да каже Наруто, ако беше тук?”. Не е плакала от онзи ден, дори когато баща й почина. Не разбираш ли, какво й причини, когато реши да напуснеш селото, преструвайки се на мъртъв?! И сега, когато най-накрая разбира, че си жив, че може да ти се извини, да говори с теб, ти… Ти не искаш тя да се доближава до теб и семейството ти! Не можеш да й го причиниш отново, Наруто, не и отново! – докато той говореше, гласът му се пречупваше все повече и повече. Когато млъкна, Наруто с изумление откри, че в очите на Саске има сълзи. Русокосия за момент съжали, че старата му приятелка е изтърпяла това, но не се отказа от решението си. чернокосия не може да види и една промяна в лицето на мъжа срещу него. Когато Наруто заговори, гласът му не беше загубил презрителния си тон, макар и не толкова открояващ се.
- Е и? Вече ти казах, че ми е все тая. Когато бяхме малки, аз се жертвах и за трима ви, понеже мислех, че сме като семейство. Тази мечта отдавна беше разбита на парчета от вас. Няма да си променя мнението. Не ви искам близо до мен, съпругата ми и децата ми! – отново се опита да излезе, но действието му беше прекъснато от Саске, който заговори с умоляващ глас.
- Умолявам те! Ако не на мен, поне на тях им дай втори шанс или само на Сакура! Не искам да я виждам в депресия отново и да знам, че не мога да й помогна! -  Наруто отговори и с думите си, нарани черноокия, по-лошо, отколкото дъщеря му преди малко.
- Втори шанс ли?! Какво ще кажеш за двайсет и втори?! Много пъти ви игнорирах и не позволявах на ВАШЕТО държание да попречи на приятелството ми, но вече НЕ! Ако ще и да се самоубие, като скочи от скала, все ми е тая! Преди казваше, че аз загрявам бавно, но май ролите са сменени. Искаш ли да кажеш още нещо или вече мога да изляза от стаята? – Учиха се постара да не обръща внимание на частта със смъртта д жена му и още веднъж се опита да го убеди да си промени мнението.
- Съжалявам за всичко, което направих преди, Наруто! – това извинение изненада светкавицата на пясъка, още повече, че  то идваше точно от по-малкия брат на Итачи. – През тези седемнайсет години си много пъти си представях, как ти се извинявам и как всичко се връща по старо му. Не знаеш колко пъти съм се надявал всичко това да е просто сън и да се събудя от него. После да ти се извиня и да ти кажа, защо не те убих при водопадите. Когато научих, че си жив първо реших да отида при теб, да те набия, че ни изигра и после да те прегърна. Въпреки всичко, ти си най-добрият ми приятел. Не знаеш, че за да се активира Манекю Шаринган, трябва да убиеш най-добрия си приятел. Когато ти казах, че е било прищявка, аз излъгах. Истината е, че не можах да те убия.
- И какво очакваш да направя сега? – попита Наруто, видимо потресен от думите на Саске. Чернокосия никога не му беше казвал нещо като това, но мнението му не се промени. На русокосия му стана неприятно, че  ги е наранил, но това усещане беше мигновенно. През годините се сещаше за тях, само когато Джирая идваше нагости или когато Гаара споменеше нещо. Всеки път чувствата за отхвърляне и гняв се завръщаха в него. Отдавна беше спрял да ги смята за приятели, но също така, никога не пожела смъртта им. Просто ги презираше. – Да ти кажа, че съм размислил ли? Това няма да стане. Кога ще го разбереш?! Сега, остави ме намира! – после Наруто излезе от стаята, оставяйки Саске сам с мислите си.