Colorfulwinter
09/10/23г.
Мистерия
4 Глави
271 Прочита
4 Ком.

Глава 2Цифрите

Сгънах писмото старателно, прибрах го в кутийката в чантата си и погледнах за последен път към посока изток от това разстояние, защото от утре вече щях да вървя на там. Тръгнах към кабинета на професор Накамура, за да го уведомя, че съм готова и утре тръгвам. Почуках на вратата.

—Влез! Ти ли си Хироко?! От няколко часа те чакам да дойдеш.
—Всичко наред ли е, професор Накамура?
—Ами, днес получих писмо от кмета на град Хору, ако искаш го прочети.

По гласът на професора разбрах, че той е притеснен. Взех писмото и го отворих.

"Професор Накамура,

Преди два дни точно над кутията се отвори дупка в небето. Като погледнем към отвора се вижда само черно пространство, но остановихме, че от тази дупка се изпуска вид газ, който не можем да определим какъв е и от какво е съставен. Газът е насочен главно към кутията и от нея започнаха да излизат още по-ужасяващи звуци. Големият проблем е, че този газ започна да трови града ми, всеки който го вдиша полудява. Вече ходим с предпазно облекло, но въпреки това хората умират по изключително жесток начин. Затова Ви моля за помощ, професоре"

Погледнах към господин Накамура с ужасени очи, а той ми каза:

—Виж, мислех да не те пускам, но...
—Ще отида, професоре, прекарах години в подготовка, сърцето ми се къса, че не знам какво се е случило с...
—Хироко, изслушай ме! Заедно с това писмо пристигна още едно, адресирано е до теб. Аз го прочетох и реших, че и ти трябва да го направиш.

"Госпожице Сасаки,

Преди две години се случи ужасна трагедия и точно тогава загубихме и родителите Ви. След изчезването им се проведе издирване, в което аз самият се бях включил, но нямаше и следа от тях, все едно буквално се бяха изпарили. Преди месец ловец открил в гората снимка и ми я донесе. На снимката бяхте Вие, госпожице Сасаки, а на гърба й бяха написани цифрите 5, 6, 8, 1 и 0. Направихме изследване, за да разберем кога са били написани тези цифри и открихме, че са от преди 2 години, точно когато родителите Ви изчезнаха. Опитахме се да разгадаем този код, но безуспешно и мислим, че Вие сте единствената, която може да го разгадае.

От кмета на град Хору"

—Ето я и снимката, Хироко.

Взех снимката, спомних си, че тя винаги беше в баща ми, той ме беше снимал точно, когато навърших 10 годинки, а от задната й страна стояха цифрите 5, 6, 8, 1 и 0.

—Това наистина е написано от баща ми, но има едно разминаване. Той пишеше цифрите изправени, а тези са леко наклонени, а той ги накланяше по този начин само, когато бързаше да напише нещо. Това означава, че съобщението го е написал в последните си мигове, за да ни предупреди за нещо или пък да ни подскаже. Баща ми винаги имаше в джоба си тефтерче, но тези цифри не ги е написал върху лист. Може би снимката подсказва, че този код има връзка с мен по някакъв начин. Аз не знам още какво означава, но обещавам, че ще разбера.
—Хироко - обърна се към мен Накамура - знам, че и да се опитвам, няма да мога да те спра, затова имаш разрешението и подкрепата ми да тръгнеш, аз ще поема всичките ти разходи, но няма да те оставя да заминеш сама. Има 4 човека, които искат да тръгнат с теб.
—Но те само ще ми пречат, а и ако дойдат ще рискуват живота си.
—Както и ти рискуваш твоя, Хироко. Моля да влезете!

Професор Накамура покани в кабинета си 3 мъже и 1 жена. Всички ми изглеждаха много развълнувани, все едно да отидат в град Хору е била мечтата им. Накамура се обърна към мен:

—Запознай се с новите си колеги, Хироко. Това са госпожица Анко и господин Кенджи, те са археолози точно като теб. Това е господин Арай, той е химик и ще изследва мистериозния газ, който трови хората от Хору. А това е господин Сайто, той е... ами... просто искаше да дойде, понеже има теория за кутията, нейното съдържание и отварянето й.

Погледнах хората, бях убедена, че няма да са ми нужни и че ще пречат, но нямах избор и трябваше да тръгна с тях.

—Е, готова ли си за приключението ни, госпожице Сасаки, защото ние нямаме търпение!