Инг и Янг

Инг и Янг

Денят беше един от най- горещите за това лято и повечето хора, живеещи в спокойните улици, да, онези с градинките с райграс и цветя, дървените огради и белите, спретнати, двуетажни къщички с бели пердетапо прозорците, се бяха прибрали в домовете си.

Глава 1
  • Денят беше един от най- горещите за това лято и повечето хора, живеещи в спокойните улици, да, онези с градинките с райграс и цветя, дървените огради и белите, спретнати, двуетажни къщички с бели пердетапо прозорците, се бяха прибрали в домовете си. На една от тези спретнати улици започва и нашата история. Поради горещото време, хоората бяха лишени от от обичайните си занимания- да мият скъпите си коли, или да косят моравите, се бяха барикадитали в къщите си и разтворили прозорците си в опит да примамят вятъра, който междудругото го нямаше никакъв.Точно пред една опт тези къщи, скрит в изсъхналите от сушата цветя, се бе спотаило чернокосо момче на не повече от 17 години. Външния му вид не се връзваше изобщо с обстановката. В такива къщи бихте си пшредставили, че живеят спретнати, възпитани, перфектни във всичко с което се захванат деца, но този чернокоско бе пълната противоположност на това описание. Той бе облечен в провиснали, сиви дънки, протрити в областа на колената, провиснала до средата на бедрото синя блуза с къс ръкав и бели, протъркани кециве, започващи да се отлепят. Да, това определено не бе момче, което някой би могъл да нарече перфектния син, примерен ученик и т.н. Това момче изобщо не се връзваше в тази обстановка и бе очевидно, че е по- особен, макар и малко хора да си имаха представа колко точно. Той седеше, не, по- точно лежеше в изсъхналата леха, вперил поглед в самотното бяло облаче, което бавно се движеше на фона на синьото небе и променяше малко по малко формата си. Макар да изглеждаше така, сякаш лежи без да прави нищо, всъщност не бе съвсем така. Той се бе излегнал под прозореца във всекидневната, където родителите му слушаха новините. Той също слушаше новините, очаквайки напрегнато да чуе дали са се показали отново пред хората. Чакаше да чуе дали ще дочие нещо за необичаен инцидент, безследноизчезнали хора, или още по- лошото- убииство. Новините започнаха с обичаината мелодия и съобщиха за някаква стачка на пилотите в Токио. На Саске му олекна, ако се бе случило нещото, от което той се опасяваше, шяха да го съобщят веднага. Тялото му се отпусна и от устните му излезе тежка въздишка на облекчение. Новините продължиха с някакъв папагал, който се бил научил да пее химна. Саске вече бе сигурен, че щом бяха стигнали до пеещи папагали, нищо, което го засяга се бе случило.
  • - Какво по дяволите правиш момче?- просъска злобния глас на баща мъ, който си бе надвесил главата през прозореца и бе насочил тъмноте си, като ноща очи към сина си. До негпвата глава се появи луцето на една красива жена, с дълга, ефирна, черна като катран коса със същите черни очи като съпруга си, с изключение на това, че в тях не се четеше омраза, а по- скоро съжаление.
  • - Слушах новините- отвърна честно Саске, все още загледан в бялото облаче. Очите на баща му се свиха презрително и той заговори с тих, гневен шрпот така, че Саске едвам го чуваше:
  • - Какво новини момче?! Нали знаеш, че по нашите новини не говорят за такава пасмина изроди като теб и приятелите ти нали?
  • - Лъжеш се- каза Саске безразлично, все още следащ облака, който бавно избледняваше. Лицето на баща му пребледня и той гневно просъска:
  • - Много добре знаем, че ти пращат съобщения по онези ваши джаджи, не се опитваи да ни заблудиш!
  • Саске се поколеба за миг, чудеики се как да отговори и колко го заболя от тези думи на баща му. Той не бе получавал съобщение по пеиджъра в продължение на цяло лято и се съмняваше, че са го забравили, а това го нараняваше, макар и да се опитваше да го скрие.
  • - Не съм получавал съобщения цяло лято- каза той безразлично, не очаквайки да го разберат и те разбира се, не прозряха нищо такова.
  • - Лъжеш- отсече сигурен баща му- Не сме толкова малоумни я!
  • - Ето това е новина за мен- каза яростно той, стана и се запъти из улиците. Бе загазил, знаеше го, но в момента изобщо не му пукаше за нищо.
Съобщение

Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!

Глава

1

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping

Няма връзка с Интернет.

Моля, свържете се към мобилна мрежа, за да използвате портала.

Презареди ⤾