Глава 3, Just say yes
- Animes Portal
- 25/01/18г.
- Драма
- 6 Глави
- 24 Прочита
Глава 3
След разговора с баща й, седмицата мина неусетно. Вече се бе отърсила от
неприятната мисъл за „ избраника” й. Тя много добре знаеше, че няма да
намери принца на бял кон, но надеждата умира последна. Днес бе събота –
денят преди бала. Много от гостите идват от далеч и поради това повечето
пристигаха днес. От нея се очакваше само да ги посреща с фалшива
усмивка и след това да изчезне в стаята си. Изненадващо се почука на
вратата.
- Влез – каза спокойно, като си мислеше, че това е прислужницата Миранда. Но не беше тя. За първи път от седем години баща и влизаше в стаята й.
- Сакура, майка ти е заета с гостите и ще те помоля да ме придружиш. След десет минути те чакам пред имението. Не закъснявай. – След като съобщи намеренията си граф Ричард излезе от стаята. Нова заповед. Въпреки, че се опитваше да се държи дипломатично като използваше израза „моля” ясно показваше, че няма да приеме отказ.
Студена вълна обля черешовото цветче. Кой знае докъде ще се наложи да отидат. Не беше прекарвала повече от час насаме с него. Щеше да я подлуди това негово монотонно и безразлично държание. Но нямаше избор, както винаги. Бързо се оправи и отиде на уговореното място. Там я чакаше разкошна, винено - червена карета. Баща й вече беше вътре.
- Мога ли да попитам къде отиваме татко? – знаеше, че няма да получи отговора който търсеше, но тишината я измъчваше. Самото му присъствие я напрягаше.
- До имението на лорд Уайлд. Ще вземем от там сина му Кристофър, тъй като едната от каретите им е счупила колело. – За толкова изчерпателен отговор не бе й мечтала. Но тя знаеше какво цели той. Нещо започна да пари очите й, но не даде гласност на емоциите. Преглътна тежко и се загледа през прозореца.
След тридесет минути вече бяха пред портите на имението.
- Изчакай тук. – нареди графа и я остави сама. Огромен товар падна от плещите й. Поемайки си дълбоко въздух се отпусна назад и се облегна на кадифената седалка. Сега оставаше само да чака, но това й се стори дори по – ужасно от самото пътуване. Минутите минаваха като часове, а бе толкова уморена. От седмица не се беше хранила редовно, не можеше да спи, нито да се разсее с нещо. Ино бе на гости у леля си и щеше да дойде направо на празненството. Клепачите й натежаваха. И точно когато щеше да се отпусне напълно, вратата на каретата се отвори и първото нещо, което видя бе красивото лице на младия лорд Кристофър Уайлд. Висок, мускулест, червенокос. Наистина красив.
- Милейди, много ми е приятно да се запознаем – омайваща усмивка се появи на лицето му. Сакура подаде ръката си и меките му устни докоснаха кожата й.
- Ръцете ви са студени – заяви лордът. Свали ръкавиците си и ги подаде на онемялата графиня. Тя не беше срещала мъж, който би се отнасял по такъв галантен начин с някоя жена. Бе останала с впечатлението, че всички богати и властни мъже са студени и безчувствени. Зеленооката дама взе плахо предложения й подарък и ги сложи на ръцете си. Тръпки преминаха по гърба й, след като усети топлината на кашмирените ръкавици.
- Много мило от ваша страна лорд Кристофър.
- Името ви – започна той. - много е екзотично. Сакура… какво означава? – любопитството му я озадачи. Но не я изнерви или притесни.
- Черешов цвят – обясни момичето. Погледна го в очите, интересна комбинация от синьо и зелено около ириса. Съвсем бе забравила за баща си, който вече бе в каретата.
- Виждам, че сте се запознали вече с най – малката ми дъщеря лорде – в този момент Сакура осъзна, че все още гледа в очите на Кристофър, който сега водеше делови разговор с баща й. Бързо отмести поглед и отново се загледа през прозореца. А клепачите ставаха все по – тежки. Почти бяха стигнали до дома, когато тя се събуди. Не можеше да повярва, че е позволила да се случи. Сега щеше да има много сериозни последствия. Погледна уплашено към двамата мъже и видя, че те още обсъждаха „нещото” от по – рано. „Какво облекчение” помисли си. Никой не бе забелязал дрямката й. Най – накрая пристигнаха. Точно преди да слезе, някой й подаде ръка. С помощта на господин Уайлд, тя излезна от каретата.
- Имате прекрасен дом граф Болейн и още по – прекрасна дъщеря. – Сакура не знаеше какво да прави в този момент. Не беше подготвена за това. Лека розовина се появи на бузите й. За първи път някой се отнасяше така с нея. За първи път някой забеляза не само физическата й красота.
СПОМЕН:
- Името ви, много е екзотично. Сакура… какво означава?
КРАИ НА СПОМЕНА
Тези думи кънтяха в главата й. Досегашните й кандидати са правили комплименти за очите, косата и фигурата й, можеше ли той да е различен? Дали това бе чаканият принц или само маска прикриваща истинската му същност. Усещаше, че нещо сякаш липсва, нещо не беше наред. Или започваше да изпитва нещо към този мъж. Мислите й бяха прекъснати, когато влязоха в огромната къща. Реши, че има нужда от почивка. Днес определено бе изключително натоварващ ден.
- Моля да ме извините, но ще трябва да ви оставя. – последва лек поклон. На средата на стълбите, лордът отново я изненада.
- Интересно облекло… Черешово цветче. – с тези думи Кристофър се обърна и продължи разговора си с графа. „Нима това наистина се случи?” Сакура остана на стълбите още няколко секунди. За първи път някой забеляза копринената рокля. След като се осъзна, отиде в стаята си, където най-после имаше покой. Легна на мекото легло и потъна в мисли за всичко станало днес.
Имението Учиха
- Знаех си. Просто си заех, че ще оплескаш нещата тъпако. – Наруто крещеше с всичка сила в трапезарията. Беше бесен. Все пак бъдещето на най – добрия му приятел зависеше от това.
- Ти, ти.. нимфоман! Нали беше влюбен бе? Домъкна момичето от Египет, нямаш ли срам? – продължаваше русокосият
- Наруто, млъквай веднага! Просто така се случи не съм виновен. – наглостта на принца минаваше всякакви граници. Интересното бе, че изобщо не се разкайваше за постъпката си.
- Не можеш ли да си го държиш в гащите? Годеницата ти нали ти беше достатъчна? Знаех си, че не може да си се променил.
- Идиот, млъкни преди да те е чул някой. Ще разваля годежа, но след бала. Първо трябва да заблудя баща си. А до тогава ти ще си мълчиш! – Пронизващият, яростен поглед на принца сякаш се впи в синеокия.
- Омръзна ми да те прикривам. – недоволно заяви Наруто, но нямаше избор.
Разговорът им бе прекъснат.
- Господарю, лейди Амфора… май отива някъде. – прислужницата едвам изговори последните думи. Знаеше каква ще е реакцията на принца и сериозно се притесняваше за младото момиче, което се наложи да издаде.
Физиономията на Саске от надменна се превърна в ужасяващо разярена. Стана бързо от масата и с бързи крачи стигна до вратата на къщата. Годеницата му седеше с куфарите си и чакаше каретата.
- Мога ли да попитам къде отивате? – Злобния тон на принца сякаш разкъса душата й.
- Няма да живея в лъжа! Мислех ви за различен. А вие се оказахте един самовлюбен и надменен егоист. – ако знаеше какво ще последва, лейди Амфора никога не би си позволила да каже това. Но вече бе твърде късно. Саске хвана грубо китката й и я повлече към спалнята. Въпреки, че момичето се бореше нямаше никакъв шанс. След като влязоха в стаята, той заключи вратата. Когато пусна ръката на годеницата си го посрещна силен шамар от нейна страна. Е това мина границата. Tой я хвана за рамената й я блъсна в стената. Бедното момиче се строполи на земята. Мъжът с наведе към нея и с лукава усмивка я хвана за гърлото.
- Ако цениш живота си, НИКОГА повече не си позволявай това своеволие. Ще ме придружиш утре на бала като моя годеница. След като ми свършиш работа ще те оставя да си тръгнеш. Ясен ли съм.
- Дда Да. – болката в гърба й разкъсваше, китката й бе посиняла, едвам дишаше. Саске я пусна и излезе от стаята като заключи вратата.
- Влез – каза спокойно, като си мислеше, че това е прислужницата Миранда. Но не беше тя. За първи път от седем години баща и влизаше в стаята й.
- Сакура, майка ти е заета с гостите и ще те помоля да ме придружиш. След десет минути те чакам пред имението. Не закъснявай. – След като съобщи намеренията си граф Ричард излезе от стаята. Нова заповед. Въпреки, че се опитваше да се държи дипломатично като използваше израза „моля” ясно показваше, че няма да приеме отказ.
Студена вълна обля черешовото цветче. Кой знае докъде ще се наложи да отидат. Не беше прекарвала повече от час насаме с него. Щеше да я подлуди това негово монотонно и безразлично държание. Но нямаше избор, както винаги. Бързо се оправи и отиде на уговореното място. Там я чакаше разкошна, винено - червена карета. Баща й вече беше вътре.
- Мога ли да попитам къде отиваме татко? – знаеше, че няма да получи отговора който търсеше, но тишината я измъчваше. Самото му присъствие я напрягаше.
- До имението на лорд Уайлд. Ще вземем от там сина му Кристофър, тъй като едната от каретите им е счупила колело. – За толкова изчерпателен отговор не бе й мечтала. Но тя знаеше какво цели той. Нещо започна да пари очите й, но не даде гласност на емоциите. Преглътна тежко и се загледа през прозореца.
След тридесет минути вече бяха пред портите на имението.
- Изчакай тук. – нареди графа и я остави сама. Огромен товар падна от плещите й. Поемайки си дълбоко въздух се отпусна назад и се облегна на кадифената седалка. Сега оставаше само да чака, но това й се стори дори по – ужасно от самото пътуване. Минутите минаваха като часове, а бе толкова уморена. От седмица не се беше хранила редовно, не можеше да спи, нито да се разсее с нещо. Ино бе на гости у леля си и щеше да дойде направо на празненството. Клепачите й натежаваха. И точно когато щеше да се отпусне напълно, вратата на каретата се отвори и първото нещо, което видя бе красивото лице на младия лорд Кристофър Уайлд. Висок, мускулест, червенокос. Наистина красив.
- Милейди, много ми е приятно да се запознаем – омайваща усмивка се появи на лицето му. Сакура подаде ръката си и меките му устни докоснаха кожата й.
- Ръцете ви са студени – заяви лордът. Свали ръкавиците си и ги подаде на онемялата графиня. Тя не беше срещала мъж, който би се отнасял по такъв галантен начин с някоя жена. Бе останала с впечатлението, че всички богати и властни мъже са студени и безчувствени. Зеленооката дама взе плахо предложения й подарък и ги сложи на ръцете си. Тръпки преминаха по гърба й, след като усети топлината на кашмирените ръкавици.
- Много мило от ваша страна лорд Кристофър.
- Името ви – започна той. - много е екзотично. Сакура… какво означава? – любопитството му я озадачи. Но не я изнерви или притесни.
- Черешов цвят – обясни момичето. Погледна го в очите, интересна комбинация от синьо и зелено около ириса. Съвсем бе забравила за баща си, който вече бе в каретата.
- Виждам, че сте се запознали вече с най – малката ми дъщеря лорде – в този момент Сакура осъзна, че все още гледа в очите на Кристофър, който сега водеше делови разговор с баща й. Бързо отмести поглед и отново се загледа през прозореца. А клепачите ставаха все по – тежки. Почти бяха стигнали до дома, когато тя се събуди. Не можеше да повярва, че е позволила да се случи. Сега щеше да има много сериозни последствия. Погледна уплашено към двамата мъже и видя, че те още обсъждаха „нещото” от по – рано. „Какво облекчение” помисли си. Никой не бе забелязал дрямката й. Най – накрая пристигнаха. Точно преди да слезе, някой й подаде ръка. С помощта на господин Уайлд, тя излезна от каретата.
- Имате прекрасен дом граф Болейн и още по – прекрасна дъщеря. – Сакура не знаеше какво да прави в този момент. Не беше подготвена за това. Лека розовина се появи на бузите й. За първи път някой се отнасяше така с нея. За първи път някой забеляза не само физическата й красота.
СПОМЕН:
- Името ви, много е екзотично. Сакура… какво означава?
КРАИ НА СПОМЕНА
Тези думи кънтяха в главата й. Досегашните й кандидати са правили комплименти за очите, косата и фигурата й, можеше ли той да е различен? Дали това бе чаканият принц или само маска прикриваща истинската му същност. Усещаше, че нещо сякаш липсва, нещо не беше наред. Или започваше да изпитва нещо към този мъж. Мислите й бяха прекъснати, когато влязоха в огромната къща. Реши, че има нужда от почивка. Днес определено бе изключително натоварващ ден.
- Моля да ме извините, но ще трябва да ви оставя. – последва лек поклон. На средата на стълбите, лордът отново я изненада.
- Интересно облекло… Черешово цветче. – с тези думи Кристофър се обърна и продължи разговора си с графа. „Нима това наистина се случи?” Сакура остана на стълбите още няколко секунди. За първи път някой забеляза копринената рокля. След като се осъзна, отиде в стаята си, където най-после имаше покой. Легна на мекото легло и потъна в мисли за всичко станало днес.
Имението Учиха
- Знаех си. Просто си заех, че ще оплескаш нещата тъпако. – Наруто крещеше с всичка сила в трапезарията. Беше бесен. Все пак бъдещето на най – добрия му приятел зависеше от това.
- Ти, ти.. нимфоман! Нали беше влюбен бе? Домъкна момичето от Египет, нямаш ли срам? – продължаваше русокосият
- Наруто, млъквай веднага! Просто така се случи не съм виновен. – наглостта на принца минаваше всякакви граници. Интересното бе, че изобщо не се разкайваше за постъпката си.
- Не можеш ли да си го държиш в гащите? Годеницата ти нали ти беше достатъчна? Знаех си, че не може да си се променил.
- Идиот, млъкни преди да те е чул някой. Ще разваля годежа, но след бала. Първо трябва да заблудя баща си. А до тогава ти ще си мълчиш! – Пронизващият, яростен поглед на принца сякаш се впи в синеокия.
- Омръзна ми да те прикривам. – недоволно заяви Наруто, но нямаше избор.
Разговорът им бе прекъснат.
- Господарю, лейди Амфора… май отива някъде. – прислужницата едвам изговори последните думи. Знаеше каква ще е реакцията на принца и сериозно се притесняваше за младото момиче, което се наложи да издаде.
Физиономията на Саске от надменна се превърна в ужасяващо разярена. Стана бързо от масата и с бързи крачи стигна до вратата на къщата. Годеницата му седеше с куфарите си и чакаше каретата.
- Мога ли да попитам къде отивате? – Злобния тон на принца сякаш разкъса душата й.
- Няма да живея в лъжа! Мислех ви за различен. А вие се оказахте един самовлюбен и надменен егоист. – ако знаеше какво ще последва, лейди Амфора никога не би си позволила да каже това. Но вече бе твърде късно. Саске хвана грубо китката й и я повлече към спалнята. Въпреки, че момичето се бореше нямаше никакъв шанс. След като влязоха в стаята, той заключи вратата. Когато пусна ръката на годеницата си го посрещна силен шамар от нейна страна. Е това мина границата. Tой я хвана за рамената й я блъсна в стената. Бедното момиче се строполи на земята. Мъжът с наведе към нея и с лукава усмивка я хвана за гърлото.
- Ако цениш живота си, НИКОГА повече не си позволявай това своеволие. Ще ме придружиш утре на бала като моя годеница. След като ми свършиш работа ще те оставя да си тръгнеш. Ясен ли съм.
- Дда Да. – болката в гърба й разкъсваше, китката й бе посиняла, едвам дишаше. Саске я пусна и излезе от стаята като заключи вратата.
Съобщение
Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!