Глава 2Истината и още нещо

- НАРУТО! - Сакура и Хината извикаха в един глас и паднаха на колене. Киба изглеждаше потресен и леко побеля, за разлика от Саске. Неговото лице беше по-бяло и от сняг, а юмруците му бяха стиснати толкова силно, че ноктите му пробиха кожата на дланите му. Какаши се подпря на парапета на моста (те са при реката) и силно стисна дървото. След минута в ръцете си държеше парчета дърво. Трите деца гледаха как възрастните откачат при репликата на малката натрапница. Те не разбираха какво толкова е казала нито защо реагират така, нито защо двата жени извикаха това име.
- Сигурна ли си, Хината? – попита сенсеят с глас, лишен от всякакви чувства.
- Да. – отговори тя трепереща, все още седяща на земята и гледаща нещо,което само тя виждаше. – Не мога да сбъркам. Това момиче, Сунамей, е дъщеря на, на... – силен хлип я разтърси и тя не успя да продължи. Киба и Саске се приближиха до двете жени и им помогнаха да се изправят. После чернокосия каза ядосано.
- Тя знае. Сигурен съм, както и Джирая-сама. Защо ни излъгаха? Защо си мълчаха? – изведнъж розовокосата се отдръпна от него и каза с треперещ глас, обръщайки се към по-малкия си син.
- Датте, с баща ти нямаме нищо против да участваш в изпита за чунин. Но, ако се биеш срещу нея... – тук гласът и потрепна за миг, преди да продължи. - ...искам да се откажеш. Сунамей няма да ти пожали. – момчето изгледа невярващо вайка си, която беше сложила ръка върху раната си и я лекуваше, а после и баща си, чието изражение показваше съгласие със съпругата си. Точно преди да заговори Киба, Сакура приключи с раната си и премина към тази на Саске.
- Корин и ние с майка ти те пускаме. Решението е твое. Ако се запишеш, ще те подкрепим. – момичето кимна и отново погледна към Хината. Дали и тя ще пусне Кай да се запише. Докато тя говореше, приятелката и се зае с лекуването на нейната рана.
- Кай, само да не посрамиш клана Хюга, ако се запишеш. – майката се опитваше да говори спокойно, но не успяваше. Преди да могат да попитат още нещо, Какаши се намеси.
- Сега, имате позволението на родителите си и можете да си вървите. – те схванаха намека и бързо се изнизаха, оставяйки възрастните сами.
- Мисля, че Хокаге-сама ни дължи обяснение. – каза Саске и петимата се насочиха към офиса й.

~*~в офиса на хокагето~*~

- Това не може да е истина! – викаше жената, докато крачеше из офиса си. – Просто е невъзможно! Недопустимо! – Джирая седеше тихо гледаше гневния изблик на Тсунаде без особена изненада. Старата му приятелка и преди беше правила така и вече не се впечатляваше. Изчака още малко, за да е сигурен, че крясъците й са спрели и се намеси.
- Кръщелницата ми не е глупава и ще пази всичко в тайна, ако я помолим, но не мисля, че ще наложително. Наруто си смени фамилията от Узумаки на Намиказе много отдавна и тя ще бъде представена като Сунамей Намиказе, а не Узумаки. Няма да се усетят толкова лесна, Тсунаде. – говореше спокойно той.  Обаче, преди да продължи из стаята се разнесе гневен вик.
- Значи Той е жив! – двамата санини се обърна към звука и видяха Саске, Сакура, Киба, Хината и викащия Какаши. Джунинът за първи път беше повишил тон на Хокагето и всички бяха изненадани. Преди Тсунаде да попита от къде е предположил това, Джирая се подсмихна.
- Шурикени от чакра, а? – каза гледайки към зарасналите рани на трите шинобита. Под разкъсания плат на всеки от тях се виждаше по един белег. Доста характерен за тази атака. – Явно сте се срещнали със Сунамей. Не е ли очарователна? Даже е по-избухлива и опасна от баща си и Гаара взети заедно. Страхотно хлапе.
- Престани с тези приказки. – почти викна Саске. – Къде е този идиот и защо не знаем, че е жив?
- Кой е казал, че е жив? -  попита Тсунаде с раздразнен глас. От всички само Джирая разбра, че тя се шегува. Дори ученичката й още не я познаваше достатъчно добре. – Знаете само, че има дъщеря на тринайсет години. Може да е умрял след раждането на момичето.
- Не, не може да е така! – извикаха Сакура и Саске. Най-накрая имаха шанса да се извинят на приятеля си и не можеха да си представят, че тази възможност е просто един сън. – Той ТРЯБВА да е жив!
- Защо трябва? – попита санина. – Ако не се лъжа, Вие тримата го наранихте най-много. – продължи, фиксирайки бившия отбор на Наруто. Тримата потръпнаха и после пребледняха силно. Джирая се усмихна. – Поне съжалявате за това. Не мисля, обаче, че Наруто ще ви прости толкова лесно. Минаха почти седемнайсет години от тогава, но все пак последния път, когато говорехме ми каза, че ако още веднъж спомена за вас, ще извика Минато и Сунамей, за да ме пребие от бой. Даже и Суке можела да се включи, ако иска. – каза развеселено, но после продължи по-сериозно. – Ако още се питате, не, Наруто не е умрял. Жив и здрав си е и сега най-вероятно играе карти с Гаара и Канкуро.
- Какво е станало през тези седемнайсет години? – попита Саске и преди да получи отговор извика учудено, чак сега асимилирал всичко казано от Джирая. – Той има дъщеря и син? Играе карти с Гаара-сама и Канкуро-сан?
- Когато нападнахте леговището на Акацки, помните, че той тръгна след Мадара, нали? – започна с лека въздишка и зачака шинобитата пред него да кимнат. После се настани по-удобно в стола си и продължи. – Наруто го настигнал и започнали да се бият. Не знам как, но е успял да довърши една от техниките на баща си и да запрати опонента си в друго измерение. Сега, най-вероятно е Мадара да е мъртъв или, поне, неспособен да се бие, но би трябвало да е невъзможно да избягаш от този капан. Но преди това Мадара му разказал нещо доста обезпокоително. Нещо, което е разклатило вярата му в Коноха и след това, което вие двамата... – Джирая хвърли гневен поглед на Саске и Сакура, а после и на сенсея им. - ... сте казали, а ти направил преди това, Наруто е решил да се махне от селото, оставяйки ни да мислим, че е мъртъв. Обаче, не стана както е планирал всичко и аз случайно попаднах на него няколко часа след битката му с Мадара. Беше тежко ранен и затова успях да го задържа, докато Тсунаде дойде. За съжаление той беше твърдо решен да напусне селото и ни накара да му обещаем, че за всички ще е мъртъв. Обясни ни всичко и ние се съгласихме. После изгубих следите му за малко повече от година, през която разбрах, че се е срещнал със Суке и са се оженили, а тя е бременна. През това време Наруто се беше свързал с Гаара и беше убедил и него да не казва на никого, че е жив, освен на Канкуро. Знаете, че по това време Темари и Шикамару бяха заедно и ученикът ми се притесняваше от това, тя да не разкаже на Нара, а после той, по погрешка и на вас. Мина известно време, преди да ми се довери отново, но все пак двамата сме много близки и ме допусна до семейния си кръг. Всъщност аз съм кръстник и на Сунамей, и на брат й – Минато. Двамата са големи образи са изключително талантливи нинджи.
- И Наруто-кун още ли не иска да се върне в селото? – попита Хината. Тя се обаждаше за първи път и гласът й беше треперещ и пълен с мъка. Въпреки всичко, тя все още обичаше русокосия шиноби.
- Веднъж почти успях да го убедя. Беше преди седем години. Може би щеше да каже “да”, може би не. Бяхме разнищили цялата история, но точно преди да каже нещо, малките хубостници влязоха в стаята. Минато беше на девет, а Сунамей на шест. Трябваше да са заспали, но вместо това бяха подслушвали целия ни разговор на вратата. Казаха, че не искат да живеят в Коноха и да се запознаят с Какаши, Саске и Сакура и че предпочитат да умрат вместо това. Баща им ги успокои и каза, че дори и да се върне в старото си село, при никакви обстоятелства не би им позволил, дори да се приближат до “тези същества”. Да точно това каза. Продължи, че би дошъл за няколко дена да види Ирука, Хината, Киба и другите си познати. Сега, като се замисля, се сещам, че хитрецът Е знаел, че децата му подслушват. – при тези си думи Джирая се засмя. В това време стария отбор седем слушаше разказа на Джирая и Саске прегърна Сакура, когато тя започна да плаче, щом чу как един от най-добрите й приятели ги е нарекъл. Лицата на двамата мъже бяха станали още по-бели и те се чудеха на кого са по бесни, на себе си или на Наруто. Избраха първия вариант. – Е, както и да е, това е минало. Предполагам, че е имал някакъв план, щом е пратил кръщелницата ми в Коноха. Ако Минато беше тук, нямаше и да разберете, че е свързан с Наруто. Докато сестра му – тя е доста по-избухлива. Мога да кажа, че е намислил нещо, но не и какво.
В този момент врата се отвори и вътре влязоха Гаара, облечен в дрехи за път и два нинджи от пясъка. Мъж и жена и с типичните дрехи и маски, така че никой да не разбере кои са те по лицата им. Освен това, и двамата бяха прикрили чакрите си и почти нищо не се усещаше от тях, даже с шаринган и бякуган.
- Гаара-сама, защо не ни каза, че той е жив? – попита Сакура през плач и продължи, преди някой да я прекъсне. – Оставихте ни да се обвиняваме седемнайсет години!
- Това сега няма значение, Сакура-сан. – отвърна Казекагето със студен глас. – Първо, - вие сте си виновни и второ – не съм тук, за да слушам това. Имам обезпокоителни новини, засягащи ви доста сериозно. – шинобито изчака малко, преди да продължи. – Мадара Учиха е жив и събира Акацки наново.