Коледна Изненада
Коледна Изненада
- Animes Portal
- 20/01/18г.
- Романтика
- 1 Глави
- 12 Прочита
Снежинките падаха една по една, бавно и плавно те достигаха земята и се сливаха в едно с останалите снежинки. Хината седеше на прозореца и тъжно гледаше снега. Всяка снежинка беше различна от другите, всяка бе уникална „Също като хората”
1
0
Глава 1
Снежинките падаха една по една, бавно и плавно те достигаха земята и се сливаха в едно с останалите снежинки.
Хината седеше на прозореца и тъжно гледаше снега. Всяка снежинка беше различна от другите, всяка бе уникална „Също
като хората” мислеше си тъжно момичето. Тя се изправи, отиде до огледалото и
започна да реше косите си, загледана в тъжното си изражение.
В същото време някъде около
Коноха..
-Наруто!! Не играеш
честно!-изкрещя Конохамару.
-Не е вярно. Никой не е казал, че
не мога да използвам Кагебуши но Джутсу –ухили се Наруто подавайки една снежна
топка на един от клонингите си.
Той се обърна и заедно с още
двама клонинга замери Конохамару. Той падна по надолнището и започна да се
търкаля към близкото езерце и изведнъж – ПЛЯЯЯС.
-Хахахаха. Конохамару..хахахаха-
Наруто махна клонингите и отиде да изкара момчето от водата.
-Н-не е с-смешно!-сопна се той
–В-водата е л-лед студена!!
-Ще те заведа у вас да се
стоплиш- русокосия свали якето си и загърна приятеля си с него.След това го
вдигна на гърба си и затича към селото.
***
Хината се изправи все така
замислена, облече се топло и излезе. Тя вървеше по заледения път към селото,
надявайки се подаръкът, който стискаше в ръката си, да му хареса. Но къде ли беше той? Сигурно
пак играеше някъде. Момичето вървеше бавно из тихите улички на селото, а
стъпките и отекваха в тишината. Изведнъж някакъв шум привлече вниманието й. Тя
се обърна и видя нещо да бяга към нея…
-Наруто!-извика Хината
-Нямам време за теб
Хината.Прибирай се у вас-задъхано извика бягащия Наруто.
-Но аз…
-Конохамару е ще се разболее ако не го прибера. Ще те намеря по-късно-изкрещя момчето без да спира.Но Хината не
го чу.
Момичето хвърли подаръка на земята и затича към дома си. По лицето й започнаха да се стичат сълзи, сълзи
които преди допира си в замръзналата земя се превръщаха в лед…
***
Наруто за малко да подмине къщата на приятеля си. Той се спря хлъзгайки се, като за малко
да падне, но се задържа. Свали Конохамару от гърба си и го пусна да стъпи.
-Е, влизай-подкани го Наруто-Влизай, че ще замръзнеш след малко.
-Д-довечера..-п-празн…
-По-добре си остани у вас. Съжалявам, че няма да можеш да дойдеш, но е най-добре да стоиш
на топло и да не излизаш. Хайде аз тръгвам, че ще закъснея.
-Н-но
Наруто..
-Чао
Конохамару!
Наруто се обърна и побягна обратно към центъра на селото. Той погледна часовника си
„Ужас! Сакура ще ме убие. Закъснявам, а има още доста неща да се оправят.”
Мислеше си той.
-НАРУТО!
Закъсня!-разкрещя му се момичето щом го видя.
-Съжалява
Сакура. Хайде да побързаме, че няма време.
***
Хината отново вървеше към селото. Сакура я беше поканила в тях, но преди да успее да
зададе какъвто и да е въпрос връзката беше прекъснала. Тя вървеше още по-тъжна
и по-замислена от преди. Не можеше да разбере защо в последните няколко дни
Наруто постоянно я отбягваше. Хината не усети кога беше стигнала до къщата на
Сакура. Спря се и почука на вратата. Изчака минута-две, но никой не й отвори.
Тя почука втори път и след като отново не получи отговор бутна вратата и влезе.
Вътре беше тъмно. Момичето потърси ключа и запали лампата.
-ЧЕСТИТА КОЛЕДА!!!-извикаха в хор
двайсетина човека.
-Какво?-Хината
стоеше на прага и гледаше неразбиращо.
Стаята беше украсена с всякакви коледни играчки, навсякъде имаше закачени гирлянди, лампички
и коледни чорапчета. Всички бяха със коледни шапки или с еленови рога. Някой
даже си бяха сложили червени носове досущ като на еленчето Рудолф.
-Хайде.
Недей да стоиш на вратата.-Сакура я задърпа към другия край на стаята.
-Но..какво..
-Здравей Хината!
Тя се обърна и видя ухиления Наруто, който говореше на НЕЯ
-Н-наруто?
З-здравей-усмихна му се тя.-Какво е всичко това?
-А това
ли-той отново и се усмихна-това е колено парти за теб.
-За мен?
-Да. Напоследък те гледам доста унила и реших да направя нещо за да те развеселя
малко. Та това е коледния ми подарък за теб.
-Наруто,ти…за
мен..а аз си мислих, че си ми сърдит, защото ме отбягваш..
-Не ти се
сърдя. Отбягвах те за да не издам тайната-той се почеса зад врата и се захили-
Знаеш ме какъв съм.
Хината
заплака.
-Ей недей
така.-той я прегърна и избърса сълзите й-това парти е за теб, така че искам да
се забавляваш.
-Наруто-Хината
се изчерви.
Момчето вдигна поглед нагоре, след това и се усмихна и я
целуна. Хината също погледна нагоре и видя, че бяха застанали под имейла.
Усмихна се и отвърна на целувката му и устните им се сляха в едно, като дадоха
начало на нещо ново в коледната нощ.
Съобщение
Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!
