Глава 5Част I и II

- Дона, нали? - Обърна се към момичето Маркас с безопасната си смъртна усмивка.
- Да, гоподине ! - Засрамено измърмори тя, като заби поглед в тефтерчето, в което записваше поръчките. - Какво ще желаете ? - попита ни любезно, но не се реши на това, да се усмихне.
Явно не бе достатъчно силна, за да пренебрегне чувството, появило се като страничен ефект, от верломното нахлуване в съзнанието й. Навярно се чувстваше употребена ....
Празна и непозната дори за себе си, такава каквато бях и аз !
Беше объркана от чувството на тъга, което я правеше нещатна, макар че за това нещастие нямаше явна причина.
Знаех добре, че вампирите са същества с много силни и мощни дарби.
Знаех също, че вредите, които нанасят на човешката раса, като ни прилагат хипнозата, така както паяка парализира жертвата си, са пахубни и трудно заличими.
- Донеси ми една бира, Дона. - поръча си с мека усмивка на лице Маркас, като не откъсваше очи от нея, знаейки добре, че втренченият поглед на мъжа с колежката й, я притеснява.
- Минерална. – поръчах машинално, като си помислих, че няма да е зле, ако има с какво да прочистя стегнатото си гърло.
Дона кимна рязко в знак, че ни е разбрала и се отдалечи с бърза, припряна крачка.
Не я обвинявах! Ако можех и аз да изприпкам в посока към вратата, нямаше да се подвоумя.
- Какво искаш да сторя, за да не нараняваш Дона? - попитах го тихо, в отчаян опит да го отдалеча от желанието му към невинното момиче.
Думите ми явно го докоснаха, защото отново застина напълно неподвижен, така сякаш не съществуваше.
Сините му очи се присвиха леко, а устните му оформиха потръпваща, права линия.
Губеше търпението, което имаше към мен, а това предизвика появата на ледени тръпки протичащи през цялото ми тяло. Усетих как слепоочията ми започнаха да пулсират, в забързаният ритъм на сърцето ми.
Какво ли щеше да ми направи, ако внезапно изгубеше интерес към играта, която ме караше да играя?
- Колко си арогантна, Вирджиния! - проговори изведнъж, а дълбокият му глас, обостри сетивата ми. - Защо си мислиш, че можеш да сториш нещо?
- Знам, че мога Макрас ! - устоях на своето, като подпрях лакти на масата и се наконих към него - Ако не можех, нямаше да сме тук ! - замълчах като насочих очи към масата - Харесва ти да ме гледаш толкова оплашена, карайки ме да си мисля, че държиш в ръце живота на всеки човек. - Гласът ми прозвуча доста уверено, но истината беше, че в мен се зароди желание да се изтека под масата, незабележима за никой. - Искаш да ме накажеш! - продължих с догатките, които изричах така, сякаш бяха доказани факти - Спри с игричките, нека си вървим и ще те оставя да правиш каквото пожелаеш е мен - Преглътнах шумно, но не отместих очи от лицето му, което бе заело доста мрачно изражение. - Аз стрелях в теб преди четири години... - прошепнах едва, като навлажних сухите си устни и вдишах дълбоко, изблъсквайки настрани спомена за онзи ден - .. отново се опитвах да защитя някой на когото държах ! - поколебах се, заради мълчанието на Маркас, което при него бе много важен фактор, на който бе добре да се обръща внимание.
Лицето му бе мъртво.
Кълна се! Не помръдваше!
Никаква чувствителност или най – елементарна издайническа реакция.
Имах чувството, че е замръзнал във времето, неразрушим и страховит.
Дали в главата му се повтаряше онзи сцена, която не можех да забравя ?!
Сигурна бях, че е така!
Маркас Крюаси е изключително харизматичен, само че по онзи опасен за здравето, обсебващ ума наичн, който те кара да мислиш за него като за всичко, от което имаш нужда.
В продължение на две години, аз се опитвах да се опазя от тази харизма, макар че се докосвах до нея всеки ден, в който бях жената в къщата, леглото, и мрачното му съзнание.
Била ли съм някога неговата смъртна?
Не знам, но Маркас правеше всичко толкова прекрасно, че в един жалък за мен миг, просто исках да бъда.
Склона съм да вярвам, че егоистичната му природа е породила в него порива да ми се надсмее, карайки ме да си вярвам, че го мамя, а може би наистина бях успяла да го заблудя...
Аз се влюбих в него. Мога да го призная пред себе си, на съм толкова арогантна, колкото е той, но не бих го споделила с никого другиго. Вампира, чудовището, за което се предполагаше, че не изпитва човечност, ме направи жена, когато бях полу дете. Люби ме, а аз се предадох на мрака, като приех ръцете му без капка съпротива.
О, не оставайте с впечателнието, че Маркас не е прекрасен любовник ! Напротив. Той е толкова изискан и притежава онази изтънченост на века, в който е приключил живота му на обикновен смъртен. Истината е, че Маркас Крюаси може да те направи принцеса, но няма нищо, което може да ти даде, когато става въпрос за чувство.
Когато бях на шестнадесет и мисията да му стана фаворитка ме докарваше до ръба на разума, исках да се откажа от всичко, което бях и което исках да бъда!
Чистач на немъртви! Това исках !
Презирах всички вампири! Всички до един, защото те бяха отнели от мен единственият човек, който си имах на света - майка ми.
Историята на живота ми не започна с Мракас, срещата ми с него просто бе кулминацията.
Имах щастливо детство, поне до осмата си година.
Празненства за рожденият ден с клоуни и балони, плюс подскачащи хлапета навсякъде.
Не познавам баща си. Майка ми, Амилия Джонсън, не говореше за него, а когато я питах, винаги ставаше неспокойна и ме прегръщаше силно, така сякаш се страхуваше да не би някой да ме изтръгне от ръцете й.
Чувството бе странно. Сякаш бягаше от името на баща ми през цялото време.
Не знам, какво точно стана с моята светла майка, която винаги се усмихваше.
Една вечер се прибра с един мъж, който ми се видя много страннен.
Беше вампир, но тогава не го знаех!
Помня усмивката му, когато ме видя да стоя насред статята, обвита в бяло одеало.
Беше топла, мила, сякаш ми се радваше.
Очите му бяха светли, не знам, може би зелени или пък морско сини.
Той изглеждаше по – безопасен от мама, а това обърка осемгодишните ми представи за това, кое е правилно.
Тя изглеждаше някак замаглена, обсебена и тъжна. Точно като Дона !
Когато мама се заключи с него в стаята, останах да стоя без да помръдна.
Тя винаги ме целуваше за лека нощ и никога не водеше непознати у дома, и ме предопреждаваше да не пускам такива. Бе променила правилата, но защо?!
Мина време ....
Чувах я как стене зад затворената врата, беше странно... беше срамно и някак подтискащо, но въпреки това не избягах в стаята си.
После писака й ... и тишината. Мразя тишината!
Онази вуняща на страх тишина, която прилича на злобно чудовище с дълги нокти насочени към гърлото ти, за да не можеш да извикаш.
Непознатия излезе и изглеждаше изненадан, когато ме видя да стоя все още в коридора, стиснала одеалцето като предпазна стена срещу него.
Усмихна ми се.
Какво беше направил на мама?
Бе клекна до мен. Красотата му бе подбна на тази на принцовете, които бяха илюстрирани в книжките ми с приказки.
Изглеждаше толкова харизматичен, по същият заслепяващ наичин, по който изглеждаше и Маркас.
Когато помилва лицето ми, усетих студената му длан толкова нежна.
Зави ми се свят от докосването му и усетих как потъвам в мрак.
Когато отворих очи се намерих на някакво канапе, в полицейскиятр участак, както разбрах по късно.
Единственото нещо, което ме бе попитал пълният полицай бе, дали се чувствам добре.
Маркас беше кръвожаден убиец, също като мъжа, който бе убил майка ми.
И аз ли щях да свърша като нея?! Не, не исках !
Беше нежен като него! Усмихваше ми се топло като него! Гледаше ме с някаква наслада, точно като него!
Знам, че ако бях по – умна, може би по – бърза и силна, щях да успея с това да го убия, но истината беше, че в онзи миг, в който той стоеше срещу мен и ме гледаше с тези проникващи в дебрите на душата ми очи, исках просто да го отблъсна, но да си оставя вратичка, за да се върна към него отново.
Мразех го, но все още бях толкова надълбоко в него, така както майка ми бе навлязла в онзи вампир!
- Готова съм на всичко Маркас, за да запазя хората тук ! - прошепнах, след като влиянието на болезнените спомени по отшумя - Съжалявам, че стрелях само за да те накарам да спреш, а не за да те убия ! - Гласът ми се върна изненадващо от внезапната омраза, която ми припомиха спомените. - Ти си чудовище, което са ме обучили да убивам!
Очите ни се срещнаха, така както се срещаха и пресичаха с гръм две бляскави мълнии.
Неговият поглед бе студен, а моят гневен. Красивото му лице бе без израз, а върху моето бе изписано желание да го разкъсам.
Нямаше да направя грешката на майка си!
- Толкова си наивнна - процеди през стинатите си устни, като смръщи леко, бледото си чело - Толкова, че не знам дали да те убия от скука, или да те завлека отзад и да те изчукам!
Пламнах от срам и си поех рязко дъх, като отместих очи от неговите.
Усетих унижение, когато тихитя му, съдържащ стаен гняв, смях ме накара да върна очите си върху неговите отново, но с мисълта да не ги извърна първа.
- Мислиш си, че си имала шанса да ме убиеш? - Смеха му стана още по - силен, но този път бе преизпълнен с веселие, което не разбирах. - Вирджиния, малката ми кучка за ноща ! - изрече ниско, така че само аз довлових циничните му думи, от които лъхаше студ. - Кажи ми ... приятелка ли ти е сладката Дона? - присви изразителните си очи, които ми се присмиваха - Ще ми бъде забавно да те ранявам, любима! - приведе се към мен, а на лицето му се появи арогантна усмивка, която можеше да те принизи с финес, само така, както умееше да го направи вампир. - Аз съм под кожата ти, Вирджиния. – изрече съблазнително - Аз съм между краката ти, в очите ти, по устните ти. – втренчи се в мен, толкова задълбочено, че имах чувството, че мога да поставя ръце пред лицето си и да избутам тежкият му поглед от себе си. - Аз съм твоето по - силно Аз, любима, и когато приключа с теб, това да се опитваш да спасиш глупавите смъртни около себе си, ще бъде най – малкият ти проблем!
Потръпнах, когато го видях да се усмихва с дяволската усмивка на вечен победител. Имах чувство, че всяка негова дума, се изписа с огнени букви по тялото ми, и ме изгаря, така сякаш ме бяха жигосали.
Тежастта, която съзнанието на Маркас притежаваше, се блъскаше в скованото ми тяло, като мириса на разяждаща се плът.
Усещах моща му в стомаха си, свит от напрежение.
В този момент Дона се върна до масата ни и постави бирата му, и минералната вода, която бях поръчала.
Маркас не я погледна, което до някъде ми вдъха надежда, но пък ме наблюдаваше изучаващо, което ми подсказа, че е намислил нещо. Исках да се разплача ! Исках да се свия, като нищожеството, за което моят жесток повелител ме мислеше , и да умра!
Мамака му! Никога няма да падна и да се поклоня на вампир, било то и могъщ като Маркас !
Къде е маската ти, Вирджиния ? Къде ще се скриеш?
Съзнанието е гадно нещо, но още по – гадно е, когато осъзнаеш, че ти задава правилните въпроси.
- Още нещо? - Попита ни бодро Дона, и този път се усмихна така като преди, сякаш нищо не се бе случило, и посегателството над нея бе забравено.
- Не, благодаря ти. - Отвърна сухо Маркас без да ме изпуска от очи.
Не можех да дишам. Имах чувството, че въздуха ми не може да достигне дробовете, когато очите му следяха всяко едно потръпване на тялото ми. Бях ужасена! Той ме погълна, сега се приготвяше да ме изплюе, а аз стоях и знаех, че съм безпомощна !
Дона кимна и се отдалечи.
Проследих я с поглед и я видях да излиза навън.
Имаше лош навик, от който се опитваше да се отърве. Често, двете бяхме на смяна, и когато нямахме много клиенти, излизахме отвън и аз й правех компания, докато пушеше нервно поредната цигара и бърбореше, как ще ги откаже.
Маркас стана внезапно без да откъсва очите си от моите.
- Къде отиваш ? - попитах твърдо, като свих ръце в юмруци под масата, така че да не ги види.
- Да се нахраня! - Гласеше краткият му отговор, който извика ужаса в главата ми.
Пребледнях. Бях сигурна в това, защото спрях да усещам лицето си. Мисля, че замръзнах! Трофей на стената на Маркас?! Не! Нямаше да му го позволя ! Не и когато бях наблизо! Той го знаеше! Беше сигурен в това и в моето непокорство!
Дойде при мен и се приведе леко.
Не смеех дори да дишам, но не се отдръпнах, защото Катлин ми се усмихваше жизнерадостно насреща, а Ърни приказваше с някакви мъже на две маси от нас.
Меките устни на вампира докоснаха бузата ми, нежно, но въпреки това желанието му, да впи зъби във врата ми, се вля във вените ми като гореща захар. Това да ме докосва му струваше много. Можех да го усетя по начина, по който задържа устните си върху бузата ми.
Усетих силно желание да извърна глава и да плъзна езика си в топлината на устата му, но подигравателно прошепнатите думи изтриха от ума ми идеята.
- Ако искаш, ела да гледаш, Вирджиния.... - ръката му се плъзна надолу по гърба ми - .... удоволствията едва сега започват.