Истината за Ино и Сакура

Беше 10 часа сутринта.Сакура още спеше, докато по вратата не се затропа.

-Сигурно е Наруто.Ще почака.

-Измърмори тя и продължи спането.Но човекът отвън опорстваше.

-Сакура чан!Излез веднага!Имам да ти казвам нещо важно! 

-Коя си ти?-Заинтересува се Сакура.

-Аз съм!Ино!Не идвам за да ти се карам или нещо такова... -Увери я Ино, но самата тя беше притеснена от това,което трябваше да каже. 

-Добре,Ино...Сега идвам. Само спри да удряш вратата,че като знам силата,с която тегли шута на Наруто,не ми се иска да стане същото с врата ми!

-Засмя се розовокосото момиче.Днес не знаеше какво й става,държейки се така приятелски със съперник.След минути вече беше събрала косата си на конска опашка и облякла едно кимоно.Готова за слушане.

-Казвай!Цялата съм в слух!-Подкани розовото черешовото цветче бялото.

-Ами...Виж...-Започна притеснено момичето Яманака-Снощи видях,че косата ми придобива оранжев цвят.-Тя пусна косата си и Сакура ясно видя този цвят на места.Синеоката тийнейджърка усети празния поглед на зеленооката върху себе си.

-Това ли е!?

-Не...Естествено,че не!-Отговори светкавично русокосата.

-Показах я на майка ми и тя каза,че може би е от пубертета и тези работи.Не разбирала много от това.Но аз упорствах,упорствах и най-накрая научих истината в която,по дяволите,Саки чан,участваш ти!

-Саки чан...Ти да не си пияна?

-Не...Естествено,че не!

-До-о-обре,нататък?-Попита вече изнервената "Саки чан".

-Снощи леля ми разказа за това изменение.И твоята коса го има.Направено ни е нещо,когато сме се родили.Били сме... 

-Да бе!Ти не си една от Харуно!Ти си Яманака!-Закрещя Сакура.

-Но...Истината е там, че,когато сме се родили вашите и нашите,по-точно майка ти и баща ни не са можели да гледат две деца, за това са ни разделили.Ти при вашите,аз при нашите...Оказа се,че след толкова много години,майка ми ми е била леля,а баща ми чичо.Щях да убия някого,когато разбрах.Освен това...Направена ни е трансформация,когато сме се родили.Били сме срам за клана,заради цветовете на очите и косите ни. Баща ни е крещял,че са ни сменили,но се оказва,че не са.С кръвен тест.После са накарали една жена,добра във вечните техники,да ни промени.Ние никога нямало да се разбираме,да не се познаем,че сме роднини и това до край.Накрая разбирам това от майка ми,която ми е леля,разкрещявам се на бащата,който ми е чичо,виждам се с братовчеди,които са и твои и тайно подражавам на сестра си,която обича момчето,което и аз.

-Имаш грешка.-Усмихна се червеното черешово цветче.-Аз не съм влюбена вече в него.Той ми изигра доста номера.И това,че ще отиде при Орочимару ме отблъсна още повече.Разкарах го от мислите си.Знаеш ли,по-силна си от мен,Ино кун!

-"Кун"?

-Да,за скъп приятел или момче.-Каза едното момиче.Но,виждайки странния и празен поглед на сестра й тя веднага каза-Не,имам предвид-скъпа приятелка,сестра,която е силна повече от момче!...-След няколко минути мълчание,за да си вземат глътка въздух от всичко,Сакура продължи.-Може да си измислим обичаи на клана.Ние сме неговите последни избранници,така да кажем.

-Да!-Засмя се за сестрата на огненото цвете Сакура.-Когато косата ми стане напълно рижава...Всъщност,ела до магазинчето,да питам леля как са истинските ни имена! -Истински имена?Леле... Когато те пристигнаха при магазинчето и я попитаха,жената веднага отговори.

-Ти,с розовата косичка,се казваш "Сакуя",или "Саку",а ти Ино,"Кагамине".

-Много благодаря!Майка ще се шашне,когато разбере!

-Да,Сакуя чан!Всъщност искам да я опозная.Докато сме били малки,сме били заедно!До около почти една година.

-Да,Кагамине!Сега,ще ти дам няколко облекла,типични за клана.

-Интересно е,как аз имам техника за прехвърляне на съзнание,а ти не!

-И за това ще питаме,спокойно,Кагаме чан!

-"Сакуя" звучи много по-добре.Ако продължат да те наричат Сакура...

-Просто и смени физиономията!-Засмяха се момичетата в един глас.

-И сега говорим от един и същи глас.Не идвай ти у нас!Работа си имаме,дрехи ний ще взимаме!