Глава 3, Karin x Suigetsu x Sakura x Kiba
- Animes Portal
- 21/01/18г.
- Комедия
- 12 Глави
- 49 Прочита
- 7 Ком.
Глава 3
Мъжемелачката
- Уф. – изсумтя Киба, след като Сакура го погледна на кръв. – Добре, ама само за тази вечер.
- Колко си мил – саркастично подхвърли Суигетсу.
- Гррр – Киба изръмжа, канейки се да му се нахвърли – А...
- Млъкнете! – изкомандва Сакура, повдигна пътническата чанта на Суигетсу и я подаде на Киба.
- Ама...ама...
- Никакво ама! Хайде към вкъщи.
И те тръгнаха колкото можеха по – бързо, но все пак,пред прага на къщата на Сакура бяха...
Киба – мокър като куче;
Сакура – мокра като кокошка ;
Суигетсу – мокър като риба;
Сакура бръкна в чантата си, която беше...много лека – само околко тон. Почна да търси ключовете си.
- Не,не,не. – мърмореше си тя докато вадеше съответно тоалетна чиния, кухненска мивка и лампа. – Не,не,не,не и пак не – този път тя извади руло хартия, четки за зъби, паста, куче, котка, пиле, хамстер, клетка за птици, моливи, фулмастри...
Киба и Суигетсу гледаха като изтукани купчинката „от-до”, която се оформяше пред тях.
„Май само слон няма в тая чанта” - помисли си Киба, при което Сакура извади слон, който се крепеше на топка, която пък се крепеше на консерва, която пък се крепеше на мишка.
„Са ако от чантата изскочат и 50 клоуна в детска количка, евалата!” – помисли си невъзможното Суигетсу. Невъзможно, така ли? В този миг от чантата, с бръмчене изскочи малка, колкото длан количка, а от нея – един по един точно 50 клоуна, които излязоха през вратата възмутени.
На наблюдаващите „невъзможното” им паднаха ченетата до земята.
- ЪъъЪъъъъъъъъ – каза Суигетсу.
- ЪъъъъЪъъъъъъ – повтори Киба.
- Какво? – учуди се Сакура – Никога ли не сте виждали „черна дупка”?
- Ааааааааа!!! – извика Киба в леглото си. – Това не може да е истинааааааа!!!
- Тихо бе, пич – сънено промърмори Суигетсу. – Опитвам се да спя.
- Ух. – въздъхна облекчено Киба – Значи е просто сън.
- Кое?
- Защо, па, да ти кажа?!
Но Суигетсу не го чу, защото в опит да заспи, се беше покрил с възглавницата си.
- Чакай малко...Щом сега сънувам...защо ти си тук?!
Този път Суигетсу го чу.
- Ъъъ, склерозо, вий ма поканихте тук...
- А...да,ве,верно... – Значи само частта със Сакура е била сън.
- Мммм...със Сакура – повдигна вежди синекоското.
Не е нужно да казвам какво е станало оттук нататък...Нужно е? Е,добре...Двамата се сбиха,а Сакура пак ги разтърва с викове и още бой.
- Затова ли ви поканих тук?! – викаше ядосано тя, докато им затягаше въжетата. – Да ми трошите мебелите?!
- Хе, хе, хе...- капка пот се спусна от тях...- Не беше нарочно...
- Хъх...К’во да ви правя – каза си тя под нос, развърза ги и тръгна да приготвя закуска.
Всички седнаха на масата,а Сакура остави плодовото суши пред тях и им нареди да ядат.
Обаче...
- Извинявай, Сакура-сан, но аз ям само риба за закуска – пошегува се с детски глас Суигетсу.
- Само риба? – усмихна се Киба дяволито.
- Да. САМО риба – натърти той.
- Така ли? – Киба разшири усмивката си, отиде бързо до фурната, извади нещо и се спря. Сакура предчувстваше нещо лошо, което щеше да се случи всеки момент...
- ДА!!!
- Тогава изяж това! – И Киба метна рибата от фурната по него, която се размаза върху лицето му.
- О,така ли ще играем... – Суигетсу грабна една тава наденички и ги запрати по Киба. Улучиха го леко, но той се сети че в хладилника има не доизядено, клатещо се, мазно, гадно и гранясало...желе от баба му. Бързо го взе като запуши носа си и го метна по Суигетсу. Изглеждаше че точно ще уцели жертвата си...Но, в последния момент „жертвата” клекна и така Киба уцели един много, много, много, много, МНОГО ядосан човек...
Следва Продължение..
- Уф. – изсумтя Киба, след като Сакура го погледна на кръв. – Добре, ама само за тази вечер.
- Колко си мил – саркастично подхвърли Суигетсу.
- Гррр – Киба изръмжа, канейки се да му се нахвърли – А...
- Млъкнете! – изкомандва Сакура, повдигна пътническата чанта на Суигетсу и я подаде на Киба.
- Ама...ама...
- Никакво ама! Хайде към вкъщи.
И те тръгнаха колкото можеха по – бързо, но все пак,пред прага на къщата на Сакура бяха...
Киба – мокър като куче;
Сакура – мокра като кокошка ;
Суигетсу – мокър като риба;
Сакура бръкна в чантата си, която беше...много лека – само околко тон. Почна да търси ключовете си.
- Не,не,не. – мърмореше си тя докато вадеше съответно тоалетна чиния, кухненска мивка и лампа. – Не,не,не,не и пак не – този път тя извади руло хартия, четки за зъби, паста, куче, котка, пиле, хамстер, клетка за птици, моливи, фулмастри...
Киба и Суигетсу гледаха като изтукани купчинката „от-до”, която се оформяше пред тях.
„Май само слон няма в тая чанта” - помисли си Киба, при което Сакура извади слон, който се крепеше на топка, която пък се крепеше на консерва, която пък се крепеше на мишка.
„Са ако от чантата изскочат и 50 клоуна в детска количка, евалата!” – помисли си невъзможното Суигетсу. Невъзможно, така ли? В този миг от чантата, с бръмчене изскочи малка, колкото длан количка, а от нея – един по един точно 50 клоуна, които излязоха през вратата възмутени.
На наблюдаващите „невъзможното” им паднаха ченетата до земята.
- ЪъъЪъъъъъъъъ – каза Суигетсу.
- ЪъъъъЪъъъъъъ – повтори Киба.
- Какво? – учуди се Сакура – Никога ли не сте виждали „черна дупка”?
- Ааааааааа!!! – извика Киба в леглото си. – Това не може да е истинааааааа!!!
- Тихо бе, пич – сънено промърмори Суигетсу. – Опитвам се да спя.
- Ух. – въздъхна облекчено Киба – Значи е просто сън.
- Кое?
- Защо, па, да ти кажа?!
Но Суигетсу не го чу, защото в опит да заспи, се беше покрил с възглавницата си.
- Чакай малко...Щом сега сънувам...защо ти си тук?!
Този път Суигетсу го чу.
- Ъъъ, склерозо, вий ма поканихте тук...
- А...да,ве,верно... – Значи само частта със Сакура е била сън.
- Мммм...със Сакура – повдигна вежди синекоското.
Не е нужно да казвам какво е станало оттук нататък...Нужно е? Е,добре...Двамата се сбиха,а Сакура пак ги разтърва с викове и още бой.
- Затова ли ви поканих тук?! – викаше ядосано тя, докато им затягаше въжетата. – Да ми трошите мебелите?!
- Хе, хе, хе...- капка пот се спусна от тях...- Не беше нарочно...
- Хъх...К’во да ви правя – каза си тя под нос, развърза ги и тръгна да приготвя закуска.
Всички седнаха на масата,а Сакура остави плодовото суши пред тях и им нареди да ядат.
Обаче...
- Извинявай, Сакура-сан, но аз ям само риба за закуска – пошегува се с детски глас Суигетсу.
- Само риба? – усмихна се Киба дяволито.
- Да. САМО риба – натърти той.
- Така ли? – Киба разшири усмивката си, отиде бързо до фурната, извади нещо и се спря. Сакура предчувстваше нещо лошо, което щеше да се случи всеки момент...
- ДА!!!
- Тогава изяж това! – И Киба метна рибата от фурната по него, която се размаза върху лицето му.
- О,така ли ще играем... – Суигетсу грабна една тава наденички и ги запрати по Киба. Улучиха го леко, но той се сети че в хладилника има не доизядено, клатещо се, мазно, гадно и гранясало...желе от баба му. Бързо го взе като запуши носа си и го метна по Суигетсу. Изглеждаше че точно ще уцели жертвата си...Но, в последния момент „жертвата” клекна и така Киба уцели един много, много, много, много, МНОГО ядосан човек...
Следва Продължение..
Съобщение
Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!
