Глава 2, Just say yes

Глава 2, Just say yes

Глава 2

В имението Учиха

- Сгоден? Моля? Как, кога и защо по дяволите? – крясъците на висок, русокос и синеок мъж се чуваха в цялото имение.
- Млъкни и седни Наруто. Изнервяш ме още повече. – въздъхна красивият мъж, след като седна на голямото, червено кресло.
- Ти какво, да не си влюбен? – нотка на насмешка се улавяше в гласа му.
- Забавно ли ти е? Баща ми ще ме лиши от наследство ако не се оженя до рождения си ден. Пък и много я харесвам не е само физическо привличане. – Наруто не можеше да повярва на ушите си. Това не беше обичайно за него. За принца жените бяха просто средство за удоволствие и нищо повече. Беше ли възможно наистина да се е променил? Реши, че само времето ще покаже и няма да зачеква въпроса… за сега.
- И къде я намери тази? – Засмя се Наруто, след като видя замисления поглед на приятеля си.
- Запознахме се в Египет. С благородническа кръв е и…е много добра в леглото. – интонацията на гласа му прозвуча като похвала. И с горда физиономия зачака отговор.
„Е някои неща никога не се променят”помисли си русокосият. И продължи с въпросите.
- Да добре и как по-точно мислиш да я представиш на баща си, като изтъкнеш акробатичните й умения ли?
- На бала на Граф Ричард Болейн ще я представя на обществото. Не ми се говори за това сега. Уморен съм и отивам да полегна при годеницата си.- Заигра лукава усмивка на лицето на чернокосия красавец.
- Няма ли да ме запознаеш?
- Сега имаме работа. – и отново тази неприлична, мръсна усмивка се появи върху красивото лице на престолонаследника.
Наруто просто въздъхна и се запъти към градината. Беше му пределно ясно какво ще се случи сега в спалнята на принц Саске Учиха.

Имението Болейн

Сакура продължаваше да седи на прозореца, загледала се в нищото. Нямаше какво да прави сега. Пълна скука, а тя мразеше да бездейства. Всички в имението се занимаваха с организацията на „ грандиозния ” бал. Но имаше нещо което я изгаряше отвътре, нещо което не й даваше покой.
СПОМЕН:
- Милейди, баща Ви ви вика в трапезарията - съобщи смирено прислужницата.
- Благодаря ти Миранда, след малко слизам. - каза зеленоокото момиче докато се преобличаше. По – принцип имаше прислужници, които и помагаха с това, но Сакура мразеше корсетите, с които едва дишаше и бухналите рокли, а и предпочиташе да се облича сама. Не беше трудно, защото облеклото й се състоеше от дълги, прави, копринени рокли с лека имитация на корсет и тънки презрамки, които задържаха нежната материя на кръшното й тяло. Също така не понасяше големите бели перуки, предпочиташе да носи косата си пусната, или на висок, елегантен кок. След пет минути беше готова и слезе в трапезарията.
- Викали сте ме татко? – тонът й показваше несигурност. Гласът и леко трепереше, защото бе убедена, че има нещо нередно.
- Седни ако обичаш. – изражението му не показваше никаква емоция, студенина и мрак, само това проблясваше в очите му. Това я изнерви още повече. Но изпълни молбата му и седна на отсрещното кресло. Графът продължи да говори, загледан в празната камина.
- Както знаеш на бала, който ще организирам ще присъстват много благородници и високопоставени личности.
- Известно ми е. – Притеснението проличаваше все повече. Нервно тя преплете пръстите си и заигра с един от пръстените си.
- Ти скоро ще навършиш осемнадесет години и с майка ти се надяваме да намериш достоен съпруг с високо потекло. Ще ти бъда благодарен ако на бала не си облечена с рокля приличаща на спално облекло. Вържи косата си, както знаеш не сме на село и искам да изглеждаш подобаващо.
- Това ли е всичко? - тя искаше просто да се махне от там, напрежението беше непоносимо. Баща й само кимна в знак на съгласие. Забързано момичето стигна до вратата на стаята и точно преди да излезе нещо съкруши духа й още повече.
- И Сакура, това не е молба. – най - накрая успя да се измъкне от неприятната атмосфера на тази стая. Тя й навяваше лоши спомени. Точно тук преди девет години сестра й и баща й си разменяха обиди крещейки си. Това беше мястото където видя сестра си за последно.
Бягайки със всичка сила към стаята си, тя подминаваше всеки по пътя си, докато накрая не се блъсна в нещо или някого. Сълзите бяха замъглили очите й, но като достойна жена тя не им разрешаваше да докоснат прелестното й лице. „ Сълзите са признак на слабост, никога не трябва да показваш явно емоциите и тревогите си. Така разкриваш слабите си места. ” винаги е казвала майка й. Погледна нагоре и видя най-добрата си приятелка. Не издържа и освободи тъгата си, без да казва нищо просто се хвърли в обятията на Ино. Капчиците чисти като роса се стичаха и оставяха следи по млечно - бялата й кожа.
- Сакура какво има? Какво става? – златокосата принцеса искаше отговор, но първо щеше да я заведе в стаята й. Бавно се качиха по стълбите, но струйките вода продължаваха да падат от зачервените, смарагдови очи приятелката й. Двете момичета влязоха в стаята и Ино заключи вратата след себе си.
- Сега се успокой и ми кажи какво стана? – гласът й бе мек и загрижен.
- Аз, аз трябва да си избера съпруг на бала. Или може би вече ми е избран. Не знам, аз… аз знаех, че ще се случи, но не бях подготвена и не мислех, че ще е толкова рано. Все пак има три месеца и.. – сълзите отново надделяха. Тази информация беше достатъчна.
- Стига си драматизирала. Кой знае, може да срещнеш някой красив мъж, висок, мускулест и с благородническа кръв. – в момента Ино целеше да успокои розовокосото момиче, но знаеше, че я чака същата съдба.
- Звучиш като него… е с малки изключения. – перлени усмивки се изписаха на лицата на тези толкова красиви създания.
- Знаеш ли – започна принцесата с такъв ентусиазъм, сякаш щеше да стане чудо.- Принц Саске Учиха, ще бъде представител на императора тъй като баща му има здравословни проблеми и няма да присъства на бала. - Пламъчета в очите и проблясваха от щастие, което Сакура не разбираше.
- Знам, но защо се радваш толкова? Изобщо виждала ли си го някога? Освен това той е сгоден. По-добре насочи вниманието си към някой неангажиран. – Ино впери яростния си поглед в черешовото цветче.
- Та това е най-красивото момче на Света! И да, виждала съм негов портрет когато с татко бяхме на гости на Императора в лятната му къща. – гласът й от звънлив стана носталгичен, но бързо се оправи. – Яяя ми кажи като „ вътрешен човек ” кой още ще присъства на бала?
- Ужасна си знаеш ли? – мелодичният смях на двете момичета озвучи стаята.
КРАЙ НА СПОМЕНА .
- Милейди, вечерята е сервирана – съобщи прислужницата и излезе от стаята. Но Сакура нямаше желание дори да помирише храна. Стомахът й се бе свил от притеснение. Дали баща й щеше да й предостави възможността да избере съпруга си или вече има някого на ум ?
Съобщение

Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping

Няма връзка с Интернет.

Моля, свържете се към мобилна мрежа, за да използвате портала.

Презареди ⤾