ИЗГУБЕНА НЕВИНОСТ ( Yu- Gi - Oh)

ИЗГУБЕНА НЕВИНОСТ ( Yu- Gi - Oh)

Кара Пегасъс стоеше пред огромното огледало в стаята си, като се оглеждаше установявайки, че е както винаги изглежда перфектно. Слава Богу, имаше убиствени крака, макар и на 15, а късата бяла рокличка ги откриваше просто перфектно.

Глава 1
Кара Пегасъс стоеше пред огромното огледало в стаята си, като се оглеждаше установявайки, че е както винаги изглежда перфектно.
Слава Богу, имаше убиствени крака, макар и на 15, а късата бяла рокличка ги откриваше просто перфектно. 
Кара я беше пожелала отдавна, а понеже баща й никога не и отказваше нищо, не бе трудно да го накара да й я купи, въпреки че му се бе видяла доста предизвикателна.
Все пак Кара бе едва на 15, години които изобщо не личаха от начина и на обличане, поведение и говорене.
Тя бе момиче, което се бе родило богато, без никакви проблеми и затруднения.
Никога не и се бе налагало да се бори или най- малкото да се потруди за нещо.
Момчетата я харесваха, защото беше красавица, умееща всяка от тънкостите на играта наречена флирт.
Кара се усмихна още по доволно, като си помисли за предстоящето празненство в чест на нейните 15 години и за хората, които щяха да говорят само за нея и за това, колко прекрасна и несравнима е всъщност, на фона на крехките си години.
Но какво знаеха те.........
Та тя бе обиграна актриса, винаги знаеше какво да каже и как да се усмихне, за да те накра да я харесаш и да говориш непрестано за нея.
Медно русата й коса, падаше на красиви къдрици, около ангелското й лице, което изглеждаше точно като произведение на изкуството.
Тъмнозелените й очи, светеха развълнувано, а съблазнително червените й устни, бяха свити в невина усмивка.
Някой почука на врата и я накара да се обърне и да му даде позволение да влезе в стаята й, чийто интериор се състоеше от огромно розово легло във формата на сърце и купища бляскави възглавнички, както и от всякакви други излищни глезотии, които принцесата на татко обичаше.
- Влез ! - Нежният и глас прозвуча весело и безгрижно, а очите и заискряха когато от врата се подаде баща й , самият Максимилиян Пегасъс, който туко що бе получил страхотни новини, относно конкурента си, когото мразеше и възнамеряваше да потопи.
- Татко ! - Възкликна тя и се хвърли на врата му, като се засмя звънко, когато той я завъртя, сякаш беше дете и нежно целуна леко зачервените и бузи.
- Как живее небето без теб сега ? - Запита я той, като я погледна любящо поставяйки ръце на крехките й рамене.
- Сигорно му е доста трудно ! - Самоуверено заяви Тя и целуна баща си, който беше най- лесният човек за маниполации от нейна страна.
- Готова ли си ........ - Нежно промълви Максимилиян, като погали копринено гладката й кожа.
- Винаги !
- Това е добре, защото всички гости са долу и чакат с нетърпение появата ти !
- Така и трябнва да бъде ! - Засмя се весело момичето, което приличаше повече на ангел, отколкото на момиче, ''носещо товара на крехките 15 години''.
- Е .........да слизаме !- Заяви развеселено Пегасъс, като се усмихна мило, когато тя го хвана под ръка и двмата се запътиха към огромната зала.


'' Значи ......това е! Това дете те прави по- малко боклук, отколкото си! -Колко жалко, че ще и се наложи, единствено заради теб, да изживее това, което брат ми в момента!''
Това минаваше през главата на Сето Каиба, който бе успял да проникне в претруфеният замък на Пегасъс, почти незабележимо, като изключим разбира се двамата охранители, който ги сполетя нещастие.
Пегасъс беше успял да отвлече малкият му брат Мокуба, заради когото Сето бе готов да обърне света с краката надолу, бе успял също да се съюзи с Големите пет, с който бе успял да го изхвърли от играта..........за кратко.
Сега компанията и брат му имаха нужда от него. Големите пет се разпореждаха както искат с Кайба Корп и бяха пратили по петите му глупави наемни убийци, но той лесно можеше да ги избегне, просто ако внимаваше.
Големите пет, заедно с Пегасъс се тревожеха от това да не би да развали идилията им, коята бяха успели да постигнат, за сметка на брат му.
Разбира се, Кайба мислеше рационално и плана му беше безпогрешен, единствено Роланд му бе останал верен, но това му беше достатъчно.
Плана ....беше прост и се въртеше най- вече около напереното дете, което за момент го бе накарало да усмихне.
Беше толкова добра в лавирането, че за момент му се прииска да чуе какво произнасяха перфектните й устни.Отговаряше на всички гости с еднаква любезност, а момчетата я гледаха с отворени усти, сякаш не бяха виждали момиче. Тя беше играч..........и Сето го усети веднага.
Не му бе ясно на колко години е, защото късата й рокля и гримът я правеха да изглежда по -зряла, но въпреки това бе убеден че е все още хлапе.
Беше красиво дете и си личеше, изключително ясно, че обича да върти другите на пръста си.
Сето смръщи вежди, когато видя искрящите от желание погледи на доста по-възрасни мъже, които спокойно можеха да и бъдат бащи.Това го отврати и му се стори ужасно грозно и гнусно.
Тя беше дете, а те мъже имащи .....деца както и съпруги и въпреки това, гледаха момичето, а перверзните им желания личаха в очите им.
По нищо не личеше, че е хлапе обаче, а глупавият Пегасъс я гледаше в устата, като останалите и се смееше на всяко острумие, което Принцесата подхвърляше.
Сето беше притаен в сенките, там където можеше да види, но не и да го видят.
Младият мъж чакаше знак от Роланд, който беше облечен като сервитьор с задачата да отвлече вниманието за да може в точният момент Сето да стигне до хлапето и да изкара акъла на превъзнасящият се по нея Пегасъс.
''Зъб за зъб, око за око !'' - Помисли си гневно Каиба.
Нямаше значение какво трябва да направи, това момиче беше ключа към връщането на брат му, а за компанията и сам щеше да се погрижи.
Ако той имаше нещо, което Пегасъс искаше ......... особено, ако нещото бе 15 годишната му дъщеря красавица, която изглежда имаше рожден ден, то тогава щеше да бъде принуден да върне Мокуба, жив и здрав без да му мисли много.

Сето видя Роланд, който носеше табла, на която бяха наредени чаши пълни с шапанско, и вървеше точно към момичето, което се приготвяше да среже тортата.
Беше толкова безгрижна и весела.......
Лицето и светеше.......беше дете и това пролича от начина по който й личеше вълнението.
Роланд го погледна като кимна веднъж с което му подсказа да тръгва.

Кара беше принцеса и го знаеше. Чувстваше се толкова великолепно, че бе готова да понесе всички лиги, течащи от устите на момчета и дори на мъжете в залата.
Беше красива - знаеше го! Това и даваше власт над всеки и всичко което си пожелаеше, и най- приятната част беше, че хората бяха готови да и го дадат, още преди да го е поискала.
Тя се усмихна на всички и смело хвана ножа, за да разреже тортата, а между временно всички да се насладят на плавните и движения с които ги омайваше.
Тогава се случи нещо, което не бе предвидила и за което дори не се бе замисляла........
Един мъж опря пистолет в главата на баща й, които паникьосано погледна към нея.
В този момент, ножа от ръката й се озова в нечия друга и тя усети как полита назад към някой.
Студеният нож се опря в нежната кожа на врата й смразявайки до преди минути кипящата й кръвта .
Не можеше да мръдне, защото някой бе обвил кръста и с ръка и силно я притискаше, а и ножа я ужясяваше и спираше какъвто и да е опит за бягство от нейна страна.
Тя преглътна с усилие и с насълзени очи погледна към баща си, които не смееше да мръдне, заради оръжието, което един от сервитьорите бе опрял в главата му.
Хората се разпищяха, но един изтрел в тавана ги накара да се усмирят и да замръзнат на място.
- Не мърдай и няма да те нараня . - Прошепна непознатият в ухото й, карайки я да потрепери от страх.
- Кара .......- започна баща й който изведнъж се беше усмихнал .......- Този човек не може да приеме това че пропиля всичко което имаше !- Не се плаши от него съкровище, няма да направи нищо !- Самоуверено завърши той, но Кара не бе на същото мнение.
Струваше й се, че този мъж изобщо не си играеше.
- Мислиш че се шегувам ли Пегасъс? - Твърдо каза мъжът зад нея и Кара усети как захвата му става по силен, а ножа още по близо до кожата й.
- Какво искаш ? -Подигравателно запита Пегасъс.
- Къде е брат ми ?
- Не знам за какво говориш?! - Невинно каза Пегасъс, който не беше достатъчно луд, за да признае пред всички тези хора, че държи братът на Сето Кайба, като по този начин го обезсилва докато превзема компанията му.Какво щяха да си помислят те? Разбира се че Сето Кайба, не може да приеме че не е президент на Кайба Корп и сега е полудял и прави сцени. Нищо повече от това че именно той е престъпника нямаше да мине през ограничените им мозъци и това напълно го улесняваше.
Разбира се Пегасъс не бе предположил, че Кайба е толкова луд, за да влезе в добре охраняваният му замък, но какво пък, щеше да направи шоу.
Тогава обаче Кайба беше направил нещо, което Пегасъс не бе очаквал.
Той прокара съвсем леко ножа по нежната кожа на дъщеря му и от врата и се спусна малка браздичка кръв.
- Ще я убия ! - Изсъска с леден тон Той и погледна с изкрящи от гняв очи към шашналият се Пегасъс.
- Татко ! - Едва произнесе Кара, която усети как краката и се подкосяват от ужас и болка, неща които никога не беше изпитвала.
- Не мога да направя това, което искаш от мен...........- Отчаяно извика Пегасъс и с тревога погледна към бледата си дъщеря. - Това което искаш .....не е при мен !
- Имаш три дни, за да върнеш брат ми........жив и здрав ! - Кълна се, че момичето ще умре, ако нещо му се случи ! - В гласът му се четеше заплашителна решителност, която всички в залата с ужас успяха да установят.
- Няма да се измъкнеш ! - Изкрещя Пегасъс, отчаян от това което знаеше че ще чуе.
- Имам нея ! - Иронично подметна Сето, и дръпна момичето, което едва стоеше на крака към себе си. - Дали според теб .....няма да се измъкна !
- Кара ! - Извика Пегасъс.
- Три дни .......или кълна се малката ти красива дъщеричка, ще научи всичко лошо, а аз лично ще и бъда учител!
Охраната ги наобиколи и стоеше в готовност, но Пегасъс махна с ръка и ги накара да свалят оръжията.
- Пуснете ги ! - Процеди през зъби мъжът и стисна ръце в юмруци.
- Мъдро. - Каза отекчено Сето и спокойно прошепна на момичето :
- Кара ли е името ти ?
Момичето закима енергично, понеже това беше единственото нещо което скованото й от ужас тяло бе способно да направи.
- Добре Кара .. .. - Почти меко прошепна в ухото й той, като отпусна малко хватката си. - Ако бъдеш послушна и не правиш никакви опити да се измъкнеш, няма да те нараня. - Разбираш ли ме ? - Спокойно я попита той, опасявайки се че хлапето е прекалено уплашено.
- Върви по дяволите ! - Беше отговорът, който го накара да се подсмихне.'' Дръзка'' - Отбеляза мислено той, като тихо се засмя до ухото й, като предполагаше че това ще я ужаси още повече.
- Чудесно, значи се разбрахме ! - Истински развеселен от смелоста й каза Сето и я дръпна назад, като даде знак на Роланд да зареже Пегасъс и да го последва.
Съобщение

Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!

Глава

1

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping