In another world

!!!Внимание спойлери!!! Фенфикшъна съдържа информация от 1 и 2 сезон на Attack on titan!

 Казвам се Елена на 15 години съм и също така съм и weeb от шест месеца. Гледала съм доста анимета, но така и не се навих да гледам Attack on titan, защото по принцип харесвам по романтичните и забавни, но един ден като се чудех какво да гледам, интернет ми препоръча AOT и аз си казах ,,Еми защо не“. И така се случи всичко. Още от първите епизоди се запалих много- историята героите всичко бе уникално. Свърших първи сезон и таман да почвам втори се сетих, че трябва да ходя у гости в една приятелка с преспиване. А толкова много исках да почна 2 сезон, просто нямах търпение да разбера какво се случва, но явно ще трябва да почакам.

  Тъй като все пак ще бъде с преспиване както обичайно взех си цялата покъщнина. Пъхнах всичко в една раница и като видях часовника до срещата оставаха още 2 часа и си казах защо да не почна 2 сезон на AOT ама си помислих, че ако почна да гледам ще ми стане интересно и като отида у Мария на гости направо няма да издържа. Ако и Мария беше weeb няма проблем ама тя не е и на нея няма да и е интересно и да го оставя като се върна, затова реших да подремна малко и без това да можем да стоя до по-късно през нощта. И така легнах на дивана сложих си раницата да стои близо до мен, че после да не я търся, навих си аларма на телефона след  час и половина да ме събуди като го турих в раницата да не се чува толкова силно, че от тоя айфон тъй ме стряска тази аларма, че имам чувството, че сърцето ми ще спре. Е както и да е, та легнах си и взех че заспах. След точно час и половина телефона ми започна да бучи както винаги с тази моя любима аларма и ме събуди, по точната дума е стресна, защото точно се унесох ама няма значение все пак трябва да отида у Мария иначе ще закъснея. Без даже да се оглеждам, а и не можех защото едвам си отварях очите слязох долу и какво да видя бях някъде другаде. Не беше моята улица. Даже хората, които вървяха по пътя, ми бяха всичките непознати, а и облеклата им бяха някак странни. Тоест доста старомодни. Казах си ,,Ай какво става тука???! Да не сънувам нещо?!Това определено не е нито моята улица където живея, нито града. Да не попаднах в някакво старобългарско село? Ама чакай как щи попадна освен ако някой не ме отвлече?! Ама чи кой ще иска да отвлича точно мен, а и си бях вкъщи с двойно заключена врата тъй за всеки случай. Ааа вкъщи. Я да се кача да видя какво става горе. Да добра идея.“ И като се качих леглото, от което станах нямаше нищо общо с моя диван, даже цялата къща нямаше нищо общо с моята. В този момент бях тотално объркана, толкова колкото никога до сега. Единствените неща, които бяха с мен бяха раницата ми с цялата покъщнина и телефона, който пъхнах вътре. Ааааа телефона. Я да се обадя на някого да разбера какво се случва. Включих телефона, отключих го с Face ID всичко точно засега и какво взе че стана нямаше обхват ама нито една чертичка. Не можех нито да се обадя на някого нито да си включа мобилните данни. Сега какво ще правиш Елена какво. Не знаеш нито къде си нито как си попаднала тук. И след 5 минути вайкане ми дойде брилянтната идея да питам някой от непознатите хора, къде точно съм, да си кажа не ме беше срам, защото съм от хората, които лесно се запознават даже повечето ми приятели ме наричат арогантна, което е вярно донякъде но това настрана. Пак слязох, видях една жена, която продаваше зеленчуци и за да не изглежда много странно, че не знам къде се намирам и казах, че съм чужденка и ако може да ми каже името на града или селото, в което съм. Жената все пак ме изгледа странно, но от учтивост ми каза. И от тези думи направо за малко да получа инфаркт. Те бяха ,, Намираме се в Трост стена Роза“. Аз не знаех как да реагирам- да се засмея ли, да плача ли, да се радвам ли или най-важното изобщо да повярвам ли? Защото веднага се досетих къде можех да съм. Благодарих на госпожата и се качих пак горе в къщата, която даже не беше моя ама нямаше никой там и затова си казах, че само така за малко да обмисля нещата. Седнах на същото легло, от което и станах и започнах бавно да обмислям нещата. Казах си ,, Възможно ли е наистина да съм в света на AOT, защото не си спомням никъде в света да има град на име Трост (ама може и да има не съм голяма географичка), но със сигурност не съм чувала за никаква стена Роза освен в AOT (AOT е съкращението на Attack on titan). Така, че само това остава. Айй ще полудея. Не знам изобщо как да се върна, но не знам и дали това е истина или плод на доста развинтеното ми въображение. Е поне за да проверя това има лесен начин, само трябва да се нараня и готово ако усетя болка значи е истинско ако не еми значи сънувам нещо подобно. 

 На пода в стаята имаше едно парче стъкло, взех го, порязах се и потече кръв, а и на всичкото отгоре доста ме заболя от такава малка рана. Но вече бях сигурна за едно нещо. Наистина бях в света на Attack on titan.