Страхлив Обет

Един горещ ден в лятото на 2012-та година се случи нещо, което никога не се беше случвало...

-Сам, ела да обядваш! -обади се майката на Сам. 

-Идва...м след...д 5 минутки! -отговори й той. 

 Сам беше в задния двор в къщата си в С.А.Щ Тексас.Сам обичаше да прави експерименти или химични изследвания на животни или смесени химикали. Въпреки че беше само на 12 години той беше интелигентно и любопитно момче.Правеше експеримент на хамстер с отровени химични съединения,той искаше да опита да превърне мишката в а-нормална (не хапеща и изобщо презираща на хората). Сам живееше с майка си Лейла. Тя бе красива, но пазеща добре своите тайни. 

-Още малко, още малко! -бърбореше си той, докато мишката не умря. 

-12-ти пореден опит за упояване и превръщане на мишка в а-нормална и 12-ти провал с мъртва мишка.Трябва да има начин тя да не умира...но какъв? 

-Саааам, вземи пощата и ела да ядеш! -извика майка му. 

-Добре! 

 Той отиде и взе писмата, но на едно от тях пишеше името Сам Столн, името на правата дядо му. Отиде в гостната и подаде на майка си всички писма освен това за правата дядо му. 

 Баща му както винаги си пиеше кафето и четеше сутрешното издание на списание ,, ТАЙМС".

 Той попита майка си:

-Мамо, кой е Сам Столн? -попита с дрезгав глас Сам. 

-Това е твоя пра дядо, Сам и... 

-Починал е. -обади се внезапно той. 

 Лейла спря да мие чиниите внезапно и изтича по стълбите нагоре в спалнята.Сам я последва до врата, която бе леко претворена. Чуваше се плач. Той влезе, а майка му плачеше. Тя държеше снимка в ръката си. 

-Сам, пра дядо ти и пра баба ти ме отгледаха до 12-годишна.Първо баба после и дядо ми си отидоха. 

-Съжалявам, мамо, ще прочета писмото вместо теб. 

 Скъпи, Сам, Лейла и Грек Вентспилс (Грек е бащата на Сам) :

 Това писмо го написах и оставих за вас след като умра. Завещава ви къщата си, малкия кораб, фара и още нещо за майка ти, Сам. Много съжалявам че така й не се запознахме, Сам. Ти бе този, когото беше кръстен на мен. Запомни датата 22 юни. Тогава ще действаш, ще разбереш за какво говоря. Всички вярваме в теб! 

   С Уважение Сам Столн. 

-Но, мамо за какво всички разчиатат на мен? За какво? И какво ще се случи на 22-ри юни? -попита я разкаяно. 

-Ами защото....

 Чуха се лаьове на повече от 10 кучета. Отвориха прозореца и всички кучета се втурнаха на Север. 

-Отивам е в Пенсилвания, стегни си куфара миличък. -помоли любезно но потайно тя. 

-Защо? Какво има там? 

-Ще ти обясня по-късно сега побързай! -заповядничиво му каза тя