Глава 6, КРАЛЯТ НА ПОРОЧНОТО
- Animes Portal
- 26/01/18г.
- Романтика
- 7 Глави
- 41 Прочита
Глава 6Част I и II
ПЪРВА ЧАСТ
Лежах в мекото легло, и се взирах в прелестното му лице на ангел.
Беше положил глава на ръката си и милваше зачервената ми буза, с върховете на пръстите си, сякаш се страхуваше да ме докосне.
Очите му имаха цветът на теменужки, положени на снежнобелият фон на лицето му.
Гледаше ме с толкова много копнеж, въпреки че ме люби цяла нощ.
В погледа му имаше някаква тъга, обвинение, че ме има, а това не ми помагаше да го мразя.
Снизхождението, което се криеше там, където очите му ми се струваха най – тъмно сини, можех да разгадая, като сремежа му да ме подготви за себе си, за това, което не знаех за него и за жаждата, която понякога провокирах, а той блокираше, само за да не ме нарани.
Можех да остана вплетена в този миг завинаги!!
Маркас твърдеше, че завинаги е прекалено дълго, но бе забравил, колко наивни мечти и разбирания имаме ние смъртните.
Пръстите му се заиграха с кичур от косите ми, а на лицето му разцъфна мека, възхитена усмивка.
Наистина ли ме намираше за толкова безценна ?
Можех ли да бъда, когато той бе така съвършен, а аз така омърсена и невинна едновременно.
- Иска ми се да можех да прочета мислите ти, Маркас. - промълвих тихо аз, като се доближих до него, и докоснах срамежливо вкустните му устни.
Усетих как тялото и съзнанието му се напрегнаха, за да панират моща от вековете, които бяха добили, за да не ми причини болка, безразсъдният ми допир до него.
Понякога бях лекомислена, когато го докосвах, но той не казваше нищо, а просто влагаше търпението си, за да не ме погуби.
- Защо ти е да ги четеш, Вирджиния? - попита ме, като не откъсваше очите си от кичура коса, който прокарваше през дългите си, бели пръсти. - Ще се отегчиш, любима, и няма да се питаш, дали си мисля за теб.
Претъркули се върху мен, като се приведе и докосна с устни мястото на врата ми, където свенливоста ми проличваше, по укореният до лудост пулс.
Задържа парещите си устни там, така сякаш броеше всяка една пулсация, която сам предизвикваше.
Аромата му ме накара да се усмихна.
Ухаеше ми на зима, пролет, на лято и есен. Ухаеше на шоколад, на грях на желание и болка. Ухаеше на провокация, на стимул, на дързост и безспирна енергичност.
Главата ми се замайваше лесно, а Маркас бе така труден за завладяване и разшифроване.
Целунах нежно съвършената извивка между врата и рамото му и помилвах стегнатите му гърди, кожата, по които бе идеално гладка, и изглеждаше с хиляди пъти по - светла, от тази на ръката ми.
Маркас се плъзна надолу по тялото ми, грациозно, без изобщо да усетя тежестта му, и ухото му се озова, плътно притиснато, до лявата ми страна, там където човешкото ми сърце биеше до припадък.
Притаих дъх, като отворих широко очите си, оставайки загледана в белият таван на стаята.
Заравяйки ръце в меката му коса, зачаках да чуя дълбокият му, чувествен глас, който ми липсваше, който прогонваше тишината, и я изпълваше със загадачна перспектива за нещо по – добро, по - интересно и по – малко самотно.
- Вярваш ли ми? - попита ме тихо.
Прехапах устни и притворих очи.
Маркас чуваше сърцето ми, усещаше колебанието ми, долавяше слабостта ми и копнежа ми по него.
- Обичам те! - отвърнах уверена, защото знаех, че това е единствената истина, която можех да му споделя.
Спомени ....
Толкова са болезнени, когато сънуваш, и те нагло, възползвайки се от слабостта ти, точно като вампир, атакуват отнесеното ти съзнание.
Клепачите ми се повдигнаха бавно, но мъглявата пелена пред очите ми, упорито отказваше да се отдръпне.
Всичко пред погледа ми бе криво, движеше се във вълнообразни линии, и приливаше в различни цветове.
Сбръчих чело и се напрегнах, като присвих очи, и ги наложих върху бялото петно, което се рееше пред тях .
Таван на стая може би?
По бузите ми се плъзна топла влага. Май плачех насън...
Колко тревиално от моя страна да издавам чувствата си, толкова глупаво!
- Странно, как дори ангел би завидял на невинността, която излъчва лицето ти, докато спиш.
Гласът му бе тих, овладян до съвършенство.
Сдържаността в тона му, ме полази като отровна пепелянка, а спотаената горчевина, представяваше дългият й език, с който искаше да ме докопа.
Повдигнах се на лакти, за да намеря погледа му.
Почувствах главата си толкова голяма, натежала, сякаш в нея се бе изляла цялата кръв на света.
Маркас стоеше, кръстосал крака, на едно тъмнозелено, старинно канапе, без да помръдва очите си от мен.
В непознатата стая не тъмно, а единствената светлина, идваше от три позлатени свещника, по които бяха наредени запалени свещи.
Тази мека светлина придаваше на лицето му особено обаяние, като смекчаваше малко, зловещият изглед на неподвижната му стойка.
Тъмните му очи изглеждаха по – наситено сини, въпреки че не мислех, че това е възможно.
След като отбележиш красотата на тези очи, след като се захласнеш по тях и вътрешно ги обсипеш с възхищението си, идва онзи неприятен момент, в който забелязваш, спотаената им жестокост, празнотата и безчувствието им.
Лицето му изглеждаше сурово, толкова студено, че самите му черти, се изостряха и го правеха да изглежда много по –възрастен.
- Къде съм? - попитах объркана, като положих ръка на челото си, когато ми се зави свят, само от това, че се бях поизсправила.
Енергията, която тялото ми притежаваше преди, ми бе отнета от устните му, и сега бях слаба, неуверена и беззащитна, пред сторгостта на синият му поглед.
- Нюарк, улица ‘’Саут Уилямс'', в старата къща ‘’Гарден Хаус’’, която купих миналият ден. - Осведоми ме доста подробно, но гласът му звучеше сухо и далечно, напълно нормален, както и отличен избор, за разговор със стар враг. - Време е да си поговорим, Вирджиния! - Каза след кратко, подтискащо ме мълчание, без дори да ме остави, да направя опит да задам следващият си въпрос. – С теб имаме какво да си кажем. - Ироничната му усмивка ме ужаси, и за момент, бях готова да се закълна, че в сините му очи припламна черен огън.
- Ти я уби. - прошепнах съкрушена, като сведох глава към ръцете си, които лежаха безжизнени в скута ми. – Тя беше невинна, Маркас! - повиших глас и усетих прилива на гняв да възвръща малко от отнетата ми сила. – Ако искаше нещо, защо просто не си го взе от мен ! – Усетих дързостта си, като елекричен шок, който ме накара да си поема дъх в очакване на болката, която мъжът щеше да ми причини.
Вдигнах очи към него, но той вече не беше там!
Всичко стана толкова бързо, може би преди да осъзная, че съм направила фаталната грешка да го предизвикам в открит двубой, в който единственият загубил щях да съм аз.
Вампирите имаха едно проклето предимство, с което бе почти невъзможно да се справиш, когато ти е трудно дори да четеш книга дълго време, без да получиш главоболие, както се случваше при мен.
Те се движеха толкова бързо, че нашите закърнели, човешки очи не можеха да проследят движенията им, и много често, именно това ни правеше тяхна жертава и решаваше изхода на сблъсака между видовете ни.
Намерих се запратена в стената с невероятна сила, която изкара въздуха ми навън.
Усетих как се изхлузвам, но студената му длан, която стискаше врата ми, ме изправи и не ми позволи да се свлека на посланият с дебел килим под, който ми изглеждаше като желана дестинация.
В главата ми избухна мощна експлозия, но от устните ми не се отрони и звук, което сякаш го вбеси, защото стисна врата ми по –силно, толкова че започна да ми прилошава от недостика на въздух, който изпитвах.
- Мислиш си, че знаеш всичко ?! - изсъска срещу лицето ми, и долових топлият му дъх по устните си - Мислиш си, че ми беше приятно да изчукам онази нещастна кучка? - смеха му се удари в стомаха ми, като юмрук и този път изстенах, но не толкова от болка, колкото от собственият си инат и нужда да се противопоставя с нещо на думите му.
Отворих рязко очи и се взрях в синята бездна, която представляваха неговите.
Виждах в погледа му ураган, помитащ всичко! Виждах началото и краят на живота, както и собствената си смърт .
Опитвах се да дишам, но това ми бе непосилно.
Усетих как започнах да се отпускам, а болезнените пулсации в главата ми, предизвикаха силно бучене и тръпки по цялото ми тяло.
Маркас ме пусна, като отстъпи крачка назад, за да мога да падна в краката му.
Звука от удара на тялото ми в пода, бе приглушен в съзнанието ми, но болката от него, отекна като вик в сърцето ми и ме накара да се свия, притискайки ръка към гърлото си.
Дробовете ми, ми изкрещяха за помощ, когато въздуха навлезе през разтворената ми уста твърде бързо и твърде рязко.
Изпъшках, като притиснах с ръка корема си и стиснах очи, докато болката се разпростираше като вирус из стегнатото ми тяло.
Маркас клекна до мен, като хвана брадичката ми и ме принуди да го погледна.
Знаех, какво излъчват очите ми, по проклетата му, самонадеяна усмивка.
Аз бях ужасена !
На прага на това да се свия в краката му и да моля за милост!
Стиснах зъби, когато лицето му се доближи на дъх от моето, но си наложих да го гледам в очите, молейки се да изглеждам твърда.
- Знаех, че си там и виждаш всичко, Вирджиния! - Заговори тихо той, като опря чело в моето, и ми се усмихна сладко, така сякаш го бях развеселила и накарала да се почувства щастлив. - Мога да те усетя, дори да съм на другият край на света, любима! - докосна устните ми, но не изпитах болка, а само силно желание да се отдръпна и да се свия до стената.
Потреперих, когато езика му навлезе в устата ми, но този път нежно, чувествено, така сякаш искаше да ме възнагради, да ми покаже, че съм спечелила благоволението му, с некаква своя постъпка.
Не затворих очи, защото за мен, тази целувка не бе нищо повече от израз на неговата победа. Болката започна да напуска тялото ми, а главата ми, въпреки цялата сила на волята ми, започна да се замайва приятно от аромата му, и меките му устни, които ме обгрижваха и ме караха да се чувствам жива.
Повдигна ме на ръце без да откъсва устните си от моите. Простенах тихо, изгаряща от желание по него. Исках да му се противопоставя!
Исках да мога да го нараня така, както той го правеше !
Искаше ми се да надникна в мрачното му съзнание и да видя, как живее демона, как понася вечността.
Положи ме на леглото.
Тялото му се прилепи като втора кожа по моето.
Освободи устните ми и плъзна езика си бавно по врата ми. Простенах тихичко, като затворих очи и започнах да се наслаждавам на собственото си убийство. Маркас засмука ухото ми, като ми зашептя куп еротични думи, които безсрамно ме възбудиха.
Трябваше да направя нещо против него, но вместо това започнах да разкопчавам копчетата на черната му, копринена риза, като захапах леко врата му и засмуках мястото.
Маркас потръпна.
Желаеше ли ме?
Дишането му се учести като моето, и ако не знаех, че няма пулс, щях да си помисля, че именно той топти във вените ми.
Ръката му се плъзна нежно по крака ми, милвайки чувствителната ми кожа.
Свалих ризата му, с много от негова помощ, и докоснах с устни гладките му гърди, без да се свиня да го възбуждам.
Беше толкова изкушаващ, че не ми остана нищо друго освен да затворя очи и да си представя, че това е Маркас, внимателният, грижовен вампир, в който си позволих да се влюбя, а не арогатният циник, който ме ужасяваше и който ненавиждах.
- И тя беше също толкова напориста като теб, Вирджиния - изсмя се цинично в ухото ми, като плъзна ръка между бедрата ми и притисна силно чувствителното място, където знаех че се крият желанията му. – О, да ! - изстена с перверзна усмивка на лице, когато се извих под него. -Сладката, малка сервитьорка, която ми подари кръвта си, толкова великодушно!
Пръстите му се свиха оскърбително и потъркаха грубо, възбуденото място, само за да ме накарат да се почувствам нищожна. -Толкова си влажна, Вирджиния - прошепна ми съблазнително, като размърда ръката си отново и стисна тънката дантела на бикините ми. - Забрави ли, красивата смърт на приятелската си?
Разтреперих се от омраза и възбуда едновремено, но при спомена за Дона тръпките, които ръцете на Маркас предизвикаха се вледениха и възвърнаха страха и презрението, което изпитвах към вида му.
Отблъснах се от него, като повдигнах леко тялото си, но не получих желаният успех.
- Спокойно, котенце! - подигра се на безсилието ми Той, като прокара езика си по брадичката ми, а после и по врата, като засмука кожата ми предизвикателно, карайки ме да си помисля, че ще впие зъби там. - Знам, че докато тя викаше, ти се искаше да си на нейно място!
- Отвръщаваш ме ! - извиках като посегнах срещу красивото му лице, но ръцете му се сключиха около китките ми и ги притиснаха до главата ми.
Поне вече не ме докосваха толкова интимно.
Нещо, което не можех да понеса, без да му доставя удоволствието от това да ме гледа да се извивам под него губеща се в наслада.
Езика му се опита да се плъзне в устата ми, но аз стиснах устни и извърнах глава в знак на протест.
Изсмя се леко подразнен, от това, че аз, нищожната смъртна, му казвам не. Почти успях да се изплъзна от него, но тогава ръката му ловко нави косата ми, и ме издърпа обратно.
Изръмжах от недоволство, а той се засмя развеселен на непокорството ми.
Почувствах възбудата му между бедрата си, а това ме ужаси, и ме накара да се боря срещу властта му още по – трескаво.
- Колко сладко! - прошепна с насмешка Маркас, като стисна кръста ми, почти болезнено, и ме придърпа към себе си, така че да разтвори краката ми, и да легне между тях, за да не му се изплъзна отново, и да ме направи още по – безпомощна. – Секси си когато се бориш, любима! Чувах го да ми се присвмива, но бях заета да се мятам под него, за да се отскубна
- Давай, принцесо, продължавай !
Ръката му изненадващо се впи в бедрото ми, толкова силно, че изпищях от болка.
Това беше грешка! Разтворих устните си и езика му веднага атакува устата ми.
Опитах се да извърна глава и да се освободя, но проклетият вампир захапа долната ми устна, и ме принуди да го приема.
Харесваше му, когато се борех! Харесваше му, когато видимо отказвах да му отговоря и приема в тялото си!
Но какво щеше да направи прокълнатият, ако обърнех правилата на проклетата му игричка?!
Как можех да го уязвя и да го накарам да изгуби?!
Маркас щеше да ме убие, само с устни, с ръце, но всеки имаше слабо място!
Отговорих му страстно, като зарових едната си ръка в косата му и се притиснах примамващо в тялото му.
Изстенах възможно най – възбуждащо, като плъзнах другата по голите му гърди, надолу към колна на дънките му.
Усетих объркването настанило се в него, което ме накара да ликувам!
Силното му тяло потрепери, а кожата му настръхна под пръстите ми.
Не можех да отрека, че това ми хареса!
Изведнъж жестокоста му започна да чезне и ръката му се зарови в косите ми.
Стана по – мек, а езика му се задвижи нежно.
Нима можех да извикам някакви чувства в него?!
Нима му бе по -лесно, да ме мрази, когато му отговарях с грубост, както го правеше той? Плашеше ли се великият немъртава от нежноста ми, която го изнервяше, хващайки го неподготвен?!
Започнах да губя разсъдъка си по – нежното му Аз, а това не бе препоръчително.
''Няма да кажа на никого, за начина, по който държиш ръката ми! Няма да кажа на никого, за нещата, които планираме !
Няма да кажа на никого, за начина, по който завърташ света ми! Няма да кажа на никого, че гласът ти е любимият ми звук ! Няма да кажа на никого! Няма да кажа на никого!''
Няма да кажа на никого, за начина, по който завърташ света ми! Няма да кажа на никого, че гласът ти е любимият ми звук ! Няма да кажа на никого! Няма да кажа на никого!''
Лежах в мекото легло, и се взирах в прелестното му лице на ангел.
Беше положил глава на ръката си и милваше зачервената ми буза, с върховете на пръстите си, сякаш се страхуваше да ме докосне.
Очите му имаха цветът на теменужки, положени на снежнобелият фон на лицето му.
Гледаше ме с толкова много копнеж, въпреки че ме люби цяла нощ.
В погледа му имаше някаква тъга, обвинение, че ме има, а това не ми помагаше да го мразя.
Снизхождението, което се криеше там, където очите му ми се струваха най – тъмно сини, можех да разгадая, като сремежа му да ме подготви за себе си, за това, което не знаех за него и за жаждата, която понякога провокирах, а той блокираше, само за да не ме нарани.
Можех да остана вплетена в този миг завинаги!!
Маркас твърдеше, че завинаги е прекалено дълго, но бе забравил, колко наивни мечти и разбирания имаме ние смъртните.
Пръстите му се заиграха с кичур от косите ми, а на лицето му разцъфна мека, възхитена усмивка.
Наистина ли ме намираше за толкова безценна ?
Можех ли да бъда, когато той бе така съвършен, а аз така омърсена и невинна едновременно.
- Иска ми се да можех да прочета мислите ти, Маркас. - промълвих тихо аз, като се доближих до него, и докоснах срамежливо вкустните му устни.
Усетих как тялото и съзнанието му се напрегнаха, за да панират моща от вековете, които бяха добили, за да не ми причини болка, безразсъдният ми допир до него.
Понякога бях лекомислена, когато го докосвах, но той не казваше нищо, а просто влагаше търпението си, за да не ме погуби.
- Защо ти е да ги четеш, Вирджиния? - попита ме, като не откъсваше очите си от кичура коса, който прокарваше през дългите си, бели пръсти. - Ще се отегчиш, любима, и няма да се питаш, дали си мисля за теб.
Претъркули се върху мен, като се приведе и докосна с устни мястото на врата ми, където свенливоста ми проличваше, по укореният до лудост пулс.
Задържа парещите си устни там, така сякаш броеше всяка една пулсация, която сам предизвикваше.
Аромата му ме накара да се усмихна.
Ухаеше ми на зима, пролет, на лято и есен. Ухаеше на шоколад, на грях на желание и болка. Ухаеше на провокация, на стимул, на дързост и безспирна енергичност.
Главата ми се замайваше лесно, а Маркас бе така труден за завладяване и разшифроване.
Целунах нежно съвършената извивка между врата и рамото му и помилвах стегнатите му гърди, кожата, по които бе идеално гладка, и изглеждаше с хиляди пъти по - светла, от тази на ръката ми.
Маркас се плъзна надолу по тялото ми, грациозно, без изобщо да усетя тежестта му, и ухото му се озова, плътно притиснато, до лявата ми страна, там където човешкото ми сърце биеше до припадък.
Притаих дъх, като отворих широко очите си, оставайки загледана в белият таван на стаята.
Заравяйки ръце в меката му коса, зачаках да чуя дълбокият му, чувествен глас, който ми липсваше, който прогонваше тишината, и я изпълваше със загадачна перспектива за нещо по – добро, по - интересно и по – малко самотно.
- Вярваш ли ми? - попита ме тихо.
Прехапах устни и притворих очи.
Маркас чуваше сърцето ми, усещаше колебанието ми, долавяше слабостта ми и копнежа ми по него.
- Обичам те! - отвърнах уверена, защото знаех, че това е единствената истина, която можех да му споделя.
Спомени ....
Толкова са болезнени, когато сънуваш, и те нагло, възползвайки се от слабостта ти, точно като вампир, атакуват отнесеното ти съзнание.
Клепачите ми се повдигнаха бавно, но мъглявата пелена пред очите ми, упорито отказваше да се отдръпне.
Всичко пред погледа ми бе криво, движеше се във вълнообразни линии, и приливаше в различни цветове.
Сбръчих чело и се напрегнах, като присвих очи, и ги наложих върху бялото петно, което се рееше пред тях .
Таван на стая може би?
По бузите ми се плъзна топла влага. Май плачех насън...
Колко тревиално от моя страна да издавам чувствата си, толкова глупаво!
- Странно, как дори ангел би завидял на невинността, която излъчва лицето ти, докато спиш.
Гласът му бе тих, овладян до съвършенство.
Сдържаността в тона му, ме полази като отровна пепелянка, а спотаената горчевина, представяваше дългият й език, с който искаше да ме докопа.
Повдигнах се на лакти, за да намеря погледа му.
Почувствах главата си толкова голяма, натежала, сякаш в нея се бе изляла цялата кръв на света.
Маркас стоеше, кръстосал крака, на едно тъмнозелено, старинно канапе, без да помръдва очите си от мен.
В непознатата стая не тъмно, а единствената светлина, идваше от три позлатени свещника, по които бяха наредени запалени свещи.
Тази мека светлина придаваше на лицето му особено обаяние, като смекчаваше малко, зловещият изглед на неподвижната му стойка.
Тъмните му очи изглеждаха по – наситено сини, въпреки че не мислех, че това е възможно.
След като отбележиш красотата на тези очи, след като се захласнеш по тях и вътрешно ги обсипеш с възхищението си, идва онзи неприятен момент, в който забелязваш, спотаената им жестокост, празнотата и безчувствието им.
Лицето му изглеждаше сурово, толкова студено, че самите му черти, се изостряха и го правеха да изглежда много по –възрастен.
- Къде съм? - попитах объркана, като положих ръка на челото си, когато ми се зави свят, само от това, че се бях поизсправила.
Енергията, която тялото ми притежаваше преди, ми бе отнета от устните му, и сега бях слаба, неуверена и беззащитна, пред сторгостта на синият му поглед.
- Нюарк, улица ‘’Саут Уилямс'', в старата къща ‘’Гарден Хаус’’, която купих миналият ден. - Осведоми ме доста подробно, но гласът му звучеше сухо и далечно, напълно нормален, както и отличен избор, за разговор със стар враг. - Време е да си поговорим, Вирджиния! - Каза след кратко, подтискащо ме мълчание, без дори да ме остави, да направя опит да задам следващият си въпрос. – С теб имаме какво да си кажем. - Ироничната му усмивка ме ужаси, и за момент, бях готова да се закълна, че в сините му очи припламна черен огън.
- Ти я уби. - прошепнах съкрушена, като сведох глава към ръцете си, които лежаха безжизнени в скута ми. – Тя беше невинна, Маркас! - повиших глас и усетих прилива на гняв да възвръща малко от отнетата ми сила. – Ако искаше нещо, защо просто не си го взе от мен ! – Усетих дързостта си, като елекричен шок, който ме накара да си поема дъх в очакване на болката, която мъжът щеше да ми причини.
Вдигнах очи към него, но той вече не беше там!
Всичко стана толкова бързо, може би преди да осъзная, че съм направила фаталната грешка да го предизвикам в открит двубой, в който единственият загубил щях да съм аз.
Вампирите имаха едно проклето предимство, с което бе почти невъзможно да се справиш, когато ти е трудно дори да четеш книга дълго време, без да получиш главоболие, както се случваше при мен.
Те се движеха толкова бързо, че нашите закърнели, човешки очи не можеха да проследят движенията им, и много често, именно това ни правеше тяхна жертава и решаваше изхода на сблъсака между видовете ни.
Намерих се запратена в стената с невероятна сила, която изкара въздуха ми навън.
Усетих как се изхлузвам, но студената му длан, която стискаше врата ми, ме изправи и не ми позволи да се свлека на посланият с дебел килим под, който ми изглеждаше като желана дестинация.
В главата ми избухна мощна експлозия, но от устните ми не се отрони и звук, което сякаш го вбеси, защото стисна врата ми по –силно, толкова че започна да ми прилошава от недостика на въздух, който изпитвах.
- Мислиш си, че знаеш всичко ?! - изсъска срещу лицето ми, и долових топлият му дъх по устните си - Мислиш си, че ми беше приятно да изчукам онази нещастна кучка? - смеха му се удари в стомаха ми, като юмрук и този път изстенах, но не толкова от болка, колкото от собственият си инат и нужда да се противопоставя с нещо на думите му.
Отворих рязко очи и се взрях в синята бездна, която представляваха неговите.
Виждах в погледа му ураган, помитащ всичко! Виждах началото и краят на живота, както и собствената си смърт .
Опитвах се да дишам, но това ми бе непосилно.
Усетих как започнах да се отпускам, а болезнените пулсации в главата ми, предизвикаха силно бучене и тръпки по цялото ми тяло.
Маркас ме пусна, като отстъпи крачка назад, за да мога да падна в краката му.
Звука от удара на тялото ми в пода, бе приглушен в съзнанието ми, но болката от него, отекна като вик в сърцето ми и ме накара да се свия, притискайки ръка към гърлото си.
Дробовете ми, ми изкрещяха за помощ, когато въздуха навлезе през разтворената ми уста твърде бързо и твърде рязко.
Изпъшках, като притиснах с ръка корема си и стиснах очи, докато болката се разпростираше като вирус из стегнатото ми тяло.
Маркас клекна до мен, като хвана брадичката ми и ме принуди да го погледна.
Знаех, какво излъчват очите ми, по проклетата му, самонадеяна усмивка.
Аз бях ужасена !
На прага на това да се свия в краката му и да моля за милост!
Стиснах зъби, когато лицето му се доближи на дъх от моето, но си наложих да го гледам в очите, молейки се да изглеждам твърда.
- Знаех, че си там и виждаш всичко, Вирджиния! - Заговори тихо той, като опря чело в моето, и ми се усмихна сладко, така сякаш го бях развеселила и накарала да се почувства щастлив. - Мога да те усетя, дори да съм на другият край на света, любима! - докосна устните ми, но не изпитах болка, а само силно желание да се отдръпна и да се свия до стената.
Потреперих, когато езика му навлезе в устата ми, но този път нежно, чувествено, така сякаш искаше да ме възнагради, да ми покаже, че съм спечелила благоволението му, с некаква своя постъпка.
Не затворих очи, защото за мен, тази целувка не бе нищо повече от израз на неговата победа. Болката започна да напуска тялото ми, а главата ми, въпреки цялата сила на волята ми, започна да се замайва приятно от аромата му, и меките му устни, които ме обгрижваха и ме караха да се чувствам жива.
Повдигна ме на ръце без да откъсва устните си от моите. Простенах тихо, изгаряща от желание по него. Исках да му се противопоставя!
Исках да мога да го нараня така, както той го правеше !
Искаше ми се да надникна в мрачното му съзнание и да видя, как живее демона, как понася вечността.
Положи ме на леглото.
Тялото му се прилепи като втора кожа по моето.
Освободи устните ми и плъзна езика си бавно по врата ми. Простенах тихичко, като затворих очи и започнах да се наслаждавам на собственото си убийство. Маркас засмука ухото ми, като ми зашептя куп еротични думи, които безсрамно ме възбудиха.
Трябваше да направя нещо против него, но вместо това започнах да разкопчавам копчетата на черната му, копринена риза, като захапах леко врата му и засмуках мястото.
Маркас потръпна.
Желаеше ли ме?
Дишането му се учести като моето, и ако не знаех, че няма пулс, щях да си помисля, че именно той топти във вените ми.
Ръката му се плъзна нежно по крака ми, милвайки чувствителната ми кожа.
Свалих ризата му, с много от негова помощ, и докоснах с устни гладките му гърди, без да се свиня да го възбуждам.
Беше толкова изкушаващ, че не ми остана нищо друго освен да затворя очи и да си представя, че това е Маркас, внимателният, грижовен вампир, в който си позволих да се влюбя, а не арогатният циник, който ме ужасяваше и който ненавиждах.
- И тя беше също толкова напориста като теб, Вирджиния - изсмя се цинично в ухото ми, като плъзна ръка между бедрата ми и притисна силно чувствителното място, където знаех че се крият желанията му. – О, да ! - изстена с перверзна усмивка на лице, когато се извих под него. -Сладката, малка сервитьорка, която ми подари кръвта си, толкова великодушно!
Пръстите му се свиха оскърбително и потъркаха грубо, възбуденото място, само за да ме накарат да се почувствам нищожна. -Толкова си влажна, Вирджиния - прошепна ми съблазнително, като размърда ръката си отново и стисна тънката дантела на бикините ми. - Забрави ли, красивата смърт на приятелската си?
Разтреперих се от омраза и възбуда едновремено, но при спомена за Дона тръпките, които ръцете на Маркас предизвикаха се вледениха и възвърнаха страха и презрението, което изпитвах към вида му.
Отблъснах се от него, като повдигнах леко тялото си, но не получих желаният успех.
- Спокойно, котенце! - подигра се на безсилието ми Той, като прокара езика си по брадичката ми, а после и по врата, като засмука кожата ми предизвикателно, карайки ме да си помисля, че ще впие зъби там. - Знам, че докато тя викаше, ти се искаше да си на нейно място!
- Отвръщаваш ме ! - извиках като посегнах срещу красивото му лице, но ръцете му се сключиха около китките ми и ги притиснаха до главата ми.
Поне вече не ме докосваха толкова интимно.
Нещо, което не можех да понеса, без да му доставя удоволствието от това да ме гледа да се извивам под него губеща се в наслада.
Езика му се опита да се плъзне в устата ми, но аз стиснах устни и извърнах глава в знак на протест.
Изсмя се леко подразнен, от това, че аз, нищожната смъртна, му казвам не. Почти успях да се изплъзна от него, но тогава ръката му ловко нави косата ми, и ме издърпа обратно.
Изръмжах от недоволство, а той се засмя развеселен на непокорството ми.
Почувствах възбудата му между бедрата си, а това ме ужаси, и ме накара да се боря срещу властта му още по – трескаво.
- Колко сладко! - прошепна с насмешка Маркас, като стисна кръста ми, почти болезнено, и ме придърпа към себе си, така че да разтвори краката ми, и да легне между тях, за да не му се изплъзна отново, и да ме направи още по – безпомощна. – Секси си когато се бориш, любима! Чувах го да ми се присвмива, но бях заета да се мятам под него, за да се отскубна
- Давай, принцесо, продължавай !
Ръката му изненадващо се впи в бедрото ми, толкова силно, че изпищях от болка.
Това беше грешка! Разтворих устните си и езика му веднага атакува устата ми.
Опитах се да извърна глава и да се освободя, но проклетият вампир захапа долната ми устна, и ме принуди да го приема.
Харесваше му, когато се борех! Харесваше му, когато видимо отказвах да му отговоря и приема в тялото си!
Но какво щеше да направи прокълнатият, ако обърнех правилата на проклетата му игричка?!
Как можех да го уязвя и да го накарам да изгуби?!
Маркас щеше да ме убие, само с устни, с ръце, но всеки имаше слабо място!
Отговорих му страстно, като зарових едната си ръка в косата му и се притиснах примамващо в тялото му.
Изстенах възможно най – възбуждащо, като плъзнах другата по голите му гърди, надолу към колна на дънките му.
Усетих объркването настанило се в него, което ме накара да ликувам!
Силното му тяло потрепери, а кожата му настръхна под пръстите ми.
Не можех да отрека, че това ми хареса!
Изведнъж жестокоста му започна да чезне и ръката му се зарови в косите ми.
Стана по – мек, а езика му се задвижи нежно.
Нима можех да извикам някакви чувства в него?!
Нима му бе по -лесно, да ме мрази, когато му отговарях с грубост, както го правеше той? Плашеше ли се великият немъртава от нежноста ми, която го изнервяше, хващайки го неподготвен?!
Започнах да губя разсъдъка си по – нежното му Аз, а това не бе препоръчително.
Маркас беше като бомба, с много сложен механизъм.
Можеш да я обезвредиш, но можеш и да гръмнеш, докато опитваш.
- Вирджиния ... - простена, с някакво неподходящо за него, отчаяние, като се повдигна леко и се вгледа в очите ми.
Това ме обезоръжи!
Почувах болка, а сълзите избиха в очите ми на секундата, сякаш той самият ги бе пожелал, изричайки името ми по този наичн.
Ръката ми случайно попадна на белега, който му бях оставила и застина, като вледенена на него. От дясната страна на пъпа му, имаше следа от сребърен куршум. Моят куршум!
Можеш да я обезвредиш, но можеш и да гръмнеш, докато опитваш.
- Вирджиния ... - простена, с някакво неподходящо за него, отчаяние, като се повдигна леко и се вгледа в очите ми.
Това ме обезоръжи!
Почувах болка, а сълзите избиха в очите ми на секундата, сякаш той самият ги бе пожелал, изричайки името ми по този наичн.
Ръката ми случайно попадна на белега, който му бях оставила и застина, като вледенена на него. От дясната страна на пъпа му, имаше следа от сребърен куршум. Моят куршум!
ВТОРА ЧАСТ
''Не знам кой си ти или какво си ..
знам само, че ми харесва
да гледам как от твоето тяло
се стича пот и влизаш в мен изцяло..
Докосваш се бавно,пазиш се
опипваш се жадно,мразиш ме..
Вече тик-така Ролекса - изнервя ме!
Нещата в мен вникват като в `Търси се` .. !
Аз съм хакер, свалям те !
И не зная вече просто на къде ..
Твоя чар е капката сълза
Дай ми лед за да немога аз да изгоря.... ''
знам само, че ми харесва
да гледам как от твоето тяло
се стича пот и влизаш в мен изцяло..
Докосваш се бавно,пазиш се
опипваш се жадно,мразиш ме..
Вече тик-така Ролекса - изнервя ме!
Нещата в мен вникват като в `Търси се` .. !
Аз съм хакер, свалям те !
И не зная вече просто на къде ..
Твоя чар е капката сълза
Дай ми лед за да немога аз да изгоря.... ''
Маркас стоеше безмълвен.
Погледа му издаваше задълбоченост, която за мен, едно крехко човешко създание, беше твърде мъчителна.
Можех да го усетя с кожата си. Неговата вътрешна борба.
Красивото му лице изглеждаше концентрирано в това, да ме принизи, но всъщност, ръката ми върху белега, значеше за него същата странна смесица от възбуда и гняв, каквито изпитвах и аз.
Показалеца ми се плъзна леко, подобно перце, върху бледата му кожа, очертавайки контурите на грапавият белег.
Не откъсвах очи от лицето му, но не видях зелената светлина, която вампира можеше да извика, ако поискаше, и да ми разкрие мислите си, така, както аз му разкривах своите, макар и неволно.
- Не с този наивен поглед, любима - прошепна в ухото ми и се усмихна криво . Усмивка между иронична закачка и заплашителен повей. - Не мога да понасям, когато хубавото ти телце, трепери така оплашено! - сините му очи заискряха зловещо - Искам да трепериш ужасена!
Имаше нещо в начина, по който се движеха устните му.
Студенината в гласът му почти не ме засегна, но равнодушието, но тази нехайна потребност да ме наранява, се забиха надълбоко в мен, и ме накараха да отдръпна ръката си от тялото му, така сякаш изведнъж бях усетила непоносима горещина, която ме бе опарила.
- Не мисля, че знаеш, колко глупаво изглеждаш, когато се правиш на разкаяна, котенце! - промълви спокойно, като фиксира виновното ми изражение, което мислеше за част от плана ми за оцеляване. - Защо не спрем да се лъжем! - възкликна весело Маркас, като докосна бързо устните ми, така сякаш бяхме подкачащи се влюбени. – Искам да те чукам, докато те убивам, заради този белег! - изрече думите толкова небрежно, но това не значеше, че студа, който ме обгърна беше част от любовната игра. - Мислеше ли се, че ще ти позволя да ме прецакаш и да избягаш?! - изведнъж стана сериозен, а интензитета, с който менеше настроенията, израза на лицето си и убийственият тон на гласът си, ми действаха зле, меко казано.
- Дори да ме убиеш аз ... - започнах неуверено, но дрезгавият му смях ме скова, и не посмях да продължа.
- Желая те, любима! - възкликна през смразяващата си усмивка, като помилва бледото ми лице. - Все пак ти си моята любима кучка! - прошепна до устните ми, като зарови едната си ръка с лъжлива нежност в косата ми, а с другата започна да очертава гърдите ми, през тънката материя на нощницата, с която ме бе облякъл.
- Нима долавям чувства? - не се сдържах да му го върна, повдигайки вежди иронично, макар че ми беше трудно да дишам, когато пръстите му, се плъзгаха толкова възбуждащо по гърдите ми.
- О, любима - мразех, когато боравеше с подигравката, така добре, както никой друг не можеше. – Ти никога не си значела нищо за мен! - изрече простичко, като ми се усмихна чаровно.
Почувствах унижението да ме залива с всяка негова дума. Знаех, че не съм нищо повече от неговото развлечение, и въпреки това ...
- Нараних ли чувствата ти? - попита ме с фалшива съчувственост, която ме накара да го изгледам презрително, въпреки че не исках да издавам, колко много ме е засегнал.
- Никога не си имал достъп до тях, за да ги нараниш, Маркас. – отвърнах му със същата съчувственост, като прибавих и леко докосване до устните му, така сякаш аз определях правилата на играта.
- Дръзката ми лъжкиня! - усмихна се, но бе мрачен, а задоволството му бе отишло по дяволите, за което се радвах. - Лесно мога да прекърша красивото ти, тънко вратле, но няма да ми е толкова забавно! - припомни, сякаш повече на себе си, отколкото на мен, и насочи вампирският си предизвикателен поглед към лицето ми. - Помниш ли как влезе в живота ми, малка умнице! - попита ме, като повдигната едната си вежда с измамно дружелюбие.
Кимнах леко, подобно на оплашено хлапе, което се страхува да си отвори устата, за да не каже нещо не както трябва.
Нима можех да забравя ? Помнех ....
- Ти беше моята мисия, Маркас - заговорих, опитвайки се да звуча спокойно и безчувствена като, макар че той бе крал на това, и аз не можех да се меря с него - Знаех, че ще присъстващ на вампирският бал, който вие наричате ‘’Бялата дама’’, затова бях подготвена да грабна вниманието ти! - довърших с лека, надменна усмивка, която отдавна планувах да запратя в лицето му.
- Е ... - провлачи мрачно той, като стисна здраво кичурите коса между пръстите си - ... грабна го. - потвърди, с дълбокият си глас, който прозвуча сухо
Помнех моят пръв и надявам се последен вампирски бал, който беше истинско мъчение, преди да се появи Маркас и да завърти главата ми, по онзи толкова вълшебен начин, по който се влюбваш, за първи път например - невинно и чисто, но всъщност опасно и достатъчно болезнено.
Не ми обръщаше никакво внимание, макар че за други вампири бях доста желана компания.
Бях внедрена на бала от Едуард, един уморен от вампирските правила немъртав, който снабдяваше с информация, шефа на ‘’Кръвните’’, моят ментор Томас Прайс.
Едуард не притежаваше, нито магнетичното излъчване, нито свежият хумор, нито пък многозначителната усмивка на Маркас, но определено не беше лоша компания за ноща, понеже бе ясно, че не мога да се появя на вампирски бал без кавалер вампир, който да ме брани от другите хищници.
Едуард не бе стар, колкото бе Маркас, едва на 188 години, но все пак невероявтно ловък и хитър.
Томас винаги се целеше твърде високо, макар да знаеше, че е много рисковано, и можеше да ме открие мъртва някой ден.
Как привлякох вниманието на Маркас?
Първо го залях с виното си, преструвайки се на съвършено пияна!
Започнах да се държа фриволно, както Томас ме бе научил, а Едуард не се месеше, уж защото знаеше мястото си във вампирската йерархия.
Маркас просто ми се усмихваше с поразяващо студена учтивост, но не ме удостояваше с вниманието си!
‘’Мога да те направя щестлива, красавецо!’’ - Една от репликите, които Томас ме бе накарал да зауча без да се изчервя. ‘’ Искаш ли да ти духам!’’ - Да, бях много отчаяна, че дори се реших на това, молейки се вампира да не си пада по екстрите.
Маркас не бе казал нищо, освен едно раздразнено от моя гледна точка : ‘’Ти си дете!’’
Помня чувствата, които ме бяха залели.
Стана ми неловко, но изпитах някво възхищение към него.
Томас казваше, че Маркас имал вкус към по – млади жени, но тогава ми стана ясно, че никой не го познвава, така както си мисли.
Знаех, че ако не спечеля това, което Томас иска, ще го разочаровам ужасно, а за мен нямаше по – лоша присъда.
Томас ме бе спасил от лапите на дядо ми, Гордан Джонсън, който провали всичко цветно, всичко детско, което си имах, като утеха, когато разбрах че мама я няма.
Държавата бе дала правата над мен в ръцете на заможният ми дядо, който обаче не пропускаше да посети стаята ми всяка една нощ.
Когато станах на петнадесет, се чувствах различна.
Мислех да се самоубия, защото не можех да понасям ръцете му по себе си повече.
Не можех да го гледам как се храни. Как спи. Как се усмихва, когато ми прави всички онези болезнени неща!
Щях да се хвърля от един мост, ако не беше Томас, който ме уговори да сляза. Бях глупаво, наранено и объркано момиче, което видя в лицето му спасителят, който му бе нужен.
Помогна ми!
Превърна се в бащата, който никога не бях имала.
Направи ме част от ‘’Кръвните’’, като ме обучи да бъда силна, смела и твърда, така че повече да не позволя на никой мъж да ме кара да правя неща, които не желая.
Как можех да си позволя да разочаровам Томас?
Не, аз трябваше на всяка цена да се внедря в ума на този могъщ немъртав, за да давам информация на ментора си, а когато дойдеше мигът, просто щях да го превърна в прах, каквато и без това си беше.
Не знам, защо Томас, бе избрал точно Маркас?
Тогава за мен всички бяха еднакви и нищо, освен смъртта им нямаше значение.
С напредването на вечерта, аз постояно се въртях около вампира.
Бях нахална, недодялана и както личеше по лицето му, досадна, но нямаше да се предам така лесно, когато Томас разчиташе на успеха ми.
Тогава Маркас бе уловил ръката ми грубо, и ме бе завлякъл в една от баните на горният етаж, с които огромното вампирко имение разполагаше.
Бях доста оплашена, но Томас ме бе предопредил, че е възмжно да се наложи да правя секс с вампира, така както с дядо.
Щях да затварям очи и да мълча, докато болката отмине и мъжът върху мен задоволи себе си. Плачеше ми се, защото това не ми харесваше, а след него се чувствах така непотребна, така мръсна и самотна.
Маркас ме блъсна вътре и заключи вратата.
Гледаше ме толкова изучаващо, докато се заех да свалям роклята си, че си спомням ясно, как бузите ми бяха станали по – тъмночервени и от нея. Спомням си също, че ръцете ми трепереха, докато разкопчавах малките копченца отпред.
‘’ Защо си толкова покорна?’’ - Съвсем изненадващо за мен, ме бе попитал вампира.
‘’ Ще бъда такава, каквато искаш!’’ - Бях отвърнала, но макар че исках да го кажа секси, гласът ми бе прозвучал несигурен и оплашен, каквато бях и аз.
Тогава бе присвил очи, някак недоволно. Сякаш това не му се нравеше. Беше много по – различен от всички вампири, който бях срещала. Погледа му не преминаваше през мен, а вникваше, така сякаш го бе грижа.
Беше приближил до мен.
Помня уверените няколко крачки, които бе направил за да стигне до треперещото ми тяло, което бе изложено пред погледа му.
Нескопосано целунах устните му, като стиснах очи и зачахак да свърши, чудейки се, колко ли трябва да трае една целувака и дали изобщо трябва да я има, когато вампирите бяха извратени и не правеха излишни усилия.
Тогава за първи път Маркас бе удържал моща си, за да не се пръсне мозъка ми.
Бях усетила, че той не движи устните си, но не от неопитност, както беше при мен, а така, сякаш се чуватваше неловко.
Тогава бях толкова върл враг на вампирите, че не приемах, че са способни на каквото и да е чувство.
Погледнах го.
Стоеше с отворени очи и се взираше в лицето на детето, което бе твърде смело и дори дръзко с него.
‘’Какво ти е сторил, Вирджиния?’’
Това бе достатъчно, за да срази увереноста ми.
Така започна всичко.
Чистача на вампири, Вирджиния Джонсън, се срина в ръцете на един, който бе научил тайната й.
Това сложи началото на връзката ми с Маркас!
Първият в живота ми и този, с когото не стисках очи, молейки се да свършим, когато ме любеше.
Погледа му издаваше задълбоченост, която за мен, едно крехко човешко създание, беше твърде мъчителна.
Можех да го усетя с кожата си. Неговата вътрешна борба.
Красивото му лице изглеждаше концентрирано в това, да ме принизи, но всъщност, ръката ми върху белега, значеше за него същата странна смесица от възбуда и гняв, каквито изпитвах и аз.
Показалеца ми се плъзна леко, подобно перце, върху бледата му кожа, очертавайки контурите на грапавият белег.
Не откъсвах очи от лицето му, но не видях зелената светлина, която вампира можеше да извика, ако поискаше, и да ми разкрие мислите си, така, както аз му разкривах своите, макар и неволно.
- Не с този наивен поглед, любима - прошепна в ухото ми и се усмихна криво . Усмивка между иронична закачка и заплашителен повей. - Не мога да понасям, когато хубавото ти телце, трепери така оплашено! - сините му очи заискряха зловещо - Искам да трепериш ужасена!
Имаше нещо в начина, по който се движеха устните му.
Студенината в гласът му почти не ме засегна, но равнодушието, но тази нехайна потребност да ме наранява, се забиха надълбоко в мен, и ме накараха да отдръпна ръката си от тялото му, така сякаш изведнъж бях усетила непоносима горещина, която ме бе опарила.
- Не мисля, че знаеш, колко глупаво изглеждаш, когато се правиш на разкаяна, котенце! - промълви спокойно, като фиксира виновното ми изражение, което мислеше за част от плана ми за оцеляване. - Защо не спрем да се лъжем! - възкликна весело Маркас, като докосна бързо устните ми, така сякаш бяхме подкачащи се влюбени. – Искам да те чукам, докато те убивам, заради този белег! - изрече думите толкова небрежно, но това не значеше, че студа, който ме обгърна беше част от любовната игра. - Мислеше ли се, че ще ти позволя да ме прецакаш и да избягаш?! - изведнъж стана сериозен, а интензитета, с който менеше настроенията, израза на лицето си и убийственият тон на гласът си, ми действаха зле, меко казано.
- Дори да ме убиеш аз ... - започнах неуверено, но дрезгавият му смях ме скова, и не посмях да продължа.
- Желая те, любима! - възкликна през смразяващата си усмивка, като помилва бледото ми лице. - Все пак ти си моята любима кучка! - прошепна до устните ми, като зарови едната си ръка с лъжлива нежност в косата ми, а с другата започна да очертава гърдите ми, през тънката материя на нощницата, с която ме бе облякъл.
- Нима долавям чувства? - не се сдържах да му го върна, повдигайки вежди иронично, макар че ми беше трудно да дишам, когато пръстите му, се плъзгаха толкова възбуждащо по гърдите ми.
- О, любима - мразех, когато боравеше с подигравката, така добре, както никой друг не можеше. – Ти никога не си значела нищо за мен! - изрече простичко, като ми се усмихна чаровно.
Почувствах унижението да ме залива с всяка негова дума. Знаех, че не съм нищо повече от неговото развлечение, и въпреки това ...
- Нараних ли чувствата ти? - попита ме с фалшива съчувственост, която ме накара да го изгледам презрително, въпреки че не исках да издавам, колко много ме е засегнал.
- Никога не си имал достъп до тях, за да ги нараниш, Маркас. – отвърнах му със същата съчувственост, като прибавих и леко докосване до устните му, така сякаш аз определях правилата на играта.
- Дръзката ми лъжкиня! - усмихна се, но бе мрачен, а задоволството му бе отишло по дяволите, за което се радвах. - Лесно мога да прекърша красивото ти, тънко вратле, но няма да ми е толкова забавно! - припомни, сякаш повече на себе си, отколкото на мен, и насочи вампирският си предизвикателен поглед към лицето ми. - Помниш ли как влезе в живота ми, малка умнице! - попита ме, като повдигната едната си вежда с измамно дружелюбие.
Кимнах леко, подобно на оплашено хлапе, което се страхува да си отвори устата, за да не каже нещо не както трябва.
Нима можех да забравя ? Помнех ....
- Ти беше моята мисия, Маркас - заговорих, опитвайки се да звуча спокойно и безчувствена като, макар че той бе крал на това, и аз не можех да се меря с него - Знаех, че ще присъстващ на вампирският бал, който вие наричате ‘’Бялата дама’’, затова бях подготвена да грабна вниманието ти! - довърших с лека, надменна усмивка, която отдавна планувах да запратя в лицето му.
- Е ... - провлачи мрачно той, като стисна здраво кичурите коса между пръстите си - ... грабна го. - потвърди, с дълбокият си глас, който прозвуча сухо
Помнех моят пръв и надявам се последен вампирски бал, който беше истинско мъчение, преди да се появи Маркас и да завърти главата ми, по онзи толкова вълшебен начин, по който се влюбваш, за първи път например - невинно и чисто, но всъщност опасно и достатъчно болезнено.
Не ми обръщаше никакво внимание, макар че за други вампири бях доста желана компания.
Бях внедрена на бала от Едуард, един уморен от вампирските правила немъртав, който снабдяваше с информация, шефа на ‘’Кръвните’’, моят ментор Томас Прайс.
Едуард не притежаваше, нито магнетичното излъчване, нито свежият хумор, нито пък многозначителната усмивка на Маркас, но определено не беше лоша компания за ноща, понеже бе ясно, че не мога да се появя на вампирски бал без кавалер вампир, който да ме брани от другите хищници.
Едуард не бе стар, колкото бе Маркас, едва на 188 години, но все пак невероявтно ловък и хитър.
Томас винаги се целеше твърде високо, макар да знаеше, че е много рисковано, и можеше да ме открие мъртва някой ден.
Как привлякох вниманието на Маркас?
Първо го залях с виното си, преструвайки се на съвършено пияна!
Започнах да се държа фриволно, както Томас ме бе научил, а Едуард не се месеше, уж защото знаеше мястото си във вампирската йерархия.
Маркас просто ми се усмихваше с поразяващо студена учтивост, но не ме удостояваше с вниманието си!
‘’Мога да те направя щестлива, красавецо!’’ - Една от репликите, които Томас ме бе накарал да зауча без да се изчервя. ‘’ Искаш ли да ти духам!’’ - Да, бях много отчаяна, че дори се реших на това, молейки се вампира да не си пада по екстрите.
Маркас не бе казал нищо, освен едно раздразнено от моя гледна точка : ‘’Ти си дете!’’
Помня чувствата, които ме бяха залели.
Стана ми неловко, но изпитах някво възхищение към него.
Томас казваше, че Маркас имал вкус към по – млади жени, но тогава ми стана ясно, че никой не го познвава, така както си мисли.
Знаех, че ако не спечеля това, което Томас иска, ще го разочаровам ужасно, а за мен нямаше по – лоша присъда.
Томас ме бе спасил от лапите на дядо ми, Гордан Джонсън, който провали всичко цветно, всичко детско, което си имах, като утеха, когато разбрах че мама я няма.
Държавата бе дала правата над мен в ръцете на заможният ми дядо, който обаче не пропускаше да посети стаята ми всяка една нощ.
Когато станах на петнадесет, се чувствах различна.
Мислех да се самоубия, защото не можех да понасям ръцете му по себе си повече.
Не можех да го гледам как се храни. Как спи. Как се усмихва, когато ми прави всички онези болезнени неща!
Щях да се хвърля от един мост, ако не беше Томас, който ме уговори да сляза. Бях глупаво, наранено и объркано момиче, което видя в лицето му спасителят, който му бе нужен.
Помогна ми!
Превърна се в бащата, който никога не бях имала.
Направи ме част от ‘’Кръвните’’, като ме обучи да бъда силна, смела и твърда, така че повече да не позволя на никой мъж да ме кара да правя неща, които не желая.
Как можех да си позволя да разочаровам Томас?
Не, аз трябваше на всяка цена да се внедря в ума на този могъщ немъртав, за да давам информация на ментора си, а когато дойдеше мигът, просто щях да го превърна в прах, каквато и без това си беше.
Не знам, защо Томас, бе избрал точно Маркас?
Тогава за мен всички бяха еднакви и нищо, освен смъртта им нямаше значение.
С напредването на вечерта, аз постояно се въртях около вампира.
Бях нахална, недодялана и както личеше по лицето му, досадна, но нямаше да се предам така лесно, когато Томас разчиташе на успеха ми.
Тогава Маркас бе уловил ръката ми грубо, и ме бе завлякъл в една от баните на горният етаж, с които огромното вампирко имение разполагаше.
Бях доста оплашена, но Томас ме бе предопредил, че е възмжно да се наложи да правя секс с вампира, така както с дядо.
Щях да затварям очи и да мълча, докато болката отмине и мъжът върху мен задоволи себе си. Плачеше ми се, защото това не ми харесваше, а след него се чувствах така непотребна, така мръсна и самотна.
Маркас ме блъсна вътре и заключи вратата.
Гледаше ме толкова изучаващо, докато се заех да свалям роклята си, че си спомням ясно, как бузите ми бяха станали по – тъмночервени и от нея. Спомням си също, че ръцете ми трепереха, докато разкопчавах малките копченца отпред.
‘’ Защо си толкова покорна?’’ - Съвсем изненадващо за мен, ме бе попитал вампира.
‘’ Ще бъда такава, каквато искаш!’’ - Бях отвърнала, но макар че исках да го кажа секси, гласът ми бе прозвучал несигурен и оплашен, каквато бях и аз.
Тогава бе присвил очи, някак недоволно. Сякаш това не му се нравеше. Беше много по – различен от всички вампири, който бях срещала. Погледа му не преминаваше през мен, а вникваше, така сякаш го бе грижа.
Беше приближил до мен.
Помня уверените няколко крачки, които бе направил за да стигне до треперещото ми тяло, което бе изложено пред погледа му.
Нескопосано целунах устните му, като стиснах очи и зачахак да свърши, чудейки се, колко ли трябва да трае една целувака и дали изобщо трябва да я има, когато вампирите бяха извратени и не правеха излишни усилия.
Тогава за първи път Маркас бе удържал моща си, за да не се пръсне мозъка ми.
Бях усетила, че той не движи устните си, но не от неопитност, както беше при мен, а така, сякаш се чуватваше неловко.
Тогава бях толкова върл враг на вампирите, че не приемах, че са способни на каквото и да е чувство.
Погледнах го.
Стоеше с отворени очи и се взираше в лицето на детето, което бе твърде смело и дори дръзко с него.
‘’Какво ти е сторил, Вирджиния?’’
Това бе достатъчно, за да срази увереноста ми.
Така започна всичко.
Чистача на вампири, Вирджиния Джонсън, се срина в ръцете на един, който бе научил тайната й.
Това сложи началото на връзката ми с Маркас!
Първият в живота ми и този, с когото не стисках очи, молейки се да свършим, когато ме любеше.
Съобщение
Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!
