Глава 4, Just say yes
- Animes Portal
- 25/01/18г.
- Драма
- 6 Глави
- 24 Прочита
- 1 Ком.
Глава 4
Денят на бала. Сакура бе станала рано, за да помогне в довършването на
последните приготовления или по скоро, за да не и мрънкат, че точно днес
е спала до късно. Цялата сутрин прекара в трапезарията наблюдавайки
случващото се. Имението беше изцяло променено. Хиляди свещи огряваха
тъмните стаи и коридори. От предишната мрачна обстановка не бе останала и
следа. Букети от прелестни червени рози се намираха във всяка ваза.
Гирлянди от ароматни орхидеи се извисяваха над всяка врата. Горски цветя
висяха от високия таван във форма на големи полюлей. Във стъклени купи
бяха аранжирани листенца от бели, розови и жълти роси, като най – отгоре
бе поставена череша или ягода. Всичко бе изпипано до последно. Сакура
знаеше, че това е дело на майка й, защото студеният й баща не е способен
на нещо толкова красиво.
- Харесва ли ти мила? Това ще е най – хубавият пролетен бал не мислиш ли? – майка й говореше с огромно вдъхновение. Гордееше се със свършената работа и това си личеше. На Сакура й беше ясно, че чака заслужената похвала.
- Великолепно е майко. Като в сън. Справила си се блестящо. – Анн Болейн бе известна с добрата си организация и оригиналните си идеи. Поради това бе търсена от аристокрацията за организация и на техните балове. Разбира се най – интересните идеи пазеше за семейството си.
- Щастлива съм да го чуя. А сега отивай да се приготвиш, за да не разтроиш баща си. На леглото ти съм оставила нещо. – след тези думи жената излезе от трапезарията. Сакура бързо се отправи към стаята си с нетърпение да види подаръка си. На леглото завари невероятна, тюркоазена рокля с бродерия по краищата на корсета. Изящна коприна бе покрила долната й част, а обръчите бяха неочаквано леки. До нея имаше чифт обувки на среден ток и бродирани ръкавици в същият цвят. За първи път младата графиня виждаше нещо толкова красиво и в същото време „ тортенско ”.
Времето мина неусетно и гостите започнаха да идват. Всички се любуваха на прелестната обстановка и аранжименти. „ Райска градина ” такова определение даваха на имението. Но големите овации бяха насочени към младата графиня, която изглеждаше като приказна фея.
- Милейди, помните ли ме? – Сакура чу зад гърба си мелодичен и така познат глас.
- Лорд Уайлд, каква приятна изненада. – тя наистина се радваше да го види, по необясними за нея причини.
- Моля, за вас просто Кристофър. – той взе нежно ръката й и едва докосна красивата ръкавица с устни. – Държа да отбележа, че сте по – красива от всякога. Но съм сигурен, че го чувате постоянно. Този цвят така подхожда на смарагдовите ви очи. – Докато я обсипваше с комплименти лордът я гледаше право в очите. Това я успокояваше. Погледът му излъчваше топлота и спокойствие.
- Бихте ли ме извинили за момент – продължи той - иска ми се да видя баща ви. – тя само се усмихна мило и кимна. Вълна от недоволство обля тялото й. Не искаше да си отива, да я оставя сама с тези надути и коравосърдечни хора. Чувстваше се някак спокойна в неговата компания.
- Ааа Сакура, толкова си хубава. – пискливият глас на Ино огласи цялата зала и стресна зеленоокото момиче.
- А ти толкова розова. – възкликна графинята също толкова щастлива от факта, че най – добата й приятелка се е върнала. Както винаги принцесата бе облечена в бебешко-розова, много бухнала рокля с орнаменти на цветя по целия корсет. Дългата й руса коса бе вързана на плитка и вдигната на кок.
- След десет минути те чакам в стаята ти, имам много да ти разказвам.
- Добре. – беше единственото нещо което Сакура успя да каже преди Ино да изчезне в тълпата. Реши да отиде при родителите си, за да посрещне най – важния гост тази вечер – представителят на императора. Баща й я огледа много обстойно и нямаше никакви забележки.
- Виждам, че си изпълнила молбата ми. Този факт ме радва. – и въпреки това студеният му тон не се промени дори за миг. Нито безразличният му поглед.
- Сакура ела за малко – викна я майка й и я заведе в съседната стая. Жената извади от едното шкафче розова водна лилия - много рядък вид. Постави я в средата на високия кок на дъщеря си и се усмихна радостно. – ето вече си напълно готова. Сакура прегърна силно майка си и се погледна в огледалото. Сега първото нещо което си помисли бе кога ще я види Кристофър и дали ще му направи впечатление. Не беше сигурна защо толкова желаеше одобрението му, но искаше да го намери веднага. По целия й гръб преминаваха тръпки докато се оглеждаше за него, отново в голямата трапезария. Тогава вратите на имението се отвориха и всички в залата замълчаха. Родителите й я извикаха при тях и застанаха най – отпред.
- Принц Учиха Саске и неговата годеница лейди Амфора – съобщи Гастон икономът. В залата влязоха мъж и жена. Той беше висок около два метра с гарваново черна коса и катранени очи. Бледа кожа и стегнато, мускулесто тяло. Сакура веднага го забеляза. „ Ино беше права ” помисли си тя. Никой не обърна внимание на момичето до него. Неговата светлина бе хиляда пъти по - ярка от нейната. Както Вечерницата се откроява сред останалите звезди.
- Принце, очаквахме ви – заяви домакинът.
- За мен е удоволствие да съм ваш гост лорд Болейн. – и ето, той проговори със същият студен и пронизващ тон.
- Харесва ли ти мила? Това ще е най – хубавият пролетен бал не мислиш ли? – майка й говореше с огромно вдъхновение. Гордееше се със свършената работа и това си личеше. На Сакура й беше ясно, че чака заслужената похвала.
- Великолепно е майко. Като в сън. Справила си се блестящо. – Анн Болейн бе известна с добрата си организация и оригиналните си идеи. Поради това бе търсена от аристокрацията за организация и на техните балове. Разбира се най – интересните идеи пазеше за семейството си.
- Щастлива съм да го чуя. А сега отивай да се приготвиш, за да не разтроиш баща си. На леглото ти съм оставила нещо. – след тези думи жената излезе от трапезарията. Сакура бързо се отправи към стаята си с нетърпение да види подаръка си. На леглото завари невероятна, тюркоазена рокля с бродерия по краищата на корсета. Изящна коприна бе покрила долната й част, а обръчите бяха неочаквано леки. До нея имаше чифт обувки на среден ток и бродирани ръкавици в същият цвят. За първи път младата графиня виждаше нещо толкова красиво и в същото време „ тортенско ”.
Времето мина неусетно и гостите започнаха да идват. Всички се любуваха на прелестната обстановка и аранжименти. „ Райска градина ” такова определение даваха на имението. Но големите овации бяха насочени към младата графиня, която изглеждаше като приказна фея.
- Милейди, помните ли ме? – Сакура чу зад гърба си мелодичен и така познат глас.
- Лорд Уайлд, каква приятна изненада. – тя наистина се радваше да го види, по необясними за нея причини.
- Моля, за вас просто Кристофър. – той взе нежно ръката й и едва докосна красивата ръкавица с устни. – Държа да отбележа, че сте по – красива от всякога. Но съм сигурен, че го чувате постоянно. Този цвят така подхожда на смарагдовите ви очи. – Докато я обсипваше с комплименти лордът я гледаше право в очите. Това я успокояваше. Погледът му излъчваше топлота и спокойствие.
- Бихте ли ме извинили за момент – продължи той - иска ми се да видя баща ви. – тя само се усмихна мило и кимна. Вълна от недоволство обля тялото й. Не искаше да си отива, да я оставя сама с тези надути и коравосърдечни хора. Чувстваше се някак спокойна в неговата компания.
- Ааа Сакура, толкова си хубава. – пискливият глас на Ино огласи цялата зала и стресна зеленоокото момиче.
- А ти толкова розова. – възкликна графинята също толкова щастлива от факта, че най – добата й приятелка се е върнала. Както винаги принцесата бе облечена в бебешко-розова, много бухнала рокля с орнаменти на цветя по целия корсет. Дългата й руса коса бе вързана на плитка и вдигната на кок.
- След десет минути те чакам в стаята ти, имам много да ти разказвам.
- Добре. – беше единственото нещо което Сакура успя да каже преди Ино да изчезне в тълпата. Реши да отиде при родителите си, за да посрещне най – важния гост тази вечер – представителят на императора. Баща й я огледа много обстойно и нямаше никакви забележки.
- Виждам, че си изпълнила молбата ми. Този факт ме радва. – и въпреки това студеният му тон не се промени дори за миг. Нито безразличният му поглед.
- Сакура ела за малко – викна я майка й и я заведе в съседната стая. Жената извади от едното шкафче розова водна лилия - много рядък вид. Постави я в средата на високия кок на дъщеря си и се усмихна радостно. – ето вече си напълно готова. Сакура прегърна силно майка си и се погледна в огледалото. Сега първото нещо което си помисли бе кога ще я види Кристофър и дали ще му направи впечатление. Не беше сигурна защо толкова желаеше одобрението му, но искаше да го намери веднага. По целия й гръб преминаваха тръпки докато се оглеждаше за него, отново в голямата трапезария. Тогава вратите на имението се отвориха и всички в залата замълчаха. Родителите й я извикаха при тях и застанаха най – отпред.
- Принц Учиха Саске и неговата годеница лейди Амфора – съобщи Гастон икономът. В залата влязоха мъж и жена. Той беше висок около два метра с гарваново черна коса и катранени очи. Бледа кожа и стегнато, мускулесто тяло. Сакура веднага го забеляза. „ Ино беше права ” помисли си тя. Никой не обърна внимание на момичето до него. Неговата светлина бе хиляда пъти по - ярка от нейната. Както Вечерницата се откроява сред останалите звезди.
- Принце, очаквахме ви – заяви домакинът.
- За мен е удоволствие да съм ваш гост лорд Болейн. – и ето, той проговори със същият студен и пронизващ тон.
Съобщение
Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!