Just say yes

Никога не съм мислила, че нещата ще се развият така. Мечтая да постигна нещо велико, но самата аз знам, че е невъзможно.Той няма да ми го позволи. „Всичко има последователност” казва. И колкото и да се опитвам да го накарам да се гордее с мен, няма успех. Виждам изгарящия гняв в очите му. Усещам омразата му. Бях едва на девет, но ясно си спомням грандиозния скандал. Голямата ми сестра не прие заповедта му да се омъжи по сметка. Тя вярваше в истинската, голямата любов, която не може да се купи. В деня, в който избяга нещата коренно се промениха. Баща ми не можа да й го прости, но не тъгата го сломи, а факта че не е направила това което той е сметнал за добре, че не му се е подчинила. Не, че щеше да и разреши да си отиде. Все още не разбирам защо го направи, може би няма й да разбера. Тя бе най – добрата ми приятелка. След случката прекарах 2 години в библиотеката – любимото й място, ровейки в хилядите книги, търсейки някакъв знак, писмо или просто нещо с което да ми обясни защо го е направила и да ми се извини за това, че ме е изоставила. Нищо! Баща ми разбра и ми забрани да ходя на „нейните” места, имайки в предвид задната градина, библиотеката и „ мраморната стая ”, в която бе невероятното бяло пияно на майка ми. Е аз все още си ходя в градината минавайки през живия плет зад езерото, както и свиря на пияното когато него го няма. Само в библиотеката не ходя, предполагам е заради разочарованието от ненамереното доказателство, за това, че не аз съм виновна за вечната й тъга и за това, че ме е обичала, но не е имала друг избор. Не знам дали я мразя или тъгувам за нея Не беше типичната по-голяма сестра, която те защитава или издава тайните ти. По скоро ми бе като втора майка. Преди месец се омъжи и другата ми сестра – Елизабет, с която не сме били близки никога. Тя винаги е слушала наредбите на баща ни и никога не си е позволила да му възрази. Точно навърши осемнадесет и я сгоди, а година по късно се състоя й сватбата. Разбира се за мъж, който той бе избрал. Заминаха за имението му и не сам я виждала от тогава. Остана ми само татко. Преди „ бягството ” на Кристин бяхме толкова близки, сега сякаш ме мрази. Сигурно защото му напомням за нея като визия и характер. Странното бе, че към тях винаги е бил така дипломатичен, дори студен. Сега е такъв към всички. Откакто навърших седемнадесет се опитва да ми намери съпруг, по сметка и да ме разкара от живота си. Всеки път щом отхвърлих кандидата за ръката ми, виждах как погледът му от безчувствен ставаше разгневен, но не казваше нищо, подминаваше ме и се заключваше в кабинета си. Определено умее да контролира емоциите си. Сега след като почти съм навършила осемнадесет години съм сигурна, че няма да ми остави избор. Само три месеца и „свободата” ми свършва. Имам много кандидати с различни титли – лордове, графове, барони, херцози и дори принц на някаква островна държава. Естествено за тях бе важно само богатството на баща ми и външният ми вид. Намирам се за нормална – светло зелени очи, бледа кожа, вишново червени устни иии розова коса. Да, това е резултата от червенокос баща и русокоса майка. Мама е била увлечена по японската култура и затова са ме кръстили Сакура – в превод черешов цвят. Учудващо баща ми се съгласил. Единственото което го притеснявало било мнението на кралския двор относно нестандартното име на дъщеря му. Но никой не смеел да възрази. Граф Ричард притежава много земи в Англия, изключително богат човек с много голямо самочувствие. Като пръв приятел на краля разполага с огромна власт. Всички се страхуват от него и има защо. След една седмица ще организираме бал по повод успешната му сделка с японския Император. Императорът няма да присъства, но синът му, които живее в Англия заедно с годеницата си ще бъде негов представител. По този повод баща ми полага неимоверни усилия да ме игнорира напълно и да се занимава с организацията на събитието. Аз от своя страна ще бъда принудена да присъствам на бала, в шикозна бухнала като торта рокля, с която едва дишам, като част от трофеите на баща ми. Ако не друго поне се гордееше с красотата ми, която аз не смятам за впечатляваща. Намирам най – добрата си приятелка за по - красива. Тя е с блестящо-руса коса, дълга до кръста, вечно искрящи морско сини очи и бяла като сняг кожа. Типичната приказна принцеса. Впрочем наистина е принцеса. Като единствена дъщеря на крал Едуарт трети, Ино е прочута с егоизма си и надменното си държание. Е това са пълни глупости. Прозвищата като „лигла” и „ татино момиченце” не отговарят изобщо на нейната същност. Напротив тя е изключително добър и внимателен човек, но никой не си прави труда да я опознае наистина. Както при мен така и при нея всички се опитват да се възползват от положението ни и мястото ни в „ Елита” . И все пак тя е енергична, импулсивна и прави каквото си науми, без да се интересува от мнението на интелигенцията. Горе-долу същото важи и за мен с разликата, че при нея няма последствия като наказания или безкрайни лекции.
Средата на пролетта сме, и времето е ужасно. Постоянни валежи, облачно време и пронизващ вятър. На вън е тъмно, въпреки че е едва шестнадесет часа. Времето в Англия по принцип е неприятно, но сега непоносимо. Бала, организиран от баща ми ще е след две седмици и наистина се надявам на приятно време. Сега, след като на вън е като зимна буря, но вместо сняг прахоляк хвърчи навсякъде. Мога единствено да седя на прозореца и да пиша „ мемоарите си ” , защото по-интересно занимание не намирам.