Коледен ангел

- Ставаи поспаланчо, Коледа е!!!!!
Какво по ангелите? Офф, Наруто разбира се! Коледа е и идиота решил да ме събуди, всяка година едно и също. Отворих очи и фокусирах най- добрия си приятел, който както обикновенно се хилеше. Понякога имам чувството, че се е родил с тази 52 каратова усмивка и сега не може да си затвори устата. Зад него имаше нещо розово, май че розова коса. Сакура разбира се, където Наруто, там и Сакура. Това са хората на които държа, единствените, които ме приемат такъв какъвто съм.
- Оставете ме да се наспя поне днес, моля!
- Нямаш шанс Саске- засмя се Наруто и седна на леглото ми- Ставай!
Завъртях очи, отвих се и се запътих към банята, игнорирайки ги както обикновено. Влязох в банята и оставих горещите езици на водата да оставят парещите си следи по вкочененото ми тяло. Изсуших се, преоблякох се и се върнах при двамата ми приятели, който ме чакаха и си бъбреха за нещо. Щом ме видяха, скочиха и ми се ухилиха победоносно. Закрачих към вратата, а те тръгнаха след мен.
- Саске- кун- каза Сакура- Тази вечер в нас ще има тържество по случай Коледа, идваш и ти и БЕЗ възражения!
Завъртях очи, но кимнах в знак на съгласие. Мразя Коледа, това е празник в който цялото семейство трябва да е заедно, а аз нямам семейство. Моето бе убито пред мен и оттогава Коледата изчезна от мен. Сега единствените хора, с които говорех нормално, бяха тези идиоти пред мен, които ме теглеха към дома на Сакура. Вървяхме из украсените улици на Коноха. Навсякъде се чуваха коледарски песни, деца се целеха със снежни топки и правеха гигантски човеци с морковени носове. Пред мен изтичаха две деца, братчета очевидно. Едното бе по- голямо и носеше другото на гръб. Загледах се в по- малкото дете, напомняше ми толкова много за мен преди време.
- Бате свали ме долу- каза нацупено то.
- Знам че искаш да те нося, не е нужно да се превиш на голям пред мен Зеро- засмя се по- големия, а малкото момченце се изчерви и се засмя заедно с брат си. Усмихнах се леко при спомените, които навлизаха болезнено в главата ми. Бяха сладки късчета болка, спомени от свят, в който бях щастлив и усмихнато щъках след по- големия си брат на име Итачи. Неусетно стигнахме до къщата на сакура, която блестеше от далико заради пищната си украса. Наруто нахлу вътре и веднагически се разположи на макие диван. САакура го избута, сеедна и каза че тя ще седи, а ние с Наруто да сме били довършили с украсата. Ругаеики започнах да украсявам, все пак нямах сърце да откажа на тази усмивка и тези хипнотизиращи зелени очи, колкото и да го отричах. Отне доста време, главно поради факта, че трябваше да поправям бъркотията причинена от Наруто. Той наистина си бе блондин, вместо да украсява, той по- скоро разкъсваше герляндите и накрая се оказа., че аз трябваше да украся всичко отвътре, а Сакура отвън. Тъкмо приключихме и на вратата се прозвъни. сакура изтича да отвори и след малко при нас влязоха Сай, Тен Тен, Лии, Недйи, Гаара, Темари, Канкуро, Шикамару, Ино, Чоджи, Ирука- сенсей, Тцунаде, Джирая, че дори и Какаши. Това бе нашата група, хората с който се събирахме на всеки празник. Започна предългата церемония на размяната на подаръците. Изненадващо Неджи се обърна към мен и попита:
- Е Учкиха, кажи сега че не харесваш коледа!
Всички се усмихнаха радостно на думите му, всички без мен.
- Не харесвам Коледа- казах твърдо- Това е празник на който трябва да си със семейството ти, а аз нямам семейство, аз нямам никой. Та не Неджи на харесвам Коледа, светлините, подаръците и всичко онова което според алчните души представлява този празник. Този ден се отържествява със семейството ти, а не с алчните традиции за подаръци, песни, светлини и накрая всичко да отиде на бунището.
Очие на всички бяха отворени широко и ме гледаха изненадано заради реакцията ми.
- С... Саске- прошепна Сакура тъжно.
Аз не и обърнах внимание, наметнах си палтото и излязох в студената нощ. Тръгнах без опрделена посока към центъра. От всяка къща се чуваха смях, коледни песни, улицата бе осветена от украсите на къщите. Стигнах до центара на коноха, а там се възвишаваше една огрома, великолепно украсена елха с голям снежен ангел на върха и. От очите ми потекоха сълзи, колкото и жалко да звучи. Когато обаче имаш нужда да заплачеш, очните ти канали не те слушат. Някаква светлина пресече небето, повдигнах изненадано очи и останах онемял, беше невъзможно. Пред мен стоеше не кой друг, а самата ми майка, която ме гледаше с усмихнато лице. Беше си същата красива жена, каквато присъстваше в спомените и сънищата ми от толкова време насам.
- Саске- усмихна ми се тя, а гласа и прозвуча като нежна милувка на фона на вечерния студ- Момчето ми, недеи да тъжиш за нас, всички сме с теб и винаги ще бъдем твоето семейство, но сега е време да приемаш новото си семейство.
- и кое е то майко?- зачудих се аз, как мойе да имаш второ семейство забога!
- Саске, все още ли не си разбрал? Семейството значи хора, коитп да са с теб каквото и да стане. Тези хора са Наруто Узумаки и Сакура Харуно, също и техните приятели, те те обичат така, както ги обичаш и ти. Запомни го Саске и не го забравяй никога, ние винаги ще сме с теб.
- Но ако имам нужда от васкъде да ви намеря?
Тя се усмихна весело и безгрижно и каза:
- В сънищата си саске, сънищата.
Образа и започна да избледнява и тя тръгна по сякаш невидима пътека нагоре към елхата. Внезапно се обърна с усмивка към мен и каза:
- Между другото, Сакура е добро момиче.
С тези думи те достигна до ангела и го докосна с нежната си ръка. Внезапно някаква светлина ме заслепи и за миг изглеждаше така, сякаш красив феникс излита, но бе прекалено бързо за да съм сигурен. Светлината изчезна, както и майка ми, но нещо в мен гореше по- силно от всякога. Можеби това бе Коледния ангел, за който бях слушал като малък, колкото и странно да звучи.
- Саске- чух да ме вика някой.
Обърнах се и видях цялата група тичаща към мен, начело с Наруто и Сакура. Тя се хвърли на врата ми и без да се замислям, без да осъзнавам че ни наблюдават близо двадесет човека, аз я целунах.