Глава 5, Karin x Suigetsu x Sakura x Kiba
- Animes Portal
- 21/01/18г.
- Комедия
- 12 Глави
- 49 Прочита
- 5 Ком.
Глава 5
Куче там, куче тук!
- А, не я познавам! – замахна с ръка Киба, но мигновено осъзна коя е тази „цомба” – РОЗОВА КОСА И ЗЕЛЕНИ ОЧИ?!?!? ТА ТОВА Е САКУРА БЕ,БАЛЪК!!!
Изкрещя той, захлупи очите на Суигетсу, за да не гледа и двамата се потопиха под водата, защото Сакура доплува към оградата.
- Странно, преди малко сякаш някои изкрещя...Е, явно ми се е причуло – сви рамене тя и се върна обратно.
Двамата се надигнаха и поеха дълбоко въздух. Киба едва сдържаше гнева си.
- К-кажи ми, какво точно видя?
- Половината от...
- Всъщност зарежи – отказа се от идеята си Киба, излезе от водата и се покри с кърпа. Суигетсу също излезе, но не си взе хавлия. Разхождаше се гол.
- Абе, АБЕ ТИ НОРМАЛЕН ЛИ СИ, БЕ? – ококори се Киба. – Това да не ти е планината Броукбек?
Суигетсу хвана врата си с една ръка и се усмихна.
- Идиот, това е глава 347 от мангата, а ние сме в почивка!!! – изсъска Киба, поглеждайки към излизащата от баните Сакура и бутна Суигетсу във водата, за да не я види гола.
- Плюв! – изплю водата от устата си той. – Това пък за какво беше?
- Повярвай, иска ти се да знаеш, но не може – усмихна се Киба.
Една дебеланка тъкмо излизаше от банята...Киба хвана Суигетсу и двмата скочиха във водата.- Сега вече разбрах защо ме бутна – каза Суигетсу, излизайки от водата.
Двамата се облякоха и тръгнаха към тях пеша.
- Нали знаеш, че още те мразя? – напомни му Киба.
- Да, а нали знаеш, че аз все още искам да забия твоята пичка?
- А, какво? – възкликна Киба. Беше се разсеял.
- Хн. Нищо – усмихна се дяволито Суигетсу.
Когато двамата стигнаха входната врата се чу лай. Двмата помислиха че е от съседите, но щом пристъпиха прага, едно голямо жълто куче се озъби срещу тях.
- Рррр
- Стой, аз ще се оправя. – извика Киба. – Рррр, Джаф,джаф,хнн,ауу!
- Ррруар,дфаф,бау!
- Аф,аф,ррр!
Суигетсу и Сакура, която впрочем беше в хола, но беше дошла да ги посрещне, гледаха като гръмнати, а и ченетата им бяха спуснати до земята.
- Е, разбрах. – обяви Киба.
- Какво? – попита с недоумение Сакура.
- Защо е тук. – отговори той.
- Тъкмо това се канех да ви кажа. Той е „нещото”, което взех от нас. Казва се Мичи и е мъжки.
- А-а-а-а-пчихуууууу – кихна алергичният към козина синекоско, но никой не му обърна внимание.
- Супер, може би с Акамару ще си допаднат.
- О, да щеше да го взимаш – усмихна се Сакура.
- А-а-а-а-а-а-а-пчихууууу! – кихна пак Суигетсу.
- Да не си алергичен? – попитаха другите.
- Не, оная ми работа е алергична. Естествено, че аз съм алергичен! Че кой друг? – при тези думи, той тръгна към аптеката.
- Чакай, бе! Ще дойда с теб, тъкмо да взема Акамару!
След ходенето до аптеката, взимането на кучето, кихането, вечерята, кихането, миенето на зъби, кихането и лягането, Суигетсу не можа да заспи – само се въртеше, защото беше жаден. Стана и отиде да си налее вода, но не светна лампата. Взе нещо от земята, помириса го, облиза го и си го сложи в джоба. След това светна.
- О, лайно! Добре че не го настъпах.
Следва Продължение...
- А, не я познавам! – замахна с ръка Киба, но мигновено осъзна коя е тази „цомба” – РОЗОВА КОСА И ЗЕЛЕНИ ОЧИ?!?!? ТА ТОВА Е САКУРА БЕ,БАЛЪК!!!
Изкрещя той, захлупи очите на Суигетсу, за да не гледа и двамата се потопиха под водата, защото Сакура доплува към оградата.
- Странно, преди малко сякаш някои изкрещя...Е, явно ми се е причуло – сви рамене тя и се върна обратно.
Двамата се надигнаха и поеха дълбоко въздух. Киба едва сдържаше гнева си.
- К-кажи ми, какво точно видя?
- Половината от...
- Всъщност зарежи – отказа се от идеята си Киба, излезе от водата и се покри с кърпа. Суигетсу също излезе, но не си взе хавлия. Разхождаше се гол.
- Абе, АБЕ ТИ НОРМАЛЕН ЛИ СИ, БЕ? – ококори се Киба. – Това да не ти е планината Броукбек?
Суигетсу хвана врата си с една ръка и се усмихна.
- Идиот, това е глава 347 от мангата, а ние сме в почивка!!! – изсъска Киба, поглеждайки към излизащата от баните Сакура и бутна Суигетсу във водата, за да не я види гола.
- Плюв! – изплю водата от устата си той. – Това пък за какво беше?
- Повярвай, иска ти се да знаеш, но не може – усмихна се Киба.
Една дебеланка тъкмо излизаше от банята...Киба хвана Суигетсу и двмата скочиха във водата.- Сега вече разбрах защо ме бутна – каза Суигетсу, излизайки от водата.
Двамата се облякоха и тръгнаха към тях пеша.
- Нали знаеш, че още те мразя? – напомни му Киба.
- Да, а нали знаеш, че аз все още искам да забия твоята пичка?
- А, какво? – възкликна Киба. Беше се разсеял.
- Хн. Нищо – усмихна се дяволито Суигетсу.
Когато двамата стигнаха входната врата се чу лай. Двмата помислиха че е от съседите, но щом пристъпиха прага, едно голямо жълто куче се озъби срещу тях.
- Рррр
- Стой, аз ще се оправя. – извика Киба. – Рррр, Джаф,джаф,хнн,ауу!
- Ррруар,дфаф,бау!
- Аф,аф,ррр!
Суигетсу и Сакура, която впрочем беше в хола, но беше дошла да ги посрещне, гледаха като гръмнати, а и ченетата им бяха спуснати до земята.
- Е, разбрах. – обяви Киба.
- Какво? – попита с недоумение Сакура.
- Защо е тук. – отговори той.
- Тъкмо това се канех да ви кажа. Той е „нещото”, което взех от нас. Казва се Мичи и е мъжки.
- А-а-а-а-пчихуууууу – кихна алергичният към козина синекоско, но никой не му обърна внимание.
- Супер, може би с Акамару ще си допаднат.
- О, да щеше да го взимаш – усмихна се Сакура.
- А-а-а-а-а-а-а-пчихууууу! – кихна пак Суигетсу.
- Да не си алергичен? – попитаха другите.
- Не, оная ми работа е алергична. Естествено, че аз съм алергичен! Че кой друг? – при тези думи, той тръгна към аптеката.
- Чакай, бе! Ще дойда с теб, тъкмо да взема Акамару!
След ходенето до аптеката, взимането на кучето, кихането, вечерята, кихането, миенето на зъби, кихането и лягането, Суигетсу не можа да заспи – само се въртеше, защото беше жаден. Стана и отиде да си налее вода, но не светна лампата. Взе нещо от земята, помириса го, облиза го и си го сложи в джоба. След това светна.
- О, лайно! Добре че не го настъпах.
Следва Продължение...
Съобщение
Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!
