Лъжа, Спомен или Истина

Лъжа, Спомен или Истина

Лъжите са в изобилие... Спомените са в мъгла... Истината не се търси... Да разчита ме ли, че тя сама ще ни намери? (История изградена и развита върху клише.)

Глава 1
Светнаха ослепителни прожектори. Младежа се събуди мижейки и опита да се изправи, но опита не беше успешен – беше завързан с окови за стол. Въпреки това, остана съвсем спокоен и огледа помещението, но лампите угаснаха и настана непрогледна тъмнина.
Изведнъж дебeл и плътен глас прониза тишината:
-   Как се казваш?
-  Казвам се... – заекна – ... не... не си спомням – пролича притеснение у гласа на момчето. 
- Добре... Тогава, какво помниш за инцидента?
Чу се потропване на токове и изскърцване на врата, което пропусна малък лъч бяла, студена светлина в помещението. Тя освети лицето на младежа – беше останал непоклатим, но не можа да скрие бледото си лице и треперещите си очи.
- Довел съм някой. Разкажи му подробно – каза мъжът и излезе от стаята.
Човека, който влезе се приближи до стола, за който бе вързано момчето и хвана косата му: 
Трепериш. От какво те е страх?... От инцидента? – по гласа се разбра, че е жена. 
Аз... помня само... – каза някак изтормозено момчето – тичах някъде... имаше нещо бяло... и... – не можа да продължи, просто застина. След миг по бузата му се стече сълза. 
Учудващо лесно си каза – жената спусна ръката си към бузата му, избърсвайки сълзата. – Плачеш. Спомни си още нещо, нали? 
С мен... имаше още някой.
Жената свали ръката си от него. Чу се как гривните ѝ прозвънчават. После, без да каже нищо, тя излезе през скърцащата врата.

Лампите светнаха. Столът беше празен. 

Глава

1

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping