Глава 6, Just say yes
- Animes Portal
- 25/01/18г.
- Драма
- 6 Глави
- 24 Прочита
Глава 6
Сакура спря по средата на коридора. В главата й се въртяха само думите
на Ино и образът на Кристофър. „ Изпитвам ли нещо към него? ” Не знаеше
какво точно да отговори. Намираше го за привлекателен и любезен. С
думите си я караше да се чувства желана и красива. Присъствието му я
успокояваше, но имаше ли нещо повече?
- Чувствам се добре в неговата компания. Аз…не съм сигурна какво изпитвам. Но нямам избор. Така или иначе ще трябва да си избера съпруг тази вечер и….
- Не е нужно да е той ако не искаш, но видях как те гледа с очи изпълнени с възхищение. Той е влюбен в теб Сак. Не го ли забелязваш? - Думите й само влошаваха положението. Объркваха я, тя харесваше този мъж, това й беше ясно. Но представяше ли си бъдещето с него?
- Хайде да сменим темата моля те – помоли розовокосата с фалшива усмивка. Но принцесата видя тъгата в очите й от липсата на избор. Ино знаеше, че ако тази нощ приятелката й не си избере съпруг, баща й ще го направи вместо нея, а това би било катастрофално.
Двете момичета влязоха в голямата трапезария и се отправиха към семействата си.
Бяха дошли и останалата час от придружителите на японския принц – Наруто Узомаки и Неджи Хюга. Ино веднага забеляза това, но за нейно нещастие трябваше да отиде при баща си, който водеше разговор с някакъв губернатор и не й обърна особено внимание. Сакура предпочете компанията на майка си и приятелките й. Баща и говореше нещо с принц Учиха и тя предпочете да не се бърка. И без това около принца се чувстваше неловко и под напрежение. Когато майка й я забеляза веднага заговори за прелестната си дъщеря показвайки я на приятелките си като трофей. Нейните музикални умения, интелигентност и разбира се външен вид бяха изтъкнати по всевъзможни начини. Розовокосата не обърна внимание на това, защото се случваше всяка година и на всяко събитие. Сякаш дамите се съревноваваха чие дете е по - надарено. Погледът на Сакура шареше из многото гости, но не намираше това което търси. „ Ами ако си е тръгнал ? ” запита се тя. В съзнанието й се въртяха всякакви варианти за липсата на лорд Кристофър Уайлд. Изведнъж отново настъпи тишина в голямата зала. Баща й даде знак на оркестъра и това беше началото на музикалната програма. Нежна музика омая чакащите гости и в трапезарията влезе един от най – известните кастрати – Алесандро Морески. Великолепният му глас изпълни залата и всички онемяха. Сякаш пееше ангел. Но колкото й да й харесваше на Сакура тази мелодия, тя беше абсолютно против този, според нея „варварски” обичай. И все пак не можеше да отрече величественото изпълнение на Морески. След като кастратът свърши песните си и той като останалите се сля с тълпата, и се отдаде на сладки разговори. Но музиката продължи да свири приятни мелодии, което значеше само едно – танци. Това бе най – омразната част от празненството за младата графиня. Всички в залата се приготвиха по двойки и зачакаха домакинът да започне първия танц. Граф Болейн и съпругата му застанаха по средата на залата и грациозно задвижиха телата си в такт. След секунди всички ги последваха, освен Сакура, която нямаше партньор. Неочаквано някой докосна рамото й. Тя се обърна рязко и вълна на спокойствие я заля.
- Кристофър… - преди да успее да завърши изречението си той я прекъсна.
- Може ли един танц милейди? – нежна усмивка огря лицето му. Зеленооката само кимна в знак на съгласие.
Нежно той сложи едната си на кръста й, а тя от своя страна на рамото му. Той пое дясната й ръка в своята и започнаха танца. Тя го погледна в очите и видя топлота и милосърдие. Усмихна му се леко, но в съзнанието й изплуваха думите на Ино. „Той е влюбен в теб…” Не говореха, само танцуваха и сякаш това бе достатъчно. Но дойде време за размяна на партньорите. С огромно нежелание тя пусна ръката му и внезапно се озова е прегръдката на най – неподходящия човек.
- Каква изненада графиньо. Радвам се, че попаднах точно на вас. – големите му, черни очи сякаш можеха да проникнат в душата й. Усмивката му, така мръсна, непочтена, и в същото време прекрасна я разтрепери. Гласът му отекна в главата й. Настъпи пълен хаос в чувствата й. Не знаеше дали да е щастлива или огорчена от държанието му. Присъствието му толкова я смущаваше и объркваше. Тя почувства големите му ръце около себе си. Той вплете пръсти в едната й ръка и отново започнаха да се движат. Лицето й почервеня и можеше да чуе биенето на сърцето си.
- Принц Учиха, радвам се да ви видя. – гласът й трепереше, не знаеше какво става. Не искаше да е така. Намрази това чувство от мига, в който го изпита. Ужасяваше я мисълта, че той я докосваше така. Аромата му я замайваше. С едно движение той я дръпна по – близо до себе си.Дъхът й спря. Кожата й гореше, не можеше да си обясни случващото се с нея.
- Милейди, бихте ли ми обяснили защо певецът от преди малко звучеше като жена? Изпълнението му ме впечатли, но и ме изненада. – прииска й се да избяга. Не искаше да говори с него, притесняваше се да не обърка нещо и да не се изложи. Но трябваше. Пое си дълбоко дъх и започна с обясненията.
- Това е мъж, на когото в детската възраст е направена операция, спираща естественото му възмъжаване с цел да се запази чистият ме, ясен и висок детски глас. Кастратите са известни със способността си да пеят дълго време, без да си поемат дъх. – каза бързо тя. Погледите им се срещнаха отново. Този път той я изучаваше.
- Това е отвратително. – заяви принцът и направи гримаса. Гърбът на Сакура потрепери. За първи път някой споделяше мнението й по този въпрос. А тя бе говорила с хиляди хора за това. За всички обаче това бе нещо напълно нормално.
- Радвам се, че мислите така. – каза тя и отново се изчерви, ако имаше изобщо на къде повече. В стомаха си осети нещо непознато до сега. Сякаш милиони пеперуди пърхаха и не и позволяваха да се осъзнае. Тя се огледа наоколо и забеляза, че годеницата на принца липсва.
- Къде изчезна лейди Амфора принце? – това бе грешка. Да задава такъв въпрос бе абсолютно табу в тяхното общество. Какво си мислеше. Саске само се засмя леко и отговори напълно спокойно.
- Стана й зле и предпочете да се прибере. Имението ми не е далеч, вероятно вече спи. - чернокосото момче не спираше да я гледа право в очите. Харесваше му начина, по който я кара да се изчервява. Факта, че потреперва при всяко негово докосване му допадаше много. Тя бе като малко дете – невинна и неопетнена. А в същото време го привличаше толкова много. Може би щеше да е по – трудно от колкото си мислеше. Нямаше да се откаже за нищо на света. Единствения проблем бе лорд Уайлд, който в момента танцуваше с кралската дъщеря. Но той щеше да бъде отстранен по един или друг начин.
- Чувствам се добре в неговата компания. Аз…не съм сигурна какво изпитвам. Но нямам избор. Така или иначе ще трябва да си избера съпруг тази вечер и….
- Не е нужно да е той ако не искаш, но видях как те гледа с очи изпълнени с възхищение. Той е влюбен в теб Сак. Не го ли забелязваш? - Думите й само влошаваха положението. Объркваха я, тя харесваше този мъж, това й беше ясно. Но представяше ли си бъдещето с него?
- Хайде да сменим темата моля те – помоли розовокосата с фалшива усмивка. Но принцесата видя тъгата в очите й от липсата на избор. Ино знаеше, че ако тази нощ приятелката й не си избере съпруг, баща й ще го направи вместо нея, а това би било катастрофално.
Двете момичета влязоха в голямата трапезария и се отправиха към семействата си.
Бяха дошли и останалата час от придружителите на японския принц – Наруто Узомаки и Неджи Хюга. Ино веднага забеляза това, но за нейно нещастие трябваше да отиде при баща си, който водеше разговор с някакъв губернатор и не й обърна особено внимание. Сакура предпочете компанията на майка си и приятелките й. Баща и говореше нещо с принц Учиха и тя предпочете да не се бърка. И без това около принца се чувстваше неловко и под напрежение. Когато майка й я забеляза веднага заговори за прелестната си дъщеря показвайки я на приятелките си като трофей. Нейните музикални умения, интелигентност и разбира се външен вид бяха изтъкнати по всевъзможни начини. Розовокосата не обърна внимание на това, защото се случваше всяка година и на всяко събитие. Сякаш дамите се съревноваваха чие дете е по - надарено. Погледът на Сакура шареше из многото гости, но не намираше това което търси. „ Ами ако си е тръгнал ? ” запита се тя. В съзнанието й се въртяха всякакви варианти за липсата на лорд Кристофър Уайлд. Изведнъж отново настъпи тишина в голямата зала. Баща й даде знак на оркестъра и това беше началото на музикалната програма. Нежна музика омая чакащите гости и в трапезарията влезе един от най – известните кастрати – Алесандро Морески. Великолепният му глас изпълни залата и всички онемяха. Сякаш пееше ангел. Но колкото й да й харесваше на Сакура тази мелодия, тя беше абсолютно против този, според нея „варварски” обичай. И все пак не можеше да отрече величественото изпълнение на Морески. След като кастратът свърши песните си и той като останалите се сля с тълпата, и се отдаде на сладки разговори. Но музиката продължи да свири приятни мелодии, което значеше само едно – танци. Това бе най – омразната част от празненството за младата графиня. Всички в залата се приготвиха по двойки и зачакаха домакинът да започне първия танц. Граф Болейн и съпругата му застанаха по средата на залата и грациозно задвижиха телата си в такт. След секунди всички ги последваха, освен Сакура, която нямаше партньор. Неочаквано някой докосна рамото й. Тя се обърна рязко и вълна на спокойствие я заля.
- Кристофър… - преди да успее да завърши изречението си той я прекъсна.
- Може ли един танц милейди? – нежна усмивка огря лицето му. Зеленооката само кимна в знак на съгласие.
Нежно той сложи едната си на кръста й, а тя от своя страна на рамото му. Той пое дясната й ръка в своята и започнаха танца. Тя го погледна в очите и видя топлота и милосърдие. Усмихна му се леко, но в съзнанието й изплуваха думите на Ино. „Той е влюбен в теб…” Не говореха, само танцуваха и сякаш това бе достатъчно. Но дойде време за размяна на партньорите. С огромно нежелание тя пусна ръката му и внезапно се озова е прегръдката на най – неподходящия човек.
- Каква изненада графиньо. Радвам се, че попаднах точно на вас. – големите му, черни очи сякаш можеха да проникнат в душата й. Усмивката му, така мръсна, непочтена, и в същото време прекрасна я разтрепери. Гласът му отекна в главата й. Настъпи пълен хаос в чувствата й. Не знаеше дали да е щастлива или огорчена от държанието му. Присъствието му толкова я смущаваше и объркваше. Тя почувства големите му ръце около себе си. Той вплете пръсти в едната й ръка и отново започнаха да се движат. Лицето й почервеня и можеше да чуе биенето на сърцето си.
- Принц Учиха, радвам се да ви видя. – гласът й трепереше, не знаеше какво става. Не искаше да е така. Намрази това чувство от мига, в който го изпита. Ужасяваше я мисълта, че той я докосваше така. Аромата му я замайваше. С едно движение той я дръпна по – близо до себе си.Дъхът й спря. Кожата й гореше, не можеше да си обясни случващото се с нея.
- Милейди, бихте ли ми обяснили защо певецът от преди малко звучеше като жена? Изпълнението му ме впечатли, но и ме изненада. – прииска й се да избяга. Не искаше да говори с него, притесняваше се да не обърка нещо и да не се изложи. Но трябваше. Пое си дълбоко дъх и започна с обясненията.
- Това е мъж, на когото в детската възраст е направена операция, спираща естественото му възмъжаване с цел да се запази чистият ме, ясен и висок детски глас. Кастратите са известни със способността си да пеят дълго време, без да си поемат дъх. – каза бързо тя. Погледите им се срещнаха отново. Този път той я изучаваше.
- Това е отвратително. – заяви принцът и направи гримаса. Гърбът на Сакура потрепери. За първи път някой споделяше мнението й по този въпрос. А тя бе говорила с хиляди хора за това. За всички обаче това бе нещо напълно нормално.
- Радвам се, че мислите така. – каза тя и отново се изчерви, ако имаше изобщо на къде повече. В стомаха си осети нещо непознато до сега. Сякаш милиони пеперуди пърхаха и не и позволяваха да се осъзнае. Тя се огледа наоколо и забеляза, че годеницата на принца липсва.
- Къде изчезна лейди Амфора принце? – това бе грешка. Да задава такъв въпрос бе абсолютно табу в тяхното общество. Какво си мислеше. Саске само се засмя леко и отговори напълно спокойно.
- Стана й зле и предпочете да се прибере. Имението ми не е далеч, вероятно вече спи. - чернокосото момче не спираше да я гледа право в очите. Харесваше му начина, по който я кара да се изчервява. Факта, че потреперва при всяко негово докосване му допадаше много. Тя бе като малко дете – невинна и неопетнена. А в същото време го привличаше толкова много. Може би щеше да е по – трудно от колкото си мислеше. Нямаше да се откаже за нищо на света. Единствения проблем бе лорд Уайлд, който в момента танцуваше с кралската дъщеря. Но той щеше да бъде отстранен по един или друг начин.
Съобщение
Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!