Глава 2, Karin x Suigetsu x Sakura x Kiba
- Animes Portal
- 21/01/18г.
- Комедия
- 12 Глави
- 49 Прочита
- 43 Ком.
Глава 2
Бабето по едно време щипна Суигетсу за задника и той подскочи, викайки:
- Аууууууу,Бабе ще те изям!!! – направи се той на Големият лош вълк.
Суигетсу я хвана и я изхвърли през прозореца, изтупвайки ръцете си.
- Е...не исках да гушне релсите,ама... – седна си той на мястото и зачете някакво списание,пред омаяните погледи на пътниците.
- Пресни кебапчета, мооооля!!! – завика някъкъв продавач,напъхвайки кебапче в устата на нищо подозиращият Суигетсу.
- Ама...- той изплю кебапчето ядосан. – Е те са...
Той бавно взе няколко кебапчета и ги натъпка в на продавача устата,после го изрита с шут от вагона.
- Ух...Не ме оставят тия хора...Може ли мокра кърпичка - подмамливо попита той една млада дама, която треперейки му подаде исканото. – Благодаря ти,кукло.
При тези си думи отнесе втория си шамар за днес.
- Много сте оправна! – озъби се той.
3-ти шамар.
- Харесвате л..
4-ти шамар го прекъсна.
- Оф, зае*и... – промърмори си той, облегна се и заспа,защото до края оставаха два часа.
Пътуването беше много изморително, но свърши...
- Ахх... – разтегна се Суигетсу на гарата в Коноха. – Най – после.
Той вече се намираше пред портите на Коноха. Киба и Сакура трябваше
да охраняват, докато истинските пазачи са на свикване.
- Уф,ама че тъпо – подразни се Киба. – Да ни оставят на нас тая скапана работа.
- Джаф – съгаси се Акамару.
- Не мисля – сочеше с пръст Сакура един приближаващ се силует.
- О! – подкочи Киба. – Акамару,кой е този?
- Ррр,Ррр!
- КАКВО!?
- А какво ти казва Киба – попита заинтересовано Сакура,докато фигурата приближаваше.
- Че този е от отбора на Саске.
- Е*ах му съвпадението. – изпсува Сакура.
Суигетсу стигна и се спря до тях. Нямаха голямо намерение да го пускат...Все пак вие бихте ли пуснали момче, със зъби на акула, огромен меч и похотлива усмивка? Това беше риторичен въпрос, тъпако...
- Е?
- Какво „е”? – изсъска Киба.
- Дали ще ме пуснете... – погледна през вежда Суигетсу.
- Та ти си от отбора на Саске!!! – ядоса се Киба.
- Да и к’во от т’ва? Между другото,много си сладичка,кукло – намигна Суигетсу на Сакура,а тя се засрами.
- Хей,ти Сакура ли ще сваляш,ле!? – вбеси се Киба,а Акамару залая.
„О...къде ли съм чувал това име Сакура...” – замисли се Суигетсу
- Да не би да я харесваш?
- Ах,ти,малък...
Киба се нахвърли върху Суигетсу и почнаха да се бият. Сакура се затича, фрасна им по две десни,завърза ги и завика:
- ПРЕСТАНЕТЕ ИЛИ ЩЕ ВИ ПРЕЧУКАМ!!!
- Нямам нищо против – перверзно се усмихна Суигетсу.
- Ще си отнесеш още един – закани се Сакура. – За какво си дошъл?
- На почивка.
- Лъжеш. – извика Киба.
- Не.
- Лъжеш.
- НЕ,ВЕ!!!
- Лъжеш!!!
Суигетсу замълча,извади мобилния си,набра някакъв номер и даде слушалката на Киба.
- А-ало? – заекна Киба недоумяващ.
- Суигетсу!!! Как можа, КОПЕЛЕ ТАКОВА,ДА МЕ ОСТАВИШ СЪС ТОВА ПСИХО!!! ЩЕ ТЕ УБИЯ,ЩЕ ТЕ ЗАКОЛЯ,АХ,САМО ДА МИ ПАДНЕШ – викаше някои от другата страна на слушалката.
- Коя па е тая!? – затвори Киба.
- Карин. – усмихна се Суигетсу.
- Грррр... – Сакура се ядоса при споменаването и каза: Извинявай, вината е наша. Ще те черпим нещо,за наша сметка...
- Каквооо? – Киба се ядоса. – Ама ти сериозно ли?
- Е,нямам нищо против! – каза Суигетсу,докато Сакура ги развързваше. – Нека да опитам вашия „световноизвестен” рамен.
Тримата тръгнаха, въпреки възражението на Киба. През пътя си говореха за Коноха. Когато стигнаха и седнаха в ресторанта и си поръчаха (естествено) рамен.
- Ммм,днес е необичайно вкусно – възхити се Сакура.
- Като теб. – усмихна се Киба и целуна Сакура, която отвърна на целувката.
„Откога тия двамата са гаджета? Мислех си че имам някакъв шанс...всъщност все още имам...- да я отмъкна”
- Мисля да тръгвам.
- Къде ще останеш? – попита Сакура.
- Не знам – когато Суигетсу каза това, пороен дъжд заваля. – Бахму късмета...
- Е...ако искаш остани у нас. – предложи Сакура.
- Ем...
- Твърдо НЕ – отсече Киба.
„Имам голямо предчувствие за това” – усмихна се наум Суигетсу.
- Аууууууу,Бабе ще те изям!!! – направи се той на Големият лош вълк.
Суигетсу я хвана и я изхвърли през прозореца, изтупвайки ръцете си.
- Е...не исках да гушне релсите,ама... – седна си той на мястото и зачете някакво списание,пред омаяните погледи на пътниците.
- Пресни кебапчета, мооооля!!! – завика някъкъв продавач,напъхвайки кебапче в устата на нищо подозиращият Суигетсу.
- Ама...- той изплю кебапчето ядосан. – Е те са...
Той бавно взе няколко кебапчета и ги натъпка в на продавача устата,после го изрита с шут от вагона.
- Ух...Не ме оставят тия хора...Може ли мокра кърпичка - подмамливо попита той една млада дама, която треперейки му подаде исканото. – Благодаря ти,кукло.
При тези си думи отнесе втория си шамар за днес.
- Много сте оправна! – озъби се той.
3-ти шамар.
- Харесвате л..
4-ти шамар го прекъсна.
- Оф, зае*и... – промърмори си той, облегна се и заспа,защото до края оставаха два часа.
Пътуването беше много изморително, но свърши...
- Ахх... – разтегна се Суигетсу на гарата в Коноха. – Най – после.
Той вече се намираше пред портите на Коноха. Киба и Сакура трябваше
да охраняват, докато истинските пазачи са на свикване.
- Уф,ама че тъпо – подразни се Киба. – Да ни оставят на нас тая скапана работа.
- Джаф – съгаси се Акамару.
- Не мисля – сочеше с пръст Сакура един приближаващ се силует.
- О! – подкочи Киба. – Акамару,кой е този?
- Ррр,Ррр!
- КАКВО!?
- А какво ти казва Киба – попита заинтересовано Сакура,докато фигурата приближаваше.
- Че този е от отбора на Саске.
- Е*ах му съвпадението. – изпсува Сакура.
Суигетсу стигна и се спря до тях. Нямаха голямо намерение да го пускат...Все пак вие бихте ли пуснали момче, със зъби на акула, огромен меч и похотлива усмивка? Това беше риторичен въпрос, тъпако...
- Е?
- Какво „е”? – изсъска Киба.
- Дали ще ме пуснете... – погледна през вежда Суигетсу.
- Та ти си от отбора на Саске!!! – ядоса се Киба.
- Да и к’во от т’ва? Между другото,много си сладичка,кукло – намигна Суигетсу на Сакура,а тя се засрами.
- Хей,ти Сакура ли ще сваляш,ле!? – вбеси се Киба,а Акамару залая.
„О...къде ли съм чувал това име Сакура...” – замисли се Суигетсу
- Да не би да я харесваш?
- Ах,ти,малък...
Киба се нахвърли върху Суигетсу и почнаха да се бият. Сакура се затича, фрасна им по две десни,завърза ги и завика:
- ПРЕСТАНЕТЕ ИЛИ ЩЕ ВИ ПРЕЧУКАМ!!!
- Нямам нищо против – перверзно се усмихна Суигетсу.
- Ще си отнесеш още един – закани се Сакура. – За какво си дошъл?
- На почивка.
- Лъжеш. – извика Киба.
- Не.
- Лъжеш.
- НЕ,ВЕ!!!
- Лъжеш!!!
Суигетсу замълча,извади мобилния си,набра някакъв номер и даде слушалката на Киба.
- А-ало? – заекна Киба недоумяващ.
- Суигетсу!!! Как можа, КОПЕЛЕ ТАКОВА,ДА МЕ ОСТАВИШ СЪС ТОВА ПСИХО!!! ЩЕ ТЕ УБИЯ,ЩЕ ТЕ ЗАКОЛЯ,АХ,САМО ДА МИ ПАДНЕШ – викаше някои от другата страна на слушалката.
- Коя па е тая!? – затвори Киба.
- Карин. – усмихна се Суигетсу.
- Грррр... – Сакура се ядоса при споменаването и каза: Извинявай, вината е наша. Ще те черпим нещо,за наша сметка...
- Каквооо? – Киба се ядоса. – Ама ти сериозно ли?
- Е,нямам нищо против! – каза Суигетсу,докато Сакура ги развързваше. – Нека да опитам вашия „световноизвестен” рамен.
Тримата тръгнаха, въпреки възражението на Киба. През пътя си говореха за Коноха. Когато стигнаха и седнаха в ресторанта и си поръчаха (естествено) рамен.
- Ммм,днес е необичайно вкусно – възхити се Сакура.
- Като теб. – усмихна се Киба и целуна Сакура, която отвърна на целувката.
„Откога тия двамата са гаджета? Мислех си че имам някакъв шанс...всъщност все още имам...- да я отмъкна”
- Мисля да тръгвам.
- Къде ще останеш? – попита Сакура.
- Не знам – когато Суигетсу каза това, пороен дъжд заваля. – Бахму късмета...
- Е...ако искаш остани у нас. – предложи Сакура.
- Ем...
- Твърдо НЕ – отсече Киба.
„Имам голямо предчувствие за това” – усмихна се наум Суигетсу.
Съобщение
Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!
