Глава 3Приятели или врагове?

- Мадара Учиха е жив и събера Акацки наново?! – повториха всички присъстващи в един глас. Преди Казекагето да може да продължи, мъжът направи някакъв знак на жената и тя заговори. Гласът й беше топъл и приятен, но в него се долавяше стоманена, заповедническа нотка.
- Казекаге-сама, Хокаге-сама, мисля, че този разговор може да бъде отложен. – осем лица се обърнаха към нея, като очите на едно от тях светеха от скрита радост, защото е познал двамата придружители на Гаара – Една сграда в центъра гори в Аметарасу. – без да задават въпроси, всички отидоха до мястото на пожара. Сградата беше Академията и вътре имаше много деца, които имаха нужда от бърза помощ. В центъра се намираше една фигура, която придържаше сградата да не падне и да не убие всички със странна чакра. Никой не смееше да направи нещо, защото знаеха, че е невъзможно да се спрат тези пламъци. За изненада на всички, двете шинобита от пясъка бяха застинали и сякаш, бяха изключително уплашени. В този момент Джирая се провикна, забелязвайки, че шинобито отслабва и трябва да го накара да положи още усилия.
- Мей, само толкова ли можеш? – попита подигравателно. – Сградата пада, а ти не можеш да я спреш! Колко време я държиш? Пет минутки? Слабачка! – в този момент чакрата се усили и от там се чу ядосан глас.
- Само да се измъкна от тук и си мъртъв! Не ме интересува, какво казва татко! И ако те интересува, аз съм тук от половин час, перверзен идиот такъв!
- Добре е. – промърмори санина. В този момент се появиха пет фигури, които влязоха в пламъците. След малко и придружителите на Гаара ги последваха. Двама от новодошлите, едно момиче и едно момче се заеха да намалят огъня с пясък. Ишида и Ренджи, пък, се заеха да евакуират всички деца от тук. През това време третия новопоявил се отиде до момичето, хвана го за раменете и й даде от своята чакра и заедно обгърнаха цялото горящо място. В това време, последните двама започнаха да правят серия от знаци и изведнъж, сякаш в небето се отвори дупка. Докато поддържаха тази техника, Сунамей и помощника й повдигаха, вече празната, сграда, заедно с всичко, което беше в пламъци и го хвърлиха в дупката. Другите шинобита направиха още няколко знака и небето възвърна нормалния си вид.
Всички, без Джирая, гледаха това представление с огромна изненада. Само Тсунаде беше, горе-долу, подготвена, какво ще види, но дори и тя беше изумена. Русокосото момиче беше в ръцете на един русокос шиноби от пясъка, който я гледаше ядосано. Ренджи беше отишъл до една от новодошлите, която беше с червена коса, като него и след малко двамата бяха при Гаара, който им се усмихна леко и после ги прегърна. Личеше си, че е горд от децата си. Другите двама, също бяха заедно и можеше да се каже, че са братя от километри. Толкова си приличаха. Единствените, които изглеждаха по-спокойни, бяха неизвестните придружители на  Казекагето. Или поне не показваха някакво безпокойство, чрез действията си. Когато Саске се вгледа внимателно в пясъчните нинджи, забеляза, че освен малко пясък и прах, дрехите им са непокътнати и нямат никакви наранявания. Единственото им оплакване беше, че тяхна приятелка се е изложила на сериозен риск и че са изразходвали голяма част от чакрата си. Като за последното споменаха съвсем бегло.
- Мисля, че е по-добре да се върнем в офиса на Хокаге-сама. – пръв проговори Гаара. Всички кимнаха и след малко Саске, Сакура, Какаши, Хината и Киба останаха сами. Тсунаде, Гаара, Джирая, Сунамей и другите трима от пясъка се настаняваха в кабинета, а останалите четири пясъчни нинджи вървяха към хотела, а четирите шинобита от Коноха стояха сами, чудейки се на тази скорост. След известно време Какаши, Саске и Сакура бяха стигнали до сградата на Хокагето. Хината и Киба имаха друга работа и не можеха да дойдат, независимо че много искаха.
- Сега, откъде знаеш за Мадара и защо си сигурен? – започна Хокагето, обръщайки се към Гаара. Той, Джирая и тя седяха, докато останалите бяха прави. Придружителите му стояха от двете страни на вратата, Сунамей още беше в ръцете на русокосия, който я държеше нежно и се беше подпрял на стената, от ляво на Казекагето, Какаши беше отдясно на Джирая, а Саске, прегърнал Сакура, се намираше пред бюрото на Тсунаде, в лявата му част.
- Преди месец, една жена от моето село беше нападната от него. за щастие е получила помощ, в лице на съпруга си и двамата са успели да се измъкнат. Това се е случило далеч от селото и научих едва миналата седмица, когато Минато – при тези думи русокосия кимна, за да покаже, че говорят за него. – и отборът му ме известиха за това. По това време тръгна и отборът на Сунамей насам, за изпита. Искахме да потвърдим информацията за Мадара и затова чак сега успях да ви уведомя за положението. Ясно е, че или Мадара е подпалил сградата, или Итачи Учиха. Притежавам нужните сведения, за да съм сигурен, че  Итачи не би направил нещо такова, дори и да беше жив. За съжаление трябва да ви кажа, че остава само Мадара. Не знам как, но някак си е успял да избяга от капана между измеренията и се е върнал. За наш късмет, още не е толкова силен колкото преди, но е по-силен от повечето нинджи в света. – когато свърши всички от Коноха гледаха изплашено. Тогава Саске се намеси и попита жлъчно.
- Тогава как сме сигурни, че нападнатите не са му подчинени или съюзници? Сам каза, че няма много, които могат да му се опълчат. – преди някой да отговори, през вратата влезе Ирука, като водеше пред себе си малко момче, на около девет години.
- Извинете, че ви прекъсвам Хокаге-сама, Казекаге-сама, но това е един мой ученик, който твърди, че е видял извършителя. –след това побутна детето, което отказа да помръдне наред, а се сви в учителя си, при вида на непознатите нинджи и на самото Хокаге. – Хайде, Кимаро, няма от какво да се поиш. – детето уплашено пристъпи към бюрото и Тсунаде го погледна мило.
- Кажи ми какво видя, Кимаро. После можеш да си вървиш. – момчето още беше изплашено, но бързо разказа всичко, което знаеше.
- Ами, вчера видях един мъж в черно, носещ оранжева маска и още един, чието лице не можах да видя, но той имаше черна мантия с червени облаци по нея. Попитах, дали им трябва помощ и мъжа с маската каза, че ако ми се живее, утре няма да ходя на училище, а ще си седя вкъщи. Днес, когато всичко това стана, аз бях в час и веднага, когато излязох, казах всичко на Ирука-сенсей и той каза да ви кажа. – Киваро говореше бързо и в гласът му се долавяше страх. Веднага, когато свърши, той се поклони и изтича при учителя си. Ирука също се поклони на кагетата и изведе изплашеното дете отвън.
- Вече, няма съмнение в информацията ти, Гаара. – каза Хокагето със странно тих, за нея, глас. – Ще свикам среща на всички нинджи след два часа.
- Хокаге-сама, - намеси се Саске – ако това е Мадара, бих искал да го последвам, заедно с екип джунини. – преди да получи отговор, мъжът от пясъка се разсмя. Смехът му беше някак си познат, но никой не успя да се сети. – Какво му е толкова смешното? – продължи Саске с въпросите, като този път беше бесен. Мъжът само продължи да се смее, скоро последван и от жената. След малко се успокоиха и той започна да говори със спокоен глас, който беше познат на всички, до болка.
- И как ще го откриеш, Саске? – попита, докато си сваляше маската.(сега бройте до десет със затворени очи, за по-драматичен ефект :D) Стария отбор седем ахнаха в почуда. Пред тях стоеше Наруто Узумаки, познат и като Наруто Намиказе или светкавицата на пясъка. Освен това, че е жив и пред тях, те се изненадаха и на още нещо: тона, с който каза думите. Той беше толкова пълен с презрение и насмешка, че въобще не звучеше като Наруто. – Ще ми отговориш ли или аз да го направя? Знаеш ли, явно е толкова сложно за теб, че ще ми се наложи аз да си отговоря. Няма такъв начин! – всички го изгледаха смаяно. – Аз не мога да усетя чакрата му, откакто отворихме гънката между измеренията. А, щом за мен е невъзможно да усетя нечия чакра, то твоя шанс пада доста под нулата. Да не говорим, че нямаш шансове да го победиш. Той е по-силен от Итачи, а ти едвам го победи, когато беше слаб и болен. Загубена кауза ще е тази мисия. – докато говореше лицата на всички изразяваха душевното им състояние. Децата на Наруто се усмихваха доволно, още от както го чуха да говори на Саске с този тон, двамата бяха наистина доволни от това. Саске, Сакура и Какаши го гледаха изненадани и донякъде, обидени. Когато бившият им съотборник каза, в контекст, че е по-силен от Саске, техните изражения не можеха да бъдат описани. Джирая беше и доволен, и недоволен. Радваше се, че ученикът му се беше върнал, но осъзнаваше, че шанса да остане е много малък. Освен това, се беше надявал, че той е простил на старите си приятели, но явно не беше. Тсунаде беше само щастлива. Тя беше убедена, че ще успее да придума Наруто да остане и да заеме поста Хокаге след година – две. Гаара не показваше чувствата си толкова явно, но беше ясно, че е леко изнервен, но и щастлив. Първото – имаха бедствено положение, второто – приятелят му, най-накрая, говореше с тях. Жената беше сравнително спокойна и не се поддаваше на чувствата си, а и тя все още носеше маската си, така че никой не би разбрал, ако тя се усмихне или намръщи.
Саске се чудеше, какво иска да направи най-много: да продължи да се заяжда с Наруто и най-накрая да се сбие с него или да го прегърне, сякаш му е роден брат. Реши да започне с първото, а после да премина към второто.
- Ами, ако онези от пясъка лъжат и са шпиони на Мадара? – попита язвително, но с това си спечели презрителен поглед и ядосан въпрос.
- Наричаш мен и жена ми лъжци ли? – чернокосия потръпна и бързо поклати отрицателно глава. – Е, както и да е. Ако кажеш още нещо такова, лично ще те пребия, но сега това не е важно. Дори и да нямам нищо против да умреш, съм длъжен да те предупредя, че Мадара ще се опита да избие семейството ти и да те привлече в отбора си. – всички, без жената до врата, го изгледаха изненадано.
- Теб какво те е грижа. Нали така ще можем да се бием? – попита със сарказъм, а русокосия изсумтя и продължи.
- Говориш като дете, а вече ни си такова. Ако искам да те убия, пребия или нещо такова, вече да съм започнал, свършил, поговорил малко с Тсунаде-сама, победил те отново и прибрал се вкъщи. – черноокия се опита да отвърне нещо, но два гласа го прекъснаха.
- Татко, пропусна, че ще си вземеш и дрямка. – това бяха Минато и Сунамей. След тази им реплика, баща им се усмихна леко и кимна в знак на съгласие. После момичето продължи. – Еро-сенин, да знаеш, че утре ще ти сритам задника, както обещах. – Джирая потръпна престорено, а нинджите от пясъка се разсмяха, включително и Гаара.
- Да се върнем на темата. – тези думи пак бяха от Намиказе и всички се обърнаха към него. За изненада на повечето от тях, сега той гледаше Саске със съжаление – Има нещо, което трябва да знаеш. И което ще ти кажа, когато останем насаме. Тсунаде-сама, може ли да ни оставите сами? – жената кимна и излезе от стаята, а после всички я последваха.