Глава 5

Леле, колко сме страховити с Наруто обаче! Горкия Гаара, не му завиждам. Заслужава си го все пак, не съм го виждала от толкова време, че ако го сращна, вероятно няма и да го позная. Станахме всички от масата и аз, Карин, Саске и Суйгетцу потеглихме към партито. Защо само ние ли? Хммм да кажем, че Наруто пак трябваше да носи Хината в болницата при Тцунаде. Та човека само и дръпна стола за да стане забога! Сай бил гладен, все още се чудя как в предположение, че двамата с Наруто изядоха половината от МОЯТА храна. Та Сай реши да се наплюска, а Ино била жадна и остана с него. Да бе, сякаш някой се върза на плоския номер... ъ впрочем Сай се върза.... мъжките индивиди могат да бъдат доста глупави. Вървяхме из улиците, а Карин и Суйгетцу пак се караха ъъъ не слушам вече за какво. То по някое време започва да му писва на човек, чудя се как дори и ледника издържа. А какво става с въпросния ледник- Саске, хмм да кажем че е забил поглед в земята и се прави че хич не му пука. Да де, то няма и за какво да му пука. След доста некомфорно половинчасово мълчание стигнахме до къщата на Гай- сенсей, където щеше да се проведе партито. Явно Гай пак се опитва да се направи на готин пред Анко. (=.=) Отдалече се чуваха приглушените звуци на музиката, а наоколо се носеше някакъв приятен аромат на дъб, идващ от къщата. Щом влязохме, разбрах защо тук е ароматизирано на гора. Навсякъде бяха разполовени дъбови бъчви, явно пълни със саке. Добре че Лии още не е дошъл. Веднагически сканирах Наруто, който ми махаше явно, за да отида при него. Изприпках бързо, като зарязах тримата от Хеби. Тялото ми се скова от вълнение, защо ли? Да кажем, че до Наруто седеше невероятен пич с червена коса, който ме гледаше, а явно Наруто смяташе да ни запознае. Обичам си го този блондин, за къде съм без него!
- Йо Сакура- чан, нека ти представя Кадзахето на име Гаара!- каза той, сочейки ми пича до себе си.
Невъзможно!!! Това Гаара ли е?! Господи, толкова се е променил от последната ни среща, ЛОЛ!!!
- Това ти ли си забога?- попитах съвсем втрещена.
Той се усмихна и закима енергично в знак на съгласие. Устата ми увисна от изненада, но в следващия момент съвсем я изключих, а се хрвърлих на бой. Все пак този червенокоско ми бе обещал да ни посети доста отдавна, но все бил зает, та си пишехме писма. Наруто до мен се хилеше, а Гаара изглеждаше доста стреснат от тази ми реакция и изглеждаше готов да използва пясъка всеки момент, така че реших да не го бия повече, затова се метнах на врата му и започнах да го душа е техниката, която Наруто нарича " Задушаващата хватка", което всъщност е прегръдка. Въпросния Наруто се запревива от смях при вида на зачервеното лице на приятеля си, а аз се засмях и го пуснах.
- Сетихте се да отделите малко от скъпоценното си време, а Кадзаге- сама?
Той само завъртя очи и ми подаде букет прекрасни пустинни цветя и каза:
- Доколкото те знам, предишните сигурно са станали на сушеница, макар и да увяхват на десет години, прав ли съм?
- Напълно- засмях се аз, целунах го по бузата в знак на благодарност и се цопнах на канапето при тях.
Най- накрая реших да се поогледам наоколо. Наблизо Темари спореше нещо със Шикамару, а той само мрънкаше колко е проблрмно всичко това, Хината и Ино си приказваха, Тцунаде, Джирая, Какаши и Шинузе се бяха свили в един ъгъл и залагаха кой ще изпие най- много саке. Поогледах се по- добре и съзрях две черни очи, втренчени в мен, никой друг освен Учиха, не може да има такива очи, които те привличат неудържимо и същевременно те карат да се разтрепетиш от неестествения студ, който се плъзга като ледени шипове по гръбнака ти. С една дума Кофти, но той ме гледаше с някаква ярост и чак сега зацепих защо. Явно ме бе наблюдавал с Гаара. Хах, копеле, сега ще му го върна дори повече. В този момент прозвуча една от любимите ми песни, песен на която съм кръстена- Ikimono Gakari- Sakura ( http://www.youtube.com/watch?v=qOn4P4tYKQY мн яка песничка впрочем, поздрав! ) Станах, завърях се и подканих Гаара да танцуваме, а той ми метна поглед гласящ нещо от сорта " приятелството- с- Наруто- не- ти- се- отразява- добре ". Завъртях очи и го подканих отново и този път той взе, че се съгласи. Застанахме близо до центъра на импровизирания дансинг, Гаара обгърна кръста ми, а аз обвих ръце около врата му и започнахме да се движим в ритъма на музиката. Зърнах няколко от погледите на Саске и те определено не бяха миловидни. Песента свърши, а аз и Гаара седнахме до Наруто, Саске, Карин, Суйгетцу, Лии и Неджи, който явно бяха пристигнали скоро. Нямаше място, затова се цопнах на колената на Наруто и Лии, които явно нямаха възражения. Започнахме да си говорим за всякакви простотии, например как да увеличиш силата на чакрата си, използвайки чужда, но най- вече обсъждахме една битка разиграла се наскоро. В нея участвахме аз, Наруто, Какаши и Лии. Ставаше въпрос за А ранг мисия и бе доста интересна. Мисията беше да защитаваме странстващите племена, когато преминават през опасни земи, пълни с врагове, който се опитва да откраднат от тях някакъв ценен кристал, притежаващ могъща сила. С обикновенните разбойници бе елементарно, но после ни причакаха 4 шинобита, който изобщо не бяха слаби. Единия използваше отровни стрелички срещу противниците си, затова аз се бих с него, като най- подходяща. Всичко беше наред, когато ме улучи с непознат вид отрова за мен, но побързах да си бия антидот, приготвен спецялно от мен и Тцунаде- сама, който неутрализира каквато и да е отрова в продължение на час и така успях да го победя. Още помня лицето му при вида на приближаващото се към него кроше, красиво! Останалите незнам какво са правили, понеже бе издигната някаква бариера между нас и трябваше да ги победим, за да се счупи. Е явно всичко мина добре, докато не дойде момента в който противоотровата спря да върши работа. Ако Наруто не бе прибягал до забития в близо 10 метрова дупка шиноби и не намери отровата с която ме улучиха, вероятно нямаше да съм тук, но той я намери, а останалите следвайки напътствията ми, направиха противоотрова и всичко мина добре. След като разказахме за всеки детайл от битката Суйгетцу реши, че трябва да се заяде с някой друг освен Карин и реши това да съм аз.
- Съдейки по разказите може да си силна, но в сравнение с момчетата си нищо повече от една красавица.
Моля? Ах този... този... ТОЗИ... (беден речник бате!) Ще му покажа аз на него. Усмихнах се за изненада на всички и казах:
- Добре повелителю на потайностите, обявявам ти надпиване. Аз, ти, Наруто и Лии, нека видим кой ще изпие повече и ако аз победя 3-ма ви, ми дължиш едно голямо извинение пред всички и то с думи, който аз кажа. Навит?
- Навит!- кимна енергично той и ние четеримата заехме местата си. Саске се опита да ме спре, казвайки ми, че няма смисъл да се доказвам сред идиоти, но сякаш много го чух. Зад мен долових гласа на Тцунаде- сама, която залагаше с Джирая на мен, под предтекст, че се уча от нея все пак. Захилих си и се приготвих ...иии... начало. Започнах да гълтам чашките една след друга, а главата ми изобщо не се замайваше, но горкия Суйгетцу явно не носеше на пиене и вече се бе отказал, но аз трябваше да победя и останалите, остана да се оставя на Наруто или още по- малко на Лии, макар, че той има голям опит в пиенето и то му влияе чудно!!! ( нали нали :Д ! ) Чаша след чаша, Наруто взе че се предаде, а след него и Лии, така че извод: ПОБЕДА! Лошото беше, че се напих и то жестоко. Това не беше в категорията ми, но какво да се прави.
- Ела, ще те заведа до вас- каза ми тих, мелодичен, съвършен глас в ухото, който неможех да сбъркам никога.
- Добре съм Саске, не съм пияна, виж гледам в очите на третия ТИ.
- Аха- каза той леко засмяно- Много си убедителна, но все пак ще те заведа.
- Мога да вървя и сама- възпротивих се, знейки обаче, че това бе чиста лъжа, но нямаше да се оставя пред него, дори и пияна.
- Сериозно- повдигна перфектната си вежда той- Докажи го! Ходи по права линия, ако обичаш, и те оставям.
Аз кимнах, станах и започнах да вървя.
- Ето виждаш ли, че нищо ми няяяяяяяяя........
В следващия момент бих се целунала със земята, ако не беше Саске да ме хване.
- Виждам виждам- подсмихна се той, вдигна ме, каза чао на останалите и ме помъкна към нас.