Глава 2, Хрониките на Трите Кралства: Новото Начало
Глава 2Сблъсък с Действителността
- Виж го Пикълс. Това дърво винаги ни е пазило от мрака... Така и поляната и цветята биват пазени от големината му и размерите на листата му! Това е и един от последните спомени за Татко. Той беше смел. Бях само на 5, когато ми разказа за първия си поход... Точно в този ден и изчезна.
8 години по-рано:
Връзката между баща и син е незаменима, но ако бъде разкъсана тя се превръща в болка...
-Хайде, момчета! Време за вечеря! -извика женски глас от съседната стая.
-След малко идваме! -извика плътен мъжки глас.
-Но тате, няма ли да хапваме? -попита момчето.
-Да, но преди това нека ти разкажа една история... Имало едно време младо момче, което се присъединило към дружинка от общо 5-ма участника в нея. Един Магьосник от далечни и незнайни земи, Елф Стрелец от красиво кралство между водопадите на мира в елфските долини, Буйна Амазонка от Тундрите на Зверовете с удивителни хватки, Гном от Подземните Мини на Здрач и говореща мечка с човешки характер, която можела да си променя размерите от човешки на огромни ако някой я ядоса. Така с момчето станали 6-ма. Ходели на походи и ден след ден се борили с врагове докато не стигнали до един, който не успели да победят, но го отблъснали така, че да не може да се върне никога повече. В страх дружината се разделила и всеки тръгнал по своя път. А ти? Някой ден ще защитиш ли света младежо? -усмихнато пита мъжа, а детето се засмя.
-------------------------------------------------------------------------------------
-Ох! Пикълс! Пак ли?
-Добро Утро, мъник!
-Добро да е, лельо. -отвърна той любезно.
-Днес пак ли ще се шляеш навън? Или?
-Не, бих искал да разгледам малко вкъщи.
-Така ли? И какво например?
-Старите вещи на татко. Знаеш ли къде са?
-Ами.. Да в хамбара отзад, но..
-Перфектно! Мерси, лельо! -извика, хвана чантата и скочи от леглото.
(Отваря вратата на бараката с скръцване)
-Ох! Изкарах си ангелите! Леле.. Тук има доста неща.
-Всеки крадец би казал така! Ако си такъв по-добре си тръгвай. Няма съкровища тук, а само забравена история.
-Забравена? От кого? -любопитно измърмори момчето, докато се отглеждане, за да разбере от къде идва гласът.
-От теб...
-Кой си ти? Или по-точно какво си?
-Аз съм една частица от тази забравена история!
-Тогава нека да мога да я видя, за да преценя дали е така. -каза той.
От тъмнината се появи мече с размерите на фея.
-Но ти си онзи мечок, за който ми разказваше татко! Този, който можел да става голям, и който побеждавал цели амади от тъмни създания, които застрашава ли невинните хора. Ти си герой! -извика момчето.
-Забравен герой... И сега съм това. Мече с миниатюрни размери... Но ако ме цениш ще се оголемя и ще стана същият мечок,който се биеше рамо до рамо с баща ти. -промърмори мечока.
-Баща ми? И той ли е бил герой?
-Той беше спасителят на Трите Кралства! Погледни! -каза той и извади меч от незнаен материал с пръстов отпечатък от дърво на държава си.
-Това е било негово? -отвори очи момчето и се ококори.
-Ако си с неговата кръв мечът ще се задейства само натисни тук. -показа му меченцето.
Момчето натисна бутона и нищо не се случи, докато в следващия момент меча пламна като пожар.
-Как да го спра?
-Натисни го отново!
Натисна го и меча спря.
-Имаме да си говорим явно! И ми дължиш обяснение мечок! --извика се той, а мечока се оголеми и стана малко по-голям от младежът.
-Да... Дължа ти. И не ме наричат мечок, а Серсил!
