Глава 11Завръзка

Следващата седмица мина нормално. Шума около Наруто и семейството му беше поуихнал и вече не идваха стари познати през пет митути. Същевременно, момичетата от селото основаха фен-клуб на Минато и той не можеше да излезе без да последва нападение от фенгърли. Някои момчета, също решиха, че трябва да свалят Мей, но шанса им спадаше доста под нулата при всеки следващ опит. Единствения, който не се опитваше да я свали по подобен начин беше Датте. Чернокоското не разбираше, защо тя е не иска дори да се доближи до него, но до някъде осъзнаваше, че вината не е в него, поне не изцяло. Не знаеше, какво е станало между родителите им и предпочете да я заговаря при всяка възможност, но да не я притиска. Надяваше се, че този подход ще даде някакъв резултат. Единственото нещо, с което можеше да се гордее, беше, че тя не изчезваше всеки път, когато го видеше, от страх, че ще я опсипе с цветя и бонбони.
Докато по-малкия брат се занимаваше с това, по-големия тренираше непрестанно за изпита за джунин. Освен това, спомена за срещата с Мадара не му излизаше от ума. Дали всичко, което каза е истина. И най-лошото – крайния срок изтичаше тази вечер.(няма да разяснявам със спомени, защото ще се разбере по-нанатък). Шоги не знаеше какво да направи и за това отвличаше вниманието си с тренировки, без да осъзнава, че е внимателно следен от баща си. Спомена за онази, макар и по-различна за него, вечер също не излизаше от главата на Саске.
Думите на старият му съотборник го шокираха и той реши да последва съвета му. Забеляза, че синът му е по-умислен напоследък, но отдаде това на стреса покрай изпита за джунин. Но други промени в поведението му притесниха. Странно защо, той сега гледаше на него по по-различен начин, сякаш е извършил престъпление, за което, обаче, не е напълно сигурен. Имаше моменти, в които едва издържаше да не попита сина си в прав текст, но се отказваше. Надяваше се, че нищо не се е случило и че странното поведеие на Шоги е породено от стреса. И, макар думите на Наруто да не му излизаха от главата, Саске си позволи да не следи сина си през цялото време. Нещо, което щеше да се окаже груба грешка от негова страна.
Беше седем вечерта и вече се смрачаваше, но Мей  все още не се беше прибрала. Не че беше проблем, но на вън ставаше студено, а на нея ней се мръзнеше. За съжаление, нямаше достатъчо чакра, за да се прибере, чрез телепортация, а и не обичаше тази техника много. По тази причина, блондинката вървеше бързо към вкъщи. По едно време се сбълска с някой. Замалко да падне от сблъсъка, но две ръце я хванаха. Тя вдигна погед и сините й очи срещнаха едни катранено черни, принадблежащи на по-малкия Учиха. Коато запази равновесие, веднага се отдръпнаот него.
-Добре ли си? – попита той със загриженост в гласа. Тя само кимна. Това момче я притесняваше, не, това не беше точната дума. Той я объркваше. Не можеше да се наспи вечер, защото се опитваше да разбере, защо така желае неговото присъствие. От както го остави на партито се питаше, защо той е дошъл при нея. Тя беше доста гадна при първата им среща и макар да си имаше причина, предполагаше, че той не я знае. Защо тогава се държа мило с нея онази вечер? И защо продължи с това мило държание? Пкогато него го нямаше, тя си мислеше, че така е по-добре, но щом го видеше, мнението й се променяше на сто и осемдесет градуса. Въпреки че привидно се държеше хладно към него, тя наистина се радваше на компанията му.
- Съжалявам, че те бутнах. – извини се русокоската и за радост на Датте, тонът й беше по-мек този път.
- Няма нищо. – отвърна с усмивка. Двамата тръгнаха към дома й в пълно мълчание. По едно време, чернокоското забеляза, че тя трепери и съблече суитчера си, а после й го даде. В първия момент Мей отказа да го приеме, но вместо да се церемони, Учиха го наметна на гърба й и каза. – Просто благодари и спри да спориш. – синеоката го изгледа с изненада в погледа, а после лицето й се отпусна и тя му се усмихна ослепително. След това се загърна с дрехата и промълви тихо.
- Благодаря. – едвам, но той успя да я чуе и кимна в отговор. Датте беше изненадан от поведението й спрямо него, но не възразяваше. Повървяха още малко в мълчание и стигнаха до портите на имението. Русокосата погледна момчето до нея, махна му с ръка за довиждане и понечи да си тръгне. За нейна изненада, чернокоското улови дясната й ръка и япридърпа към себе си. После, в прилив на смелост, той сенаведе към нея и я целуна по устата. Целувката не трая дълго, тя беше по-скоро като нежна милувака и след няколко секунди двамата се отдръпнаха един от друг. Лицата им бяха зачервени и те се гледаха в очите известно време, преди ръката й да се стрелне и да не го зашлеви през лицето. Учиха я погледна отново и разбра, че е време да се омита. Когато се обърна, така и не разбра, че зад себе си е оставил едно момиче с с още по-объркани чувства. Докато гледаше, как той се отдалечава, Мей сложи два пръста на устата си и сякаш усети неговите устни върху своите. Леко замаяна от това, тя влезе в имението и закрачи към къщата, без да осъзнава, че още е със суитъра на Датте и че баща и е видял всичко.
Наруто беше усетил чакрата на дъщеря си и тази на по-младия Учиха и не беше сдържал любопитството си този път. Беше усетил, че двамата често се засичат и не издържа да разбере, какво правят този път. Той направи един сенчест клонинг, който после се превърна в птица и го прати да разгледа. След като клонинга изчезна и спомените се появиха в главата на русокосия, в него нахлуха противоречиви чувства. Наистина не му се искаше тя да дружи със сина на Саске и Сакура, но от друга страна, щастието й беше по-важно от нещо толкова глупаво. Освен това, младия Датте не беше виновен за нищо, така че би било несправедливо да го съди за нещо, в което са замесени само родителите му. Бащата видя реакцията на дъщеря му и лесно разбра, че чернокоското не й е безразличен. Както и тя на него. Русокосия реши, че ще е по-добре да остави нещата да се развиват по обичайния си ход и да не се меси.

Същата вечер, пет минути преди полунощ, когато цялото село спеше, една сянка се промъкваше към водопадите, прикривайки всичките си следи. Когато удари полунощ, на това място се появи още един силует, излъчващ сила и увереност, който се доближи до първия. Освен тях, на около нямаше никой друг. Втория проговори с глас, чут само от един човек.
-Отговора ти? – другия вдигна глава и каза с подобен глас.
- Преди да ти го дам, ще попитам отново. Защо да ти вярвам?
- Защото казвам истината, макар само един да може да потвърди. Освен това, мога да ти дам сила. Какво ще кажеш? Давам ти време да помислиш, преди да отговориш. – гласът звучеше спокойно и сигурно и това повлия на другия. Но, въпреки всичко, вместо отговор, той реши да нападне. Схвадката между двамата противници не продължи повече от десет минути и то само защото втория си играеше и не се биеше сериозно. Той с лекота отбягваше или парираше силните атаки, без да използва голямачаст от силата си. Щом се увери, че повече няма да бъде нападан, проговори отново. – Ако наистина искаше да ме нараниш, нямаше да се биеш така. Ако наистина искаше да бъда хванат, сега цялата местност щеше да е пълна с АНБУ агенти. Но ти не искаш нито едно от двете неща, Шоги. Въпросът е, какво наистина искаш.
По време на битката, далеч от водопада, един мъж се събуди, усещайки чакрата на човека, който желае да унищожи него и семейството му. Без да буди спящата до него жена, той стана от леглото, взе си дрехи и бързо се облече в съседната стая. После се телепортира пред имението на Учиха. Макар това да беше последното място, на което искаше да бъде, ситуацията го изискваше. Наруто не можеше да си позволи Мадара да получи съюзник в лицето на по-големия син на Саске. Това щеше да е опасно, защото повечето шинобита от Коноха щяха да се поколе*аят преди да действат, а това би спечелило преднина на Мадара. Нещо, което не трябваше да става.
Русокосия се телепортира пред домана бившите си съотбрници и проучи точнокъде спят. После хвърли един кунай в стаята на Саске и Сакура с цел да събуди чернокоското. Така и стана. За негово щастие, розовокосата не усети летящия предмет, който се призми на възглавницата на мъжа й, който веднага стана, за да провери кой ги напада. Когато видя Нруто, веднага разбра, че нещо се е случило, щом той е тук. След малко, двамата себяха отдалечили от къщата и чак тогава, блондинът обясни ситуацията.
-Виж, в момента Мадара и Шоги отново са при водопадите. До преди малко се биеха, но сега спряха. Проблема е, че според чакрата, битката не е била истинска бтка. Искам да кажа, че е възможно синът ти да стане... – не можа да довърши, защото беше прекъснат от ядосания родител.
- Не си и помисляй да довършиш изречението, Наруто. Става ли, просто да отидем там, да довършим Мадара и да приключим тази история? – на лицето на Намиказе се появи лека усмивка, преди да бъде изместена от сериозното му изражение.
- Нямаше да имам нищо против, ако той не беше толкова силен. По-добре мисли, как да прибереш сина си, преди да е започнала истинската битка, между мен и него. – Саске се учуди на спокойствито с което тези думи бяха изречени, но усети една непозната, стоманена нотка в тях, която не търпеше възражения. Той не беше предполагл, че точно този русокос шиноби ще стане толкова различен, но точно в този момент не се оплакваше.
Двамата пристигнаха на мястото съвсем скоро. Единия не беше изненадан от появилата се пред очите им картина, но втория беше шокиран. Саске не предполагаше, че синът му ще говори с една от най-опаните нинджи в света. Чернокосия не можеше да продума и една думичка, но за негово щастие, русокосия първи каза нещо.
- Доста време мина, Мадара. Честно, не съм очаквал, че ще се насочиш към поколението Учиха. А от доста време не са ме изненадвали така. Поздравления. – гласът му беше хладен и сдържан, без някаква следа от емоция, а погледа – фокусиран върху Мадара. Както й гласът му, лицето му също не издаваше някакви емоции.
- Благодаря. – отвърна маскирания. И тй не показваше никакви емоции в гласа си. – Ще го приема за комплимент, Наруто, макар да не разбирам, защо се изненадваш толкова. Мислех, чеочакваш всичко от мен?
- Хн. Така е. Просто това беше доста назад в списъка ми с предполагаемите ти планове. Та, какво точно му предложи? Питам от любопитство.
- Теб какво те засяга? – извика Шоги ядосано. Преди да получи някакъв отговор или да бъде спрян от някой, той продължи. – Правиш се на голяма работа, но така и не си казал нанякой, че чио ми е избил клана ми по заповед на селото! Оставил си цели шестнайсет години, всички да мислят, че той е предател! Толкова ли мразиш баща ми? – по лицетона русокосия премина сянка от удивление, заместена от тъга и после от познатата маска на безчувственост. Мадара наблюдаваше ссцената с удоволствие, а Саске, все още не можеше да повярва на думите на сина си и на факта, че той е с Мадара.
- Засяга ме, защото не искам да те убивам, а това  ще стане, ако се присъединиш към него. – отвърна Наруто с контролиран глас, бяз да показва каквочувства, мака в него да бушуваха всякаквичувства. Той не искаше Саске да знае истината за Итачи, защото предполагаше, че това ще го нарани наистина много. Макар да не искаше да е с него, русокосия не желаеше някой да страда по подобен начин. – А, относно Итачи, имах си причини, но те не са свързани с лични чувства, Шоги. Сега, трябва ли да те смятам за враг на скритите села?
- Да. – отвърна той със стоманена нотка в гласа. Щом каза това, лицето на баща му се сгърчи от болка за момент, преди да опита да разубеди сина си.
- Недей. Какво може да получиш от него? – момчето се поколе*а за момент, но бързо отхвърли съмненията и отвърна студено.
-Сила, татко. И отмъщение. Целият ни клан е бил избит, зареди селото. Не мога да простя това. Сбогом, татко. – след това Мадара сложи ръка на рамото му и двамата изчезнаха.