СТЪПКИ В НЕПОЗТАТОТО
СТЪПКИ В НЕПОЗТАТОТО
- Manjiro_mikey
- 06/11/23г.
- Романтика
- 8 Глави
- 373 Прочита
- 2 Ком.
Всичко започва едно момче без посока и цел,стоящо самотно в стаята си намираща се в един беден Лондонски пансион.В този момент без да очаква съдбата му поднася всичко мечтано до сега чрез един непознат брат.Но колкото по-високо стоиш толкова повече...
12
0
Глава 1
В дъждовната нощт, когато капките удряха срещу прозорците на старият пансион, 16-годишният Мицуо седеше на леглото си, гледайки към размитите контури на стаята. Изведнъж, тихият му свят беше нарушен от неочаквано посещение. Вратата се отвори с шум, а в полумрака се появи сянка - висок, странно позната фигура, чиито очертания се изплъзваха във влажната атмосфера на вечерта. Сърцето на Мицуо затуптя със силата на безизвестния страх, който обгръщаше всяка клетка от неговото съществуване.
Сянката в стаята се приближаваше все повече към Мицуо, докато младият мъж стоеше там, погледът му изпълнен със смут и любопитство. Стъпка след стъпка, по-възрастният мъж достигна до средата на стаята, а след това спря.
'Мицуо, аз съм Казуки,' каза той, сърцето му биеше с несигурност, но погледът му излъчваше усмивка, която озаряваше помещението.
Изненадан Мицуо внимателно започна да оглежда младият мъж през него, изучавайки всяка черта на лицето му, опитвайки се да разбере дали е възможно това да е истина. 'Как... какво означава това?' попита той, сърцето му биеше със смесица от тревога и любопитство.
'Това означава, че сме братя,' отговори Казуки с лека усмивка, която разкри вълнението му.
Мицуо внимателно изслуша Казуки с поглед изпълнен с учудване и страх. -Брат?! Но как... как е възможно?
Казуки се усмихна благодарно за тази възможност за разговор, като седна на края на леглото на Мицуо.
"Една вечер, когато баща ни майка ни бяха у дома, ни посрещна земетресение. Те изведоха мен, но когато се връщаха за теб, цялата къща се срути преди още да успеят да влязат в къщата. Тогава родителите ни се обадиха на полицията.В края на разслезването са казали на майка ни и баща ни, че най вероятно си загинал. Всички приемаха, че вече те няма освен родителите ни. Но преди 5 години близо до пристанището открихме нещо - медальона който ти носеше винаги на себе си. Този знак даде на семейството ни нова надежда, че още си жив."
Изказвайки историята пред Мицуо с насълзени очи Казуки подал малка кутийка на брат си и му казал,че отдавна е чакал този миг.Отваряйки кутийката пред Мицуо се открил красив сребърен медальон.Осъзнавайки, че това е медальонът от историята Мицуо с натъжено лице взел бижута от кутийката и си го сложил на врата след, което избърсвайки очите си се запътил към прозореца.Гледайки удрящите се капки дъжд по прозореца той чул странен звук идващ от улицата и изненадан попитал брат си дали знае нещо по въпроса.
,,Марк съгласен ли си да заживееш с мен и родителите ни.",отвърнал му с усмивка Казуки.
Чувайки тези думи Мицуо с щастие в очите му отвърнал, че това е всичко, което е искал.
С усмивка на лице, той хванал ръката на Казуки и заедно те погледнаха към утробата на нощта, като очакваха заедно новото начало, което им предстоеше.
Сянката в стаята се приближаваше все повече към Мицуо, докато младият мъж стоеше там, погледът му изпълнен със смут и любопитство. Стъпка след стъпка, по-възрастният мъж достигна до средата на стаята, а след това спря.
'Мицуо, аз съм Казуки,' каза той, сърцето му биеше с несигурност, но погледът му излъчваше усмивка, която озаряваше помещението.
Изненадан Мицуо внимателно започна да оглежда младият мъж през него, изучавайки всяка черта на лицето му, опитвайки се да разбере дали е възможно това да е истина. 'Как... какво означава това?' попита той, сърцето му биеше със смесица от тревога и любопитство.
'Това означава, че сме братя,' отговори Казуки с лека усмивка, която разкри вълнението му.
Мицуо внимателно изслуша Казуки с поглед изпълнен с учудване и страх. -Брат?! Но как... как е възможно?
Казуки се усмихна благодарно за тази възможност за разговор, като седна на края на леглото на Мицуо.
"Една вечер, когато баща ни майка ни бяха у дома, ни посрещна земетресение. Те изведоха мен, но когато се връщаха за теб, цялата къща се срути преди още да успеят да влязат в къщата. Тогава родителите ни се обадиха на полицията.В края на разслезването са казали на майка ни и баща ни, че най вероятно си загинал. Всички приемаха, че вече те няма освен родителите ни. Но преди 5 години близо до пристанището открихме нещо - медальона който ти носеше винаги на себе си. Този знак даде на семейството ни нова надежда, че още си жив."
Изказвайки историята пред Мицуо с насълзени очи Казуки подал малка кутийка на брат си и му казал,че отдавна е чакал този миг.Отваряйки кутийката пред Мицуо се открил красив сребърен медальон.Осъзнавайки, че това е медальонът от историята Мицуо с натъжено лице взел бижута от кутийката и си го сложил на врата след, което избърсвайки очите си се запътил към прозореца.Гледайки удрящите се капки дъжд по прозореца той чул странен звук идващ от улицата и изненадан попитал брат си дали знае нещо по въпроса.
,,Марк съгласен ли си да заживееш с мен и родителите ни.",отвърнал му с усмивка Казуки.
Чувайки тези думи Мицуо с щастие в очите му отвърнал, че това е всичко, което е искал.
С усмивка на лице, той хванал ръката на Казуки и заедно те погледнаха към утробата на нощта, като очакваха заедно новото начало, което им предстоеше.
Коментари за глава 1
Доста добро, изкефи ме. Заслужава си!!!
Мерси.Винаги е приятно да видиш че писаното си заслужава.
Още глави моля ти се. Това е добро.
Точно пиша една.Съжалявам,че го оставих за толкова време но просто се случиха много неща и нямах никаква мотивация и вдъхновение
