Colorfulwinter
09/10/23г.
Мистерия
4 Глави
271 Прочита
5 Ком.

Глава 1Писмото

Казвам се Сасаки Хироко, живея в Токио и уча в Археологическия институт. Днес е поредният ден, в който седя на стола до прозореца и гледам на изток, докато отново ме заливат горещи вълни, а в същото време кръвта ми замръзва. Това чувство го изпитвам винаги, когато чета това проклето писмо. Писмото беше изпратено до родителите ми, а в него пишеше:

"Господин и госпожо Сасаки,

В моят град преди седмица край гората се появи мистериозна кутия, нито знаем кой я е оставил, нито знаем откъде е дошла. Но от нея излизат ужасяващи звуци. Изпратих 4 учени да я проверят, но 3 изчезнаха безследно и вече седмица нямаме никакви вести от тях. А другият, който оцеля и се върна, нямаше никакви спомени от другарите си. Каза, че се е опитал да отвори кутията, но тя била невъзможна за отваряне. Ден след контакта си с кутията, оцелелият започна да полудява и да получава халюцинации, самонараняваше се, късаше плътта си със зъби, причини си ужасни неща. Опитахме се да го спасим, но той вече нямаше никакъв разум, нищо човешко не беше останало в него и накрая просто го убихме, нямаше смисъл да го оставим да страда. Любопитни граждани ходеха до кутията, за да разберат каква е тайната й, но... вече имаме 4 изчезнали и 11 полудели. Господин и госпожо Сасаки, вие сте най-добрите археолози в Япония, виждали сте много неща, в отчаяна ситуацията съм и мисля, че вие сте единствените, които можете да ни помогнете.

От кмета на град Хору (от яп. дупка)"

Родителите ми се отзоваха и потеглиха на изток към град Хору. Нямам никакви новини от тях, спряха да ми се обаждат и да ми пишат. В мен вече няма и капчица надежда, че може все още да са живи, защото от заминаването им към града минаха вече 2 години. Бяха изпращани спасителни екипи, разследващи екипи и разни учени, но крайният резултат е само 43 изчезнали и 237 полудели с халюцинации. Сърцето ми е разбито, боли ме ужасно много, като се сетя за майка ми и баща ми. Веднага щом изгубих връзка с родителите си исках да тръгна към Хору, но моята баба, която ми е единственото семейство, ми забрани да отида, каза ми, че нямала да го понесе, ако и с мен се случи нещо. Но аз не мога да стоя на едно място, трябваше да разбера истината и казах на баба си, че ще остана в Токио, докато завърша обучението си в Археологическия институт, оставаха ми 2 години и ето, че минаха. През този дълъг период се подготвях, прочетох всички книги, които мислех, че ще са ми от полза, обучавах се да умея да оцелявам в екстремни ситуации. Утре ще тръгна към Хору и ще дам всичко от себе си, за да отворя кутията и да разбера какво се случва с хората, които изчезват.