Глава 4, Karin x Suigetsu x Sakura x Kiba
- Animes Portal
- 21/01/18г.
- Комедия
- 12 Глави
- 49 Прочита
- 8 Ком.
Глава 4
- Грррр! Ррррр! Пръх,Пръх,Пръх! - Сакура изръмжа като бесен лъв.
Спокойна съм, спокойна съм...- самонавиваше се Сакура, с хладна усмивка, докато двете момчета я гледаха, сякаш щяха да се напикаят от страх. - НЕ,НЕ СЪМ! Определено НЕ СЪМ! – нададе мощен вик тя, приближавайки се бавно и застрашително към двете момчета.
- С-сакура-сан, нека го о-обмислим трезво – заекваше Киба.
- Д-да... – заекна Суигетсу с Киба.
- Да го обмислим трезво, а?! - изрева тя. – Ще те обмисля аз! – Сакура взе един кухненски нож, приближавайки ги. Двамата настръхнаха...
„Зъррр,Зърр!” – иззвъня телефона на Сакура.
- Да, майко!? – отговори тя, при което Киба и Суигетсу замислиха план за бягство. – Добре, мамо.
Двамата бяха с единия крак през прозореца.
- Оставете! – замахна Сакура с ножа и го заби в стената, а Суигетсу и Киба се погледнаха странно,сякаш тя е луда. – Мама ми каза, че трябва да отида до тях да взема нещо.
- Пфиу... – избърсаха си потта от челата момчетата.
„Какво ли е това нещо” – зачудиха се наум двамата.
- Както и да е, не събаряйте къщата. – предупреди тя.
- Повярвай, това е най – малкото нещо, за което да се тревожиш. – засмя се Киба.Сакура не отговори, а само ги погледна с такъв кръвнишки поглед, който говореше сам по себе си, че ще са мъртви ако и тухла падне от къщата.
Суигетсу и Киба скучаеха часове наред. Най-накрая синекоското предложи да отидат на баня, а Киба се съгласи като по чудо...
Както и да е, двамта стигнаха, съблякоха се и останах само по кърпи.
- Бах мааму... – изпсува Суигетсу.
- К’во има сега? – раздразни се Киба.
- Ем стърчи миииии! – оплака се Суигетсу.
Киба преглътна и го загледа объркано и притеснено.
- Аре бе, пъхай, ух, се, ух вътре шибано нещо... – Суигетсу ровичкаше нещо.
- Ъъъъ...
- Е,к’во някои може да го открадне. А е нов! Купих си го оня ден.
- А...ъъъъ... – Киба порозовя.
- Еми, к’во да го правя...Твърде е голям за да го прибера в джоба... – размишляваше на глас Суигетсу, докато очите на Киба се увеличаваха и увеличаваха.
- К’во ме зяпаш така?! А, ела ти ми прибери телефона! – скръсти ръце Суигетсу.
- Ииииик! Т-телефона?! През цялото време си говорил за телефона си?! – ядоса се Киба.
- Да,а ти какво си помисли – учуди се Суигетсу и погледна подозрително.
- А, не, за нищо... – капака пот се спусна по челото му. – Абе, айде да влизаме.
След като свалиха хавлиите си те се топнаха и се отпуснаха.
- Мноу хубави бани имате тука – възкликна Суигетсу.
- Дам...- даде автоматичен отговор Киба.
- Уауууу! - извика Суигетсу, а Киба се раздразни, защото искаше да си почива. Затвори очи в опит да не чува радостните викове на Суигетсу, които гледаше през оградата – в женската баня.
- Иииихаааа!
- Гррр... – чу се тихо ръмжене от Киба.
- УаУуу, Бейбе!
- Грмфф...
- Оооо,да!
- Престани да възклицаваш, мамка му! – не се сдържа Киба.
- Как да не го правя пред тая цомба! – ухили се той.
- Коя цомба? – заинтересува се Киба.
- Е оная – една такава с розова коса и зелени очи...
- ...
Следва Продължение...
Спокойна съм, спокойна съм...- самонавиваше се Сакура, с хладна усмивка, докато двете момчета я гледаха, сякаш щяха да се напикаят от страх. - НЕ,НЕ СЪМ! Определено НЕ СЪМ! – нададе мощен вик тя, приближавайки се бавно и застрашително към двете момчета.
- С-сакура-сан, нека го о-обмислим трезво – заекваше Киба.
- Д-да... – заекна Суигетсу с Киба.
- Да го обмислим трезво, а?! - изрева тя. – Ще те обмисля аз! – Сакура взе един кухненски нож, приближавайки ги. Двамата настръхнаха...
„Зъррр,Зърр!” – иззвъня телефона на Сакура.
- Да, майко!? – отговори тя, при което Киба и Суигетсу замислиха план за бягство. – Добре, мамо.
Двамата бяха с единия крак през прозореца.
- Оставете! – замахна Сакура с ножа и го заби в стената, а Суигетсу и Киба се погледнаха странно,сякаш тя е луда. – Мама ми каза, че трябва да отида до тях да взема нещо.
- Пфиу... – избърсаха си потта от челата момчетата.
„Какво ли е това нещо” – зачудиха се наум двамата.
- Както и да е, не събаряйте къщата. – предупреди тя.
- Повярвай, това е най – малкото нещо, за което да се тревожиш. – засмя се Киба.Сакура не отговори, а само ги погледна с такъв кръвнишки поглед, който говореше сам по себе си, че ще са мъртви ако и тухла падне от къщата.
Суигетсу и Киба скучаеха часове наред. Най-накрая синекоското предложи да отидат на баня, а Киба се съгласи като по чудо...
Както и да е, двамта стигнаха, съблякоха се и останах само по кърпи.
- Бах мааму... – изпсува Суигетсу.
- К’во има сега? – раздразни се Киба.
- Ем стърчи миииии! – оплака се Суигетсу.
Киба преглътна и го загледа объркано и притеснено.
- Аре бе, пъхай, ух, се, ух вътре шибано нещо... – Суигетсу ровичкаше нещо.
- Ъъъъ...
- Е,к’во някои може да го открадне. А е нов! Купих си го оня ден.
- А...ъъъъ... – Киба порозовя.
- Еми, к’во да го правя...Твърде е голям за да го прибера в джоба... – размишляваше на глас Суигетсу, докато очите на Киба се увеличаваха и увеличаваха.
- К’во ме зяпаш така?! А, ела ти ми прибери телефона! – скръсти ръце Суигетсу.
- Ииииик! Т-телефона?! През цялото време си говорил за телефона си?! – ядоса се Киба.
- Да,а ти какво си помисли – учуди се Суигетсу и погледна подозрително.
- А, не, за нищо... – капака пот се спусна по челото му. – Абе, айде да влизаме.
След като свалиха хавлиите си те се топнаха и се отпуснаха.
- Мноу хубави бани имате тука – възкликна Суигетсу.
- Дам...- даде автоматичен отговор Киба.
- Уауууу! - извика Суигетсу, а Киба се раздразни, защото искаше да си почива. Затвори очи в опит да не чува радостните викове на Суигетсу, които гледаше през оградата – в женската баня.
- Иииихаааа!
- Гррр... – чу се тихо ръмжене от Киба.
- УаУуу, Бейбе!
- Грмфф...
- Оооо,да!
- Престани да възклицаваш, мамка му! – не се сдържа Киба.
- Как да не го правя пред тая цомба! – ухили се той.
- Коя цомба? – заинтересува се Киба.
- Е оная – една такава с розова коса и зелени очи...
- ...
Следва Продължение...
Съобщение
Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!
