Глава 11, Karin x Suigetsu x Sakura x Kiba
- Animes Portal
- 21/01/18г.
- Комедия
- 12 Глави
- 49 Прочита
Глава 11
Докато Сакура бясно пребиваше Наруто, а Суигетсу си дояждаше поръчания рамен, Киба меко казано ‘мреше’.
„Ето защо се чуваше такова пъшкане...А тя ми каза че отварят буркани!!!” – мислеше той. „Предателка! Сега...Сега аз ще ‘и изневеря със...със...”
- Ехооо, прибрахме се. – извести Суигетсу, давейки се в смях и прекъсна злокобните планове на Киба.
- Сакура, трябва с тебе ДА СИ ПОГОВОРИМ!!!
- Не мисля че сега ще е удачно. – поясни Суигетсу.
Сакура влезе в една стая и затръшна вратата. После се чу нещо като едновременно дъвчене на килима, чупене и тряскане.
- Ама какво е станало? – запита Киба.
- Да кажем, че е открила изкуството на фенфика. – пак се засмя Суигетсу.
- А ти, пич, защо си я...? – не завърши изречението Киба и го хвана заяката. – Нали се сещаш че...
- Идиот! – отърва се от хватката синекоското – Не сме се ...! Тя те излъга. Просто шега. – съвсем сериозно каза той.
- ШЕГААА?! ПОЛУЧИХ УДАР ЗАРАДИ ВАШАТА ТЪПА ШЕГА? - ченето на Киба падна, но нещо ги прекъсна:
- Зъррр-Зъррр!
Сакура, все още побесняла, вдигна телефона и като чу новината изпусна слушалката и носталгично се вгледа в прозореца. Двете момчета престанаха да се бият и Киба я погледна навъсено.
Това ми писва вече! Защо винаги кат чуеш за Сасгей и веднага започваш да гледаш кат ухапана крава? Не е нормално просто... – зачуди се Киба.
Всъщност новината гласеше, че Саске идва да руши Коноха, та зат’ва Сакура беше зазяпала така.
-
През това време Саске си приготвяше багажа в щаба, а Карин седеше с натъртен гъз и го мажеше с мехлем „Катпочудоздравей” и се вайкаше.
- Млъкни, опитвам се да заплашвам Коноха по телефона! – направи ‘и забележка той.
После затвори телефона и тръгна към селото скрито в листата. Когато пристига се качи на един висок камък, над една пропаст. В пропаста имаше голямо поле, на което мирно работеха селяни. Той застана на края и се провикна:
- Аз, могъщия, превелик, страхотен Саске ще разруша Конооооооооо... – скалата се разруши от наднорменото му тегло и той се заотправя надолу по хълма като въртяща се баница.
- Ох, още един убит ‘разрушител’. Сложете го при останалите – каза един селянин и посочи купчина с няколко тела, носещи черни униформи на червени облачета. – Няма ли тъпите им мозъци да разберат, че хората не могат да летят...
Следва Продължение...
„Ето защо се чуваше такова пъшкане...А тя ми каза че отварят буркани!!!” – мислеше той. „Предателка! Сега...Сега аз ще ‘и изневеря със...със...”
- Ехооо, прибрахме се. – извести Суигетсу, давейки се в смях и прекъсна злокобните планове на Киба.
- Сакура, трябва с тебе ДА СИ ПОГОВОРИМ!!!
- Не мисля че сега ще е удачно. – поясни Суигетсу.
Сакура влезе в една стая и затръшна вратата. После се чу нещо като едновременно дъвчене на килима, чупене и тряскане.
- Ама какво е станало? – запита Киба.
- Да кажем, че е открила изкуството на фенфика. – пак се засмя Суигетсу.
- А ти, пич, защо си я...? – не завърши изречението Киба и го хвана заяката. – Нали се сещаш че...
- Идиот! – отърва се от хватката синекоското – Не сме се ...! Тя те излъга. Просто шега. – съвсем сериозно каза той.
- ШЕГААА?! ПОЛУЧИХ УДАР ЗАРАДИ ВАШАТА ТЪПА ШЕГА? - ченето на Киба падна, но нещо ги прекъсна:
- Зъррр-Зъррр!
Сакура, все още побесняла, вдигна телефона и като чу новината изпусна слушалката и носталгично се вгледа в прозореца. Двете момчета престанаха да се бият и Киба я погледна навъсено.
Това ми писва вече! Защо винаги кат чуеш за Сасгей и веднага започваш да гледаш кат ухапана крава? Не е нормално просто... – зачуди се Киба.
Всъщност новината гласеше, че Саске идва да руши Коноха, та зат’ва Сакура беше зазяпала така.
-
През това време Саске си приготвяше багажа в щаба, а Карин седеше с натъртен гъз и го мажеше с мехлем „Катпочудоздравей” и се вайкаше.
- Млъкни, опитвам се да заплашвам Коноха по телефона! – направи ‘и забележка той.
После затвори телефона и тръгна към селото скрито в листата. Когато пристига се качи на един висок камък, над една пропаст. В пропаста имаше голямо поле, на което мирно работеха селяни. Той застана на края и се провикна:
- Аз, могъщия, превелик, страхотен Саске ще разруша Конооооооооо... – скалата се разруши от наднорменото му тегло и той се заотправя надолу по хълма като въртяща се баница.
- Ох, още един убит ‘разрушител’. Сложете го при останалите – каза един селянин и посочи купчина с няколко тела, носещи черни униформи на червени облачета. – Няма ли тъпите им мозъци да разберат, че хората не могат да летят...
Следва Продължение...
Съобщение
Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!
