Листата и пясъка танцуват (по Наруто)

Листата и пясъка танцуват (по Наруто)

Саске се събуди в болницата на Коноха и се опита да си припомни, защо е тук. Спомените се завърнаха. Нахлуването в убежището на Акацки, битката с Итачи и, и лицето на Наруто. Той тръгна след Мадара, но, къде е сега. Защо, защо със Сакура направиха това?

Саске се събуди в болницата на Коноха и се опита да си припомни, защо е тук. Спомените се завърнаха. Нахлуването в убежището на Акацки, битката с Итачи и, и лицето на Наруто. Той тръгна след Мадара, но, къде е сега. Защо, защо със Сакура направиха това? Защо? Русокосия шиноби може вече да е мъртъв и ще е по-тяхна вина!
- Саске-кун, буден си. – чернокосия се обърна и видя розовокосата си бивша съотборничка. Лицето й беше зачервено от плач и тя носеше медицинска престилка.
- Сакура. – каза и се опита да стане, но тя го бутна обратно в леглото, без да каже нищо. Учиха забеляза, че бившата му съотборничка изглежда умислена и, сякаш, прави всичко машинално, без да мисли или да осъзнава самото действие. Той се опита да се поизправи и този път не му попречиха. Беше в полу-легнало, полу-седнало положение. – Сакура, добре ли си? – попита загрижено. Знаеше, че ако я попита, тя ще му каже... ще му каже за Наруто. Но... но го беше страх от отговора.
- Да, разбира се, че съм добре. – отвърна с престорена радост, но толкова фалшиво, че Саске веднага разбра, че лъже. Това можеше да се каже и от факта, как се отнасяше с всичко около нея.
- Той е мъртъв, нали? – прекъсна я, преди да каже още нещо, с толкова тих глас, че едвам се чуваше. Сакура, обаче, чу. В този миг, очите й се напълниха със сълзи и тя кимна, преди да заплаче. Чернокосия я погледна, толкова слаба, беззащитна и наранена. С усилие стана от леглото и се приближи до нея. После я прегърна през кръста, придърпа я към себе си и започна да я гали по косата. Кунойчето хвана блузата му с ръце, стисна плата в юмруци и продължи да плаче. От очите на Саске се отрониха три сълзи. Само три сълзи, но в тях, все едно, се беше стаила цялата мъка на света или поне в неговото сърце. Мъка, по изгубения му приятел, по изгубеното му семейство.

~*~петнайсет месеца по-късно~*~

- Давай Сакура, ще се справиш! – окуражаваше ученичката си, Тсунаде. Когато раждането приключи, тя обяви доволно. – Момче е! Наследникът на Учиха.

-------------------------

- Справяш се отлично Суке, още малко! – говореше една медицинска нинджа от Суна, на една красива чернокоса жена, чиито черни очи не се виждаха, защото бяха затворени от напрежението. – Момче. – обяви акушерката след малко. – Как ще го наречете?
- Минато, на дядо си. – отговори гордия баща. – Сигурен съм, че ще по-талантлив и от двама ни.

Съобщение

Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping