Глава 12Началото на нещо ново

Когато двамата изчезнаха, Саске падна на колене на земята и се загледа в мястото, където Мадара и Шоги изчезнаха. Наруто се поколе*а за момент, но после не издържа да го гледа по този начин и коленичи до чернокосия. После сложи ръка на рамото му и му помогна да се изправи. Очкваше нещо подобно от странана стария си съотборник, но не и чак такъв срив. Всъщност, той предвиждаше избухване и беше облекчен, че нямаше такова.
Учиха стоеше вцепенен още малко, преди последните думи на сина му да не нахлуят в главата му.

СПОМЕН
- Сила, татко. И отмъщение. Целият ни клан е бил избит, зареди селото. Не мога да простя това. Сбогом, татко. – след това Мадара сложи ръка на рамото му и двамата изчезнаха.

КРАЙ НА СПОМЕНА

- Наруто, какво е накарало брат ми да убие всички? – попитачернокосия с неестествено тих за него глас. Русокосия, обаче, не отговори. – Спри да мълчиш и ми отговори! – този път Саске извика и хвана другия мъж за яката на блузата му и започна да го разтърсва. Въпреки, че разбираше положението му, на Наруто не му се нравеха действията му. Преднамерено спокойно той се освободи от хватката му и каза без никаква емоция.
- Да кожем, че унищожаването на клана ти е било с цел да се предотврати война, която би да разрушила Страната на Огъня. Наистина не мога да ти кажа повече, така че спри да ме разпитваш, Саске. Освен това, сега имаме друга работа. Трябва да говорим с Тсунаде, относно Шоги. – чернокосия го изгледа невярващо, преди да го залее с въпроси, възклицания и обиди, като при всяка дума повишаваше тона си, докато не стигна крещене.
- Какво да й кажем, глупако? Това е сина ми, идиот такъв! И защо,по дяволите, да не те разпитвам? Става въпрос за Моят клан, който беше избит от Моят брат или още не си разбрал, кретен?! Не си мисли, че ще отървеш толкова лесно. Ако ми беше казал всичко, сина ми сега нямаше да иска да унищожи селото! Сега, кажи ми какво точно е станало преди години, ш***н кретен такъв! – яростта в гласа и очите му беше лесно доловима и на Наруто не му се наложи да гадае относно чувствата на Саске. Русокосия изсумтя, ядосвайки се, че не беше объркал в предполагането на реакцията на бившия си съотборник. Бързо прегледа всички възможни варианти в ума си и реши, че ще е по-добре да обясни възможно най-много, вместо да губят време в безмислени битки. Въпреки всичко, заповедничиския тон, обидите и, най-вече, крещенето на Саске хич не му харесаха, така че бързо прекъсна монолога му, за да запази поне част от слуха си.
- Датте е в опастност. – синеокия знаеше, че така най-лесно ще привлече вниманиео на бащата и не се обърка. Преди да получи поредната триада,  той допълни с полуусмивка. – То, всички сме в опастност, но както и да е. Само да ти изясна, ако още веднъж се опиташ да ми говориш по подобен начин, наистина ще съжаляваш. – видя, че в черните очи се прокрадва недоволство и продължи бързо. – Това, което знам, относно семейството ти енещо, което съм се заклел да не казвам, освен в крайна ситуация, а аз държа на думта си, за това, не ти обясних всичко. Ще приема случая за такъв, но не мога да ти раяснявам всичко. И те предупреждавам, Тсунадее в пълно неведение, така чеебезмислено да искаш информация от нея. Да минем на въпроса. За да разбереш всичко, трябва да ти обясня малко по-обстойно за създаването на селото. Би трябвало да си наясно,че в остновата на Коноха стоят два клана: Сенджу и Учиха. Те са били най-силните нинджи по време на Първата нинджа война и естествено – врагове. Тогава, Първия Хокаге решил, че вместо да се бият до смърт е било по-добре да се обединят и така и станало. По този начин ебило ъздадено селото в листата. Единствения проблем бил избора на лидер. Освен Първия и Мадара бил претендент за тази позиция. Решението било определено чрез двубой, не можеш да не знаеш къде и койпобедил. Скоро след това Мадара си тръгнал от селото, правейки се на мъртъв, тази част би трябвало да язнаеш по-добре. По време на Втория, правомощията на клана Учиха привидно били увеличени, като била създадена тайната полиция. Всъщност, по този начин, клана Сенджу установил по-добър контрол върху Учиха.  И двамата знаем, че клана ти е много горд и не търпи такова отношение. След атаката на Лисицата, всички помислили, че твоя клан имал нещо общо и те били принудени да се преместят в покрайнините на града. Това още повече ядосало Учиха и те решили, че е време да вземат контрол на селото. Естествено брат ти е бил в организацията, като ролята му била да шпионира действията на Третия. Това, което Учиха не знаели било, че Итачи всъщност е правел точно обратното. Той бил станал шпионин на Хокагето и издавал всичко от тайните срещи на клана. Когато нещата станали прекалено опасни той получилзаповед да унищожи Учиха. Данзо и двамата старейшини били „за” и Третия не могъл да спре всичко на време. Сам знаеш, какво стана онази нощ. Итачи уби всички без теб. Не знам защо,но той така и не могъл да те нарани физически и те излъга. После той накара старейшините да се закълнат, че няма датинавредят по никакъв начин и ще пазят тайната. Истината е, че ако той беше оставил клана си да извърши онзи преврат, това щеше да доведе до отслабванена селото, следователно и настраната и много други страни биха решили, че това е удобна възможност за нови територии и щеше да започне война, която най-вероятно щяхме да загубим. Убивайки кланаси, Итачи спаси страната си от разруха и света от нова война. После, знаейкиза Мадара и за факта,че тойизползва Лисиата за да унищожи селото преди години, брат ти се присъедини към Акацки, с намерението да ги следи. Не знам дали си забелязал, но той се появи почти веднага сллед смъртта на Третия. Това е горе-долу всичко, а останалото са само няколко детайла. Сега,  по-добре е да не изпадаш отновов шок, а да дойдеш с мен при Тсунаде, защото изгубихме достатъчно време. И не си и помисляй да ми задаваш въпроси. Нямаме време.  – чернокосия кимна и като в транс последва другия мъж, опитвайки се да асимилира всичката информация. Макар през годините да се надяваше Итачи да е бил невинен, тази новина му дойде като гръм от ясно небе. Изведнъж се почувства омърсен, при спомена за битката им и за факта, че го е убил със собствените си ръце. Имаше много въпроси, но знаеше, че сам ще трябва да потърси отговори. Този нов Наруто не му приличаше на стария. Този не би се поколе*ал да убие някой или да го измъчва за информация. Или поне не би го показал външно. Той беше силен, безжалостен и суров. Въпреки това, когато беше със семейството си той ставаше нежен и отстъпчив. Да, наистина се беше променил и нямаше шанс да му отговори щом е решил, че няма.
Унесен в тези си мисли, Саске не усети кога са стигнали до резиденцията на Хокагето. Нея всъщност я нямаше, но след няколко кратки заповеди от страна на Наруто едно шиноби веднага отиде да я повика и съответно да изтърпи избухването й, отностно това, че са я събудили по това време. Все пак беше около един след полунощ и ставаше въпрос за най-избухливата бабичка в света(не можах да не го напиша). Когато тя най-накрая се появи, на лицето й беше изписано раздразнено изражение, което обикновенно предвещаваше доста неприятностти за най-близкостоящите до нея.
- Така, очаквам добро обяснение защо ме събудихте по това време! – тя почти извика последното, но бързо стана сериозна, когато й съобщиха новините. Хокагто изслуша всичко много нимателно и започна да масажира слепоочията си, преди да даде заповеди. – Така, екипа за проследяване ще бъде сформиран сутринта. Разбирам те Саске, но сега е безсмислено да правим нещо друго. Искам ви двамата тук след пет часа готови за път, останалите ще ги извикам по-късно. Какво? – попита, виждайки изражението на русокосия, което изразяваше отлично изиграна почуда.
- Нищо. Само се чудя защо мислиш, че ще отида.
- Моля?! – казаха нависок глас Тсунаде и Саске. Русокосия самовдигна рамене, сякаш не е голямаработаи поясни.
- Аз не съм нинджа от селото в листата, аз съм джунин от селото скрито в пясъка. Иначе казано, еднствения който може да ми заповядва е Гаара. Двете села може и да са в добри връзки, но все още нямаш право да ми заповядваш, Тсунаде. Единствения вариант в който аз отивам на тази мисия е да имам изрична заповед от Казекагето, защото не ми се преследва Мадара, когато семейството ми е незащитено от него.
- Защо толкова се притесняваш от Мадара, когато стане въпрос за семейството ти? – попита Тсунаде, която не знаеше нищо за произхода на Суке. Всъщност само Наруто знаеше моминското й име, но нямаше никакво намерение да го разкрива на някой друг. Не и когато имаше такава опастност за нея и за децата им.
- Защото, ако сте забравили, аз го затворих между измеренията за почти седемнайсет години. – каза първото което му дойде на ум с хаплив тон. Всъщност, това беше доста добре изиграно и другите двама му повярваха или поне приеха отговора му. Русокосия им се усмихна с подчертана фалшива усмивка и изчезна от погледите им. Точно в този момент, обаче, Саске не се интересуваше от поведението на русокосия, а от това, че трябва да каже на Сакура, че сина й е станал мисинг-нин. Това  го ужасяваше, но знаеше, че трябва да го направи.
Беше към пет сутринта, когато на вратата на дома на Наруто се потропа. Цялото му семейство беше будно, защото това действие на Мадара беше доста обезпокояващо. Още по-тревожен беше и факта, че не знаеха защо той направи точно това. Мей отвори и видя, че отвън стои една разтреперена розовокоса жена.
След като съпругат й й беше разказал за случилото се, тя беше пребледняла и после загуби съзнание. Когато се свести и разбра, че Наруто няма да им помогне наистина се разтрои. Към пеття реши, че ако трябваще семоли на русокосия шиноби, но той трябва да й помоггне. Всъщност, през годините когато бяха малки деца зеленооката винаги беше разчитала на Наруто за всичко. Макар да беше станала силна, той беше този който я спасяваше през цялото време и сега тя отново разчиташе на силата му. Най-малкото, синеокия беше побеждавал Мадара веднъж и може би щеше давърне сина й.
- Какво искаш, Сакура? – попита той студено, заставайки зад дъщеря си, която не знаеше какво да направи с посетителката. Всъщност, русокоската се чудеше дали е ще е прекалено грубо отново да я рани с чакра-шурикен или не.
- Трябва да тръгнешс другите. – каза розовокосата, опитвайки се да се направи на смела, нещо което ней се отдавашемного добре.
- И защо?
- Защото ми беше обещал, че ще върнеш Саске, а не успя. Затова върни сина ми.
- Това беше преди години Сакура. – гласът му и този път излъчваше студенина, но ако някой се вгледаше в очите му, щеше да разбере, че той изпитва и нещо друго. – Вече не сме деца. Освен това, не вярваш ли в отбора на Тсунаде? И Саске ще е там.
- Моля те! Ще направя всичко, само им помогни. Знаеш, че няма да успеят да се справят. Моля те! – в тозимомент, в главата на Суке препускаха различни мисли, които я объркваха и тревожеха. Чернокосата се приближи до мъжа си и сложи ръка на рамото му. После тихо каза със спокоен глас.
- Отиди. Ние ще сме добре. А и това е възможността която чакаме от както разбрахме, че се е измъкнал. Няма да имаш друга възможност да разбереш плановете му. – всъщност това което тя му казваше беше съвсем различно: Отивай и ни остави така. Да видим дали той ще се върже на примамката. Наруто я погледна питащо и тя само кимна в отговор.
- Ти ще говориш с Гаара. Мразя да му давам обяснения. – после се обърна към Сакура. – Отиди да кажеш на Тсунаде, че ще отида с тях. В шест и петнайсет на портите и никой да не закъснява. – макар думите му да я изненадаха и да знаеше, че той не прави товва за нея, розавокосата се зарадва, че сина й може и да се върне в Коноха. Тя кимна и изчезна в обратната посока.