Кръвта на алената роза

Влизайки в троната зала с новородената си дъщеря кралицата бавно се огледа в тронната зала и без думи замръзнала на място. Погледът й беше уловил ужасяващата сцена на предателство- прободен от меча на брат си съпругът и паднал на пода, а кръвта се стичаше на пода като счупена чаша с вино образувайки ярко червена локва. Уплашена от видяното кралицата безвучно избягала от залата с надеждата да спаси поне дъщеря си.

"Задръжте ги, никой не трябва да разбира за това.Хванете кралицата и ми я доведете жива."провикнал се убиецът сядайки на тронът"Вече съм крал.Този идиот повече няма да ми се пречи.Ха-ха-ха"

     Сърцето на кралицата биеше като барабан,виждайки приближаващите се се сенки но я успокояваше,че пред нея се извисяваше стара селска къща с осветени прозорци отразяващи горящата на масата отвътре свещ. Чувайки приближаващите стъпки тя бързо си свали колието,слагайки го на дъщеря си и без да мисли я оставила пред вратата на къщата. "Пази се дъще.Това колие ще служи за символ на обичта ми към теб а когато пораснеш ще се срещнем отново.Дотогава ще пораснеш мъдра и умна и ще се подготвиш за полагащото ти се място на престолът",изричайки това кралицата побягнала към гората.Преструвайки се, че се спъва в клоните тя изкрящяла и без много излишни действия осъзнавайки, че няма друг избор се предала доброволно на приближаващите наемници"Така,така,така, до кога щяхте да бягате.

За ваше добро ще ви предложим да се подчините на новият крал.".

-Добре ще се омъжа за него но монетен ми думите. Течението на водата се обръща и рано или късно ветровете ще се обърнат.Когато това време настъпи всички ще си платите.

-Не сте в позиция да заплашвате.

"Аз да заплашвам.Аз никога не заплашвам.Нещо не сте разбравили", изрекла съкрушена кралицата и се изправила от земята отмествайки косата от лицето си.

,,Може да приемете думите ми като предупреждение",изрекла тя и с няколко движения на ръцете изтупала праха от дрехите си