Глава 6

- Саске Учиха, пусни ме, иначе ще те ЗАХАПЯ!- огласяше улиците на Коноха.
- Колко страховито- завъртя очи той и продължи да ме носи. Гадеше ми се, а раздрусването от негова страна утъжняваше положението. Дано само да не повърна върху него!
- Пребледняла си- забеляза той.
Каква наблюдателност, какъв остър ум само! Задържам си със сетни сили стомашното съдържания в устата, а той ще вземе да ме критикува. Идиот с главно И!
- Но пак си хубава.- заключи той усмихнато.
Моля? Уат дъ фък?
- Аз ли съм пила прекалено много или туко що Саске Учиха ми направи комплимент!- започнах да се заяждам, опитваики се да прикрия проклетото щастие, което ме бе обвзе от тези три, не, четири думи! Нима бе възможно леденното кубче в него да се стопяваше? Може би, но някаква лампичка светеше в главата ми в знак на внимание.
" Незнам какво цели със връщането си тук"- бе ми споделила Карин. Ами ако просто ми се присмиваше? Или искаше да ме нарани още по- дълбоко? Та аз ще умра, забога! Нямаше да позволя да се привържа отново, да рева като беззащитно момиченце, да му позволя да ме унижава, не и този път!
- Искам да ходя сама- казах този път с ледено спокойство, подобно на неговото.
Той се сепна, но ме пусна. Тръгнах напред, полагаики всички усилия да не падна, но без особен успех.
- Проклета гравитация!- виках минута по- късно, настанила се най- удобно на топлия асвалт.
- Помощ?- изкушаващо предложение, но няма.
- Мога и сама- казах инатливо и се помъчих да стана, но без резултат. Костта ми изпращя, сякаш имах артрит и се предадох.
- Втори шанс?- попита той.
Ща, неща трябваше да приема. Подадох му ръка и той, подкрепяики ме, ме закара до вкъщи след половин часов спор, дали да ме носи. Бръкнах в джоба си и извадих ключа оттам, за да си отключа вратата, но очевидно бях забравила да заключа на тръгване. Вмъкнахме се пиянската вътре и той заключи вратата. Бродех из тъмното, нарочно не включих лампата, за да се пребие, но идиота не успя. Странно, аз дори в трезвено състояние ще се обеся на килима ако има начин, а той дори не се и спъна! Не е честно нали? Поне си намерих леглото и се струполих уморено на мекия дюшек. Чух шумолене до мен, нима щеше да спи тук?
- Тук ли възнамеряваш да спиш- попитах притеснено.
- Колко си гостоприемна!- иронично подхвърли той и се чу шумоленето на дрехи, да не би да се събличаше? Добре, че е тъмно иначе Хината ряпа да яде! Както стоях, мислейки си, за това, което ме очаква, усетих ръце, разкопчаващи блузата ми! МОЛЯ?
- Какво да те земат дяволите правиш Учиха?!!!!!!
Дори и в тъмното усетих усмивката му.
- Нещо, което искам да направя отдавна- тихо каза той и прокара език по шията ми, оставяйки влажни, горящи следи. Потръпнах от удоволствието, което се разля в мен, карайки ме да го усетя още по- близо, но нима бях толкова лесна!
- Не- прошепнах, но гласа ми бе отчаян, сякаш не искаше да излиза- Няма да ти се оставя Учиха!
- Някак си не ми звучиш много убедена- засмя се той и в мен се разля топлина. Той се смееше, въпреки всичко си оставаше Саске, който аз познавам, но дали? В главата ми просветна решение- да се насладя на вечерта, пък каквото ще да става. Обвих ръцете си около него и го притиснах колкото мога повече до мен.
- Доста си силна- отбеляза той, продължавайки да се бори със блузата ми, накрая явно се отказа, защото се чу разскъсване на плат. Оставяше следи, който ме изгаряха из основи. Усетих стоманеното му желание и се съгласих бемълвно. Не бях детствена, но признавам си, никога не бях горяла от възбуда по този начин.
Сутринта се събудих, усещайки горещ дъх във врата ми, той все още беше тук, до мен. Случилото се снощи явно не бе фантазия.
- Събуди ли се- попита ме той.
Кимнах в знак на съгласие и го погледнах. Косата му бе разрошена, а голото му тяло бе покрито в червени дири от драскане. Ужас, от мен трябва да са!