Глава 4

- Вирджиния .. не ни е споменавала - прекрати неловкото мълчание, Кат, като се усмихна леко сконфузено.
- Мила ? - изрече изненадано, Маракс, като ме погледна с уж обърканият си от създалата се ситуация поглед.
Нима прехвърляше топката на мен? Не!
Наистина играта, която играеше беше мъчителна.
Предпочитах да ме убие, отколкото да ме държи в такова напрежениe, като ме кара да се тревожа за живота на хората, които ми бяха станали твърде скъпи, и на всичкото отгоре да измислям какви ли не истории за да ги опазя живи.
Това искаше той!
Подтикваше ме към какво ли не, знаейки че няма да позволя живота на някой невинен да бъде изложен на опастност заради мен.
Караше ме да се боря срещу него, приемайки властта му!
Луд ли беше?!
В това нямаше никаква логика!
Ако не играех спрямо правилата му, щеше да има жертви, но ако бях покорна, щях да бъда жертва!
Усмихнах се извинително, като оставих Маркас и минах зад бюфета.
Добре. За да опазя живота на тези, които обичам, съм готова на всичко!Дано Маркас ме познава добре, за да го знае, защото всичко, за мен значи дори онова, което е недопустимо!
Хванах ръцете на Кат и ги залюлях, като наклоних глава настрани и сбръчих носле, правейки физиономията на човек, който се чувстваше изключително неловко.
- Щях да ви кажа! - измърморих свенливо и намигнах на зяпащият ме Ърни, по чието шашнато лице, личеше че все още недоумява, как е възможно неговото момиче да има сериозни взаимоотнопения с мъж.
Маркас се настани удобно на високият стол пред бюфета, и подпря великолепното си лице на дланта си.
Наблюдаваше със задоволство театъра, който така успешно разигравах.
Надявах се да е доволен от себе си, защото веднъж да се намерим извън ‘’При Ърни’’, и щях да запратя проклетите му игрички по дяволите. Каквото и да ми костваше това!
- Вирджиния .... мъниче ... - най – после заговори Ърни, като хвърли един неодобрителен поглед към Маркас, който от своя страна му се усмихна чаровно. - Това е истинска изненада! - отбеляза Биг Бос, и повдигна рамене, някак учудено - Сега разбирам, защо всички мъже, които се опитваха да те свалят, свършваха зле !
Погледнах бързо към спокойно седящият Маркас, и с неохота отбелязах, кривата усмивка, в която се бяха извили изрисуваните му устни.
Ако това, че пропъждах мъжете го радваше, то тогава, през цялото време съм правила огромна грешка !
- Виж, Ърни ... - промълвих полугластно, но Ърни ме прекъсна като размаха ръка пред врата си, правейки ми знак да престана да обяснявам.
Бях му благодарна! Не бях измислила целият сценарий, и той ме спря точно до частта, в която бе приключила музата ми.
- Щом си щастлива и ние с Кат сме такива! - обяви искрено, като придърпа Катлин към себе си, и целуна нежно бузата й.
Любов като тяхната се срещаше изключително рядко.
Винаги съм си мечтала за подобна. Онази чистата и осъзната, от която не боли, а вместо рани получаваш щастие. Но, уви!
- Запознай ни с момчето, Вирджиния ! - припомни ми нетърпеливо Кат, като се обърна към Маркас и му се усмихна приятелски. – Извинявай, но без да искахме те игнорирахме от цялостната картинка !
- Свикнал съм - отвърна с тежка въздишка Маркас, като ми смигна заговорнически - Вирджиния често го прави!
Катлин и Ърни се засмяха на шегата му и дори видях как изражението на Ърни се смекчи.
Моят Голям шеф подаде на личният ми мъчител ръка, като я стисна силно, измервайки мъжественоста му.
Как ли щеше да се почувства, ако знаеше, че Маркас може да го вдигне с една ръка ?! Горкият Ърни!
- Ърни Бартал - представи се, а живите му кафеви очи, присветнаха одобрително, измерили силата на кандидат годеника ми.
- Маркас Крюаси.
- Да не би да сте французин? - полюбопитства Катлин, като потупа брадичката си.
- Полу - отвърна Маркас, като ме погледна за миг, а после отново насочи вниманието си към поредният човек, който бе успял да oмая. - Баща ми е французин, а майка ми е американка. - една шеговита усмивка затанцува на устните му - Аз съм смес от две нации!
Бих казала, че беше и друг вид, но нека не навлизаме в подробности.
- Аз съм Катлин Бартал - Кат му подаде ръка, и можех да разгадая по лицето й, че е очарована от Маркас, така както беше и Ърни.
- Приятно ми е! - отвърна топло той, като и се усмихна с толкова човешка усмивка, че бях просто изумена.
Всеки негов жест беше съвършена склуптора. Усмивките му нямаха равна, и следваха една след друга, като се появяваха преднамерено, но винаги на място.
Думите му бяха гладко кадифе, никога груби, но не граничеха и с прекалената любезност, която лесно можеше да бъде приета за чисто подмазване.
- Какво те доведе в града, Маркас? - попита го Кат, като постави ръка на кръста ми и ме прегърна майчински.
Погледа ми зашари неспокойно по лицето на Маркас. Бях напрегната до краен предел и имах чувството, че всеки един момент, той ще скочи и ще разкъса врата на Кат, а после, със своите страховито премерени движения, ще убие и Ърни.
Не че нещо в лицето или в стойката му подсказваха такава проява на жестокост. Напротив. Ръцете му стояха небрежно скръстени върху белият плот на бюфета. Сините му очи светеха с добронамереност, характерна за мъж, който желаеше да бъде приет добре, от родителите на приятелката си. Изглеждаше като пълнокръвен човек, на когото само и единствено можеш да се възхитиш.
- Вирджния. - кратко отговори на въпроса на Кат, като ме погледна право в очите, знаейки, че аз ще разбера този поглед, не като влюбен, а като наситен със проклето задоволство.
- Ама разбира се ! - Кат се плесна по главата с вътрешната страна на дланта си и се засмя заради логиката, която изведнъж бе открила. – Колко съм глупава ! - укори се и нежно сложи влажната ми коса зад ухото. - Заради кого другиго ! - погледна ме с обич, така сякаш бях не нейна работничка, а нейна дъщеря.
Насилих се да се усмихна. Не знам, доколко успях да изкривя устните си. Изпитах болка, от това, че Кат е привързана към едно мое Аз, което не беше реално.
Заболя ме !
Разбра го по наична, по който се стегна гърлото ми.
Аз не бях тази, за която Ърни и Катлин ме мислеха. Аз не бях тази, за която се грижеха и която обичаха. Не заслужавах това да ги имам. Те не заслужаваха да бъдат застрашени от моето минало.
- Истината е, че сега работя в Милано - заговори Маркас, като кимна учтиво, когато Ърни постави пред него, една пълна до горе халба с леденостудена бира.
Вторият тест на Ърни. Стана ми малко смешно, понеже не можех да си представя любителят на френските вина, Маркас Крюаси, да си пийва студена биричка, във второклана закусвалня, в Нюарк.
- О, Италия ! - възкликна с блага усмивка Ърни, като поднесе своята халба към устата си и отпи голяма глътка. – Какво работиш? - попита, когато кимна несъзнателно, одобрявайки мъжкарското отпиване от бирата, което Маркас демонстрира до съвършенство.
- Архитект съм.
Погледнах го учудено, като прехапах устната си.
Архитект?! На какво?
На новото царство на своят брат дявола ли?
Дали наистина вършеше нещо в Италия или това бе просто част от сюжета му запред Ърни и Катлин?
Тази мисъл се загнезди в главата ми, но така или иначе, трябваше да се примиря с факта, че можеше и да не доживея да разгадая, дали всичко това, е включено случайно в разговора или има своята цел.
- Това е чудесно ! - Отбеляза въдушевено Кат. - Като малка мечтаех, да стана архитект. - погледа и стана замечтан, когато изрази гласно любовта си към, интересната и за мен, професия.
- Защо не се получи? - попита я Маркас.
- Родителите ми имаха други планове за мен. – с лека тъга отвърна Катлин, като махна с ръка и се засмя свенливо, осъзнала, колко бързо бе започнала да контактува с него, без дори да го познава.
- Моите също. – отвърна усмихнато Маркас, като отпи от бирата си. - Мила .. – обърна се към мен, сладък, както винаги - Нали ми обеща, че ще хапнем тук? - гласът му беше безгрижен, имитирайки нетърпение.
Сърцето ми залумка лудо. Господи, моля те, дръж това чудовище далеч от всеки невиннен тук! Ако го направиш, обещавам, че ще затворя очи, когато настъпи този момент, и няма да съжалявам за живота си!
- Нека да седнем там - посочих масата в ъгъла и се опитах да се усмихна - Достатъчно време отнехме на Кат и Ърни - целунах Кат бързо по бузата, и с не особено желание, се върнах на мястото си, което по ирнония на съдбата бе до Маркас.
- Заведениято черпи, хлапета! - смигна ми Ърни, като се усмихна сърдечно на Маркас.


Строполих се на направената от дърво пейка, като издишах насъбралият се в гърдите ми въздух.
- Ти си очарователна актриса, съкровище! - възкликна подигравателно Маркас.
Очите ми се стрелнаха към него с изпепеляваща омраза. Ако бях кол, навярно щеше да се посипе върху масата, превърнат в сива пепел.
Вампирът задълбочаваше синият си поглед в мен, с някакво нескрито любопитство, така сякаш, нямаше търпение да разгадае, преобразува, овладее, и използва реакциите и чувствата ми срещу мен.
Върху хрисимото му лице играеше порочна, по моя преценка, безочлива усмивка, която върна слабостта в тялото ми, от което ми се доплака.
Стоеше в закусвалнята, кротък и безшумен.
Беше облегнал гръб на пейката, а едната му ръка стоеше удобно изпъната върху розовата покривка на масата. Колко човешки маниер!
- Какво ще правиш? - попитах го през сълзи, като се опитах да бъда възможно най – тиха.
- Това, за което сме тук. – стана студен, точно като кожата си - Ще се нахраня.
Отпуснах се съкрушена назад. Знаех, че не мога да направя нищо, с което да го спра. Искаше ми се да можех да се протегна и да сграбча сърцето му, но какъв щеше да бъда смисъла на това, когато то отдавна бе спряло да танцува в ритъма на живота.
- Ако докоснеш Ърни или Кат, кълна се, Маркас, ще те убия ! - заплаших го, макар че знаех, че по – нелепо нещо не бе излизало от устата ми, от дълго време насам.
- О ... - възхликна насмешливо, като повдигна веждите си високо - ... спомних си! - докосна слепочието си с пръст, което ме накара да притая дъх в очакване на думите му - Навярно, ще го направиш от любов към хората, за които те е грижа, малка ми Вирджиния. - усмихна се спокойно, като прокара пръст, очертавайки облият пепелник поставен в средата на масата. - Така, както не особено успешно се опита и първият път.
Усетих тялото си слабо и неспособно дори да седи опряно в пейката. Тръпки полазиха надолу по гърба ми, а пръстите на ръцете ми изтръпнаха неприятно, сякаш в тях бяха забити малки иглички.
Маркас ме гледаше високомерно. За първи път, откакто се срещнахме, след тази дълга палза от четити години., в очите му личеше пръсъщата за него надменна дързост. Сигурна бях, че създателя му се е проклинал за грешката, че го бе избрал! Такава студена увереност не се срещаше често, дори и във вампирите.
- Каква ще бъда поръчката !
Нечий приятен глас, който ми беше познат, се понесе през главата ми, като звън на погребална камбана. Сепнах се.
Вдигнах очи към сервитьорката, която имаше нещастието да бъде на смяна.
Дона.
Стомаха ми се преобърна при мисълта, че тя бе негов тип!
Огненочервена коса и големи, зелени очи. Беше слабичка и униформата, която се състоеше от червена тениска с името на Ърни, и къси дънкови панталонки, й стоеше много добре, очертавайки деликатните форми на тялото й.
Дона имаше хубаво, обло лице и плътни, червени устни.
Знаех, че се вписва идеално в критериите на Маркас, само че винаги съм се чудела, къде се бях вписала аз, когато не притежавах нищо от излъчването на Дона, което му се харесваше.
Кожата ми беше с карамелен загар, а не бяла, създавайки усещането за вътрешна девственост, както бе при Дона.
Очите ми бяха наситено сини, но не можеха по нищо да се мерят с тези на Маркас, които още преди смъртта му са били обект на внимание и възхищение от страна на другите.
Косата ми бе смулисточерна, стигаща до раменете, и винаги начупена в крайщата.
Имах хубаво тяло, сексапилно, но не бях чак толкова слаба, колкото беше Дона.
Знаех, какви жени харесва Маркас!
Не бе трудно да се предположи, като се имаше впредвид, красотата на френските момичета през 18 век.
- Как си, Вирджиния? - попита ме Дона, като не отлепяше от лицето си широката, професионална усмивка.
- Добре съм, Дона - отвърнах й бързо, като погледнах към Маркас, за да се уверя в това, което бях предположила.
Той я гледаше втренчено. Можех да си извадя точните изводи, по съблазнителната усмивка, която се вихреше на устните му.
Очите му искряха с ясно желание, което обаче не бе само за неубоздан секс, а и за изцеждане на цялата й кръв.
Не можех да позволя това да се случи!
Погледнах към Дона отново, и нямаше как да не се разгневя, когато я видях да зяпа Маркас, така сякаш не бе виждала мъж!
Устните й бяха леко разтворени - влажни и трептящи от желание за целувките му.
Страните й бяха леко зачервени от смущението, което и аз самата бих изпитала, ако някой мъж, ме гледа така, сякаш прави секс с мен.
Маркас я омайваше без скруполи!
Не откъсваше пронизващият си теменужен поглед от рубиненото й лице.
Усещах тежкото дишане на момичето. Имах чувството, че долавям туптенето на невинното й сърчице. Телцето й трепереше на ръба на оргазам, само от влиянието на очите му.
Проклет кучи син!
Изритах го под масата!
Знаех, че няма да го заболи, но изненадата от детинската ми постъпка, щеше да го подтикне да разруши връзката, чрез която манипулираше Дона.
Така и стана!
Маркас ме погледна право в очите.
Прочетох изненада и детско любопитство, което го правеше толкова невинен, макар че беше един от най – големите хищници, които бродеха по земята.
Дона тръсна глава излизайки от унеса.
Знаех, че ще се почувства неловко, но веднъж проникнал в съзнанието й, Маркас лесно щеше да я подлъже отново, и тогава нищо нямаше да го спре.
Втренчих се в него настоятелно, с цялата проклета твърдост, на която бях способна.
Арогантна усмивка разцъфна на прелестните му устни. Сатана !
Щеше да я получи!
Щеше....